Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 5.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на единадесети април,
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове : Росица
Радославова
Ралица
Герасимова
с участието на секретар Ева Димитрова, в присъствието на прокурора
Николай Николов, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.а.н. дело
№ 222/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по гл. двадесет и
първа във вр. с чл. 378 ал. 5 от НПК.
Прокурор при РП-Бяла е протестирала решението по а.н.д. № 51/2019 г., с
което в производство по глава двадесет и осма от НПК
обвиняемата Н.С.Т. е призната за невинна и е оправдана по обвинението в
това, че на 5.11.2018 г., в гр. Бяла, Рус. обл., по ул. „***“, срещу дом № 35,
управлявала моторно превозно средство – мотопед „Quingqi“, с рама № ***, без надлежни регистрационни табели,
което не било регистрирано по надлежнвия ред, предвиден в чл. 140 ал. 1 /относно
поставянето на такива табели на определени места/ и чл. 140 ал. 2 /относно реда
и условията за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
МПС и ремаркета съгл. Наредба I-45 на МВР от 24.03.2000 г./ от ЗДвП – престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1
от НК, като е
прието, че е налице малозначителност по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК.
Протестът е подробно мотивиран, с конкретизирани оплаквания необоснованост
и незаконосъобразност, по обстоятелствени съображения, както ще се анализират
по-долу и се иска отмяна на решението и постановяване на осъдително такова в
съответствие с искането на прокурора в първъинстанционното съдебно заседание.
В съдебно заседание протестът се поддържа.
Обвиняемата е изразила становище, че протестът принципно е основателен,
като предоставя на съда окончателното решение.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на
пъроинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Протестът е процесуално допустим, като подадена от легитимен и оправомощен
за това правен субекти - страна в процеса, при спазване за законоустановените
срок, форма и ред.
По съществото си
ПРОТЕСТЪТ Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От фактическа страна обосновано,
въз основа на правилен и изчерпателен анализ на доказателствава по делото,
които са достатъмни,
правилно първоинстанционният съд е приел и не се оспорват от противната
страна констатациите му както следва:
Обвиняемата /българска гражданка, със средно образование, работеща, с две
деца, разведена, на 52 години, неосъждана/ притежавала нерегистриран и с
непоставени регистрационни табели в съответствие с изискванията по чл. 140 ал.
1 и 2 от ЗДвП мотопед мотопед „Quingqi“, с рама № ***, който обаче въпреки това на 5.11.2018 г. управлявала в гр.
Бяла, по ул. „*** Нар,ушението било надлежно установено от свидетеля П. Я. и
колегата му М. Т. - полицейски служители при служебен обход, които забеляззали
липсата на регистрационни табели на мотопеда. При проверката се установило, че
обвиняемата не притежава и свидетелство за правоуправление на МПС.
При тази установеност
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че действително с деянието
си обвиняемата от формална страна действително е изчерпила съставомерните
обективни и субективни признаци на вмененото й престъпление, като на
инкриминираната дата и място съзнателно е управлявала МПС с непоставени на
местата регистрационни табели и въобще неизвършвана регистрация в съответствие
с изискванията по чл. 140 ал. 1 и 2 от НК от компетентните оторизирани за това
органи.
При това, също законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е
приел, че при формалното наличие на процесните съставомерни признаци по
отношение на процесния случай и обвиняемата в частност не е налице в пълнотата
си критериите визиращи основното изискване на законодателя да формиране на
престъпен характер на едно деяние, а именно то да е обществено опасно по см. на
чл. 9 ал. 1 от НК, при каквато именно характериктеристика да е извършено
виновно и обявено от закона за
наказуемо. Въззивната инстанция споделя, поради което не е нужно да преписва
тук подробния, изчерпателен и прецизен анализ в мотивите към протестираното
решение, на характеризиращите процесния казус обстоятелства, визиращите
наличието или не на изискуемата от законодателя обществена опастност, и то,
както правилно и в съответствие с изискванията на НПК и правната теория и
константна практика задължават, в конкретиката на случай, която е правилно
съобразена и обсъдена. Обосновано и
напълно издържано в правнологически аспект е съобразено, обхващането на
процесното престъпление в главата за общоопасни престъпление на НК, раздел
престъпления против транспорта, предпоставя спецификата и на изискуемата от
законодателя обществена опастност стореното от обвиняемата, визиращо съставомерното
изпълнително деяние. Правилно при това са съобразени безспорните специфични за
случая обстоятелства: управление на мотопед с 49-кубиково моторче, достигащ
максимум 45 км.ч. /много по-малко от повечето велосипеди/, на място в близост
до местоживеенето й във връзка с рутинни битови дейности, без създаване на
каквито и да било рискове за движението, други лица и МПС и пр., изцяло
положителни данни за личността на дееца /напълно социализиран, работещ и без
каквито и да било асоциални прояви в живота човек, 52 годишна жена с две деца/,
искреното и безрезервно осъзнаване на проявеното лекомислие и признаване на
допусната грешка /изразено в безпрецедентното изявление в настоящата инстанция,
че протестът е основателен/.
Тези констатации са изведени след
презицен и обстоен анализ на доказателствата по делото и изцяло им
съответствуват, поради което решението е обосновано, а оплакванията в обратната
насока по протеста не могат да бъдат споделени. Следва се има предвид също и
специфичната за случая е липса на
изричен критерии, ясно отграничаващ процесното престъпление от нарушенията по
ЗДП с идентичен обективен фактически състав - в случая по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, т.е. яснота при отграничаването на случите, когато допускането на
процесните нарушения по чл. 140 ал. 1 и 2 от ЗДвП ще се третира и като
престъпление от общ характер по чл. 345 ал. 2 от НК. За разлика други случаи, с
типичния пример за обхванатите от
правните квалификации на престъплението и административното нарушение
„хулиганство/ по НК и УБДХ с изискването за „грубо нарушаване на обществения ред“/
при случаи като процесния в текста от НК липсва какъвто и да бил обективен
съставомерен признак за да се извърши отграничение защо напълно идентични деяния ще бъдат вменявани и
преследвани при едного като административно нарушение, а при другиго като
престъпление от обшщ характер.
При очевидната недопустимост това
нормотворческо несъвършенство да бъде причина за отказ от правосъдие при
функционирането на съдилищата и
то от друга страна, в съответствие с изискванията за справедливост и в
светлината на конституцинно прогласения принцип вменяването и санкционирането
на престъпление да става само въз основа на закона
налага особена прецизност на
анализа именно на критерия „обществена опастност“, както правилно първоинстационния
съд е сторил.
Неоснователни са доводите по жалбата за съществени процесуални нарушения
при събираните и анализа на доказателствата в първоинстанционното производство.
Първоинстанционният съд правилно е отчел спецификата на съдебното следствие в
производствата като процесното по реда на гл. двадесет и осма от НПК, където
поначало съдът базира изводите си на вече събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, а събирането на нови такива става по негова
преценка. Неправилно, по мнение на настоящата инстанция, в протеста са смесени
въпросите за формалния характер на престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК,
водеща до съставомерност на деянието и при липса на причинени щети, с този за
изискуемата обществената опастност на изпълнителното деяние. Напротив, правилно
първоинстанвционният съд е очевидно изхождал от напълно правилното виждане, че
формалния /по използувания в теорията термин като отграничаващ го от тези с
обективно причиняване на щети/ в никакъв случай не означава отпадане на значението
на фундаменталния критерий за изискуемата от законодателя обществена опастност
на съставомерното изпълнително деяние, без значение довело или не по приетия от
законодателя състав в причинно следствена връзка да съставомерни вреди.
Обратната линия на разсъждение би била незаконосъобразна.
Изискването за обществена
опастност /в конкретиката на съответния случай/ на прогласеното от
законодателя за престъпление виновно извършено деяние
важи с еднаква сила и за
престъпленията на формално извършване, също както и за
тези обхващащи причиняване на вреди.
Всички останали обстоятелства, безспорно установени по делото, наведен в
протеста, са обсъдени и съобразени от първоинстанционния съд и правилно е
прието, че в съчетание с останалото гореизложено не сочат на изискуемата съгл.
чл. 9 ал. 1 от НК обществена опастност на процесното деяние, прогласена от
законодателя, както се посочи, като първи критерий за да се приложат наказателноправните
инструментариум и репресия. При липса на предпоставките за този критерий в
конкретиката на случая деянието не може да бъде квалифицирано като престъпление
по НК.
Инстанцията констатира по реда на служебната проверка, че
първоинстанционният съд е пропуснал да приложи възможността, вменена с
поредната реформа в НПК /в сила от 5.11.2017 г./ като задължение на
наказателния съд, в случаите когато констатира, че процесното деяние не е
престъпление, но визира съставомерните признаци на административно нарушение по
съответния действуващ закон, какъвто в случая се явява чл. 175 ал. 3 от ЗДвП,
да наложи съответното административно наказание /чл. 305 ал. 6 от НПК/. Този
пропуск следва да се отстрани от настоящата инстанция, като спецификата на производствата по гл. двадесет
и осма от НПК и конкретиката на делото не налагат, а и не разкриват основания
за връщане на делото за ново разглеждане или други процесуални воаяжи. Приложимата
в случая административно-наказателна разпоредба предвижда наказания лишаване от
правоуправление, неприложимо в случая поради непритежаването на такова от обвиняемата,
и 200 до 500 лв. глоба. Като взе предвид липсата единствено на смекчаващи
отговорността на нарушителката обстоятелства, чистото й съдебно и
административно-наказателно минало и инцидентността на случая, а също и
невисокия и икономически статус, въззивната инстанция прие, че за постигане на
целите на специалната и генералната превенция по чл. 12 от ЗАНН е достатъчен
размер на паричната санкция близък до минимално установения със закона, а
именно 250 лв. глоба.
По тези съображения и на основание чл. 337 ал. 2 т. 4 и чл. 334 т. 6, вр.
чл. 375 ал. 5 от НПК и чл. 175 ал. 3 от Закона за движение по пътищата окръжният
съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 28/14.03.2019 г. по
а.н.д. № 51/2019 г. на БРС- първи нак. състав, като
НАЛАГА на Н.С.Т. ***, ЕГН **********
за допуснато на 5.11.2018 г. в гр. Бяла, Рус. обл. административно
нарушение - управление на моторно превозно средство - мотопед „Quingqi“, с рама № ***,
което не било регистрирано по установения ред и без поставени надлежни
регистрационни табели съгласно чл. 140 ал. 1 ЗДвП /относно поставянето на
такива табели на определени места/ и чл. 140 ал. 2 от ЗДвП /относно реда и
условията за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
МПС и ремаркета съгл. Наредба I-45 на МВР от 24.03.2000 г./ от ЗДвП и
на основание чл. 175 ал. 3 от ЗДвП
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА в останалите му
части същото решение на БРС, с които обвиняемата е
оправдана по обвинението в извършване на престъпление по чл.345 ал. 2 от НК
поради малозначителност на деянието по по см. на чл. 9 ал. 2 от НК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.