Решение по дело №2385/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260165
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 9 октомври 2021 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20201100902385
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 27.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

като разгледа докладваното от                съдията             ч.т.д. № 2385 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „И. БГ“ ООД срещу отказ, постановен по заявление № 20201119123246 на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписвания. В жалбата се сочи, че в регистърното производство е пропуснато да бъде приложено доказателство за платената държавна такса, но длъжностното лице по регистрацията не е дало указание за отстраняване на констатираната нередовност. Застъпена е теза, че не дължи да представя декларация на управителя, тъй като е неотносима към заявеното за вписване обстоятелство. Иска се отказът да бъде отменен, а на длъжностното лице да бъде указано за обяви представените документи.

 

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена от заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт в установения едноседмичен срок, а дължимата държавна такса е внесена, което я определя за допустима.

 

По основателността на жалбата

Съдът констатира, че инициираното пред Агенция по вписванията производство касае обявяване на решение за намаление на капитала и покана до кредиторите.

На 20.11.2020 г. е постановен отказ за обявяване на представените актове като в обосновка на отказа си длъжностното лице по регистрацията сочи в предходно регистърно производство да е установена нередовността на напускането на съдружника, чиито дялове да предмет на решението за намаление на капитала, не е представен документ за платена държавна такса, а законът не предписва обявяване на покана като към заявлението се представя писмена декларация от управителя, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, са дадени обезпечения или е изплатен дългът.

 

Съдът приема, че на длъжностното лице по регистрацията е възложено да обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. От тази гледна точка и нормата на чл. 21 т. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) го ангажира непосредствено да се увери, че представеният акт подлежи на обявяване и до момента на разглеждане на искането не е обявен. Предписана е проверка и за съответствие на съдържанието на акта с нормативно предписаното (чл. 21 т. 5). Достоверността на представения за обявяване акт подлежи на изрично утвърждаване с нарочна декларация (чл. 21 т. 6) като заявителят дължи да представи и доказателство, че следващата държавна такса е заплатена (чл. 21 т. 9). С оглед принципа на процесуална икономия нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице по регистрацията да съдейства на заявителя като посочи необходимите според закона, но непредставени документи, относими към заявеното искане, както и за внасяне на държавна такса, ако не е изпълнението на това задължение не е видно от приложенията към заявлението. В нарушение на това изискване длъжностното лице по регистрацията отчита липсващото доказателство за внесена държавна такса като основание за отказ. По силата на чл. 22 ал. 5 изр. пето ЗТРРЮЛНЦ основание за отказ се явява едва неизпълнението на указанията. От приложеното доказателство към жалбата се налага извод, че следващата се такса за регистърното производство е внесена.

Действително напускането на съдружника „Т.“ ЕООД е посоченото основание за заявеното намаляване на капитала. С оглед очертания обхват на проверката при обявяване на предвиден от закона акт обаче тази връзка в случая остава без значение. Самият закон ангажира търговеца да огласи намерението си преди да бъде реализирано намалението на капитала – чл. 149 ал. 2 ТЗ. По силата на чл. 140 ал. 4 ТЗ тази промяна, за да бъде противопоставена на кредиторите, предполага вписване в самостоятелна процедура, регламентирана от чл. 151 ТЗ. Развитието й е предпоставено от оповестяване на взетото решение за изменение на капитала. В тази последваща процедура именно подлежат на изследване и предпоставките за намалението, включително осъществило ли се е обявеното основание за намаляване. Поради тази причина и липсващото вписване по партидата на търговеца на промяната в съдружниците не препятства обявяването на решението за намаляване на капитала. Дори нещо повече, в постановения отказ № 20201105141326/06.11.2020г. длъжностно лице по регистрацията изрично визира липсващото обявяване като пречка за вписване на промяната. При все, че тази връзка е дискусионна в съдебната практика, налице са два взаимоизключващи се отказа – напускането не може да бъде вписано, понеже не са налице предпоставките за намаление на капитала, а намалението на капитала не може да бъде процедирано, понеже не е вписана промяна в състава на съдружниците.

Решението на общото събрание обективира волята на върховния орган на дружество с ограничена отговорност, поради което и в контекста на дължимата гаранция за достоверност на огласените обстоятелства длъжностното лице по регистрацията преди да го обяви дължи да се увери, че формалните предпоставки за вземането му са осигурени. Макар и с оглед принципа на бързина и процесуална икономия правилото на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ да предписва посочване от заявителя на представени по предходно инициирано производство доказателства, няма пречка да бъдат и отчетени от длъжностното лице по регистрацията, когато са му служебно известни. Сред приложенията към заявлението, обусловило цитирания от длъжностното лице отказ  20201105141326/06.11.2020г. са приложени покани за събранието, взело решение за намаляване на капитала до всички вписани в търговския регистър съдружници. Ето защо еднозначно се налага извод, че представеното решение отразява надлежно формирана воля, обосноваваща и обявяването му. 

По изложените съображения визираната от длъжностното лице декларация е неотносима към заявеното искане за обявяване на решението. Такава действително е предвидена, но тя касае предпоставките за вписване на намалението. По аргумент от чл. 150 ал. 2 ТЗ огласяването на решението е средство за уведомяване на кредиторите за желано намаление на капитала, а предписаната от чл. 151 ал. 2 ТЗ декларация е средство за удостоверяване, че интересите на несъгласните с намалението кредитори са гарантирани. Бездействието на кредиторите обосновава нормативно предписано предположение за съгласие с намаляването. Затова и посоченият от длъжностното лице документ не е относим към заявеното искане за обявяване на предписан от закона акт, какъвто не се установява да е обявен по партидата на търговеца.

Както бе посочено вече на обявяване подлежат нормативно определени актове. Нормата на чл. 150 ал. 1 ТЗ визира като такъв решението за намаление на капитала, инкорпорирано в случая в протокол от събрание на съдружниците от 27.10.2020 г. Освен, че законът не предвижда обявяване на покана до кредиторите, изрично придава на обявеното решение смисъла на покана като предписва и посланието към кредиторите. В тази насока законосъобразен е изводът на длъжностното лице по регистрацията, че покана до кредиторите на следва да се обявява по партидата на дружеството.

Поради неправилно приложение на закона постановеният отказ следва да бъде отменен.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ на длъжностното лице по регистрацията № 20201119123246/20.11.2020 г.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да обяви решение за намаление на капитала от общо събрание на съдружниците, проведено на 27.10.2020 г.

 

Решението може да бъде обжалвано в пред Апелативен съд – гр. София, в 7-дневен срок от съобщението до Агенция по вписваншията.

Да бъде уведомен жалбоподателят.

 

СЪДИЯ: