Р Е Ш Е Н И Е № 112
27.01.2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VI-ти гр. състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Василева, като
разгледа въззивно гражданско дело № 2806 по описа за 2019 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от Р.Ш.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Л.
П.А. - М., против Решение № 2623 от 24.06.2019 г. постановено по гр.д.№ 39/2019
г. по описа на ПРС, I бр.с., в частта му, с която се
изменя размера на присъдената по гр.д. № 12728/14г. на Районен съд - Пловдив
месечна издръжка, дължима от Р.Ш.К. на И.Р.К., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител Н.И.Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, като се
увеличава същата от 120 лв. на 200 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.01.2019г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част, посочва се невъзможността на
бащата да заплаща по - висок размер на издръжката от първоначално определения
размер с довода, че заплаща наем за жилището, в което живее, както и че е
теглил кредит за заплащането на издръжката, който погасява. Навежда се довода,
че липсва промяна в обстоятелствата касателно бащата, която да налага
увеличаване на месечната издръжка. Същевременно бащата правел подаръци на
детето, последно със закупуването на велосипед. Поддържа се, че майката получава високо месечно възнаграждение,
както и че детето нямало специални нужди. Оспорва се определеният от
първостепенният съд размер на издръжката на детето от 390 лв. месечно,
разпределена между двамата родители с довода, че не е описана промяна в
обстоятелствата относно детето, налагащи увеличения размер на месечната
издръжка. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното
решение, алтернативно се иска изменението му като се постанови заплащане от
бащата на издръжка от 140 лв. Претендира се присъждането на разноските по
делото. Представят се следните писмени доказателства: фактура от 30.05.2019 г.
от „Спорт Депо“ АД за закупуване на велосипед, ведно с касова бележка от същата
дата; договор за потребителски кредит от 30.05.2019 г., отпусната за закупуване
на велосипеда, ведно с разписки от 23.06.2019г., 07.07.2019 г., 17.07.2019 г.,
издадени от Изипей АД за погасяването му.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна И.Р.К., ЕГН: **********, действащ чрез
майка си и законен представител Н.И.Е., ЕГН: **********, подадена чрез
пълномощника адвокат Г.М., с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Излагат се доводи, че детето има влошено здравословно състояние, както и че
решението е правилно предвид нарасналите му нужди за обучение, развитие и
облекло. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Представят
се следните писмени доказателства: 10 бр. фискални бона от 07.08.2019 г.,
28.07.2019, 07.09.2019г., 10.09.2019 г., 11.09.2019 г.13.09.2019г. за
закупуване на дрехи, обувки и канцеларски материали.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След
извършена служебна проверка по чл. 269
ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
и като инстанция по същество следва да се произнесе по съществуващия между
страните правен спор.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.150, ал.1
от СК от И.Р.К., действащ чрез своята майка и законен представител Н.И.Е., за увеличаване
размера на месечната издръжка, която е осъден да му заплаща баща му Р.Ш.К. с решение № 4689 от 05.12.2014
г. постановено по гр.д. № 12728/14г. на Районен съд - Пловдив, от 120 лв. на
250 лева.
В исковата молба се излагат твърдения, че са
се изменили обстоятелствата, при които е определена издръжката, тъй като от
постановяване на решението
по гр.д. № 12728/14г. на Районен съд - Пловдив са изминали пет години, детето е
в пети клас и нуждите му за учебни материали, консумативи, средства за
транспорт, книги, спорт и други занимания са нарастнали значително, както и
детето има астма с придружаващо заболяване „****“, поради което допълнително се
нуждае от медикаменти и помпичка за дишане. Детето преустановило посещаването
на частна занималня, поради липсата на финансови средства. Посочва се, че получаваната
издръжка е под законоустановения минимум. Майката полагала грижи и за още едно
дете - първокласник, както и че живеела с двете деца под наем и имала
задължение за заплащане на месечен наем от 250 лв. и консумативи.
Ответникът е признал в отговора си по чл.131 ГПК, че е баща на детето, но е поискал определянето
на минимален размер на издръжката с довода, че редовно изпълнява задължението си
за заплащането на издръжката, за рождения ден е превел допълнително 100 лв. за
подарък на детето. Посочва, че е бил безработен последните два месеца на 2019
г. и поради липсата на парични средства не е могъл да се вижда с детето.
Същевременно ответникът посочва, че е придобил категория „D“ за
управление на МПС, сключил е трудов
договор с „****“ ООД на длъжност **** с основно
месечно възнаграждение в размер на 563 лв., живеел под наем срещу заплащането
на месечен наем от 250 лв., както и че
погасява кредит, който е изтеглил за изпълнение на задължението си за издръжка.
От фактическа страна по делото безспорно се
установява, че И.Р.К.
е дете на ответника Р.Ш.К., както и че с влязло в сила съдебно решение по гр.
д. № 12728/14г. на РС Пловдив е определена издръжка за детето, дължима от
бащата в размер на 120 лв. Към момента детето е на 13 години, ученик в VI -ти клас.
По отношение на детето се установява, че страда от астма с преобладаващ
асматичен произход, за което му е издадена рецептурна книжка на хронично болен.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че
бащата работи по трудово правоотношение в „****“ ООД на длъжност **** с основно
месечно възнаграждение в размер на 563
лв. по силата на трудов договор от 07.01.2019г. Съгласно справките от ТД на НАП
**** за периода от м.април 2018 г. до
м.септември 2018г. бащата е имал средно месечен брутен доход от 604 лв., за м.октомври-ноември
2018 г. не се установява получаването на доходи, за декември 2018 г. доходът на ответника е 392, 28лв. Притежава
земя и сгради в гр.***** и МПС - Фолксваген Венто. Не се спори, че ответникът
има придобита категория „D“ за управление на МПС. По делото не се твърди и не се
установява бащата да страда от някакви здравословни проблеми, които да му
пречат да полага труд и да реализира доходи, както и да има задължение за
издръжка спрямо други лица. Представя се договор за наем от 01.06.2017г. за ползването
от бащата под наем на недвижим имот срещу заплащането на месечна наемна вноска
от 250 лв., със срок на действие на договора от две години. Съгласно договор за
потребителски кредит от 13.12.2018 г. ответникът има задължение за погасяване
на заем от 15 000 лв. Във въззивната инстанция се представиха и приеха
фактура от 30.05.2019 г. от „Спорт Депо“ АД за закупуване на велосипед, ведно с
касова бележка от същата дата, договор за потребителски кредит от 30.05.2019
г., предоставен на ответника за закупуване на велосипед, както и разписки за
погасяването му, разписки за заплащане на издръжката на детето и за закупуване
на лаптоп.
По отношение на
майката Н.И.Е. се
установява, че е работила по трудово правоотношение в „****“ ЕООД с облагаем
доход от около ***** лв. Не се установява да притежава недвижими имоти,
собственик е на Рено Клио. Не се спори, че майката упражнява родителските права
и осъществява непосредствени грижи за детето И.Р.К., както и че има задължение към още едно малолетно дете. Представен
договор за наем от 11.03.2018 г. за ползването от майката под наем на недвижим
имот срещу заплащането на месечен наем от 250 лв., със срок на действие на
договора от една година. Във въззивната инстанция ищецът представи и бяха
приети писмени доказателства за закупуване на дрехи, обувки и канцеларски
материали, както и Заповед № 134 от 16.10.2019 г. за прекратяване на трудово
правоотношение на Н.И.Е. с „****“ ЕООД.
По почин на
страните за установяване на релевантните по делото обстоятелства за конкретните
нужди на детето от издръжка и възможността на родителите да дават такава, са
ангажирани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля на ищеца М. Н., се
установява, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката, с която свидетелят живее. Установява се, че детето е
посещавало частна занималня, която се е наложило да спре да посещава. Детето е
с помпичка за астма и има алергия, като помпичката се закупува всеки месец и е на стойност от 40
лева. Майката има и друго дете, за което полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието му, което се казва С. и е в първи клас.
Съгласно показанията на свидетеля
на ответника Г. С., с която ответникът живее на семейни начала, бащата изплаща
издръжката и се вижда с детето, както и че миналата година е останала без работа
и е карал курсове за **** за всички категории, за период от два месец. През
този период ответникът не бил виждал детето, поради финансови затруднения.
С оглед на така установените по делото факти
въззивният съд достига до следните правни изводи: Съгласно
чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е
налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението
на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки.
Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
"непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата
родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се
грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите,
като трябва да се има предвид разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката.
В конкретния случай от момента на определяне на издръжката на
детето със съдебно
решение № 4689 от
05.12.2014 г. постановено по гр.д. № 12728/14г. на Районен съд - Пловдив до
настоящия момент, е изминал дълъг период от 5 години, през който
социално-икономическите условия в страната съществено са изменени в посока на
увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга
страна, промяната във възрастта на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на
потребностите му от храна,
облекло, обучение и средства за социално-културно развитие,
които не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на
издръжката. От гореизложеното съдът
прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата,
обусловили определянето на размера на дължимата на детето издръжка. При тези данни настоящата съдебна
инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на
издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от
размера на минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ за
страната е 610 лв. определена с ПМС № 350/19.12.2019 г., поради което следва да
се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един
родител е в размер на 152, 50 лв.
В конкретния случай детето И.Р.К. е
вече на 13 години, ученик в VI-ти
клас. Освен от обичайните за децата на неговата
възраст средства за отглеждането му (съответно
за храна, облекло, обувки, консумативи, медикаменти за лечение, учебни помагала, средства за извънкласни
занимания),
детето има специални потребности за закупуване на медикаменти за лечение на хроничното
му заболяване астма. За лечението на това си заболяване детето ползва помпичка,
която се закупува всеки месец за сумата от 40 лева., което се установява от
показанията на св.Н.
С оглед на така установените по
делото обстоятелства, въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционният
съд, че за издръжката на детето са
необходими 390 лева месечно, от която сума бащата следва да заплаща по 200 лева,
а останалата сума следва да се допълва от майката, ведно с
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Съдът съобрази дължимия
размер на издръжката от всеки от родителите с обстоятелството, че родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката и тя полага непосредствените грижи по неговото отглеждане
и възпитание.
Съгласно Постановление
№ 5 от 16.XI.1970 г. на
Пленума на ВС и практиката на ВКС (Решение № 280/28.09.2011 г. по
гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.), усилията, които полага родителят
във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определя размера на
издръжката, която този родител дължи. В този смисъл, полаганите
от майката непосредствени грижи следва да се приспаднат от задължението й за
парична издръжка, а
и следва да се вземе предвид факта, че същата има задължение и полага грижи за
още едно дете. Същевременно бащата няма алиментни задължения спрямо други лица и макар съгласно
трудовия договор от 07.01.2019 г. да получава основно месечно възнаграждение от
563 лв., то следва да се съобрази, че към момента минималният размер на
работната заплата за страната е 610 лв. Следва и да се има предвид, че бащата е
в работоспособна възраст, няма заболявания, същият е квалифициран, тъй като е
придобил категория „D“ за управление на МПС, от което се обосновава извода, че притежава нужният капацитет и е във
възможностите му да реализира по-висок
доход от минималната работна заплата за страната. Също така се установява, че докато майката не
притежава недвижимо имущество, бащата е собственик на земя и сгради в гр.****. Възражението
на бащата, че погасява кредит съдът намира за ирелевантно, тъй като задължението за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с
привилегия. Вземането на кредит не следва да бъде за сметка на дължимата издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца и обстоятелството
дали погасяването му създава затруднение на родителя
за даване на издръжка, е ирелевантно по отношение на тази категория деца. Не се кредитира и
обстоятелството, че бащата живее под
наем, тъй като това обстоятелство се
установява и по отношение на майката, а и към момента срокът на договора за
наем е изтекъл и няма данни за неговото продължаване. По отношение
твърденията и представени доказателства за закупуването на подаръци на детето
за велосипед и лаптоп, следва да се подчертае, че издръжката се дължи, за да има
детето постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание.
Подаряването на вещи, както и даването на суми и то не регулярно, зависи от
волята и желанието на родителя, който ги дава, и не погасяват задължението му
да дава издръжка за ежедневните нужди на детето. Доколкото изпълнението на
задължението за издръжка предполага периодични, ежемесечни плащания, с всяко
своевременно направено плащане се погасява задължението за месечния период, за
който то се отнася. Престирането на други по вид задължения, извън определената
издръжка, не представлява изпълнение на задължението на родителя за издръжка.
Независимо от това, че родителските права са предоставени със съдебното решение
на майката, бащата не е лишен от родителски права. Той разполага с правото да
участва в живота на детето си, като поддържа лични отношения с него, полага
съответните непосредствени грижи за неговото
отглеждане и възпитание, заедно с майката, или еднолично, в случаите,
когато осъществява контакти с детето. В този смисъл бащата дължи и родителски
грижи на низходящия си, като едновременно с това, полагането на такива, не го
освобождава от задължението му да заплаща издръжката, съответно не е основание
същата да се определи в по-нисък размер.
Така съпоставяйки нуждите на
детето с възможностите на родителите му, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Не са налице пороците
на същото, визирани във въззивната жалба, поради което решението ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските
във въззивната инстанция: С оглед изхода на правния спор е основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждането на разноски по делото. Това
искане е своевременно направено в откритото съдебно заседание и извършването на
разноските се удостоверява от приложения договор за правна защита и съдействие
от 16.09.2019 г. за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв. в брой.
Водим от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2623 от
24.06.2019 г. постановено по гр.д.№ 39/2019 г. по описа на ПРС, I бр.с., в частта
му, с която се изменя размера на присъдената по гр.д. № 12728/14г. на Районен
съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от Р.Ш.К., ЕГН: **********, с адрес: ***
на И.Р.К., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Н.И.Е.,
ЕГН **********, с адрес: *** като се увеличава същата от 120 лв. на 200 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението в останалата част,
като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р.Ш.К., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на И.Р.К., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.