Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 02.02.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и шести
януари година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 277 по описа за 2020
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, във вр. с Глава Х
от АПК.
Делото е образувано по жалбата на
„Младенов и Янев“ ООД ЕИК ********* със седалище гр. Търговище, ул. „Алеко
Константинов“ № 2, вх. А, ап. 7, чрез а.. А. С. *** със съдебен адрес:***,
кантора №8 против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
01-2600/ 910#6 от 11.09.2020 г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с който му е установено публично
държавно вземане в размер на 1 093, 99 лв., представляващо изплатена
субсидия по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., направление
„Биологично растениевъдство“ за кампания 2015 г. във връзка с подадено от
жалбоподател заявление за подпомагане с УИН 25/180615/ 92694 с искане за
обявяване на нищожността му.
Жалбоподателят счита издаденият АУПДВ за
постановен в противоречие със закона, при неспазване на установената форма и в
противоречие с целта на закона. Направено е и искане за обявяване на процесния
адм. акт за нищожен поради противоречие с целта на закона.
Съдът счита, че подадената жалба е
недопустима, поради просрочие. Процесния адм. акт е връчен на 29.10.2020 г. на управителя
П. Й. Я., според положения печат под акта (стр. 7 от делото). Жалбата е
подадена на ръка в АС – Търговище на 13.11.2020 г. (петък) в 15, 04 ч. или 1
ден след изтичането на срока за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Предвид наличието на искане за обявяване
на адм. акт за нищожен, съдът дължи произнасяне по искането съгласно чл. 149,
ал. 5 от АПК.
В съдебно заседание по
делото жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от а.. С.
***, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм.
акт поради нищожност. В дадения от съда срок представя писмени бележки.
Ответникът – зам. изпълнителният директор
на ДФ“Земеделие“, редовно призован се
представлява от ст. юрк. С. която изразява становище за неоснователност на
жалбата и потвърждаване на оспорения адм. акт. Последната пледира и за
присъждането на разноски по делото за юрк. възнаграждение в минимален размер. В
дадения от съда срок представя писмени бележки.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Жалбоподателят подал заявление за
подпомагане за 2015 г. на 29.05.2015 г.(стр. 16Б до 33 от адм. преписка). В
него заявил схемите – СЕПП, СПП, СДП, Агроекологични плащания (Мярка 214 от
ПРСР 2007-2013 г.), Агроекология и климат (Мярка 10) и Биологично
растениевъдство БРПЗ (Мярка 11). Видно от приложената таблица за използваните
парцели за 2015 г. (стр. 18 от адм. преписка) жалбоподателят е заявил, че
ползва на основание договор за аренда БЗС № 16225-4224-1-6 с площ от 0, 76 ха,
заявен по схемите – СЕПП, СНДП, Агроекология и климат (Мярка 10) и Биологично
растениевъдство БРПЗ (Мярка 11).
На 24.02.2016 г. зам. изпълнителният
директор на ДФ“З“ изпратил до жалбоподателя Уведомително писмо изх. №
02-250-2600/ 408 за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „ Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. (стр. 34 до 44 от делото). В него е
посочено, че на основание чл. 43, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредба
№ 4) и в резултат на извършените адм. проверки в съответствие с Глава IV от Наредба № 4 по декларираните от
жалбоподателя данни в подаденото заявление за 2015 г. същият е одобрен за
участие по направление „Биологично растениевъдство“. Одобрените и неодобрени
площи са посочени в таблица № 1, като причините за неодобряването са посочени в
таблица № 2. В първата таблица (стр. 37 от делото) е посочено, че парцел № 16225-4224-6-1
с култура 222040-череши (костилкови овощни видове) е с одобрена площ от 0 ха. В таблица № 2
(стр. 38 от делото), като причина за неодобрението е посочено – заявен е грешен
код съгласно чл. 26, т. 1 от Наредба № 4.
На 10.07.2018 г. е било издадено УП за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2015 г. с изх. № 02-250-2600/
2398, в което са били посочени коректните данни за размера на дължимото финансово
подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ закампания 2015 г.,
връчено на 23.08.2018 г. на жалбоподателя (непредставено по делото)
На 29.03.2019 г. жалбоподателят е получил
писмо изх. № 01-2600/ 910#3 по което е изпратил възражение на 25.04.2019 г. (стр. 7 от адм.
преписка), че не е съгласен с установеното недължимо плащане в размер на 1093,
99 лв.
На 10.05.2019 г. жалбоподателят е изпратил
и допълнителни възражения (стр. 8 и 9 от адм. преписка) по изпратеното
възражение от 25.04.2019 г. до изп. директор на ДФ“З“.
На 25.07.2019 г. жалбоподателят е бил
уведомен с писмо изх. № 01-2600/ 910 (стр. 45 и 46 от делото), че на основание
чл. 26, ал. 1 от АПК в ДФ“З“против него се открива производство по издаване на АУПДВ.
Като причина за издаване на адм. акт е посочено, че при извършването на адм.
проверки в ИСАК съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП се е установило, че парцел №
16225-4224-6-1, заявен по мярка 11, с площ от 0, 76 ха, с код на дейност БРПЗ
не е одобрен за участие по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
направление “Биологично растениевъдство“, тъй като не отговаря на изискванията
на чл. 26, т. 1 от Наредба № 4 (заявен е грешен код).
На 11.09.2020 г. адм. орган – зам.
изпълнителният директор на ДФ“З“ издал процесния адм. акт – Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/ 910# 6 (стр. 6 и 7 от делото), с който
определил за жалбоподателя публично държавно вземане в размер на 1 093, 99
лв., представляващо изплатена субсидия по Мярка 11“Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 г. по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2015
г., във връзка с подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 25/
180615/ 92694 .
Процесният адм. акт е връчен на управителя
на дружеството – жалбоподател П. Я. на 29.10.2020 г. според положения печат под
акт (стр. 7 от делото).
Жалбата против процесния АУПДВ е получена
на 13.11.2020 г. в 15, 04 ч. в деловодството на АС – Търговище, като е донесена
на ръка, според процесуалния представител на жалбоподателя.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, което има
правен интерес от оспорването против акт, който подлежи на обжалване, извън законово
установения срок, поради което същата е недопустима за разглеждане за
основанията за унищожаемост на процесния адм. акт. Съдът дължи произнасяне само
по искането за нищожност на адм. акт на наведените в жалбата основания –
противоречие с целта на закона.
Разпоредбата на
чл.
20а, ал. 1във вр. с ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП
в действащата към датата на издаване на
АУПДВ редакция ДВ, бр. 51/2019 г., и
Заповед № 03-РД/ 2891 от 23.07.2019 г. на изп. директор на ДФ“З“ урежда
правомощието на зам. изпълнителния директор
на ДФ“З“ да установи вземанията от недължими
плащания по всички схеми и мерки за директни плащания с акт, който подлежи на обжалване по
реда на ДОПК. В конкретния случай актът е
издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в писмена форма.
Обстоятелството, че АУПДВ не отговаря на
изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК обуславя неговата незаконосъобразност, но не води до
нищожност. Непосочването на фактическото
основание за издаване на акта може да
доведе до отмяната му (при проверка по
същество, каквато не може да се извърши поради факта, че жалбата е просрочена).
Според съдебната теория и практика нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган
порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в
първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт
се отменя като незаконосъобразен, на
някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК
не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално,
от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
|
|
|
|
|
1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
|
|
|
|
|
2). Порокът във формата е основание за нищожност, само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам -
на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е
предписана от закона. Волеизявлението
може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е
самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или
унищожаемост) се определя от степента на порока;
|
|
|
|
|
3). Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на
волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на
административно-производствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф. К. Л.);
|
|
|
|
|
4). Нарушенията на
материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който
изцяло е лишен от законова опора - т. е.
не е издаден на основание нито една
правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Т. е.
- нищожност на административния акт при
наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може
да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Иначе казано -
административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната
норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. Само при
описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали
до неговата унищожаемост;
|
|
|
|
|
5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Съобразно тези критерии съдът приема, че
наведените основания не са такива за нищожност, а евентуално представляват
основания за отмяна на акта като
унищожаем. За решаващия съд обаче тази възможност за отмяна е недопустима поради
просрочие на жалбата.
При изхода от оспорването следва да се
удовлетвори претенцията на ответника за разноски, като за него те се установиха
в размер от 100 лв. за юрк. възнаграждение, определено съгласно чл. 78,
ал. 8 от във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП във вр. с чл. 144 и чл.
143, ал. 1 от АПК .
Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 144
от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Младенов и Янев“ ООД ЕИК ********* със седалище гр.
Търговище, ул. „Алеко Константинов“ № 2, вх. А, ап. 7, чрез а.. А. С. *** със
съдебен адрес:***, кантора №8 против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 01-2600/ 910#6 от 11.09.2020
г. на зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с който му е установено
публично държавно вземане в размер на 1 093, 99 лв., представляващо
изплатена субсидия по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.,
направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2015 г. във връзка с
подадено от жалбоподател заявление за подпомагане с УИН 25/180615/ 92694 с
искане за обявяване на нищожността му.
ОСЪЖДА „Младенов и Янев“ ООД ЕИК ********* със седалище гр.
Търговище, ул. „Алеко Константинов“ № 2, вх. А, ап. 7 да
заплати на ДФ“Земеделие“ направените разноски по делото в размер на 100 лв.,
съставляващи юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред ВАС на Р.България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: