№ 76
гр. Ловеч, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200983 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 5110748 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
П. В. Й. от гр.В.Т., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.2, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Й., който го е обжалвал.
Изтъква, че фишът му е бил връчен на 13.10.2021 г., като до този момент не е бил
уведомяван по никакъв начин за извършеното нарушение. В жалбата подобно и обстойно са
наведени възражения за това, че при издаването на фиша е бил нарушен материалния закон,
както и че е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че фишът
следва да бъде издаден веднага след извършеното нарушение, тъй като се издава от машина
– изкуствен интелект, а не от конкретен субект, поради което неиздаването му веднага след
констатираното нарушение представлява съществено процесуално нарушение.
На следващо място, в жалбата се акцентира, че не е доказана компетентността на
издателя на фиша и че територията, на която е извършено нарушението съвпада с тази върху
която се разпростира тя. Твърди, че не е бил изготвен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР или ако е бил изготвен, то не е бил надлежно оформен.
Изтъкнати са подробни и обстоятелствено доводи в тази насока. Заявява становище и че
пътя до с.Микре не попада в регулацията на гр.Ловеч, поради което неправилно е била
приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Подробно е обсъдил в тази
връзка дефиницията за населено място.
1
По-нататък в жалбата са развити доводи затова, че обжалваният фиш не му е бил
връчен по надлежния ред, както и че е бил издаден извън сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. Направено е възражение и за това, че липсват данни за сигнализация, че участъка от
пътя се намира в населено място. Подобни доводи и възражения са наведени и относно
липсата на съществени реквизити в издадения срещу него електронен фиш, а именно : не е
посочено мястото на извършване на нарушението, липсва снимка доказваща
разположението на АТСС, както и снимков материал установяващ самото нарушение, както
и че не са налице данни, че точно неговият автомобил се е движел с превишена скорост.
Изтъква се също така и че фишът не съдържа правната квалификация на
нарушението, а законът е бил изписан само с абревиатура и липсва поне веднъж изписване
на цялото му наименование.
Аргументи в жалбата са изложени и относно сложила се противоречива съдебна
практика касаеща приложението и използването на мобилни АТСС. В тази връзка изтъква,
че следва да се прилагат разрешенията дадени в ТР № 1 от 2014 г. на ВАС, като в случая, за
констатираното нарушение е следвало да бъде съставен АУАН.
С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш е
издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли
да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Й. не се явява. С писмена
молба заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея възражения и моли да бъде отменен
електронният фиш. Посочил е, че от представените по делото доказателства не може
еднозначно да се приеме за установено, че е извършил вмененото му нарушение. Представил
е писмена защита, с която потвърждава наведените с жалбата възражения и доводи. В
допълнение изтъква, че наличието на процесуални нарушения, които не е визирал с жалбата.
Като такива сочи, че на вещественото доказателство (снимката на заснетия от АТСС
автомобил) малка част от друг автомобил, движещ се непосредствено зад него, поради което
не е ясно дали отчетената скорост е от този автомобил или пък е тяхната обща скорост. За
процесуално нарушение сочи и различните дати на използване на АТСС и проверката на
протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, което според жалбоподателя навежда на извод, че
информацията от устройството не е снета веднага, като е било възможно да е манипулирана
или повредена. Твърди, че в протокола е бил посочен режим на измерване „С“ –
стационарен, а след това е посочен режим на измерване „Д“ – в движение. Сочи също така,
че в протокола е посочено, че пътят е „1к“ – първокласен път, а всъщност наказващият орган
твърди, че става дума за ОПМ – общинска пътна мрежа. Като липса на реквизит на
протокола сочи и че в него не фигурира номера на протокола за метрологична проверка и до
кога АТСС е било годно за експлоатация.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните
2
разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 24.07.2021 г. в 14:22:27 часа, на първокласен път І-4, при км 35+200, в землището
на с.Микре, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се
в посока гр.София, със скорост от 65 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от
схемата за организация на движението на път І-4, в участъка от км.34+800 до км 35+800, в
който попада и км 35+200 /л.98/, последният се намирал в границите на населеното място
с.Микре, като за движещите се в платното посока гр.София началото на населеното място
започвало от км 35+305, където имало поставена табела Д11 „Начало на населено място“.
Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост
в този участък е била 50 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/00175381 /л.21/ установили, че засечената в 14:22:27 часа на 24.07.2021 г. скорост
от 65 км/час била от лек автомобил „********” с рег.№ ********. След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била определена на 62 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.25/ било установено, че собственик
на автомобила е П. В. Й. от гр.В.Т..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 08.08.2021 г. /справка на л.23 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5110748 /л.20/ срещу П. В. Й. от гр.В.Т..
Така издаденият ЕФ бил връчен на П.Й. на 13.10.2021 г. /справката на л.23 от делото/, които
данни кореспондират със заявеното в жалбата от Й. относно връчването на фиша, както и с
представеното копие от връченият му екземпляр /л.16/.
Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и за което наложил на Й., в качеството му на собственик на заснетия от АТСС
автомобил санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в размер на 50 лева.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Й. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
3
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на П.Й. и съответно когато жалбата е била изпратена до наказващия орган ОД на
МВР Ловеч /клеймо на пощенски плик на л.17 от делото/, то съдът приема, че същата е
подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно П. В. Й. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице,
поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Във връзка с горното, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя
относно връчването на електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.1-во от
ЗДвП, ЕФ се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол. Както се установи от ангажираните по делото доказателства, фишът е бил връчен
на Й. на 13.10.2021 г. от администрацията на КАТ София. От този момент жалбоподателят е
научил за издадения срещу него ЕФ, което обстоятелство се потвърждава от самия факт на
обжалване на фиша пред съда. Така развилия се процес по връчването на фиша на
жалбоподателя Й. обаче, съдът не счита за процесуално нарушение на процедурата по
налагане на административно наказание с електронен фиш, още по-малко пък за съществено
такова и което нарушение да води до отмяна на същия на формално основание. За да е
съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на
императивна законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило правото на
защита на визираното като нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се
изхожда от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящия следва да се отбележи на
първо място, че самият наказващ орган е приел, че издаденият от него ЕФ е бил връчен на Й.
на 13.10.2021 г., което обстоятелство и самият той потвърждава. При това положение,
научавайки за издадения срещу него ЕФ, жалбоподателят Й. е имал възможност да упражни
всички способи за защита, които законът, в частност чл.189, ал.5 – 9 от ЗДвП му предоставя.
За него са били в сила предвидените от закона срокове за плащане на глобата в намален
размер или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението,
за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР, или за
обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателят е избрал последната предоставена му от
закона възможност да се защити, като е обжалвал фиша в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
явно не е пожелал да се възползва от предните три, което е изцяло негов избор и преценка
по какъв начин да упражни правото си на защита. Тези му права не са били нарушени, тъй
като наказващият орган е счел фиша за връчен когато действително се е случило това
(13.10.2021 г.) и по този начин не е ограничил упражняването на някой от предвидените в
закона способи за защита. В тази връзка следва да се отбележи, че закона не вменява
задължение на наказващия орган да кани собственика или ползвателя на автомобила да
4
упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил уведомен за тези
възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш /л.20/.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения
касаещи компетентността на издателя на фиша, мястото на извършване на нарушението,
както и че не му е бил представен с фиша снимков материал на извършеното нарушение.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност в него ясно е посочено, че е издаден от
ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на
закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Компетентността на
наказващият орган (ОД на МВР Ловеч) се разпростира върху цялата територия на
административната единица Област Ловеч, като ноторен, не нуждаещ се от доказване факт
е, че с.Микре попада в този административно-териториален район. В тази връзка не е
нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да
се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който
електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална
структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като
при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я
изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
5
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно
компетентността на издателя на фиша са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е
посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата
на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Поради тези съображения, категорично не могат да бъде споделено възражението и
доводите в тази насока относно твърдяното в жалбата, че ЕФ се издава от изкуствен
интелект, а не от конкретен субект. Извършването на нарушението се установява от
техническо средство, което засича скоростта и заснема автомобила от която е, и работата на
което средство е автономна, независеща от субективен фактор. Човешката намеса се
разпростира до момента на разполагане на техническото средство на определен участък от
пътя, определен за контрол на скоростния режим и настройването му за работа, съобразно
въведените в участъка законови или с пътни знаци ограничения на максимално разрешената
за движение на ППС скорост. Съобразяването и преценката на съдържащата се в паметта на
устройството информация, както и крайното решение да се издаде или не електронен фиш,
обаче е изцяло е предоставена на човешкия фактор, а не на заложен в машината алгоритъм.
Именно поради това, не може да се претендира фишът да се издава веднага след
установяване и заснемане на конкретното нарушение на скоростния режим, тъй като
информацията от паметта на устройството следва да бъде обработена и въз основа на
анализа да се вземе решение за издаването на ЕФ, съответно и каква по вид и размер
санкция да бъде наложена. Не без значение е и обстоятелството, че следва да бъде
установено и лицето, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде
ангажирана – дали това следва да е собственика или ползвателя на превозното средство, с
което е било извършено нарушението.
В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите относно спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са давностни и касаят съставянето на акт за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление,
но са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура
по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува задължение за
административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при
издаването им. За последните важи единствено абсолютната погасителна давност по чл.82,
ал.4, във връзка с ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, но в разглеждания случай,
предвид времето, когато е било извършено нарушението – 24.07.2021 г., тя не е изтекла. ЕФ
са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след влизането
им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите,
начина и сроковете за оспорването им.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено,
че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
6
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното, в съдържанието му няма
изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие
с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТСС, като и максимално
изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено, а именно : в
с.Микре, област Ловеч, в тази част на селото, през която преминава първокласен път І-4
(София – Варна), както и че скоростта на движение там е била ограничена до 50 км/ч.
Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че
фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно
АТСС и доводите за противоречива нормативна уредба относно прилагането им в този
смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. №
1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че
тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само
със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015
година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в
§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и
системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и
мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния
процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото
средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен
режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при
заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му
състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението
дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение.
Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма
7
позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се
съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно
постановление по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.19/ и от
8
протокол от проверка № 21-С-ИСИС/13.07.2021 г. /л.18/, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е
била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила собственост на жалбоподателя П.Й.. На вещественото
доказателство - разпечатка от видеоклипа /л.21/ ясно се вижда автомобила собственост на
жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е
работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните
средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.24
(на гърба) от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от
която е видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за конкретния пътен участък
скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателката не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от
административнонаказващия орган. На вещественото доказателство - разпечатка /статично
изображение/ от видеоклипа /л.21/ ясно се вижда в цялост автомобила собственост на
жалбоподателя. Категорично не могат да бъдат кредитирани наведените в писмената защита
доводи относно съмнения дали засечената скорост е от автомобила на Й., предвид
обстоятелството, че в най дясната част на изображението се вижда заснета част от бронята и
фара на друг автомобил. В средата на долната хоризонтална и дясната вертикална линия от
статичното изображения ясно се различават отметките от екрана на АТСС (под формата на
малки триъгълни стрелки), на които мисленото продължение на посоките се пресичат в
регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя, т.е. именно в този момент е била
засечена скоростта на движение и заснет автомобила от която е. При това положение, не
може да има никакво съмнение, че отчетената скорост от 65 км/ч е именно от автомобила с
регистрация ********. Съществена част от техническите характеристики на системата ARH
CAM S1 е вграденото разпознаване на регистрационния номер на съответния автомобил,
видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. /л.19/. Автомобилът движещ се след този на жалбоподателя все още не е бил навлязъл
изцяло в обхвата на АТСС, не се вижда и регистрационният му номер така, че да
съществуват каквито и да било съмнения относно обстоятелство от кой автомобил е
засечената скорост от 65 км/час.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0175381 /л.21/, заснет от системата за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда
9
регистрационният номер на автомобила, като фиксираната скорост е 65 км/час. Необходимо
е да се отбележи още и че техническите параметри на мобилната система за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1 са такива, че не позволяват манипулации и намеса в
автономността на работата ѝ. Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.24/, на деня 24.07.2021 г., пътният участък, на който е
била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от
13:30 до 16:00 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са
били общо 48 броя.
Във връзка с горното, не могат да бъдат споделени наведените с жалбата и писмената
защита възражения относно опорочената доказателствена стойност на протокола–
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.24/.
От съдържанието на протокола се установява, освен мястото на което е бил
извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е
работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил
стационарен, както и че посоката на задействане на АТСС е била насочена и в двете посоки,
т.е. както към движещите се ППС към гр.София, така и към тези в посока гр.Варна. В тази
връзка, не отговаря на истината твърдението в писмената защита, че режимът на измерване
първоначално е бил „С“ – стационарен, а в последствие сменен на „Д“ – в движение. В
графата „Режим на измерване“ е посочен само С – стационарен. Жалбоподателят явно се е
заблудил приемайки изписването на символа „Д“ като режим на измерване „в движение“,
без да съобрази, че този символ е отразен в графата „Посока на задействане“, където
означава заснемане на пътния трафик в „двете посоки“.
При това положение, отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата данни
следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален
удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му.
Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от „Пътна полиция“,
който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал
името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен №
906р-6136/26.07.2021 г., поради което и няма съмнение кой е неговия автор. Този факт
удостоверява и обстоятелството, че въпросният полицейски служител е преминал обучение
за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е било
извършено заснемането.
Безспорно е, че в протокола за използване на АТСС изрично са означени
обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на
превозните средства, обхващайки трафика и в двете посоки, като надлежно е отбелязано и
неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен“ режим
на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
10
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство /л.21/ - 14:22:27 попада в периода, през който системата е
била експлоатирана – 13:30 до 16:00 часа.
Не могат да бъдат споделени и доводите относно непопълването на протокола в
частта, отнасяща се до това дали системата е преминала метрологична проверка и до кога е
била годна за експлоатация. Съдът счита това за несъществен пропуск, тъй като тези
обстоятелства винаги могат да бъдат установени с всички доказателствени средства и както
се посочи по-горе в изложението, системата за контрол на скоростта е била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните
технически изисквания, видно от протокол от проверка № 21-С-ИСИС/13.07.2021 г. /л.18/.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя П. В. Й., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик на
заснетия от АТСС автомобил, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в
декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188,
ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят П.Й. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в
електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че
стойността на скоростта в населено място не следва да превишава 50 км/ч и в този смисъл
дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна. В този смисъл, твърдението, че
пътя преминаващ през с.Микре не попада в регулацията на гр.Ловеч е крайно несъстоятелен.
Село Микре е самостоятелно населено място, със собствена регулация, а и административно
попада в района на Община Угърчин, а не в този на Община Ловеч.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се,
като обжалвания ЕФ следва да се потвърди.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, който размер е точно определен в
11
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Тъй като страните не са имали претенции за присъждане на разноски, то такива не
следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5110748 на
ОД на МВР Ловеч, с който на П. В. Й. от гр.В.Т., ул.”****************, ЕГН : **********,
му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева на основание чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12