Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1441 25 юли 2017 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІІІ - ти
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Чавдар Д.
Секретар Ирина Ламбова
като разгледа докладваното от съдия Чавдар Д.
административно дело номер 1477
по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.256, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.А.Я. ***,
с постоянен адрес ***, против разпоредената и осъществена със Заповед, рег.№ 434зз-165
от 19.05.2017 година принудителна административна мярка - полицейско задържане
на лице, постановено от старши полицай ООР при Второ РУ на мВР, гр. Бургас, на основание
чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.
Жалбоподателят, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С бланкетни доводи
за незаконосъобразност, като твърди, че същата не му е била надлежно връчена и
не е запознат с нея по същество, моли съда да отмени оспорената заповед. Ангажира
доказателства.
Ответникът по жалбата – полицейски орган – ст. полицай ООР при второ
РУ на ОД на МВР Бургас Х.Й.Д., редовно уведомен, се явява лично в съдебно
заседание. Моли съда да отхвърли жалбата. Представя административната преписка.
Ангажира допълнителни гласни доказателства.
Административен съд - Бургас, като
взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е входирана при административния орган на 06.06.2017г., в срока по чл.149, ал.1 АПК, (в първия
присъствен ден, следващ 14-тия ден от датата на връчване на заповедта.) от
лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален
административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, като в първото по
делото заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител уточнява
конкретния номер на жалбата, като обяснява, че позоваването му на неверен номер
се дължи на порочното й връчване от страна на органа. Поради всичко изложено
съдебният състав намира тази жалба за процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е осъществено задържане на жалбоподателят
Ападжиев, обективирано в Заповед рег.№ 434зз-165 от 19.05.2017 година за
полицейско задържане на лице, издадена от старши полицай ООР при Второ РУ на МВР,
гр. Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.
От
административната преписка и разпитания в хода на производството свидетел – Г.И.Т.
– колега на адм. орган се установява, че на 19.05.2017 година жалбоподателят Д.Я.
*** е задържан за срок до 24 часа, за което е издадена процесната заповед. Като
фактическо основание за задържането е посочено, че жалбоподателят, след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба.
В заповедта е посочен часа на
издаване – 22.00 часа на 19.05.2017
година и часа на освобождаване на лицето – 09.45 часа на 20.05.2017 година. В административната преписка са представени декларация
от 19.05.2017 година, съставена в 22.50 часа, че жалбоподателят е запознат с
правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, както и за
правото на защита от служебен адвокат, като е посочил, че желае адв. К. да бъде
уведомен, декларирал е също така и това, че има здравословен проблем – кръвно ,
аритмия, които изискват консултация с лекар, желае медицински преглед от лекар
по негов избор и за негова сметка. Същият е заявил желание да бъде уведомен
член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане, посочил
е мобилен телефон за това, без уточнение чий е неговият адресат. уведомен е за
правото на свиждане и лично е декларирал, че имма нужда от специален хранителен
режим /л. 6 от делото/. По делото като доказателство е бил представен и протокол
за полицейски обиск на лице от 19.07.2017 година /л. 5 от делото/. Представени
като писмени доказателства от страна на органа са също така декларация по
чл.30, ал.3 ЗПП, че не желае да ползва адвокатска защита и дежурен адвокат/л.7
от делото/, но желае да ползва адвокат, за чиито услуги разполага със средства,
талон за медицински предглед за установяване на здравния статус на задържано
лице по чл.63 от ЗМВР №5630 от 00,55
часа на 20.05.2017г.Заявления и сведения от П.Й. Й., л.23-24, Докладна записка
от Х.Й.Д. от 20.05.2017г., Сведения от съседи на П.Й. с имена Г.М.С. и Т.А.П.,
Сведения и Обяснения от Д.Я., Протокол за полицейско предупреждение от
20.05.2017г. да не застрашава живота и здравето на П.Й., да не отправя закани и
заплахи спрямо същия, да не извършва самоуправни действия спрямо него и всички
спорни въпроси с лицето Й. да решава по законоустановения ред. Представен по
делото е и протокол за доброволно предаване на пистолет от 20.05.2017г.,
разписка за връщане на същия предмет от 09.06.2017г., балистична експертиза.
Допълнително изискана и приложена по делото е докладна записка с рег. №
434р-7590/31.05.2017 до началника на Второ РУ Бургас по повод сигнал на адв. К.,
касаещ процесното задържане. Сведение за извършена проверка по преписка вх.№
3843/2017г. по описа на Второ РУ Бургас, ведно със заявление от Д.Я., по повод
на което е била образувана горната преписка. Допълнително събрани по делото са Приложение
№6 към чл.33, ал.2, т.1, ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата за 19.05.2017г., посетителска книга, където Д.Я. е отразен като
постъпил във Врторо РУ Бургас на 19.05.2017г. при Ст. Х.на основание
„задържане“.
От приложената докладна
записка на полицейския орган, издал оспорената заповед, както и от отговорите
на поставени му в о.с.з. от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя въпроси и не на последно място от разпита на конституирания в
производството свидетел се установява, че до задържането на Я., респ. до
издаване на заповедта за задържане се е стигнало, след подаден на 19.05.2017г. сигнал
от страна на П.Й., за извършено от страна на Я. престъление по чл. 144, ал.3 НК
– закана с убийство пред дома на пострадалия Й. и последвал отказ на задържания
да предаде доброволно на полицейските власти, посетили дома му непосредствено
след сигнала, заявено като притежавано от него газово оръжие, находящо се в
дома му за
проверка. В тази връзка, заради така заявения отказ да съдейства за разследване на заявеното като
извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК срещу него е била издадена заповед за
задържане за срок до 24 часа/л.4 от делото/.
При така
установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК, във
връзка с чл.168 АПК се налагат следните правни изводи:
На първо място, Заповед,
рег.№343 зз-165 от 19.05.2017 година, с която жалбоподателят е задържан за срок
от 24 часа, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57, ал.1 ЗМВР.
На следващо място, заповедта за задържане е издадена в предвидената от
закона писмена форма, съгласно чл.74, ал.1 ЗМВР, но при липса на реквизити,
посочени в чл.74, ал.2 ЗМВР.
В оспорения административен акт липсват
фактически основания за неговото издаване. Изложеното основание, че лицето Я. „след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ е толкова
общо и неясно, че е невъзможно да бъде прието за съответстващо на критериите на
закона. Не може да се разбере нито какво е задължението на полицейския орган,
което не може да бъде изпълнено, нито става ясно това след задържането му, дали
същото задължение е било реализирано, след като е била превъзмогната
съпротивата на Я..
На трето място,
заповедта за задържане е издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон по следните
съображения:
Основният спорен
въпрос се свежда до това дали в конкретния случай са били налице предпоставките по чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР за постановяване на
спорния адм. акт и дали това задържане представлява законно ограничаване на
правото на свобода.
Материалноправната
предпоставка за издаване на заповедта е нормата на чл.72, ал1, т.2 ЗМВР. Според същата норма
полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Оо
своята същност това е sui generis принудителна
административна мярка – „задържане за срок до 24 часа”. Т.е., за да бъде
задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени при условията на
кумулативност две нормативноустановени предпоставки: 1. полицейският орган да
изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно
предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. Следователно,
за прилагането на тази ПАМ е необходимо да са събрани безспорни доказателства, че
е извършено предупреждение, като на задържания е разяснено и това, кое е
задължението по служба, което той възпрепятства, за да се приеме, че това
възпрепятстване е съзнателно.
Административният орган в тази хипотеза прилага мярката при условията на
оперативна самостоятелност.
Задържането в
този случай, като принудителна административна мярка, се предприема с оглед
гарантиране на възможността полицейският орган да извърши действието, респ.
бездействието, което задържаното лице му пречи да стори. Само по този начин,
съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на
МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват
основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 ЗМВР, като съобразят и
целта на мярката по чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, която е не да се наложи наказание за
доказаното възпрепятстване, а да се осуетят по-нататъшни прегради пред органа
да изпълни свое конкретно задължение.
В случая,
наличието на посочените предпоставки не е доказано. Няма спор, че посоченото в
заповедта полицейско разпореждане може да бъде дадено устно, но самата заповед
следва да бъде в писмена форма, съобразно разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗМВР. Тя
може да бъде издадена и след самия акт по задържането на жалбоподателя, но в
нея следва да се съдържа пълната информация, посочена в разпоредбата на чл.74 ЗМВР, с оглед гарантиране правото на задържаното лице да научи причините за
ограничаване на това негово изконно гражданско право. В тази връзка не може да
се приеме за достатъчно това, по най-общ и без каквато и да е конкретика начин
да се възпроизвежда (цитира) разпоредбата на закона. Изискването заповедта да
бъде изготвена в писмена форма и същата да бъде връчена на задържаното лице не
би могла да постигне поставени с това изисквания за пълни и безпротиворечиви
сведения, които задържаният следва да получи относно причината за ограничаване
правото му на задържане. От изложеното може да бъде направен единствения
възможен извод, че в конкретния случай това категорично изискване не е спазено
и същото се явява достатъчно основание за отмяна на процесната заповед поради
противоречието й гаранциите за свобода и сигурност, съобразно нормите на ЕКПЧ
(Конвенцията). Това право е регламентирано
в чл.5 §1 от Конвенцията, която е ратифицирана със закон, ДВ, бр.66/1992
г. и е част от вътрешното законодателство на Република България от 07.09.1992
г./ След прогласяването на основното право в първата разпоредба на Конвенцията
са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Именно това е
подходът, който съответства на целта на чл.5 - да гарантира, че никой няма да
бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Чл.5§1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“,
което включва условието да бъде спазен редът, предписан в националния закон.
Така чрез изискването за законосъобразност Конвенцията препраща по същество към
националното законодателство.
По своята правна
същност, мярката „задържане за срок до 24 часа“ по чл.72-75 ЗМВР представлява
принудителна административна мярка- административно разпореждане на орган на
власт, безспорно засягащо непосредствено и
неблагоприятно правната сфера на адресата.
Задържането по
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, разгледано през призмата на чл.5 КЗПЧОС включва правото
на задържаното лице незабавно да му бъде съобщено на разбираем за него език
основанията за задържането и да му се
даде възможност на достъп до адвокатска защита от момента на задържането.
Съгласно чл.4,
ал.2 АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по
реда, установени в закона, а чл.6 АПК
въвежда принципа на съразмерност като материалноправно изискване за законосъобразност
на административния акт. Съгласно практиката на Евпропейския съд по правата на
човека/ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано
единствено при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. В тази
връзка, изключението по чл.5, б“б“ ЕКПЧ изисква лицата да се задържат за неизпълнение
на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на
задължение, предписано от закона.
Такива факти и
данни не се съдържат в оспорената в настоящото производство заповед. В нея не
са вписани конкретни обстоятелства и деяния, т.е. липсват фактически основания
за нейното издаване в нарушение на изискването по чл.74, ал.2 т.2 ЗМВР. Липсват
каквито е да мотиви, които да обосноват издаването на административния акт.
Липсват такива и в представената административна преписка, за която
административният орган в съдебно заседание изрично сочи, че е представена в
цялост. Действително, приложена към делото е докладна записка на л.9 по делото,
която описва в подробности хипотезата, при която е било реализирано
задържането, но нито са налични данни, че същата е била връчена на задържаното
лице, нито бе оборена датата на изготвянето й, която видно от положения номер е
последваща на датата на постановяване на спорната заповед. В тази връзка,
доколкото докладната не е била изготвена към момента на съставяне на самата
заповед, не следва да бъде възприемана като част от мотивите към същата. Отсъствието
на мотиви и излагане на фактически основания за издаване на акта, препятстват
проверката за неговата законосъобразност и нарушават правото на защита на
жалбоподателя. Цитирането на закона и липсата на факти или информация, сочеща
на конкретното служебно задължение, чието изпълнение е било възпрепятствано, не
могат да бъдат преодолени с последващи уточнения в о.с.з. Отделно от това, дори
хипотетично да се приеме, че служебното задължение предмет на заповедта е
„събиране на доказателства по повод извършено престъпление“, то видно от
последвалите задържането събития е това, че веществените доказателства отново
не са били събрани. Т.е. задържането в този контекст се явява самоцелно и
необосновано. Обосноваността на акта, въз основа, на който става задържането
обуславя законосъобразността му и представлява съществен елемент за преценка на
произвола при задържането. В практиката на Европейския съд по правата на човека
се приема, че липсата на изложени основания в акта за задържане, е несъвместима
с принципа за защита на индивида от произвол, залегнал в чл.5 КЗПЧОС.
Съдът намира, че
в производството по издаване на заповедта
Я. не е своевременно и непосредствено при задържането, уведомен за
фактическите и правни основания за задържането и не са разяснени правата му, с
което е нарушен принципа за защита от произвол, съгласно чл.5§2 КЗПЧОС.
Аргумент в подкрепа на този извод е и необореното твърдение на процесуалният му
представител, че въпреки заявено желание от страна на Я. да му бъде осигурен
контакт с посочен от него адвокат, след 22,00 часа на 19.05.2017г., който час
се сочи в самата заповед, като момент на издаването й, липсват доказателства
това да е сторено до момента на освобождаването му. Ирелевантно в тази връзка е
обстоятелството, че същият се е срещнал с адвоката си преди този час пред второ
РУ Бургас. Това би имало значение в обратната хипотеза, ако в заповедта бе
написан по-ранния час, от който на лицето фактически е било съобщено, че е
задържан.
От всичко
изложено дотук се налага извода, че заповедта е издадена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е налице допуснато
незаконно ограничаване на свободата на Д.Я., което налага нейната отмяна.
При този изход
на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, които са общо в размер на 410.00/четиристотин и десет/ лева,
представляващи 10.00/десет/ - лева дължима и заплатена държавна такса,
400.00/четиристотин лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, Административен съд- Бургас, ІІІ- ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед, рег.№434зз-165 от 19.05.2017
година за задържане на лице, издадена от старши полицай ООР при Второ Районно
управление на ОД на МВР - Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД МВР-Бургас да заплати Д.А.Я.
***, с постоянен адрес *** съдебноделоводни разноски в размер на
410.00/четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: