Решение по дело №5617/2018 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№1747/24.4.2019г.

 гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети април, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №5617 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск от „Т.Б.“ ЕАД, ***, Бизнес парк София, сграда 6 срещу М.М.Ю., ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250,35 лева, съставляващи дължима сума за незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 05.03.2016г. за отчетен период 01.03.2016г. до 30.06.2016г. ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда -30.11.2017г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № №9951/04.12.2017г., постановена по гр. дело № 18217/2017г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск от „Т.Б.“ ЕАД, ***, Бизнес парк София, сграда 6 срещу М.М.Ю., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 122,97 лева – неустойка до края срока на договора по  Договор за далекосъобщителни услуги от 05.03.2016г., за периода 25.05.2016г. – 05.03.2018г., на осн. чл. 92 ЗЗД, съобразно допуснато изменение по размер на предявения иск с протоколно определение от 05.04.2019г. на ВРС.

В ИМ се излагат твърдения, че ответникът е абонат на ищеца, последния доставя телекомуникационни услуги, като облигационното правоотношение е обективирано в Договор за далекосъобщителни услуги от 05.03.2016г. Сочи, че общата стойност на незаплатени използвани услуги по този договор възлиза 250,35 лева, за периода 01.03.2016г. до 30.06.2016г. Претендира неустойка до крайния срок на договора – 05.03.2018г. в размер на 122,97 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от назначения особен представител на ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се възражения, че не става ясно от кога е прекратен договорът за доставка на телекомуникационни услуги, поради което е и неясно по какъв начин ищеца формира претенцията си за неустойка. Сочи, че оператора не е изпълнил задължението си по реда на чл. 55 от Общите условия, като не е довел до знанието на абоната намерението си за прекратяване на договора. В евентуалност намира, че клаузата за неустойка в процесния договор е нищожна, като неравноправна – противоречаща на разпоредбата на чл. 143, т.5 от ЗЗП.Излага възражения, че договора не е сключен при индивидуално определени условия, като ответникът в качеството му на потребител е бил в невъзможност да влияе върху съдържание на договора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е по делото договор за далекосъобщителни услуги от 05.03.2016г., от който се установява, че страните се намират в облигационни правоотношения, по силата на които ищеца в качеството му на мобилен оператор е предоставил мобилни услуги по мобилен номер ++359*********, при определен в договора месечен абонаментен план в размер на 40,99 лева.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

         За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422  ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.

         От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото облигационно правоотношение, оформено в договор за далекосъобщителни услуги от 05.03.2016г. Не се оспорва, че ответникът е използвал услуги предоставени му от ищеца за процесния период посочен в исковата молба, поради което и предвид установеното валидно възникнало облигационно правоотношение следва да бъде прието, че процесната сума под формата на стойност на реално предоставени мобилни услуги се дължи на ищцовото дружество.

         По отношение на предявения осъдителен иск с правно осн. чл.92 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на  чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.

Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.

При неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по договора, мобилният оператор е решил да се възползва от правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в размер на всички абонаментни такси до края на договора, а в случая това е периода 25.05.2016г. – 05.03.2018г. Тук следва да бъде посочено, че макар и допуснато изменение на предявения иск, то същото е единствено по размер на исковата претенция, съобразно уточненията дадени с молба от 05.03.2019г. от ищеца, но не и по период, доколкото едновременно изменение на иск по основание (период) и размер би било недопустимо предвид това, че по този начин би се предявил изцяло нов иск. Така въпреки допуснатото изменение по размер на осъдителната претенция съдът е сезиран с искане да се произнесе по дължимостта на претенцията заявена, като неустойка, която се претендира за целия срок на договора, който е обвързал страните, като по този начин, така формирана и заявена претенция съдът счита, че са надхвърлени присъщите на неустойката функции.

Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за което съдът включително следи и служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

По изложените съображения съдът намирайки възражението на ответника за наличието на неравноправна клауза за основателно, достига до извода за неоснователност на предявения иск за заплащане на неустойка, поради което и претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.

На напълно отделно и самостоятелно основание претенцията се явява и неоснователна предвид това, че ищцовото дружество не установи условията, при които се поражда задължение за заплащане на търсената неустойка. Кога и по какъв начин операторът е релевирал волеизявление за прекратяване на договора, което да достигне знанието на ответника – потребител на мобилни услуги не се установи, въпреки изричните възражения в тази насока от особения представител на страната. Следва да бъдат споделени правните изводи на последния, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по чл.55, изр.4-то от ОУ, които вменяват на оператора задължения от предприемане на действия по уведомление на потребителя, че договора е прекратен, което уведомление може да бъде осъществено по някой от начините посочени в т.51 от ОУ. При тези съображения за страната не са настъпили онези юридически факти, въз основа на които същата може да се позове за да претендира неустойка по договора.

         По отношение на разноските:

         В полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на заявената със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК сума, а именно сумата от 50,15 лева. За исковото производство в полза на ищеца се дължат също разноски съразмерно уважената част на предявените искове или сумата от 372,18 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.М.Ю., ЕГН ********** *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ***, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 250,35 лева, съставляващи дължима сума за незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 05.03.2016г. за отчетен период 01.03.2016г. до 30.06.2016г. ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда -30.11.2017г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № №9951/04.12.2017г., постановена по гр. дело № 18217/2017г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Отхвърля предявения иск от „Т.Б.“ ЕАД, ***, Бизнес парк София, сграда 6 срещу М.М.Ю., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 122,97 лева – неустойка по  Договор за далекосъобщителни услуги от 05.03.2016г., за периода 25.05.2016г. – 05.03.2018г., на осн. чл. 92 ЗЗД.

Осъжда М.М.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ***, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 50,15 (петдесет лева и 15 ст.) лева съдебно – деловодни разноски сторени в заповедното производство по гр. дело №18217/2017г. на ВРС и сумата от 372,18 (триста седемдесет и два лева и 18 ст.) лева съдебно – деловодни разноски сторени в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :