ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№653
от 30.06.2023 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково в закрито заседание
на тридесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа адм. д. № 201/2023 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.
Образувано
е по жалба на „МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение №
26/311/00703/3/01/04/02 от 09.01.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което на дружеството е наложена финансова корекция
в размер на 379 485,53 лева.
Постъпило
е искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорения акт по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.
Обосновава
се с настъпило ново обстоятелство, а именно – образувано в НАП изпълнително
дело № *********/2023 г., във връзка с което била изпратена покана за
доброволно изпълнение. Твърди се, че предварителното изпълнение на акта ще
доведе до значителна и труднопоправима вреда на дружеството, изразяваща се в
запор на банковите сметки на търговеца, невъзможност да се изплащат трудовите
възнаграждения на работници и служители, прекратяване възможността на търговеца
да се разплаща с контрагенти във връзка с реализиране на дейността по
експлоатация на къщите за гости, свързани със снабдяване, услуги, приемане на
плащания от туристи. Липсата на приходи и обстоятелството, че наличните
средства по банкова сметка ***, за да бъдат покрити текущите разходи на
търговеца, ще доведе до предприемане от страна на публичния изпълнител и на
други мерки за обезпечаване изпълнението, вкл. и по отношение изградената къща
за гости. Допълва, че къщата за гости не е спряла да функционира и реализира
приходи от туристическа дейност, за което се внасят дължимите данъци.
Изпълнението върху притежаваните от дружеството активи води до прекратяване на
търговската и туристическата дейност на дружеството, както и до прекратяване на
процеса по реализиране на приходи и заплащане на данъчни задължения върху тях.
Не било в обществен интерес дружеството да спре да внася данъци и осигуровки.
Отделно, в дейността на дружеството били заети общо шестима служители /по
трудови и граждански договори/, като от прекратяването на договорите ще следва
отиване на борсата на труда, съответно – в тежест на държавното обществено
осигуряване. Търговецът би се лишил от основни доходи, необходими за препитание
на семейството му. Нарушен бил принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК,
като се поставяло в риск предоставянето на хотелската услуга в предстоящия
сезон. Моли съдът да вземе предвид, че задължението не е установено с влязъл в
сила АУПЗ или влязло в сила решение по определяне на финансова корекция.
Публичната продан на семейния хотел води до значителна и труднопоправима вреда
на жалбоподателя – търговец през последните пет години, който е работил и
осъществявал дейност, изключително в посока на превръщането на къщата за гости
в основен източник на доход. Търговецът губи лични финансови средства, вложени
в строителството на хотела и в изпълнението на СМР по поддръжката му. Всички
тези средства няма как да бъдат възстановени при продажба на публична продан на
имота. Отделно, при евентуална отмяна на оспореното решение трудно би могло да
бъде възстановено съществуващото положение след настъпило изпълнение върху
недвижимата собственост чрез продажба. Вредата, която би настъпила, е в
значително по-големи размери в сравнение с предварителното изпълнение на
издадения акт, тъй като това би довело да разходване на всички натрупани
парични средства по наличности по банкова сметка ***. Допълва, че не всички
средства за изграждането на проекта са представени от европейските фондове от
страна на ДФ „Земеделие“. Функционирането на къщата би спомогнало за изплащане
на сумата по наложената финансова корекция при евентуално отхвърляне на жалбата
срещу акта, тъй като целта на мерките по ПРСР била да се създадат жизнеспособни
предприятия, а не – възстановяване на неоснователно получени суми. Моли да бъде
спряно предварителното изпълнение на акта до влизането му в сила.
Административен съд –
Хасково, въз
основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени
доказателства, формира следните фактически
и правни изводи:
Съгласно
чл. 73, ал. 4 във връзка с чл. 27, ал. 2, изр. Първо от Закона за управление на
средствата от европейските фондове при споделено управление „оспорването на индивидуалните
административни актове и на административните договори не спира тяхното
изпълнение“.
Съгласно
чл. 166, ал. 4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт
по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на
ал. 2“.
В
конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспореното
решение. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол,
поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията
на чл. 166, ал. 2 АПК.
Искането
е депозирано в хода на образуваното съдебно производство по жалба на
дружеството срещу подлежащ на оспорване акт, поради което същото е допустимо.
Разгледано
по същество, е ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно
чл. 166, ал. 2 АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на
решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.
60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства“.
В
производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК законодателят
презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която
презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият
частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или
трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо
жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали
последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима
вреда. В тежест на жалбоподателя е докаже значителна или трудно поправима
вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини.
С
разпоредбата чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би
могло да причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото
по силата на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни
или трудно поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената
връзка между допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и
настъпването на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на
вреди от самия акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими.
Ирелевантни са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения
и оспорен акт или които са се осъществили преди издаването на акта. Като
основание за спиране могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали
след издаването на акта, каквито в конкретния случай се установяват като
последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта. Такава
последица е образуваното пред НАП изпълнително производство, във връзка с което
е изпратена покана за доброволно заплащане на публичните задължения на
дружеството ведно с лихвите, като изрично е посочено, че при незаплащане на
задълженията, включени в изпълнителното дело, публичният изпълнител ще пристъпи
към принудителното им събиране.
Представена
е към искането справка за резултатите от дейността, свързана с къщата за гости,
в която се сочат приходи за периода от месец януари 2022 г. до месец май 2023
г., наетия за същия период персонал – по трудов договор /3 човека/, по
граждански договор /3 човека/ и един работещ собственост. От тази справка се установява
безспорно, че икономическото и финансовото състояние на адресата на решението
не позволява погасяване на определеното задължение, без това да се отрази на
финансовото състояние на дружеството. Реализираната като приходи сума за период
от година и 5 месеца не е достатъчна за заплащане на определената финансова
корекция /2 пъти и половина по-голяма като размер/, а отделно от това – от тази
сума вече са изплатени възнаграждения, внесени са дължимите данъци и
осигуровки. При евентуално налагане на запор на сметки на дружеството същото ще
бъде постановено в невъзможност да заплати определените публични задължения
ведно с лихвите им. Евентуална, макар и недоказано като факт, публична продан
на имота, за който е предоставена финансова помощ, ще представлява
труднопоправима вреда за собственика на имота, до степен тази вреда да не бъде
поправена въобще в един бъдещ момент.
Предварителното
изпълнение на акта би довело до реална невъзможност за изплащане на
възнагражденията на лицата, с които са сключени трудови и граждански договори,
вкл. и до прекратяване на последните. Предварителното изпълнение на акта би
довело и до прекратяване полагането на труд от собственика на дружеството /физическо
лице/, което обуславя извод за лишаване на неговото семейство от доходи. Анализът
на установените нови обстоятелства сочи и за необходимост от защита на
противопоставим обществен интерес от осигуряване на трудова заетост на лицата в
района, в който е изградена къщата за гости, и издръжка на семействата им.
Следва
да се посочи, че видно от сключения договор за отпускане на финансова помощ,
само 70 процента от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи
представляват безвъзмездна финансова помощ, която Фондът предоставя. При това с
цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи по
сключения договор са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство при спазване на принципите законност и добро
финансово управление ще се накърнят съществено правата и законните интереси на
жалбоподателя, доколкото същият не само ще загуби финансови средства, но и за
реализирането на проекта всъщност се е лишил от собствени такива. Дали
ползвателят на помощта е положил грижа на добър стопанин да създаде всички
необходими предпоставки за ефикасното и ефективно ползване на инвестицията не е
предмет на настоящото производство, а касае наличието на предпоставки за
издаване на решението за налагане на финансова корекция и неговата
законосъобразност.
Действително,
свързаната с предварителното изпълнение на оспореното решение промяна в
имуществото на адресата на акта, е типична, предвидима и дължима вреда, но
следва да се държи сметка за баланса на изпълнението, произтичащ от принципа за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. С допуснатото предварително изпълнение на
оспореното решение правата и законните интереси на адресата му биха се засегнали
в степен, по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта.
Предизвиканото с решението имуществено разместване ще причини тежки вреди за
оспорващия заради значителния размер на финансовата корекция, което вземане
като най-голямо по размер представлява окончателно подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане /видно от обосновката на органа, издал акта/. Събирането
на вземането ще затрудни стопанската дейност на жалбоподателя, а това е вреда,
несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от
действия по изпълнението. Предварителното събиране на установеното вземане,
преди евентуалното влизане в сила и стабилизиране на издадения административен
акт, би създало повече от значителни затруднения за адресата на акта.
При
обективиране на своите разсъждения съдът изцяло съобрази мотивите на Тълкувателно
решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСК на ВАС, задължително
по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, а именно - „допуснатото предварително изпълнение от закона
не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност
с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения
административен акт“. За пълнота следва да бъде отбелязано, че предварителното
изпълнение на акт, който при съдебен контрол би могъл да бъде отменен като
незаконосъобразен, ще доведе до вреди за дружеството, изразяващи се в това да
защити правата си от загубата на управлявания от същия имот, приходите, които е
имал от този имот, вкл. и при евентуално прекратяване на търговската му
дейност, като инициира дела за обезщетяване. Дори и възмездено, дружеството не
би могло да възстанови състоянието си, което има, ако предварителното
изпълнение на акта не бъде спряно.
Извод: искането за спиране
на предварителното изпълнение на оспореното решение следва да бъде уважено.
В
практиката си по аналогични случаи Върховният административен съд на Република България
приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя,
което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да
изпълни същото, обосновават извод за наличието на реална опасност от
настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК.
В
този смисъл Определение № 5541/08.06.2022 г. по административно дело № 4857/2022
г. VІ отд. на ВАС, Определение № 9658 от 01.11.2022 г. по адм. д. № 9376/2022
г., VІІІ отд. на ВАС, Определение № 7691 от 12.08.2022 г. по адм. д. №
7156/2022 г., І отд. на ВАС, Определение № 1110 от 07.02.2022 г. по адм. д. №
588/2022 г., І отд. на ВАС, Определение № 725 от 20.01.2021 г. по адм. д. №
400/2021 г., VІІІ отд. на ВАС, Определение № 4091 от 31.03.2021 г. по адм. д. №
3404/2021 г., VІІІ отд. на ВАС, Определение № 9176 от 16.08.2021 г. по адм. д.
№ 7988/2021 г., 5 чл. с-в на ВАС и др.
Въз
основа на гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал.
3 АПК Административен съд-Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното
изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция №
26/311/00703/3/01/04/02 от 09.01.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ до приключване на производството по оспорването му с
влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от определението да
се изпрати на страните на основание чл.138, ал. 3 АПК.
Съдия: