№ 314
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500631 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
М. Ш. АХМ. от с.Б,обл.Р, чрез пълномощника си адв. Г.П., е обжалвал
решение № 584 от 28.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1243/2021 г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск да се
признае за установено по отношение на ответницата правото му на
собственост върху процесните недвижими имоти и на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост, с който
ответницата РЮК. Ш. Х. е призната за собственик на същите имоти. Излага
доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Моли въззивния съд да го
отмени изцяло и да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира
разноски.
Ответницата по жалбата РЮК. Ш. Х. от с.Б,обл.Р, изразява становище,
че същата е неоснователна, а решението правилно, законосъобразно и
обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира
разноски.
1
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на М. Ш. АХМ., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК, да се признае за установено по отношение
на ответницата РЮК. Ш. Х., че ищецът е собственик на следните недвижими
имоти, находящи се в землището на с.Б,обл.Р: ½ ид. ч. от земеделска земя
(нива) с площ 17.511 дка в местността „Паруш“, трета категория,
съставляваща бивш имот № 028006, а понастоящем – ПИ с идентификатор
07231.28.22 с площ от 7.512 дка и ПИ с идентификатор 07231.28.23 с площ от
10.002 дка; ½ ид. ч. от земеделска земя (нива) с площ 12.493 дка в местността
„Зад гората“, трета категория, съставляваща ПИ с идентификатор 07231.50.10
и 1/6 ид. ч. от земеделска земя (нива) с площ 10.001 дка в местността „Болата
ямаса“, трета категория, съставляваща ПИ с идентификатор 07231.45.16, на
основание изтекла в негова полза придобивна давност повече от 10 години,
както и да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост № 150,
том ІV, рег. № 11612, дело № 581 от 2020 г. на нотариус Г.Г., рег.№ *** на
Нотариалната камара с район на действие – РС Русе, вписан в служба по
вписванията Русе с вх. рег. № 13814 от 21.12.2020 г., акт № 71, том 37, дело
№ 7632/2020, пункт 1, 2, 3 и 4, с който ответницата е призната за собственик
на горните недвижими имоти.
В исковата молба жалбоподателят твърди, че заедно с ответницата са
наследници на земеделски земи, останали в наследство от баща им, а с други
техни родственици наследили земеделски земи от дядо им, всички в
землището на с. Бъзън. На 05.03.2008 г. придобил собствеността върху
гореописаните имоти по силата на договор за продажба, сключен с
нотариален акт № 155, т. I, рег. № 3399, дело № 130 от 2008 г. на А.Ф. – пом.
нотариус по заместване при нотариус Цв. М. рег. № *** с район на действие
РС Русе, приложен по делото, по силата на който прехвърлил сам на себе си,
на основание чл. 38 от ЗС, идеалните части от горните имоти, както и от
други описани в исковата молба имоти, които не са предмет на настоящото
производство, притежавани от останалите наследници, между които и
2
ответницата. А за получените от ищеца в наследство идеални части от същите
недвижими имоти, на 07.03.2008 г. се снабдил с нотариален акт за
собственост № 164, том І, рег. № 3573, дело № 137 от 2008 г. на същия
нотариус, представен с исковата молба. По този начин се легитимирал като
единствен собственик на процесните земеделски земи, останали в наследство
от баща му и дядо му, до есента на 2009 г., когато част от останалите
наследници на земите – леля му Р.М. и чичо му Х. М., предявили претенции
за своите идеални части и ищецът с три нотариални акта за покупко-продажба
прехвърлил на посочените от тях лица, припадащите им се части от
наследствените земи. След тези сделки счита, че е останал единствен
собственик по наследство и покупко-продажба на земеделските земи, а
именно: земеделска земя (нива) с площ 17.511 дка в местността „Паруш“,
трета категория, съставляваща бивш имот № 028006, а понастоящем – ПИ с
идентификатор 07231.28.22 с площ от 7.512 дка и ПИ с идентификатор
07231.28.23 с площ от 10.002 дка; земеделска земя (нива) с площ 12.493 дка в
местността „Зад гората“, трета категория, съставляваща ПИ с идентификатор
07231.50.10 и земеделска земя (нива) с площ 10.001 дка в местността „Болата
ямаса“, трета категория, съставляваща ПИ с идентификатор 07231.45.16.
Ответницата в предходно исково производство, развило се по гр. д. №
1841/2019 г. по описа на РРС, е поискала да бъде обявена за нищожна
упълномощителната сделка, по силата на която ищецът е прехвърлил сам на
себе си идеалните части от процесните недвижими имоти, поради липса на
съгласие, както и да се отмени извършената сделка, обективирана в
нотариален акт № 155, т. I, рег. № 3399, дело № 130 от 2008 г. на А.Ф. – пом.
нотариус по заместване при нотариус Цв. М. рег. № ***. Съдът уважил
предявения иск и обявил за относително недействителен договора за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в горния нотариален акт
по отношение наследствените идеални части на РЮК. Ш. Х.. В тази част
решението на районният съд е потвърдено от РОС и е влязло в сила.
Съобразявайки този изход на спора, ищецът М.А. поискал да се снабди с
констативен нотариален акт за собственост върху идеалните части на
ответницата, считайки, че е придобил същите в резултат на изтекла в негова
полза придобивна давност. Така узнал, че на 18.12.2020 г. РЮК. Ш. Х. се е
снабдила с приложения по делото констативен нотариален акт за собственост
№ 150, том ІV, рег. № 11612, дело № 581 от 2020 г. на нотариус Г.Г., рег.№
3
*** на Нотариалната камара с район на действие – РС Русе, вписан в служба
по вписванията Русе с вх. рег. № 13814 от 21.12.2020 г., акт № 71, том 37,
дело № 7632/2020 г., като в пункт 1, 2, 3 и 4 от нотариалния акт са описани
недвижимите имоти, за които ищецът претендира, че са придобити от него
въз основа на изтекла придобивна давност, чрез непрекъснато владение,
повече от десет години, на основание чл. 79 от ЗС.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира,
че решението е правилно. По делото е спорно дали е изтекла придобивната
давност в полза на ищеца за придобиване правото на собственост върху
процесните земеделски земи.
В жалбата се твърди, че владението на ищеца върху процесните
земеделски земи (обективният елемент на владението), започнало през 2003 –
2004 г. след смъртта на баща му Ш. А. М., от който момент единствено и само
той ги владеел. Такива доводи в исковата молба не са навеждани като
основание на претенциите, поради което е недопустимо във въззивната жалба
да се сочи ново основание, без то да е наведено в процеса по надлежния ред.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е заявил правата
си на собственост върху процесните имоти, като придобити по давност в
периода от 05.03.2008 г. до 14.05.2019 г., когато ответницата е завела гр. д. №
1841/2019 г. на РРС. Именно в този период е следвало да се докаже, че
ищецът е демонстрирал владението си. Районният съд правилно е посочил в
мотивите на обжалваното решение, че нормата на чл. 79 от ЗС изисква
владението да е установено явно, спокойно и непрекъснато в продължение на
десет години, като ищецът е трябвало да демонстрира намерението си да
третира имота като свой, а не като съсобствен. Необходимо е още това
демонстриране да е открито, недвусмислено и явно по отношение на всички
съсобственици, тъй като във вътрешните им отношения всеки владее своите
идеални части като собственик, а по отношение идеалните части на
останалите се счита, че е техен държател. По тази причина ответницата, която
не е ползвала имотите като съсобственик, не следва да доказва свое активно
поведение. По делото обаче са събрани достатъчно доказателства, които
водят до извод, че през годините между страните по делото е имало спорни
отношения относно ползването на тези имоти. Видно от гласните
доказателства – показанията на свидетелите Х. М. Х. и Б. М.ов И., ищецът е
установил владение върху имотите по скрит начин, снабдявайки се с
4
неистински документи – пълномощни от останалите наследници,
включително ответницата, които въвел в заблуждение, че предоставят
личните си карти, за да бъдат уредени документите относно съсобствените
ниви. По този начин промяната в намерението на ищеца да третира имотите
като свои, а не като съсобствени, е извършено с недобросъвестни действия
вместо да е явно и недвусмислено и без да въвежда в заблуждение останалите
съсобственици.
Жалбоподателят твърди, че за изхода на делото е от съществено
значение от кой момент ответницата е разбрала, че ищецът се е снабдил с
нотариален акт за собственост за нейния дял от наследствените земи и какви
действия е предприела. Твърди се, че знанието за това датира още от 2008 г., а
не както свидетелства Х. Х. – от есента на 2009 г. Както беше посочено вече,
за да тече придобивна давност в полза на съсобственика, владението освен че
трябва да е демонстрирано явно и недвусмислено по отношение на всички
съсобственици, то трябва и да е установено по явен, а не по скрит начин.
Последното опорочава изначално намерението за своене на вещта. Дори и
представените доказателства за сключване на договори за наем и за аренда на
земеделска земя от 2010 г. до 2014 г., като действия на обикновено
управление, които всеки съсобственик може да извършва без да е необходимо
съгласието на останалите съсобственици, не могат да обосноват извод, че е
налице явно и несъмнено владение на ищеца по отношение на процесните
имоти. На това основание, въззивният съд не споделя доводите на
жалбоподателя, че именно с нотариален акт № 155, т. I, рег. № 3399, дело №
130 от 2008 г. на А.Ф. – пом. нотариус по заместване при нотариус Цв. М. рег.
№ *** на НК, с район на действие – РС Русе и вписан в служба по
вписванията Русе с вх. Рег. № 2631 от 05.03.2008 г., акт. № 74, том VІ, дело №
1450/2008 г., М.А. е доказал по безспорен начин, че не е държател, а е
владелец на процесните земеделски земи и ги владее като свои явно,
необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 10 години.
Освен това жалбоподателят не спори, а и от показанията на св. Чирпанлиев се
установява, че на ответницата е плащана рента поне за 10 декара ниви и това
е ставало по настояване на ищеца, предвид неуредените наследствени
въпроси, което обосновава извод, че спрямо ответницата той не е
демонстрирал по един категоричен, явен и недвусмислен начин намерение да
третира наследствените имоти като своя индивидуална лична собственост, а
5
не като съсобствени.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че категоричните
изявления спрямо ответницата, че нищо няма да даде, не означавало нищо
друго освен демонстриране на своенето на процесните земи, които държал за
себе си, за да ги придобие по давност. Напротив, с това възражение
жалбоподателят сам признава, че сестра му през цялото време е отправяла
претенции към него по отношение на своя дял от наследствените земи,
поради което ищецът не би могъл спокойно да ги владее за себе си.
От изложеното следва, че фактическият състав на чл. 79 от ЗС не е
осъществен и в полза на жалбоподателя не е изтекла предвидената в закона
придобивна давност повече от десет години, през които явно, непрекъснато и
спокойно да е владял като свои следните недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Б,обл.Р: 1. ½ ид. ч. от земеделска земя (нива) с площ 17.511
дка в местността „Паруш“, трета категория, съставляваща бивш имот №
028006, а понастоящем – 1.1. ПИ с идентификатор 07231.28.22 с площ от
7.512 дка и 1.2. ПИ с идентификатор 07231.28.23 с площ от 10.002 дка; 2. ½
ид. ч. от земеделска земя (нива) с площ 12.493 дка в местността „Зад гората“,
трета категория, съставляваща ПИ с идентификатор 07231.50.10 и 3. 1/6 ид. ч.
от земеделска земя (нива) с площ 10.001 дка в местността „Болата ямаса“,
трета категория, съставляваща ПИ с идентификатор 07231.45.16.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, с
което предявеният иск за собственост е отхвърлен, е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателят
дължи на ответницата по жалбата разноските по делото в размер на 1 000 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 584 от 28.07.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1243/2021 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА М. Ш. АХМ. с ЕГН ********** да заплати на РЮК. Ш. Х. с
ЕГН ********** и двамата от с.Б,обл.Р, сумата от 1 000 лв. разноски за
6
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7