Р Е Ш Е Н И Е
№………./12.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №
1680 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от С.В.О. срещу Д.К.Д.
за заплащане сумите: 6 842.59 евро,
като част от главница по договор за заем от 20.01.2016 г., цялата в размер 64
500 евро, 640 евро, като част от
1719.83 евро, сбор от уговорени възнаградителни лихви
върху три вноски от по 20 000 евро в периоди от сключването на договора, както
следва: 345.33 евро до
15.06.2016 г.; 525.00 евро до 31.08.2016
г.; 667.33 евро до 31.10.2016 г.
и върху четвъртата вноска в размер 4 500 евро: 182.17 евро до 31.12.2016 г., по чл. 240 ЗЗД; 640 евро, като част от 19 644.81 евро, сбор от обезщетения за
забава при връщане главниците, както следва: за сумата 20 000 евро от
16.06.2016 г. до 04.09.2019 г. – 6538.98 евро; за сумата 20000 евро от
01.09.2016 г. до 04.09.2019 г. – 6111.11 евро; за сумата 20 000 евро от
01.11.2016 г. до 04.09.2019 г. – 5772.22 евро и за сумата 4500 евро от 01.01.2017 г. до 04.09.2019 г. – 1222.50 евро, по чл. 86 ЗЗД и
515.41 евро, като част в размер 10 %
от 1719.83 евро, представляваща сбор от обезщетения за забава при плащане на възнаградителните лихви, както следва: за сумата 345.33 евро от 16.06.2016 г. до
04.09.2019 г. – 112.90 евро; за сумата 525.00
евро от 01.09.2016 г. до 04.09.2019 г. – 160.42 евро; за сумата 667.33 евро от 01.11.2016 г. до
04.09.2019 г. – 192.60 евро и за сумата 182.17
евро от 01.01.2017 г. до 04.09.2019 г. – 49.49 евро,
по чл. 86 ЗЗД и 12 922 евро,
като част от главница по договор за заем от 20.01.2016 г., цялата в размер 100
000 евро, 1 евро, като част от
6451.65 евро, сбор от уговорени възнаградителни лихви
върху върху пет вноски от по 20 000 евро в периоди от
сключването на договора, както следва: 1
019.66 евро до 31.03.2017 г.; 1162.00
евро до 31.05.2017 г.; 1 304.33
евро до 31.07.2017 г.; 1446.66
евро до 30.09.2017 г.; 1519.00
евро до 31.10.2017 г., по чл. 240 ЗЗД и 1 евро, като част от 21444.44 евро, представляваща сбор от
обезщетения за забава при връщане главниците, както следва: за сумата 20000
евро от 01.04.2017 г. до 04.09.2019 г. –
4933.33 евро; за сумата 20000 евро от 01.06.2017 г. до 04.09.2019 г.
– 4594.44 евро; за сумата 20000 евро от
01.08.2017 г. до 04.09.2019 г. – 4255.56
евро; за сумата 20000 евро от 01.10.2017 г. до 04.09.2019 г. – 3916.67 евро; за сумата 20000 евро от
01.11.2017 г. до 04.09.2019 г. – 3744.44
евро и 1 евро, като част в размер 10
% от 1363.70 евро, представляваща сбор от обезщетения за забава при плащане на възнаградителните лихви, както следва: за сумата 1019.66 евро от 01.04.2017 г. до
04.09.2019 г. – 251.53 евро; за сумата 1162.00
евро от 01.06.2017 г. до 04.09.2019 г. – 266.94 евро; за сумата 1 304.33 евро от 01.08.2017 г. до
04.09.2019 г. – 277.54 евро; за сумата 1446.66
евро от 01.10.2017 г. до 04.09.2019 г. – 283.30 евро; за сумата 1 519.00 евро от 01.11.2017 г. до
04.09.2019 г. – 284.39 евро, по чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане иска в съда:
04.09.2019 г. до окончателното им изплащане, ведно със сторените по делото
разноски.
Ответникът
оспорва исковете.
Предявява
възражение за привидност на договорите за заем, за които твърди, че прикриват
обезпечения на задължението на ответника да отчете на ищеца сумите, получени
при продажби на недвижими имоти: апартамент № 11, гр. Варна, ул. "Цани
Гинчев" № 11, 10135.2560.101.3.6, продаден на 16.02.2016 г.; ателие № 2
гр. Варна, ул. "Н. Бозвели" № 27,
10135.1501.1029.4.11, продадено на 19.04.2016 г.; апартамент № 3, гр. Варна,
ул. "К. Щъркелов" № 1, 10135.2554.287.1.3, продаден на 12.05.2016 г.;
апартамент № 6, гр. Варна, ул. "Ген. Г. Попов" № 8
10135.2554.335.4.6, продаден на 28.05.2016 г.; ателие № 3 гр. Варна, ул.
"Н. Бозвели" № 27 10135,1501.1029.4.12,
продадено на 12.08.2016 г.; апартамент № 7, гр. Варна, ул. "Св.
Климент" № 25 Б 10135.1507.1037.1.7, продаден на 24.10.2016 г.; ателие № 1
гр. Варна, ул. "Н. Бозвели" № 27
10135.1501.1029.4.10 , продадено на 24.10.2016 г.; апартамент № 10, гр. Варна,
ул. "Генерал Гурко" № 5,
10135.2560.42.3.10, продаден на 04.11.2016 г. Сочи, че сумите по договорите за
заем не са предадени, а ищецът дори не е бил в страната на датата, посочена в
договорите.
Предявява
и възражение за погасяване на вземанията за части от претендираните
неустойки и лихви, за които давността е изтекла преди 04.09.2019 г. Претендира
разноски.
Ищецът предявява реплика, основана на твърдения, че
след като е изпълнил поръчки на ищеца да продаде имоти през 2015 г. ответникът
е изтеглил и не е върнал:
1. след продажбата на апартамент № 8 на ул. "Генерал Г.
Попов" № 8 на 17.07.2015 г. – 33 650 евро;
2. след продажбата на апартамент № 9 на ул. "Пенчо
Славейков" № 12 на 14.09.2015 г. – 31 548 евро;
3. след продажбата на апартамент № 3 на ул. "Пенчо
Славейков" № 12 на 16.09.2015 г. – 35 090 евро.
4. след продажбата на апартамент № 15 на ул. "Генерал Г.
Попов" № 8 на 14.10.2015 г. – 9 858 евро.
5.
след продажбата на апартамент № 4 на ул. "Генерал Г. Попов" № 8 на
23.12.2015 г. – 42 846 евро.
Допълнително
в периода от 23.10.2015г. до 29.10.2015г. ответникът изтеглил от банковата
сметка на ищеца с IBAN ***, които не били възстановени на ищеца, а именно:
i.
9800 лв. на 23.10.2015 г.;
ii.
7840 лв. на 26.10.2015 г.;
iii.
2000 лв. на 26.10.2015 г.;
iv.
9795 лв. на 27.10.2015 г.;
v.
10000 лв. на 28.10.2015 г.;
лист втори от решение
от 12.10.2020 г. по гр. д.№1680/2019 г. на ВОС, XII-ти с-в
vi.
9800 лв. на 29.10.2015 г.;
vii.
5000 лв. на 29.10.2015 г., общо 54 190 лв. или приблизително на 27706 евро.
Така
в резултат на горните касови операции в периода от 26.06.2015 г. до 25.01.2016
г. ответникът изтеглил общо 180 698 евро, които не върнал.
Ищецът
уточнява, че именно за част от тези средства до размер 165 000 евро били
сключени двата процесни договора за заем, без реално
предаване на паричните средства. Страните постигнали съгласие мандатарят да задържи като заем това, което последният бил
получил от сметките на манданта. Квалификацията на
уточнението е, че отношението по отчет или по връщане дадено без основание е
подновено в заемно.
Ответникът
твърди, че е върнал сумите по договорите за заем чрез международни банкови преводи от банковата си сметка в УниКредит Булбанк:
14.01.2016 г. -
5000.00 евро - по сметка в банка Авангард
19.01.2016 г. - 10000.00 евро - по сметка в банка
ВТБ 24
20.01.2016 г. -
5000.00 евро - по сметка в банка ВТБ 24
25.01.2016 г. - 10000.00 евро - по сметка в банка
ВТБ 24
25.01.2016 г. -
4100.00 евро - в брой в офиса на ищеца.
Твърди още, че по другите отношения е внесъл
следните суми:
по сметка в BGN
18.09.2012 г. - 15000.00 лв.
27.09.2012 г. - 19000.00 лв.
28.09.2012 г. - 39250.00 лв.
09.10.2012 г. -
6814,50 лв.
18.10.2012 г. -
6650.00 лв.
13.03.2012 г. -
9500.00 лв
13.03.2012 г. -
9735.00 лв.
14.03.2013 г. - 8400.00 лв.
15.01.2015 г. - 28550.00 лв.
по сметка в EUR
17.07.2013 г. - 20200.00 евро
30.01.2014 г. - 30200.00 евро
31.01.2014 г. - 20000.00 евро
15.05.2014 г. - 10000.00 евро
30.04.2014 г. - 5500.00 евро
28.07.2014 г. - 3500.00 евро
28.03.2014 г. - 9000.00 евро
03.04.2014 г. - 26000.00 евро
16.09.2014 г. – 5002.56 евро
13.10.2014 г. -
3200.00 евро
05.11.2014 г. -
5000.00 евро
08.03.2015 г. - 4000.00 евро
19.11.2015 г. - 3500.00 евро
19.11.2015 г. - 21514.60 евро
18.09.2015 г. - 195.00 евро
15.10.2015 г. - 450.00 евро
05.11.2015 г. -
1225.00 евро
Предадени суми от ответника на ищеца и на Е. О.:
26.08.2015 г. – 20 000 евро в брой
26.08.2015 г. – 900 евро в брой
31.08.2015 г. – 4 100 евро в брой
09.09.2015 г. – 3 000 евро
в брой
23.09.2015 г. – 20 000 евро по сметка в Банк Москва
26.09.2015 г. – 54 000 евро в брой в офиса
20.10.2015 г. – 53 500 евро в брой в офиса
29.10.2015 г. – 30 000 евро в брой на Е. О..
Сочи, че разписките за плащанията са му били отнети
от ищеца, за което е образувано досъдебно производство.
Ищецът
признава (л. 145) трите превода по сметка
в банка ВТБ 24, но твърди, че с тези преводи ответникът е погасил задължение по
предходен заем от 05.01.2015 г.
Твърди
че плащанията по сметки в УниКредит Булбанк
през 2015 г. нямат връзка с отчетните отношения по поръчките (л. 145).
Оспорва
твърдението за отнемане на разписки.
С
определение, постановено в съдебно заседание на 03.07.2020 г. (л. 341) по молба
на ищеца от с. з. (л. 218) е допуснато увеличение на исковете за заплащане на
главниците до 10 000 евро по първия договор и до 20 000 евро по
втория договор.
Ищецът
признава (л. 218) и плащанията чрез Уестърн юниън.
По
същество страните поддържат становищата. Ответникът представя бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно
предявени.
По същество:
От представения от ищеца заверен препис (л. 5) се
установява, че е сключен договор, с посочена дата 20.01.2016 г., според който
заемодателят ще предостави посочената в исковата молба сума в срок до една
седмица в брой или по допълнително посочена сметка. Заемателят
е обещал да върне сумата на вноски до края на 2016 г., първи падеж на 15 юни.
Уговорена е лихва 4.2 %.
От представения от ищеца заверен препис (л. 6) се
установява, че е сключен и договор, със същата посочена дата, за предоставяне и
на другата сума по исковата молба. Заемателят е
длъжен да върне сумата на вноски до края на 2017 г., първи падеж на 31.03.2017
г. Уговорена е същата лихва.
От представените от ищеца заверени преписи (л. 7 и
8) се установява, че са издадени разписки, със същата посочена дата, от
ответника, че е получил сумите.
По датата на постигане на съгласието:
В съдебната практика се приема, че оспорването на
датата от издателя на частен документ е допустимо и в тежест на оспорващия е да
го докаже (решение № 273 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2019 г., IV г.
о., ГК).
От удостоверение, издадено от ОД МВР Варна, сектор "Миграция" (л. 188) е видно, че ищецът е влязъл в страната на
23.01.2016 г. и е напуснал на 28.01.2016 г.
В представена от ответника в заверен препис и
превод (л. 239) таблица има изявления на ищеца за размера на дохода от продажба
на обекти: общо 487 655.57 евро, както и че през януари 2016 г. е получил
от ответника сумите, преведени по банкови сметки и още 4100 евро.
лист трети от
решение от 12.10.2020 г. по гр. д. №1680/2019 г. на ВОС, XII-ти с-в
Документът е изпратен, със заглавие "сверка с
Дима от 26.01.2016 г.", на 25.10.2016 г. (л. 241), но е бил създаден преди
28.01.2016 г., тъй като тогава е бил изпратен за първи път (л. 249). Долу
вдясно срещу сумата 164 250 ищецът е отбелязал "договор за 100 и
договор за 64 250). Съдът приема, че договорите са били сключени вероятно
на 26.01.2016 г.: датата на справката и на безспорното плащане на 4100 евро в офиса (л. 111), което е
съобразено при определяне сумите, дължими по договорите за заем и сигурно преди
28.01.2016 г. (изпращането на справката).
Според съдебната практика това не е достатъчно, за
да се приеме, че и останалите изявления на издателите са привидни (решение № 19
от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2013 г., III г. о., ГК) т.е.
вписването в договора на дата, различна от действителната, представлява
привидна уговорка.
В съдебната практика се приема, че искът, основан
на твърдение за придобиване на право чрез договор за продажба, може да бъде
уважен и в случая, когато по възражение на ответника за привидност и реплика на
ищеца, е било установено, че продажбата прикрива дарение, тъй като страните са
обвързани от прикритата уговорка (решение № 80 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1262/2009 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че по същото съображение искът за
вземане по договор не може да бъде отхвърлен само защото вписаната дата не е
действителната дата на сключването, а привидна.
Другата възможност за обяснение на антидатирането на договора е страните да са се съгласили да
му придадат обратно действие.
Съдът приема, че ако не се засягат права и интереси
на трети лица, това е допустимо (Тасев. С. Марков, М. Гражданско право. Обща
част. Помагало. С.: Сиби, 2007, с. 161).
По уточнението на ищеца, че чрез договорите за заем
е подновено отношение:
По значението на съществуването на стари
задължения:
В съдебната практика се е приемало, че ако липсва предшествуващо
задължение, новационният договор ще е недействителен
поради липса на кауза (решение № 789 от 22.04.2002 г. на ВКС по гр. д. №
2292/2001 г., V г. о.).
В литературата се приема, че ако не съществува
действителен стар дълг новационният договор ще е
нищожен, поради невъзможност на предмета (Марков, М. Облигационно право.
Помагало. С.: Сиби, 2018, с. 188).
Съдът приема, че съществуването на предшестващия
дълг не е елемент от фактическия състав на новацията.
Ако дългът не съществува той не може да бъде погасен т.е. предметът на
подновяването би бил невъзможен.
Поради това не е необходимо ищецът да докаже стария
дълг, за да установи съществуването на договора за подновяване. В тежест на
ответника е да докаже, че старият дълг не съществува т.е. че подновяването е
нищожно.
От представения от ищеца заверен препис (л. 147) е
видно, че страните са сключили договор за безлихвен заем през януари 2015 г.
От представените от ответника заверени преписи (л.
32-45) е видно, че са издадени пълномощни от ищеца да сключи договори за
продажба, а с това от 19.08.2012 г. (л. 44) – и да открива и закрива сметки и
да тегли суми от тях.
От представените от ищеца заверени преписи (л.
76-94) се установява, че са сключени договори чрез ответника като пълномощник
през 2015 г.
В литературата и в
съдебната практика се приема, че извършването на представителни действия след
упълномощаване означава конклудентно сключване на
договор за поръчка (Таков, Кр. Доброволно
представителство. С.: Сиби, 2006, с. 126 и решение №
338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че ответникът редовно е изпълнявал
поръчки на ищеца за сключване на договори за продажби за цени, близки или равни
на данъчната оценка. Не е изключено уговорките за цените да са привидни.
От представената от ищеца информация се установява
движението по сметките му в ТБ Уникредит Булбанк в
периода 01.07-2013 г. – 28.02.2016 г. (л. 95-98) и в периода 01.09-2015 г. –
28.02.2016 г. (л. 99) и в периода 18.09-2012 г. – 28.02.2016 г. (л. 100-102).
От представената от ответника информация се установява движението по сметката
на ищеца в Банка ДСК в периода 01.01-2015 г. – 2020 г. (л. 316-318). Сметките
също отразяват движение на вероятно привидно уговорените цени.
В заключението си (л. 291) вещото лице Т. сочи, че
в периода от 18.09.2012 г. – 20.01.2016 г. по сметките на ищеца са постъпвали
повече суми отколкото са изтеглени и/или превеждани.
Уточненията на ищеца за подновяването (л. 75)
съответстват на бележки в таблица, представена от ответника (л. 239).
Съдът приема, че чрез събраните доказателства
съществуването на предходни задължения на ответника не се опровергава, а се
потвърждава.
По възражението на ответника, че договорите за заем
прикриват обезпечения:
От представените от ответника заверени преписи (л.
46-50 и 53-55 и 60-61) се установява, че след м. януари 2016 г. са били
сключени 4 договора чрез ответника като пълномощник до м. май 2016 г.
Останалите договори за продажба, представени от
ответника (л. 51, 56-64) от втората половина на 2016 г. са сключени от ищеца
лично.
Според твърденията на ищеца в заявление (л. 152)
отношенията с ответника са поддържани и след средата на 2016 г., дори е сключен
договор за наем с дружество на ответника, по който има редовни плащания до
април 2018 г.
Суми са изпращани на ответника по Уестърн юниън (л. 169) в периода
до средата на 2017 г.
Съдът приема, че отношенията са се влошили не
по-рано от м. октомври 2018 г. Поради това, ако договорите за заем наистина
прикриваха обезпечения на вземанията за цените, които ответникът е трябвало да
отчете, той, а не ищецът би сключвал договорите за продажба и след средата на
2016 г.
Съдът приема, че възражението за привидност не е
доказано.
В обобщение съдът приема, че процесните
договори за заем са действителни.
Признание на задълженията:
Ищецът
е представил писмо (л. 253), изпратено по електронната поща на 25.03.2016 г., в
което е питал ответника кога ще започне да връща парите, които е присвоил. На
въпроса ответникът е отговорил на следващия ден, че скоро ще се изясни кога ще
може да върне парите, които ползва, защото по този начин компенсират
неплащането на четири години работа.
Съдът
приема, че писмото подкрепя извода за съществуването на предходни задължения на
ответника за отчет на суми.
лист четвърти от
решение от 12.10.2020г. по гр.д. №1680/19 г. на ВОС, XII-ти с-в
Ищецът
е представил и писмо (л. 256), изпратено по електронна поща на 14.06.2016 г., в
което е питал ответника какво става с парите, които е обещал да върне до
15.06.2016 г. т.е. първият падеж по процесния
договор. На въпроса ответникът е отговорил на следващия ден, че с парите няма
как да стане, тъй като от всички страни бавят плащанията, а наемът ще плати до
края на следващата седмица. Съдът приема, че обсъжданото плащане до 15 юни е
именно на вземането по процесния договор.
В обобщение съдът приема, че процесните
вземания са възникнали.
По твърдението за погасяване в брой:
Вярно е че ответникът е можел да посочи, че
разписките са отнети още в отговора от 07.11.2019 г. (л. 28), а не в следваща
молба от м. май (л. 110).
От удостоверение, издадено от ОД МВР Варна (л. 186)
е видно, че на 02.07.2020 г. ответникът е заявил, че през м. ноември 2019 г. са
били обсебени негови вещи, сред които разписки за изплатени суми в брой на
ищеца на обща стойност около 250 000 евро.
В представената жалба, подадена от ответника на
06.10.2018 г. (л. 189) се сочи отнемане на вещи и само на документи на
дружеството на 05.10.2018 г.
В представената жалба, подадена от ответника на
12.11.2019 г. (л. 196), вече се твърди, че са отнети и разписки, издадени от
ищеца, за плащания от ответника.
От показанията на свидетелите не се установява в
папката, която ищецът е взел от офиса на ответника, да са се намирали разписки
за суми, платени през 2016 г.
Съдът приема, че ако възражението е допустимо, то е
неоснователно.
Ищецът е признал, че сумите, изпратени на ответника
по Уестърн юниън (л. 169) в
периода след м. януари 2016 г. са послужили за погасяване вземания по процесните договори.
В заключението (л. 272) е допусната грешка във
валутата на плащанията по Уестърн юниън
(л. 169).
Частите от вземанията, за които са предявени
исковете, са дължими и следва да бъдат присъдени. Точните размери на
задълженията за остатъците могат да бъдат определени по споразумение или в друг
процес.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Ответникът следва да заплати и сумата 4597.46 лв.
разноски по списък.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис 301 чрез адв. Т.Т. да заплати на С.В.О.,
гражданин на Руската Федерация, роден на *** ***, Руска Федерация чрез адвокат К.Н.Г., с личен №
**********, от Варненска Адвокатска Колегия, със служебен адрес: град Варна,
ул. "Драва Соболч" № 8, офис № 2, тел.:
(+0884) 66-22-23; имейл: kalin@gospodinov.co сумите:
10 000 (десет хиляди) евро, част от
главница по договор за заем с вписана дата 20.01.2016 г., цялата в размер 64
500 евро, 640 (шестстотин и четиридесет)
евро, част от 1719.83 евро, сбор от уговорени възнаградителни
лихви върху три вноски от по 20 000 евро в периоди от сключването на договора,
както следва: 345.33 евро до
15.06.2016 г.; 525.00 евро до 31.08.2016
г.; 667.33 евро до 31.10.2016 г.
и върху четвъртата вноска в размер 4 500 евро: 182.17 евро до 31.12.2016 г., на основание чл. 240 ЗЗД; 640 (шестстотин и четиридесет) евро,
част от 19 644.81 евро, сбор от обезщетения за забава при връщане
главниците, както следва: за сумата 20000 евро от 16.06.2016 г. до 04.09.2019
г. – 6538.98 евро; за сумата 20000 евро от 01.09.2016 г. до 04.09.2019 г. –
6111.11 евро; за сумата 20 000 евро от 01.11.2016 г. до 04.09.2019 г. – 5772.22
евро и за сумата 4500 евро от 01.01.2017 г. до
04.09.2019 г. – 1222.50 евро, на основание чл. 86 ЗЗД и 515.41 евро (петстотин и
петнадесет евро и 41 евроцента), част в размер 10 % от 1719.83 евро,
представляваща сбор от обезщетения за забава при плащане на възнаградителните
лихви, както следва: за сумата 345.33
евро от 16.06.2016 г. до 04.09.2019 г. – 112.90 евро; за сумата 525.00 евро от 01.09.2016 г. до
04.09.2019 г. – 160.42 евро; за сумата 667.33
евро от 01.11.2016 г. до 04.09.2019 г. – 192.60 евро и за сумата 182.17 евро от 01.01.2017
г. до 04.09.2019 г. – 49.49 евро, на основание чл. 86 ЗЗД и 20 000
(двадесет хиляди) евро, част от главница по договор за заем с
вписана дата 20.01.2016 г., цялата в размер 100000 евро, 1 (едно) евро, част от 6451.65 евро, сбор от уговорени възнаградителни лихви върху върху
пет вноски от по 20 000 евро в периоди от сключването на договора, както
следва: 1 019.66 евро до
31.03.2017 г.; 1162.00 евро до
31.05.2017 г.; 1 304.33 евро до
31.07.2017 г.; 1446.66 евро до
30.09.2017 г.; 1519.00 евро до
31.10.2017 г., на основание чл. 240 ЗЗД и 1
(едно) евро, част от 21444.44 евро, представляваща сбор от обезщетения за
забава при връщане главниците, както следва: за сумата 20000 евро от 01.04.2017
г. до 04.09.2019 г. – 4933.33 евро; за
сумата 20000 евро от 01.06.2017 г. до 04.09.2019 г. – 4594.44 евро; за сумата 20000 евро от
01.08.2017 г. до 04.09.2019 г. – 4255.56
евро; за сумата 20000 евро от 01.10.2017 г. до 04.09.2019 г. – 3916.67 евро; за сумата 20000 евро от
01.11.2017 г. до 04.09.2019 г. – 3744.44
евро и 1 (едно) евро, част в размер
10 % от 1363.70 евро, представляваща сбор от обезщетения за забава при плащане
на възнаградителните лихви, както следва: за сумата 1 019.66 евро от 01.04.2017 г. до
04.09.2019 г. – 251.53 евро; за сумата 1162.00
евро от 01.06.2017 г. до 04.09.2019 г. – 266.94 евро; за сумата 1 304.33 евро от 01.08.2017 г. до
04.09.2019 г. – 277.54 евро; за сумата 1446.66
евро от 01.10.2017 г. до 04.09.2019 г. – 283.30 евро; за сумата 1 519.00 евро от 01.11.2017 г. до
04.09.2019 г. – 284.39 евро, на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва
само върху присъдените главници и възнаградителни
лихви от датата на завеждане иска в съда: 04.09.2019 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата 4597.46 лв. (четири хиляди и
петстотин и деветдесет и седем лева и 46 ст.) разноски по списък, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи
от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: