Р
Е Ш
Е Н И Е № 1422
гр.Пловдив, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N1855/2017 г.,
констатира следното:
Производство по чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№22911/21.07.2017
г. по описа на ПОС от
„Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *********- гр.София чрез юр.Х.П. –
взискател, против действията
на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821, район на действие ПОС по
изп.д. №841/2013
г. – против
разпределението по ИД, изготвено на 24.03.2017 г., с
оплакване, че съдебният изпълнител при изготвяне на разпределението неправилно
е включил по реда на чл.136, т.4 от ЗЗД суми от продажната цена от недвижимия
имот в размер на 90000 лв. за Л.В.Р.. Моли да се отмени
обжалваното действие, ЧСИ да изготви ново разпределение, с указания.
От
присъединения взискател Л.В.Р., ЕГН ********** е постъпило възражение, с което
счита жалбата за допустима, но неоснователна.
Длъжниците
„Дизайн Юкей“ЕООД-гр.София, ЕИК ********* и М.Й.М. с ЕГН: ********** – не
вземат становище пи жалбата.
Съдия-изпълнителят дава
обяснения по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че
жалбата е допустима, но по същество – неоснователна
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи, намира следното:
Предявеният
иск е с пр.осн. чл.463 във вр. с 460 от ГПК.
От приложеното ИД е видно, че разпределението
е изготвено на 24.03.2017 г., а е предявено на 06.04.2017 г. Жалбата е подадена
чрез ЧСИ на 10.04.2017 г./по пощата/. Следователно жалбата е подадена в
3-дневния срок за обжалване на разпределението по чл.462, ал.2 ГПК, поради
което жалбата е допустима.
По същество: Предмет на
разпределение е сумата от 121500 лв., получена от публичната продан от недвижим
имот, собственост на ипотекарните длъжници Е.Й.М., К.И.М. и Я.И.М.,
които са конституирани като присъединени взискатели по ИД за принудително
изпълнение на вземането им срещу длъжника Дизайн Юкей-ЕООД за подобрения в
ипотекирания имот, за което вземане те са се снабдили с ИЛ , издаден от
СГС въз основа на вл.с. решение на
арбитражен съд по арб.д.№2/2016 г. на Арб.съд-гр.Пловдив. От тази сума, видно от приложеното по
изп.дело разпределение, ЧСИ е разпределил
сумата 90000 лв. за погасяване на вземанията на присъединения кредитор Л.Р.
по чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД, в качеството му на
частен правоприемник на Е., К. и Я.
М., съгласно договор за цесия.
В
жалбата са изложени оплаквания, че ипотекарните длъжници са дали изричното си съгласие
ипотеката на банката да се простира и върху всички подобрения и приращения в
имота, поради което ипотечното право на банката се простира и върху
новоизградените в обекта сгради; че ПИБ АД не е била страна по арб.дело №2/2016
г. на Арб.съд-гр.Пловдив, поради което не е обвързана с него или с мотивите
му, че същото няма СПН по отношение на
него; че присъединените взискатели не са упражнили надлежно правото си на
задържане по повод на признатите им вземания за подобрения, поради което не
можели да се ползуват от претендираната привилегия по чл.136, ал.1,т.4 ЗЗД; че
е неоснователна претенцията на Л.Р. по чл.177,ал.1 ЗД, т.к. била приложима
единствено във връзка с чл.136,т.4 , изр.1 ЗЗД.
Становището
на ответника по жалбата Л.Р. е, че ЧСИ не е компетентен да прави преценка дали
решението по арбитражното дело се ползва със СПН и спрямо банката.
Доводите
на ЧСИ са, че следва да зачете СПН на арбитражното решение и издадения ИЛ и по
отношение на банката, т.к. е длъжен да включи в разпределението всички
взискатели по делото, поради това, че ЧСИ не е компетентен по въпроса дали
привилегията на ипотечното право е противопоставима на привилегията на съдебно
признато вземане за подобрения, а когато
взискател оспорва вземането на друг кредитор, може да предяви иск по
чл.464 ГПК.Счита, че за прилагане на чл.136, ал.1,т.4 ЗЗД не е необходимо
подобрителят да упражнява съдебно признато право на задържане; счита, че
вземането на взискателя Л.Р. е също с правно основание чл.137, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл.177, ал.1 от ЗЗД.
По
оплакването в т.1 от жалбата по въпроса дали ЧСИ е съобразил, че ипотекарните
длъжници са дали изричното си съгласие ипотеката на банката да се простира и
върху всички подобрения и приращения в имота, ПОС намира, че горното няма
връзка с приложението на чл.177, ал.1 ЗЗД, където е казано, че ако собственикът
на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от
цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е
направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на
негови полезни разноски, тъй като видно от приложеното по ИД нот.актове и вл.с. арбитражно решение, подобренията са
извършени след сключване на нотариалния акт за ипотекиране на имота.
По
оплакването в т.2 от жалбата - по
въпроса, че ПИБ АД не е била страна по арб.дело №2/2016 г. на
Арб.съд-гр.Пловдив, поради което не е обвързана с него или с мотивите му, че същото няма СПН по отношение на банката,
ПОС намира, че ЧСИ не е компетентен да преценява дали привилегията на
ипотечното право е противопоставима на привилегията на съдебно признато вземане
за подобрения,след като е налице влязло в сила осъдително арбитражно решение по
чл.177, ал.1 ЗЗД и издаден въз основа на него ИЛ срещу длъжника „Дизайн Юкей“
от съда. Освен това, когато взискател оспорва вземането на друг кредитор,
може да предяви иск по чл.464 ГПК.
По оплакването в т.3 от жалбата, че присъединените
взискатели не са упражнили надлежно правото си на задържане по повод на
признатите им вземания за подобрения, поради което не можели да се ползуват от
претендираната привилегия по чл.136, ал.1,т.4 ЗЗД, ПОС намира, че е
неоснователно, тъй като за прилагане на чл.136, ал.1,т.4 ЗЗД в настоящия случай
не е необходимо подобрителят да упражнява съдебно признато право на задържане,
тъй като последното е необходимо, когато е признато право на задържане от
страна на трето лице-несобственик и
изпълнението е насочено срещу невладеещия собственик, а в случая ИЛ е издаден н
полза на лично незадължения собственик, извършил подобрения в ипотекирания
имот.
При така
установеното от фактическа страна, ПОС намира оплакването в жалбата за
неоснователно, поради което обжалваното действие е правилно и
законосъобразно.
Ето защо съдът намира, че подадената против
разпределението жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съгл. чл.463/2/ настоящето
решение подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на чл.274 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№29585/24.10.2014
г. на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *********- гр.София чрез
юр.Х.П. – взискател, против действията
на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821, район на действие ПОС по
изп.д. №841/2013
г. – против
разпределението по ИД, изготвено на 24.03.2017 г., с
оплакване, че съдебният изпълнител при изготвяне на разпределението неправилно
е включил по реда на чл.136, т.4 от ЗЗД суми от продажната цена от недвижимия
имот в размер на 90000 лв. за Л.Р..
Решението подлежи на
обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: