Определение по дело №397/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по чл. 166 АПК и е образувано по искане на С. Й. П. от гр. Варна, ул. Иван Аксаков“ №47, ет.2, ап. 6 за спиране предварителното изпълнение на заповед № 25-442-29/29.01.2025г. на началника на ІV РУ при ОД на МВР-Варна. Твърди се настъпване на значителни вреди за молителя от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на цитирания адм акт, тъй като се засяга правото му на труд , гарантирано от Конституцията на РБ . Отнема се възможността му „ да удовлетворява нуждите си от трудови доходи и да издържа семейството си и да се грижи за болния си чичо“.

В придружителното писмо до съда ответникът не изразява становище по искането на П..

Съдът счита искането за допустимо, тъй като изхожда от лице с активна процесуална легитимация – адресат на наложена ПАМ и при хипотеза на висящо съдебно производство по проверка законосъобразността на принудителната мярка. При проведено изследване за основателност на искането съдът установи следното:

Със заповед № 25-442-29/29.01.2025г. на началника на ІV РУ при ОД на МВР-Варна на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП на С. П. е наложена ПАМ „ временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца“ поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Видно от представен по делото трудов договор № 488/12.11.2021г. С. П. работи като охранител -инкасова дейност към „Боду“ ООД , като за заемане на тази длъжност работодателят изисква притежание на шофьорска книжка.

В уточняваща молба от 04.03.2025 г. молителят посочва, че приложената към неговата жалба епикриза на МБАЛ „Света София“ с данни за болничен престой на В. Д. Г. от гр. Пловдив за периода 03-05.02.2025 г. с диагноза за злокачествено заболяване се отнася за негов чичо.

Според чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Когато предварителното изпълнение на акта се основава на изрично нормативно правило , се презумира съществуването на една или повече предпоставки по чл. 60, ал.1 от АПК, поради което в тежест на молителя е да посочи и докаже наличието на обстоятелства, предполагащи основателност на искането за спиране т.е. засягане на негови права и законни интереси, противопоставими по значимост на посочените в чл. 60 от АПК.

Съдът предостави на П. допълнителен срок по ангажиране на доказателства в подкрепа на твърдението за настъпване на значителни за него вреди от предварителното изпълнение на наложената ПАМ, но същият не се справи успешно с тази доказателствена задача . В гражданското съдопроизводство за доказани се приемат само тези фактически твърдения , които са подкрепени от доказателства .

Първо, трудовата функция на П. е охранител- инкасова дейност , а не шофьор . Правилата за провеждане на частна охранителна дейност и по специално инкасовата такава изискват нейното реализиране от екип от охранители, а не еднолично . В тази връзка след като работодателят на П. изисква от „всеки охранител“ правоспособност по управление на МПС , не е проблем управление на служебен автомобил да се осъществява от друг колега на молителя , без това да препятства работния процес. В тази връзка не налице пречка по упражняване правото на труд от П. .

Второ, твърди се, че семейството на П. ще се лиши от доходи поради изпълнение на процесната мярка на държавна принуда, но не се представят доказателства за неговото семейно положение .

Трето , П. твърди , че с временното отнемане на СУМПС преди влизане в сила на заповедта по налагане на ПАМ ще бъде в невъзможност да превозва до лечебни заведения своя чичо , който е с онкологично заболяване. Молителят не доказа родствена връзка с В. Г.. Представена епикриза не дава сведение не само на назначен следващ планов прием , но и за периодичността от лечение на пациента по повод неговото заболяване, за да се прецени нуждата Г. да бъде транспортиран до МБАЛ „Света София“.

На следващо място , придвижването на Г. е възможно както с личен автомобил на други роднини или познати, така и с обществен транспорт, още повече, че той видно от епикризата е от гр. Пловдив, а лечебното заведение е в гр. София.

За пълнота на изложението съдът счита за нужно да посочи, че изтъкнатия довод за препятстване възможността за болнично лечение на В. Г. сочи на защита от С. П. на чужди права , а по аргумент на противното от чл. 27 , ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК в случая е недопустима процесуална субституция.

В обобщение не се доказа настъпване на вреди с характер на значителни или трудно поправими за молителя С. П. от предварителното изпълнение на наложената ПАМ . Ангажираните доказателства не сочат съществуване на противопоставими по степен на важност на обществения и държавен интерес засегнати субективни права или законни интереси на молителя , които да налагат спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по съдебен ред заповед.

Мотивиран от изложените съображения съдът

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Й. П. от гр. Варна, ул. *** за спиране предварителното изпълнение на заповед № 25-442-29/29.01.2025г. на началника на ІV РУ при ОД на МВР-Варна.

Съдебното определение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните.