РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В. КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П. Р. Гражданско дело №
20211110146068 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 37405/06.08.2021 г., подадена от Т. Д. ЕВЛ., срещу ИВ. Й.
ЕВЛ., съпруг на молителката, молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, с искане за налагане на мерки за
защита на молителката, както и молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН за налагане на мерки за защита на
пострадалото дете на страните – М.И. Георгиева, ЕГН ********** /конституирана като
страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН с разпореждане № 10026/06.08.2021 г./, при
твърдения за извършени от ответника спрямо същите актове на домашно насилие на
10.07.2021 г., изразяващи се в следното: по време на скандал между молителката Е. и
ответника в жилище на адрес: с. Равда, община Несебър, ул. „Осъм“ № 4, около 01:25 часа
на ответникът крещял на молителката в присъствието на детето Мария, дърпал молителката
по ръцете, в резултат от което същата получила леко надиране на едно-две места по дясната
си ръка, ударил я с челото си по носа й, вследствие на което по носа на молителката имало
синина, одрал я и по устата, от което й потекло кръв. Детето Мария започнало да вика и
крещи, много се уплашило, както и молителката. Разтреперана, молителката взела телефона
си и отишла в другата стая, за да не слуша детето, и набрала спешен номер 112 в 1:28, 01:29
и в 01:33 часа. Обяснила на оператора какво и къде се случва, но ответникът насила взел
телефона от ръцете й и обяснил, че е имало лек скандал между тях, но всичко вече е
уточнено и няма нужда да идва полиция. Молителката се върнала обратно при детето
Мария, което повтаряло следното: „тате те удари така” и показвало удар с глава.
Молителката казала на детето да не се притеснява и излязла пред къщата, където - на около
1
20 м. пред къщата, по това време бил синът на страните с двама негови непълнолетни
приятели и две познати на ответника. Молителката отишла, плачейки натам, криейки с ръка
лицето си, но присъстващите видели кръвта по устата й и я попитали какво се случва.
Молителката взела нечий телефон и отново позвънила на телефон 112 около 01:40 часа.
Отговорили й, че ще дойде полицейски екип. Полицейският екип пристигнал на мястото
около 03:00 часа и стоял до около 04:00 часа, през което време и двете деца на страните били
будни. В съдебно заседание молителката не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по
молбата за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което
твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие за лична защита, както и за
защита на негов низходящ, за който се твърди да е пострадал от акт на насилие, поради
което съгласно чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице. По делото се установява, че ответникът е съпруг на молителката
(л.12 от делото) и лице, от което същата има деца (л. 13 и 14 от делото), предвид което
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и 3 ЗЗДН. Описаният в
молбата акт на 10.07.2021г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и емоционално насилие спрямо
молителката в присъствието на общата на страните дъщеря /конституирана от съда като
пострадало лице/. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид
изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
е описан актът на насилие от 10.07.2021 г., като е посочено, че на цитираната дата, около
01:25 часа, по време на скандал между молителката Е. и ответника в жилище на адрес: с.
Равда, община Несебър, ул. „Осъм“ № 4, собственост на ответника, последният в
присъствието на детето Мария дърпал молителката по ръцете, в резултат от което същата
получила леко надиране на едно-две места по дясната си ръка, ударил я с челото си по носа
, вследствие на което по носа на молителката имало синина, одрал я и по устата, от което й
потекло кръв, както и че при последвалия разговор с оператор на спешен номер 112
ответникът й отнел телефона. Детето Мария, станало свидетел на скандала, започнало да
вика и крещи, много се уплашило, повтаряло следното: „тате те удари така” и показвало
удар с глава.
Посоченият с молбата до съда акт на домашно насилие съдът намира за доказан по делото
2
като извършен от ответника по време, място, начин на извършване посредством
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като изложените в нея обстоятелства се подкрепят и от
представеното от молителката Съдебномедицинско удостоверение №422/2021 на УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД (л. 11 от делото). От същото се установява, че при преглед на
молителката на 12.07.2021 г. е констатирано наличието на травматични увреждания -
подкожен хематом, кръвонасядане и охлузване по гърба на носа, охлузвания на дясната
предмишница, като съгласно констатациите на лекаря, същите могат да бъдат причинени по
описания от молителката механизъм, а именно чрез удряне с глава и дърпане с ръце на
10.07.2021 г. С оглед на това съдът намира, че от Съдебномедицинското удостоверение
№422/2021 и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доколкото същата съдържа описание на
твърдения акт на насилие, се установява извършването на такъв по отношение на
молителката Т. Д. ЕВЛ. от страна на ответника.
По отношение на молбата, подадена от молителката от името на детето М. ИВ. ЕВЛ. на
основание чл. 8, т.2 ЗЗДН, съдът намира, че същата е неоснователна. По делото не се доказа
същото да е станало свидетел на извършването на акта на домашно насилие по отношение
на майката. Видно от постъпилия по делото социален доклад от ДСП-Възраждане, детето М.
ИВ. ЕВЛ. се отглежда от майката, има изградена емоционална връзка и с двамата си
родители, към момента на проучването е установено, че същото се намира в добро психо-
емоционално състояние и е развито в норма за възрастта и пола си (л. 40-42 от делото).
Изложеното се подкрепя и от доклада на ДСП – Поморие от 14.09.2021 г. (л. 43-46 от
делото), от които се установява, че поведението на детето е нормално за възрастта му, че по
време на срещата непрекъснато се сгушвало около баща си. Предвид това, съдът приема за
недоказани твърденията за упражнено психическо насилие от ответника върху малолетната
му дъщеря вследствие на извършения акт на домашно насилие. Следва да се отбележи и че
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява негодно
доказателствено средство относно молбата за защита, подадена от името на детето М. ИВ.
ЕВЛ., доколкото не изхожда лично от същото, а от неговата майка, която не може да
декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно
деклариране.
Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като са неотносими към
процесната дата и твърдения за осъществени на тази дата актове на домашно насилие.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
3
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира за
подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН: задължаване да се
въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия. Посочената мярка е постоянно негово
законово задължение и за същата не следва да се определя срок.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като съобрази
извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя от
деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото на молителката следва да бъдат присъдени разноски, но предвид
липсата на претенция за такива, съдът не следва да се произнася в тази насока. На основание
чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната
страна, която съобразно чл.3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв. и ответникът следва да
бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу ИВ. Й. ЕВЛ., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН ИВ. Й. ЕВЛ., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. Д. ЕВЛ., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН ИВ. Й. ЕВЛ., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на ИВ. Й. ЕВЛ., ЕГН **********, глоба в размер
на 200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. Д. ЕВЛ., ЕГН **********, с правно основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН за
защита на детето М.И. Г., ЕГН **********, срещу ИВ. Й. ЕВЛ., ЕГН **********, по повод
твърдян акт на домашно насилие от 10.07.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ИВ. Й. ЕВЛ., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
4
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5