№ 167
гр. Плевен , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20214400500170 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1211 от 30.12.2020година., постановено по гр.д. №
20204430104586/2020г. Плевенски районен съд е признал за установено, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че ответника ИЛК. К. ИЛ. от с. ****, че
ищецът „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, гр. София, представлявано от Г.Л.А. и
И.Д.С., не му дължи плащане на сумата от 4 325,06 лв., представляваща сбор
на трудови възнаграждения за положен труд по трудов договор № 1828/ 25.
08. 2015 год., за периода от м. август 2016 год. до м. август 2017 год., поради
нейното погасяване чрез плащане, извършено на 10.07.2018 год. ИЛК. К. ИЛ.
е осъден да да заплати на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, сумата от 833лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство,
както и сумата от 520лв., представляваща направени деловодни разноски в
обезпечителното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника ИЛК. К. ИЛ. от с.****, Плевенска област, чрез пълномощника
му адв.З.Г. от САК. В жалбата се твърди, че постановеното решение е
1
неправилно и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени само
досежно разноските направени от ищеца в обезпечителното производство в
размер на 520лева, присъдени от Плевенски РС. Въззивникът моли да бъде
отменено решението на Плевенски РС и да се постанови друго по съществото
на спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него установителен
иск.
Ответникът по жалбата „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, гр. София,
представлявано от Г.Л.А. и И.Д.С., чрез пълномощникът си адв.А.И. от
САК, счита същата за неоснователна по съображенията изложени в писмения
отговор и моли да бъде потвърдено решението на Плевенски РС.Претендира
разноски за настоящата инстанция в размер на 660лв.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът „ЮНИОН
ИВКОНИ“ ООД, гр. София не му дължи сумата 4 325.06лв., представляваща
сбор на трудови възнаграждения за положен труд по трудов договор № 1828/
25. 08. 2015 год., за периода от м. август 2016 год. до м. август 2017 год., тъй
като вземането на работника е погасено чрез плащане, извършено на
10.07.2018 год. Налице е правен интерес от исканото установяване, който се
обуславя от необходимостта ищеца със сила на присъдено нещо да отрече
претендираното от ответника вземане, за събирането на което е заведено
изпълнително дело.
В исковата молба се твърди, че ответникът е образувал
изпълнително дело № 20207810400472 по описа на частен съдебен
изпълнител Г.Д. с рег. № *** на КЧСИ срещу ищцовото дружество. Твърди
се, че горното дело е образувано на база изпълнителен лист от 27. 07. 2020
год., издаден от Софийския районен съд по гр. дело № 34392/ 2018 год. за
сумата от общо 4 325,06 лв., представляваща сбор на трудови възнаграждения
за положен труд по трудов договор № 1828/ 25. 08. 2015 год. за периода от м.
2
август 2016 год. до м. август 2017 год. По изпълнителното дело е била
наложена обезпечителна мярка- запор на банковите сметки на ищцовото
дружество, открити в „Банка ДСК“ АД, като банката е изпълнила запора и е
заплатила по банкова сметка на частен съдебен изпълнител Г.Д. сумата,
посочена в запорното съобщение, въпреки че още преди образуването на
изпълнителното дело с превод, извършен на 10. 07. 2018 год. от банковата
сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД по сметката на ответника, открита в
„Обединена българска банка“ АД, търсената сума от общо 4 325, 06 лв. е била
заплатена на ответника. Ищецът е подал молба за обезпечение на настоящия
иск, като е било образувано ч. гр. дело № 37084/ 2020 год. по описа на
Софийския районен съд, по което е допуснато обезпечение чрез спиране на
изпълнението. В обезпечителното производство ищецът е направил разноски
в размер на 520 лв., от които 40 лв. внесена държавна такса и 480 лв.
изплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е взел становище, че
исковата молба е частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред
настоящата инстанция също, че въз основа на издаден изпълнителен лист от
27.07.2020год., изд. по гр. дело № 34392/2018 год. по описа на Софийския
районен съд за сумата от 4 325,06 лв., представляваща сбор на трудови
възнаграждения за периода от м. август 2016 год. до м. август 2017 год.,
ответникът ИЛК. К. ИЛ. е завел изпълнително дело № 20207810400472 по
описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № *** на КЧСИ срещу
ищцовото дружество. Безспорно по делото е и се установява от приложената
покана за доброволно изпълнение изх. № 07282/29.07.2020год., че за
принудително събиране на присъдената сума частният съдебен изпълнител е
наложил запор на сметки на ищеца, открити в „Банка ДСК“АД. Безспорно е,
че с приложената операционна бележка от 06.08.2020год., че в изпълнение на
наложения запор исковата сума е била наредена от „Банка ДСК“АД по сметка
на частния съдебен изпълнител.
Спорно е дължи ли ищецът сумите-предмет на делото или те са му
били заплатени преди предявяване на отрицателния установителен иск.
За изясняване на спорния въпрос пред Плевенски РС са били
събрани писмени доказателства-удостоверение изх. № 2105- 20- 00670 от 03.
3
08. 2020 год., издадено от „Банка ДСК“ АД, и писмо изх. № ВД- 29110 от 24.
11. 020 год. на Централно управление на „Обединена българска банка“ АД,
ведно с приложени към същото документи, от които се установява, че с
няколко банкови преводи, последните от които с дата 10.07.2018 год., ищецът
е превел на ответника /в откритата му разплащателна сметка в „Обединена
българска банка“ АД/ пълния размер на трудовото му възнаграждение за
периода м. август 2016 год.- м. август 2017 год.
За да уважи искът първоинстанционният съд е приел, че още на
10.07.2018год. ищецът е погасил изцяло задължението си по сключения с
ответника трудов договор, поради което неоправдано през 2020 година
ответникът е образувал изпълнително производство за повторно събиране на
вече заплатените му суми. Съдът е стигнал до извода, че се касае за
осъществена от ответника злоупотреба с право. Последният е предприел
действия по принудително събиране на вземания, които вече са му били
заплатени. Поради това съдът е уважил предявения от ищеца установителен
иск, с което се отричат предявените от ответника права за принудително
събиране на сума, която му е заплатена, с което би се стигнало до неговото
неоснователно обогатяване.
Въззивният съд намира за правилни и обосновани тези изводи,
почиващи на безспорно установени факти, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е правилно и в частта му, с която в
полза на ищеца са присъдени направените от него разноски за защита на
правата му при уважаване на иска, чрез обезпечаване на иска по реда на
чл.390 от ГПК.Видно от приложеното ч.гр.дело № 37084/ 2020 год. по описа
на Софийския районен съд, в обезпечителното производство молителят
„ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД е направил разноски в общ размер 520лв., които
следва да се присъдят в негова полза с решението за уважаване на
обезпечения иск. В тази връзка РС правилно се е позовал на разясненията,
дадени в т. 5 от тълкувателно решение от 06. 11. 2013 год. по тълк. дело № 6/
2012 год., ОСГТК, а именно: Отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Предвид уважаването на иска, чието обезпечение е допуснато,
4
разноските в обезпечителното производство, както и разноските по исковото
в размер на 833 лв. Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Развитите във въззивната жалба съображения, че при предявяване
на установителен иск не може да се постановява осъдителен диспозитив
будят недоумение у съда и не е нужно да бъдат коментирани. Независимо от
вида на исковата защита, с оглед изхода от спора се решава и въпроса за
отговорността за разноски. В случая не се поставя въпроса за техния размер, а
само за дължимостта им, като присъждането им безспорно изисква
осъдителен диспозитив.
Поради изложеното и на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да
бъде потвърдено решението на Плевенски РС, като бъдат присъдени
направените от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 660лв., платено в брой, съгласно списъка с разноските, договора за
правна защита и съдействие сключен с адвокат А.И./на л.16/ и доказателства
за направата им, прил. на л.19 от делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, решение № 1211 на Плевенски районен съд,
постановено на 30.12.2020г. по гр.д. № 20204430104586/2020г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. чл.273 ГПК, ИЛК. К. ИЛ.
от с. ****, ЕГН **********, да заплати на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Иван
Шишман“ № 17, представлявано от Г.Л.А. и И.Д.С., сумата 660лв.,
представляваща деловодни разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6