Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………./………….…….2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар
Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от младши съдия Кунева
въззивно гр.д. № 557 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх. № 17667/08.03.2019 г. на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. Н.Б. от ВАК, против Решение № 665/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 15811/2018 г. по описа на ВРС, ХLIX-ти
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-тауърс-Г”
дължи на М.Я.К., ЕГН **********,*** вземането присъдено с издадената Заповед за
изпълнение № 7304/02.10.2018 г. по ч.гр.д. № 14659/2018г. на Варненски районен
съд за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 122.40 лв. /сто двадесет и два лева и 40
стотинки/, недължимо изискана и заплатена от ищеца по фактура
№**********/28.06.2018г. при първоначална липса на основание и представляваща
стойност на начислена служебно по „констативен протокол" за периода от
22.02.2018 г. до 22.03.2018 г., по абонатен номер ********** и клиентски номер
********** за недоставена и непотребена електроенергия на адрес с. Звездица,
ул. „Плутон" № 35, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявленето в съда - 28.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. І, вр.
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и въззивникът е осъден да
заплати 650,00 лева
представляваща направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно,
с доводи
за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по
делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено
и потребено количество ел. енергия, което е начислено след разчитане паметта на
СТИ. Сочи се, че в резултат на извършена проверка в присъствие на двама
свидетели, които не са служители на дружеството, е установено, че СТИ е с
неработещ броителен механизъм. Подчертава, че съставения констативен протокол
на БИМ се ползва с обвързваща доказателствена сила за удостоверените в него
обстоятелства. Настоява, че е приложена предвидената в чл. 48, ал. 1, т. 1Б от
ПИКЕЕ корекционна процедура, за остойностяване на действително консумирана ел.
енергия отчетена от СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на
договорните отношения между страните. Претендира се отмяна на решението, ведно
с присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание въззивникът
чрез процесуален представител поддържа жалбата и изложените в нея съображения
за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна М.Я.К., депозиран чрез адв. М.Т., в който се оспорва въззивната
жалба. Счита се, че обжалваното решение е правилно, постановено съобразно
трайната съдебна практика на ВКС. Настоява, че дружеството не може да извършва
едностранно корекция на потребената ел. енергия от абоната за минал период,
поради липсата на такава законова възможност. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание, въззиваемият не се
явява и не изпраща представител. Депозирана е молба, с която се изразява становище
по жалбата и по същество на спора.
За да се
произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от М.Я.К.
срещу „ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. І , вр.чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба се излага, че ищецът е
потребител на електрическа енергия в имот с абонатен номер ********** и
клиентски номер **********. Твърди, че му е съставен констативен протокол, въз
основа на който дружеството-ответник издава фактура №**********/28.06.2018г. за
потребена електроенергия за периода от 22.02.2018 г. до 22.03.2018г. Сочи, че е
заплатил фактурираната сума, за да не се прекъсне електрозахранването в имота
му. Оспорва изцяло дължимостта на сумата от 122.40лв., представляваща
допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период. Оспорва констативния
протокол, въз основа на който му е начислена процесната сума, както и начина и
методиката, по които е начислена. Твърди, че всички начислени по партидата
периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове. Твърди, че
размера на начислената му и платена парична сума е произволно определен, като оспорва
осъществено доставяне на ел.енергия в имота му. Оспорва да съществува подписан
между него и „Електроразпределение Север“ АД договор за присъединяване и
договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно към коя дата и при какви
условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод
покупко-продажбата на ел. енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с който се оспорва изцяло предявения
срещу него иск. Не оспорва факта, че между ищеца и ответното дружество
съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е
потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърждава, че на
22.03.2018 г. е извършена проверка на изправността на средството за търговско
измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от
проверката е обективиран в констативен протокол. В резултат на направените
констатации е извършена корекция на количеството потребена ел.енергия в
сметката на абоната, за което ответникът е издал дебитно известие. Сочи, че
корекционната процедура има законово основание, тъй като корекционните клаузи в
Общите условия са валидни и действителни. На базата на тези клаузи е извършена
корекция, съобразно относимата за конкретния случай методика. Счита, че
правилната експлоатация на средството за търговско измерване е задължение и на
потребителя, като негов ползвател. Не оспорва заплащането от страна на ищеца на
процесната сума.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет
продажба и доставка на ел. енергия и че ищцата има качество потребител на ел. енергия по смисъла
на ЗЕ.
От представения по делото констативен
протокол
№11247685 от 22.03.2018 г. се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са
извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за
процесния обект. Отразено е, че е налице вярна схема на свързване. В резултат
на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово
място е монтиран нов. Посочено е, че техническото средство се подменя, поради
повреда в броителния механизъм.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката – С.Н.К. и
Т.К.Т.. Протоколът е подписан двама свидетели З.И.В. и Й.Ж.И..
Съгласно констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 540/01.06.2018г. на
БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО- Варна, липсват механични дефекти на
кутията, клемите и клемния блок на СТИ. Налице са и всички пломби против
нерегламентиран достъп до вътрешността му. Констатирано е дисплеят на
електромера е тъмен и отчитане на ел.енергия е невъзможно. Не е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера. Електромерът не съответства на техническите
характеристики, не е изправен.
Изготвена
е справка № 4796509 от 26.06.2018 г. за корекция на база аналогичен предходен
период видно от която е взето потреблението на абоната в периода 21.04.2017 г.
, 21.03.2017 г. и 21.02.2017 г.
Видно
от приложените по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца и извлечение за фактури и плащания се установява, че
за периода 22.02.2018 – 22.03.2018 г. по партидата на ищеца са начислени 582 кВтч ел. енергия на стойност 122,40 лева.
За стойността на това
количество е издадена фактура №**********/28.06.2018г. Не
е спорно между страните, че сумата по фактурата е заплатена от абоната.
От заключението на проведената по делото СТЕ,
които настоящият състав кредитира, включително
с разясненията дадени при изслушване заключението на вещото лице в открито
съдебно заседание, се установява, че не е налице неправомерно вмешателство в
измервателната схема или СТИ. Касае се за техническа неизправност, като е
налице неотчитане от измервателната схема на цялата преминала ел. енергия.
Излага, че определеното в корекционната справка може да бъде реално доставено с
оглед пропусквателната способност.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната му част. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д.№ 14659/2018 г. по описа на ВРС.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните такива се свеждат до възможността въззивникът да
начислява служебно ел.енергия при неизправност на СТИ, която не се дължи на
неправомерно вмешателство.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл.55, ал. 1 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже дължимостта на сумата по
заповедта за изпълнение.
В конкретния случай е
безспорно, че въззиваемото дружество се явява потребител на ел. енергия по
смисъла на закона, както и че процесната сума е
допълнително начислена сума като корекция на сметката му.
Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение
на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по
т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1
т.6 от ЗЕ.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на
чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на обнародването на съдебното решение. тяхната отмяна. С оглед на това, към
датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца – 22.03.2018 г. все
още правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ не са отменени, поради което на посочения
адрес на доставка на ел. енергия, е съществувала законова възможност, която е
регламентирала правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на количество ел. енергия.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване
или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или
до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни. В чл. 47, ал.5, раздел ІХ от ПИКЕЕ „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи” е предвидено, че когато при проверката се установи
несъответствие с метрологичните и/или технически характеристики на СТИ с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната
система, добавяне на чужд за системата елемент, СТИ се демонтира и изпраща на
компетентния орган за метрологичен надзор. Самият Закон за енергетиката в чл.
98а, ал. 1, т. 6, б. „а” ЗЕ предвижда изрична възможност за крайния снабдител
да извършва корекция на сметка. В чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е предвидена
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ, но при спазване
на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл.83 ал.2
ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа.
Съобразно изготвените
констативен протокол, експертизата от БИМ и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин се налага извод,
че в случая не се касае за неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ,
довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената
липса на отчитане е резултат от неизправност на СТИ, която предвид характера й
препятства отчитане и визуализиране на показания на СТИ. Доколкото СТИ обаче е
собственост на електроразпределителното дружество, то негово задължение е и
поддържането му в изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено
задължение по извършване на проверки относно техническата му изправност.
Доколкото причините за тази неизправност са неопределени конкретно, но
категорично не се дължат на неправомерното поведение на абоната, следва че не е
налице виновно неизпълнение на някое от задълженията на потребителя, поради
което и техническата неизправност на СТИ не може да влече за него отговорност,
даваща основание на ответника да извърши корекция на сметката на абоната и
начисли служебно ел.енергия. За процесния период и към датата на проверката,
приложими са правилата, залегнали в ПИКЕЕ, а не тези на Общите условия на
електроразпределителното дружество, още повече че последните са отменени през
2014 г. Още повече ПИКЕЕ не предвижда аналогична хипотеза на залегналата в чл.
38, ал. 6 от ОУ, предвиждаща възможността служебно да се начислява допълнително
количество енергия на база предходен аналогичен период. Освен това, подобен
подход би довел до наличие на обективна отговорност на абоната, която не е
предвидена в действащата правна уредба и поради което недопустима за прилагане.
По изложените
съображения предявеният иск за дължимост на сумата от 122,40 лева,
представляваща служебно начислена ел. енергия и заплатена неоснователно на
ответното дружество, се преценява от настоящия съдебен състав като основателен,
а съдебното решение, с което същият е уважен изцяло –
правилно.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 665/18.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 15811/2018 г. по описа на ВРС, ХLIX-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258
Варна Тауърс - Г, да заплати на М.Я.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300
лв. /триста лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по
аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: