О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1586/ 02,08,2019
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
02,08,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 1529/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
I. С въззивни частни жалби вх. № 20585/27,03,2019 г. от В.С.К. ***, ЕГН **********;
и вх. № 20594/27,03,2019 г. от А.Ф.К. ***, ЕГН **********; е обжалвано Разпореждане за незабавно изпълнение от 15,07,2015 г. на
Заповед № 4722/15,07,2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на
РС Пловдив, III гр. състав.
С двете частни жалби от въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане
като незаконосъобразно и да обезсили издадения въз основа на същото
изпълнителен лист, поради следните съображения: 1/ представеното от банката
извлечение от счетоводни книги не съдържа подробна информация за основанията и
начина на формиране на дълга, поради което не е редовно от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане 2/ потестативното
право за обявяване на предсрочната изискуемост не е надлежно упражнено с
изрично волеизявление, което да е достигнало до длъжника преди предявяване на
заявлението.
Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********; изразява
становище за неоснователност на жалбите.
II. С въззивни частни жалби вх. № 20583/27,03,2019 г. от В.С.К. ***, ЕГН **********; и вх. № 20593/27,03,2019 г. от А.Ф.К. ***, ЕГН **********; се обжалва Заповед
№ 4722/15,07,2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на РС Пловдив,
III гр. състав В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която е разпоредено длъжниците В.С.К. ***,
ЕГН **********; и А.Ф.К. ***, ЕГН **********; да заплатят на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 3656,93 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С двете частни жалби от въззивния съд се иска да приеме, че разноските
за заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни, и да намали разноските до
размер от 667,93.
III. С въззивни частни жалби вх. № 25657/17,04,2019 г. от В.С.К. ***, ЕГН **********;
и А.Ф.К. ***, ЕГН **********; се обжалва определение № 3732/01,04,2019 г., с което се оставя без уважение искането им за спиране на
принудителното изпълнение на Заповед № 4722/15,07,2015 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на РС Пловдив, III гр. състав и
изпълнителен лист № 6675/16,07,2015 г., въз основа на които е образувано
изпълнително дело № 20198240400226. От въззивния съд се иска да отмени
обжалваното определение като незаконосъобразно и вместо това да постанови
спиране на принудителното изпълнение.
Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********;
изразява становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление вх. № 31900/10,07,2015
г. от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – извлечение от
счетоводните книги на банката-заявител и изпълнителен лист срещу солидарно отговорни длъжници В.С.К. ***, ЕГН ********** ; и А.Ф.К. ***, ЕГН **********; са сумата от 125385,42
лв. – главница; както и сумата от 35224,22 лв. – договорни лихви за периода от 29,01,2014
г. до 08,07,2015 г., както и сумата от 4552,86 лв. наказателни лихви за периода от 29,01,2014 г.
до 08,07,2015 г., дължими след настъпила предсрочна изискуемост поради
неплащане на две погасителни вноски с падежи на 29,01,2014 г. и на 01,03,2014
г. по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 15,08,2007
г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/27,11,2009 г.; както и
деловодни разноски за производството.
Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на
банката-заявител за вземанията по посочения по-горе договор, както и договорът
и допълнителното споразумение към него, както
и уведомления до двамата длъжници за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора с доказателства за връчването им на 26,06,2015 г. –
преди предявяване на заявлението.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед №
4722/15,07,2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 от ГПК, а на 16,07,205 г. е издаден и изпълнителен лист за
присъдените вземания.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20198240400226
на ЧСИ Павлов. В срока по чл. 4 ал. 2 от ГПК са постъпили възражения от
длъжниците. На кредитора е указана възможността да предяви иск за установяване
на вземането си, в изпълнение на което същият е представил пред заповедния съд
доказателства за предявяването на такъв.
I. По въззивните частни жалби против Разпореждане за незабавно изпълнение от 15,07,2015 г. на
Заповед № 4722/15,07,2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на
РС Пловдив, III гр. състав:
Частните жалби са допустими – подадени са в срок, ведно с възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 от ГПК частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения,
извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. От това следва, че оплакванията в
частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността
на акта от външна страна.
Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след
проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – чл. 418, ал. 2 от ГПК. Тази
проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва
да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни
изисквания за неговото издаване. В настоящия случай представеното от заявителя
извлечение от счетоводни книги относно вземания на банката по Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 15,08,2007 г., изменен и
допълнен с допълнително споразумение № 1/27,11,2009 г.; представлява редовен от
външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Същият съдържа данни
относно основанието и датата на настъпване на твърдяната от банката предсрочна
изискуемост, както и относно съответните размери и периоди на дължимост за
претендираните главница, лихви и разноски, и оплакванията на жалбоподателите за
липса на такива данни са неоснователни.
В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането
действително съществува. За производството по чл. 418 от ГПК, документът по чл.
417 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в
него изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа, могат да се ползват само
при условията на чл. 418, ал. 3 от ГПК, и то само относно изискуемостта на
вземането, както в настоящия случай.
Съобразно разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и банката може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не
поражда действие, освен ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Необходимо е, за да се приеме за
изискуемо претендираното вземане, това волеизявление да е достигнало до длъжника
-кредитополучател преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В случая със заявлението са представени уведомления до длъжниците,
съдържащи изявление за това, че банката обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем поради неплащане на две погасителни вноски с падежи на 29,01,2014 г. и
на 01,03,2014 г. Уведомлението до кредитополучателя е връчено редовно, получено
е лично от В.К. преди предявяване на заявлението – на 26,06,2015 г. Същата е
получила (на 26,06,2015) и уведомлението за предсрочна изискуемост, адресирано
до нейния съпруг и солидарен длъжник А.К.. Видно от пълномощното на л. 20,
лицето, подписало уведомленията, разполага с представителна власт за извършване
волеизявления в този смисъл от името на кредитора.
При това положение за неоснователни следва да се приемат и оплакванията
за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост Налице са основанията за
постановяване на незабавно изпълнение на заповедта, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено. На ответника по частните жалби срещу разпореждането за незабавно
изпълнение следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
II. По въззивните части жалби срещу Заповед № 4722/15,07,2015 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, в частта за РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разясненията в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при
предявено възражение по чл. 415 от ГПК и образувано исково производство по реда
на чл. 422 от ГПК (какъвто е настоящият случай), администрирането и
разглеждането на частната жалба против заповедта в частта за разноските е
обусловено от решението по установителния иск. Частната жалба се администрира и
се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск
приключи с определение за прекратяване на производството (и то в хипотези, в
които заповедта е влязла в сила), както и ако възражението бъде оттеглено.
Това налага извода, че настоящото производство е преждевременно
образувано. Затова въззивното производство по въззивни частни жалби вх. №
20583/27,03,2019 г. от В.С.К. ***, ЕГН **********; и вх. № 20593/27,03,2019 г.
от А.Ф.К. ***, ЕГН **********; срещу Заповед № 4722/15,07,2015 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на РС Пловдив, III гр. състав в частта
за РАЗНОСКИТЕ, с която е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора сумата
от 3656,93 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
следва да се прекрати и делото следва да се върне на първоинстанционния съд.
III. По въззивната частна жалба против определение № 3732/01,04,2019 г., с което се оставя без
уважение искането им за спиране на принудителното изпълнение на Заповед №
4722/15,07,2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на РС
Пловдив, III гр. състав и изпълнителен лист № 6675/16,07,2015 г., въз основа на
които е образувано изпълнително дело № 20198240400226:
Частната жалба е предявена в срок от легитимирана да обжалва страна,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Спиране изпълнението на заповедта в случай може да се допусне в случай, че длъжникът представи надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180-81 от ЗЗД, или убедителни писмени
доказателства, че изпълняемото право не съществува.
С молба вх. № 20592/27,03,2019 г. от В.С.К. ***, ЕГН **********; и молба
вх. № 20596/27,03,2019 г. от А.Ф.К. ***, ЕГН **********; длъжниците са поискали
спиране на принудителното изпълнение на заповедта с твърдение, че на кредитора
е предоставено обезпечение – ипотека върху недвижим имот, като са представили
нотариален акт № 90 том 7 рег. № 6706 дело 1290/17,08,2007 г. на нотариус с
рег. № 171. Със същия в полза на кредитора се учредява ипотека върху недвижим
имот като обезпечение на вземането по процесния договор за кредит. Това обаче
не може да се приеме за надлежно обезпечение и по искането за спиране на
изпълнението. В този смисъл са и изложените от РС съображения, които наспълно
се споделят от настоящата инстанция.
Следователно не е налице надлежно обезпечение за кредитора. Не се
представят и убедителни писмени доказателства за недължимост на вземането по
заповедта. При това положение искането за спиране на изпълнението е
неоснователно и обжалваното определение, с което същото се оставя без уважение,
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На ответника по частните жалби срещу определението по чл. 420 от ГПК
следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно
изпълнение от 15,07,2015 г. на Заповед № 4722/15,07,2015 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена
по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на РС Пловдив, III гр. състав
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3732/01,04,2019
г., с което се оставя без уважение искането им за спиране на принудителното
изпълнение на Заповед № 4722/15,07,2015 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. №
8653/2015 г. на РС Пловдив, III гр. състав и изпълнителен лист №
6675/16,07,2015 г., въз основа на които е образувано изпълнително дело №
20198240400226.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в. ч. гр. д. № 1529/2019 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, VІІІ гр. състав В ЧАСТТА
досежно въззивни частни жалби вх. № 20583/27,03,2019 г. от В.С.К. ***, ЕГН **********;
и вх. № 20593/27,03,2019 г. от А.Ф.К. ***, ЕГН **********; против Заповед №
4722/15,07,2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на РС
Пловдив, III гр. състав в частта ЗА РАЗНОСКИТЕ
и в тази част връща делото на РС съобразно указанията в мотивната част.
ОСЪЖДА В.С.К. ***, ЕГН **********; И А.Ф.К. ***, ЕГН **********; да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********; сумата
от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски за производството по частните жалби против Разпореждане за незабавно изпълнение от 15,07,2015 г. на
Заповед № 4722/15,07,2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 8653/2015 г. на
РС Пловдив, III гр. състав; както и
сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски за производството по частните
жалби против определение № 3732/01,04,2019
г..
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: