Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Т., 31.10.2017
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Т.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание шестнадесети октомври,
През две хиляди и седемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
69 по описа на Районен съд- Т. за 2017 година,със
страни:
Ищци: М.С.Ч. ***, Х.Х.Р. ***, Р.Х.Р. ***,Н.Х.В. ***- Т.,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск,с посочено основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищците
твърдят,че са наследници на С.М.И.,б.ж. на град Т.,починал на 19.101960 година.Като такива са
собственици по наследство на овощна градина в град Т.,местността „Ш.“ ,цялата с площ от 2.506
дка,девета категория,съставляваща имот №ххххх по старата карта на землището,при
граници и съседи: ххххххххх
Част от
имота с площ от 1385 кв.м. е възстановен от бившата Общинска поземлена комисия и
тогавашния отдел „ИЖС“ при Община- Т.,тъй като е представлявал урегулиран
парцел хххххххх по регулационния пан ан град Т. от 1969 година-промишлена зона,съгласно
писмо изх.№26/07.05.1993г. През 1996 година имотът е заснет като общ заедно с
частта извън регулацията,след което наследниците на И. се снабдяват с
нотариален акт за собственост №145,том.ІІІ,нот.дело №842/1997г. на РС- Т..
Впоследствие е издадено и Решение ІТ1080/01.12.1999г на ОСЗ- Т.,с което се
възстановява правото на собственост върху другата част от имот с площ от 1.121
дка,като изоставени трайни насаждения.Така общата площ възлиза на 2.506
дка,както е заснет първоначално по землищната карта и описани в нотариалния
акт.
След
новото заснемане на имота и вписването му в кадастралната карта и кадастрални
регистри,част от имота на ищците попада в поземлен имот с идентификатор ххххххс
площ от 2843 кв.м. ,в урбанизирана зона на град Т.,ул.“В.“,при описани съседи,отбелязан е и номера
по предходен пран,а именно парцел ххх,но неясно по какви причини са посочени
неверни обстоятелства-неизвестен собственик,няма данни за идеалните части,няма
документ за собственост,издаден от ОС „ЗГ“- Т..
Вероятно
това дава основание на ответната Община да издаде Акт №6063 от 16.08.2016г. в
който вписва поземлен имот с посочения по-горе идентификатор и площ от
2 843 дка,представляващ част от ххххххххотреден за „хххххххх“,целият с
площ от 4 215 кв.м.,като частна общинска собственост.
Ищците
правят опит за извънсъдебно уреждане на въпроса,отправяйки писмо до ответника,в
което подробно описват произхода на имота и своите права върху него,но
получават отговор,в който правото им на собственост не се признава.
От
момента на аткуването на имота за ищците се поражда правния интерес да
установят по отношение на ответника,че са собственици на част от заснетия имот
с идентификатор ххххх,тъй като посоченият акт и отговора на молбата им това
право на собственост се оспорва.
Молят да
бъдат призовани на съд с ответника-Община- Т. и бъде постановено решение,с
което се признае за установено,че като наследници на С.М.И.,са собственици по
наследство на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 1385 кв.м.,сега
представляващ част от поземлен имот с площ от 2843 кв.м. и идентификатор хххххх
по кадастралния план и регистри на град Т.,ул.“В.“-урбанизирана зона,представлявал по
предходния план на града парцел ххххххх ,при актуални граници и съседи: имоти с
идентификатори ххххххххх,със законните последици от това,включително като се
отмени частично АЧОС №6063/16.08.2016г. за описаната по-горе част от процесния
имот.
Позовават
се на писмени доказателства.
В срока
по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Община-
Т.,в който се излага,чене може да се изрази становище по допустимостта на
иска,поради непредставени на посочени писмени доказателства.По същество на иска
сита същия за неоснователен.Излага,че имотът не е индивидуализиран по неговото
местонахождение,площ и граници.Не са представени доказателства,че част от имота
попада в урбанизирана територия,както и в парцел ххххх и поземлен имот с
идентификатор 72343.500.5. Няма и конкретно искане да се предаде владението на
точно определен имот с основание чл.108 от ЗС. Изготвените кадастрална карта и
регистри са били изложени за разглеждане от заинтересованите лица,като от насл.
на С.М. писмени възражения не са постъпили.Поземленият имот не съответства на хххххх
по РП на град Т..Акт за общинска
собственост №6063/16.08.2016г е съставен по повод на инвестиционно намерение,с
което е поискано от посочени трети лица да им бъде предоставено безвъзмездно
отстъпено право на строеж за техни нужди,тъй като самият урегулиран поземлен
имот е отреден за „ххххххх“. Искането на наследниците на С.И. до Община- Т. е
именно във връзка с отстъпеното право на строеж и е за обезщетяване на
наследниците,за което Община- Т. няма правно основание.
Позовава
се на писмени доказателства:
От
представените от страните по делото писмени доказателства и заключенията на
съдебно-техническата експертиза,изготвена и защитена от вещото лице инж. К.К.,съдът
приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Ищците
са наследници на С.М.И.,роден на 25.04.194,починал на 19.10.1960г.,б.ж. на град
Т.,Лов.обл.
Със заявление вх.№1790/20.01.1992г
наследниците на И. заявили за възстановяване на собствеността шест
имота-земеделски земи,като за установяване на собствеността на наследодателя си
представили удостоверение от данъчни регистри на Община- Т. за периода след
1949 година,както и други писмени доказателства-заявления-декларации за
членство в ТКЗС,частни писмени договори,продавателни актове.
Към
изпратените материали,съдържащи се в образуваната пред ОСЗ- Т. административна
преписка/непрономерована,непрошнурована и неподредена/се съдържат три решения
на органа по поземлена собственост,както следва: Решение №1790/5.01.1993г,което
не е подписано от членовете на комисията; Решение
№360/16.02.1993г на ОСЗ- Т./бивша ПК- Т./,с което се признават за
възстановяване на собствеността пет от заявените имоти,като за един е постановен
отказ за възстановяване,а реално за признаване правото на възстановяване на
собствеността; Решение №Т1080/01.12.1999г на
ОСЗ- Т./препис/ с което се възстановява собствеността,в стари реални
граници,върху изоставени трайни насаждения с площ от 1.121 дка в м.“Ш.“,земище
на град Т.,съставляващ имот №хх по
картата на землището,при описаните в решението граници.Други решения не се
съдържат в административната преписка.
От
ответника,с отговора на исковата молба,е представено цитираното в нот.акт
№145/1997г на РС- Т. Решение №Т1080/03.05.1995г на бивша ПК- Т.,с което в пункт
1-ви се възстановява правото на собственост,в съществуващи стари реални
граници,върху имот с площ от 2.506 дка в м.“Ш.“,землище а град Т.,съставляващ имот №хххпо картата на
землището,при описаните в същото граници-посочени два земеделски имота,залесена
територия на Държавата и населено място на Общината.
Приложен
е нотариален акт за констатиране право на собственост върху имоти,възстановени
по ЗСПЗЗ №145,том.ІІІ,дело №842/1997г на РС- Т.,с който наследниците на С.М.И.
,б.ж. на град Т. са признати за
собственици,на основание влязло в сила решение на ПК- Т. по чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ
№Т1080/03.05.1995г.,на два поземлени имоти,а именно7 Овощна градина в м.“Ш.“,землище
на град Т. с площ от 2.506 дка,девета
категория,съставляващ имот №018050 по картата на землището,при описаните в акта
граници и Ливада в м.“К. .л“ с площ от 4.907 дка,девета категория,съставляваща
имот №хххххпо картата на землището.
Приложена
е скица №172/29.8.1996г/незаверена/ за имот с номер ххххххх по картата на
землището на град Т..
Представено
е писмо изх.№26/7.05.1993г. ,подписано от Председател на ПК- Т.,началник отдел
„ИЖС“ и Кмета на Общината,в което е отразено,че на н-ци на И. се „възстановява“
правото на собственост върху част от парцел хх в кв.6 в регулационния план на
град Т.-промишлена зона,както и че се
признава правото на собственост върху парцел ххи част от парцел ххххх в
регулационния план на град Т.-промишлена
зона,за който имот наследниците ще бъдат обезщетени.
Приложен
е Акт за частна общинска собственост №6063/16.08.2016г,с който и на основание
чл.56,ал.1,чл2ал.1,т.7 от ЗОС е актуван
поземлен имот с идентификатор хххххххх с площ от 2843
кв.м.,представляващ част от ххххх,отреден за „хххххх“,целият с площ от 4215
кв.м.
В
издадена на 10.08.2016г скица на поземлен имот с идентификатор ххххххх от
СГКК-Ловеч,представена от ищците,за собственик е отразено следното: „неизвестен
собственик, няма данни за идеалните части,няма документ за собственост издаден
от ОС „ЗГ“- Т..Като номер по предходен план на имота е посочен квартал хххххххх
В
издадена скица на същия имот от дата 29.08.2016г от СГКК-Ловеч за собственост
на имота е записано-Община- Т.,съгласно АЧОС от 18.08.2016г на Служба по
вписванията- Т..
На
основание Решение №274/29.08.2016г на Общински съвет- Т., Заповед
№712/05.10.2016г на Кмета на Община- Т. е сключен договор за учредяване на
безвъзмездно право на строеж на Министерство на вътрешните работи безвъзмездно
и безсрочно право на строеж върху ПИ с идентификатор ххххх по КККР на град Т.,отреден за „ххххххх“,за построяване на
обект,съответстващ на предназначението на ПУП-ПР за нуждите на хххххх- Т..
От наследниците
на С.И. е депозиране заявление за обезщетяване за част от имот с идентификатор хххххххх.
по КККР на град Т.,като с писмо
изх.№3-152/1/ от 11.11.2016г е отговорено от ответника,че Община- Т. няма
законово основание ,въз основа на което да предприеме действия по
обезщетяване.Същото би следвало да бъде определено от Общинска служба
„Земеделие“-град Т.,след продължаване и
приключване на обезщетителната преписка.
От
заключенията на съдебно-техническата експертиза/основно и допълнително/ се
установява,че от възстановения и описан в Решение №Т1080/95г на ПК- Т. и
нот.акт №145/1997г на РС- Т. поземлен
имот,в имот с идентификатор ххххххх или отразен като собствен на Община- Т.,попадат
600 кв.м.,площ от 259 кв.м. попадат в имот ххххх урбанизирана територия на
неизвестен собственик,519 кв.м. попадат в имот ххххх урбанизирана територия на
н-ци на И.М. И.7 кв.м. в имот хххххххх –урбанизирана територия-общинска улица,а
останалите 1121 кв.м. в имот на наследници на С.М.-500.5122./основно
заключение/.
Върху
частта от Парцел хххххх по рег.план на град Т. не е
провеждано мероприятие,непозволяващо възстановяване на правото на
собственост,като описаните в комбинираната скица от вещото лице площи от 259
кв.м. в имот 500.5001 и 600 кв.м. в имот 500.5 са част от поземлен
имот,урегулиран по плана на град Т. в
парцел ххххх
При така
изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е квалифициран в изготвения доклад по делото по чл.124,ал.1
от ГПК,като съдът обстойно се е мотивирал досежно възприетата от него и
неоспорена от страните правна квалификация на спорното право.
Искът е
процесуално допустим,независимо от характера на притежавания от наследодателя
на ищците имот-земеделска земя към момента на кооперирането и,впоследствие
попаднал в границите на урбанизирана територия.В тази насока съдът съобразява
разясненията,дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 8/2014 гр. София, 23 февруари 2016 год. Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданската колегия-т.2-ра и 3-та от
същото.
В цитираното тълкувателно решение е
прието следното: „С исковете за собственост се защитава правото на собственост
или други вещни права върху определени вещи. Предмет на вещни права могат да
бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от
другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от земната
повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека
съобразно правото на собственост. Съгласно пар. 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24,
ал. 2 ЗКИР, поземлен имот е част от територията /земната повърхност/,
включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници
съобразно правото на собственост. За да бъде разграничен един такъв поземлен
имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез
поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален
или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да
бъдат определени. Следователно,
липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в
действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави
имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на
иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат
определени въз основа на посоченото в акта за собственост. Предвид на това и в случаите на предявен иск
за собственост на имот, възстановен по
реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост върху който се
защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато
представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран
поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на
този имот. В хипотезата на реституция по силата на закона - например по
ЗВСОНИ, юридическите актове, които определят границите на имота, така че те да
могат да бъдат установени, са актът, удостоверяващ правото на собственост на
ищеца или неговия наследодател върху конкретния имот и актът за отчуждаването на
този имот по реда на някои от посочените в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ закони. В хипотезата на реституция по
административен ред - например ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и
ЗС, юридическият акт, който определя
границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е
административният акт за реституция на този имот. Реституцията е специфичен
способ за придобиване от физически и юридически лица на право на собственост
върху имоти, отнети им от държавата в минал момент. Тъй като почти във
всички случаи тези имоти имат различен градоустройствен и технически статут от
този, който са имали към момента на одържавяването им, като изходна позиция при
възстановяване на правото на собственост се приема техният статут към момента
на одържавяването. Затова нито един от горепосочените закони не предвижда като
материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване,
да бъде предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към
настоящия момент кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен
устройствен план. Освен това, законодателят не е разграничил способите за
защита на вещни права съобразно способа, по който правото на собственост е
придобито от ищеца. Както всеки друг
собственик, така и собственикът, чието право е възстановено по реда на някой от
реституционните закони, разполага с всички процесуални способи за защита на
правото си. Когато е осъществен фактическият състав на реституцията по ЗВСОНИ
или е налице влязъл в сила административен акт за възстановяване по ЗСПЗЗ или
по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и собствеността е придобита, то не би
могло да се отрече правото на възстановения собственик да се защити чрез
предявяване на иск за реална част от самостоятелен парцел, поземлен имот или
урегулиран поземлен имот. Залегналият в реституционните закони принцип, че
обект на собственост и съответно на защита на собствеността може да бъде и
реална част от поземлен имот, е прокаран и в други закони - например в чл. 200 ЗУТ, според който реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания могат да се 6 придобиват чрез правни
сделки или по давност, ако са спазени изискванията за минималните размери по
чл. 19 ЗУТ или ако се касае за присъединяване на такава реална част към съседен
имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговоря на изискванията на чл.
19 или също се присъединява към съседен имот. С оглед целта на реституцията да
се възстанови собствеността на бившите собственици върху целите им отчуждени или
отнети имоти или върху възможно по-голяма част от тези имоти, в някои от
реституционните закони този принцип /че може да се придобива чрез реституция
реална част от поземлен имот/ е прокаран без ограничения. Такъв пример е ЗСПЗЗ,
който не поставя изискване подлежащите на възстановяване бивши земеделски имоти
да имат въведените в благоустройствените закони минимални площи и лице за
обособяването им като самостоятелни урегулирани поземлени имоти, нито препраща
към нормите на благоустройствените закони относно необходимите минимални площ и
лице на урегулираните поземлени имоти. Ако се приеме обратната теза /че липсата
на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в подробните
устройствени планове и/или в кадастралните карти прави имота негоден обект на
правото на собственост и съответно води до недопустимост на предявения за такъв
имот иск за собственост/, в много случаи би се достигнало до лишаване на
реституираните собственици от правото им на защита на собствеността и като
последица от това - и до фактическото им лишаване от собственост. Например в
случаите на реституция преди приемането и одобряването на кадастралната карта
/реституция по ЗВСОНИ към 1992 г. или реституция по ЗСПЗЗ или по ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с административен акт, влязъл в сила преди
одобряване на кадастралната карта/, ако реституираният имот не е заснет като
самостоятелен, ще е налице непълнота в кадастралната карта, която би могла да
бъде отстранена само по предвидения в чл. 54 ЗКИР ред. В тези случаи от една
страна, собствениците не биха могли да предявят иск за защита на собствеността
върху реституирания имот, преди същият да бъде заснет и нанесен в кадастралната
карта като самостоятелен, а от друга - при съществуващ спор за собственост
съгласно чл. 54 ЗКИР реституираният имот не би могъл да бъде нанесен като
самостоятелен в кадастралната карта, преди да е разрешен спорът за собственост.
Възприемането на това становище означава още да се предпостави защитата на
правото на собственост от изпълнението на административни процедури, които
могат да продължат толкова дълго във времето, че ищецът да загуби правото си на
собственост, защото не го е защитил чрез своевременното предявяване на иск“.
Съобразно приетото от Общото събрание на
Гражданската колегия на Върховната инстанция, съдът приема,че е преодоляна
съществуваща до този момент съдебна практика,приемаща следното: „Установителният иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК дава защита на
правото към настоящия момент. Този иск се предявява спрямо имот, който ако се
намира в урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се
индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние. Следователно
необходимо е първо да се проведе успешно специалния иск по чл.53, ал.2 ЗКИР и да е завършена административната процедура за поправка на
кадастралната основа на плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния план, чрез привеждане на
вътрешните регулационни линии на парцелите в съответствие с имотните граници. В
противен случай предявения иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК е
недопустим“- в този см. Решение
№ 1022/17.03.2010г. І ГО ВКС; Решение № 401/17.05.2010г І ГО ВКС; Решение
№ 81/08.03.2011г. І ГО ВКС; Решение № 194/14.07.2011г. І ГО ВКС.
На основание изложеното
предявуеният установителен иск за защита на право на собственост върху поземлен
имот,за който се твърди,че е възстановен по реда на ЗСПЗЗ,следва да бъде
разгледан по същество.
Съобразно соченият от ищците придобивен
способ на правото им на собственост-наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, същите
следва да проведат пълно доказване на правопораждащите факти: че са наследници
на лице-С.М.И.,б.ж. на град Т., на което
по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред е възстановено правото на собственост
върху процесния недвижим имот,представляващ част от поземлен имот с
идентификатор хххххх по КККР на град Т..
Доколкото ответникът не предявява свои права отпреди кооперирането на
земеделската земя, то не разполагат с възражението, че не е доказано основанието,
на което наследодателят на ищците е придобил собствеността, поради което не
може да оспорва материалната законосъобразност на решението на ПК в този
смисъл, и ищците са освободени от доказване правото на собственост на своя
наследодател отпреди кооперирането на земеделската земя. В този смисъл е и установена практика на ВКС с
решения по чл. 290 от ГПК
/ напр. р. № 137/16.08.2011 г. по гр.д.№ 1036/2010 г. на ІІ г.о./. Ищците обаче следва да установят валидно
възстановяване на имота, предмет на иска, по реда на ЗСПЗЗ.
Спецификата на реституционното производство по ЗСПЗЗ е свързано с
това, че правото на собственост върху земеделски земи, имали такъв характер към
момента на кооперирането, се възстановява не по силата на закона/ за разлика от
ЗВСОНИ/, а по предвиден в ЗСПЗЗ ред, като компетентен орган по този закон е
поземлената комисия ПК/ или ОСЗГ, а сега ОСЗ/. Съдът, дори и в производството
по чл. 14, ал.3
или ал.4 от ЗСПЗЗ
не е орган на поземлена собственост и съдебното решение не възстановява
собствеността. Когато съдът по реда на обжалване по чл. 14, ал.3 от
ЗСПЗЗ отмени отказ на ПК да възстанови правото на собственост, това
съдебно решение не е титул за собственост, а то се следва от ново решение на ПК
за възстановяване правото на собственост. В конкретния случай, е постановено Решение
№Т108003.05.1995г на бивша ПК- Т., което решение като позитивно такова на
наследниците на С.М.И. има конститутивно действие, ако е придружено със скица
по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ,
тъй като по този начин се индивидуалириза имота, като в случай ,че имотът е в
строителните граници на населеното място/урбанизирана територия/,което в случая
е налице, то скицата следва да е
заверена от ПК и от техническата служба на общината-ср.чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ
и чл. 18ж ал.1 от
ППЗСПЗЗ,съгласно
чл.13,ал.4,5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ. В случая решението на ПК- Т. в полза на ищците не е придружено с такава
скица, и не ги легитимира като собственици. Ответната страна не е била страна в
административната процедура по възстановяване правото на собственост на ищците
-нито пред съда, нито пред ПК, и доколкото оспорва наличието на предпоставките
за реституция, по аргумент от т.4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, съдът по
настоящия спор по иск за собственост с основание чл.124,ал.1
от ГПК е компетентен да осъществи "косвен съдебен контрол" по преценка
както на действителността, така и на материалната законосъобразност на
решението на ПК, тъй като това има преюдициално значение по предявения иск .
Постановеното от ПК- Т. Решение №Т1080/03.05.1995г не е нищожно
на основание чл. 60, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, в редакцията към момента на издаването му, доколкото е
взето в състав председател, секретар и трима/нечетен / брой членове, подписали
решението. Това решение обаче няма
скица-приложение по смисъла на чл. 18ж, ал. 1,
изр. второ ППЗСПЗЗ. Скицата №172/29.8.1996г./на стр.13-та от делото/
вероятно посочена в решението на ПК без да е цитиран номера и, видно от отбелязването
върху самата нея, не е заверена нито от техническата служба на общината, нито
от ПК, както изисква чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ в редакцията на нормата съгласно изменението от ДВ.
бр.48/26.05.1995 г. Скицата не е подписана дори от посоченото лице,което е
изработило документа/служител на „НИГ и Ф“-ЕООД-София/.
По тази причина настоящият
състав намира, че процесното решение на бившата ПК/сега ОСЗ/- Т. не е
придружено от скица по смисъла на чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ, поради което фактическият състав по възстановяването на
собствеността не е завършил. Само влязло
в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и е
годен титул на собственост, съгласно чл. 18ж, ал. 1,
изр. трето ППЗСПЗЗ. Констативният нотариален акт 145,том.ІІІ,дело
№842/1997г на РС- Т. е съставен въз основа на същото решение на ПК от 1996 г.,
и не може да създава повече права от първоизточника си, поради което този
нотариален акт не легитимира ищците като собственици на процесния имот.
Независимо от
обстоятелството,че към момента на издаване на Решение №Т1080/03.05.1995г от ПК-
Т. не е бил изменен ЗСПЗЗ/ДВ.Бр.48/26.05.1995г./,както и ППЗСПЗЗ ,респ.
действащи нормите на чл.11-13а от Правилника,то съобразно посочените в
решението и нот.акт №45/1997г граници на възстановения имот,липсата/изобщо/ на
изработена скица за имота, както и безспорното между страните обстоятелство,че
към момента на постановяване на решението бившият земеделски имот на С.М.И. се
е намирал в урбанизирана територия, от юридическият акт-административният акт
на бившата ПК- Т.,не могат да се установят границите на имота/така,както е
посочено в ТР №8/2014г на ОСГК на ВКС/,попадащ в поземлен имот с идентификатор ххххххххх
по КККР на град Т..Именно тази
невъзможност провокира доказателственото искане на ищците,след направено
оспорване от страна на ответника,за провеждане на съдебно-техническа
експертиза,за установяване на границите и точната площ от реституираният имот
на н-ците на И.в поземления имот с идентификатор ххххххх по КККР на град Т.,с посочване,че в имота попада площ от 600
кв.м. от „възстановения“ на наследниците на И. с решение №Т1080/03.05.1995г
имот.
С този пропуск за завършване
на реституционната процедура по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред следва да се
обясни и предприемането на последващи действия от органа по поземлена
собственост,за реституиране на частта от имота,попадаща извън границите на
урбанизирана територия,чрез постановяване на ново Решение №Т1080/01.11.1999
година,за възстановяване на имот с площ от 1.121 дка в м.“Ш.“,землище на Т. и съставляващ имот №ххххххх по картата на
землището,при описаните в същото граници.С това последващо решение реално е
възстановена собствеността в стари реални граници на наследниците на И. върху
имот с номер ххххххххх,като новата индивидуализация на имота е различна от тази
по решение №Т1080/03.05.1995г и констативния нотариален акт-по отношение площ и
граници на реституирания имот.
На основание изложените съображ3ния
съдът намира,че предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан,при
който изход и съгласно чл.78,ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника
сторените разноски от същия в производството,възлизащи на сумата от 500.00
лева.
Що се касае до заявеното искане от
наследниците на Матев,поддържано и в съдебно заседание,за обезщетяване със земи
от Общински поземлен фонд,то съдът споделя довода на ответника за предвиден от
законодателя специален ред за това-чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ,във в-ка с параграф 27 ал.2 т.1,2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан, предявеният от М.С. Ч.,ЕГН:********** ***,Х.Р.И.,ЕГН:********** ***,Р.Х.Р.,ЕГН:**********
*** Н.Х.В.,ЕГН:********** ***, установителен иск с основание чл.124,ал.1 от ГПК против
Община- Т., за признаване право на собственост върху поземлен имот с площ от
1385 кв.м.,представляващ част от поземлен имот с площ от 2843 кв.м. и
идентификатор ххххх по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Т.,ул.“В.“-урбанизирана зона,с номер по
предходен план парцел ххххх,при актуални граници и съдени:имоти с
идентификатори ххххххххххххх,както и искането за частична отмяна на Акт за
частна общинска собственост №6063/16.08.2016 година,утвърден от Кмета на
Общината.
ОСЪЖДА
М.С.
Ч.,ЕГН:********** ***,Х.Р.И.,ЕГН:********** ***,Р.Х.Р.,ЕГН:********** ***
Н.Х.В.,ЕГН:********** *** да заплатят на ОБЩИНА- Т., ЕИК:*********,седалище в
град Т.,Лов.обл.,площад „Сава Младенов“
№9,представлявана от Кмета Д-р Мадлена Бояджиева, сумата от
500.00/петстотин/лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: