Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1332
гр. Пловдив, 25.7.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 18.7.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4251/2018г. по описа на ПРС, I наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.Б.
против Наказателно постановление № 18-1030-000024, издадено от началник група
към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция с което на А.Б. е наложена: 1. глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП
и 2. глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП. Сочи се, че принудителното изземване на образци за сравнително
изследване по чл. 146 НПК и извършването
на съдебно техническа експертиза водели до несъставомерност на деянието. Позовава
се на съществени процесуални нарушения при описание на допуснатото нарушение в
АУАН и НП. Сочи, че в нарушение на закона му са предоставени само 16:30 мин. да
се яви в лечебно заведение да даде кръвна проба
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото частично потвърждаване
и частично отменяне по следните
съображения:
В АУАН е приета за установена
следната фактическа обстановка: на 10.1.2018г., около 14:10 часа в гр. Пловдив,
на бул. Източен, в бензиностанция Арена, жалбоподателят управлявал лек
автомобил Ситроен Ксара с рег. № ***, като допуска следните нарушения: 1.
категорично отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с представеното му техническо средство
алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBA-0076. Издаден талон за медицинско
изследване № 0034417. 2. Не носи контролен талон към СУМПС.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за отговаряща на действителността на първо място въз
основа на презумптивната доказателствена сила, която има АУАН по ЗДВП, съгласно
изричната разпоредба чл. 189, ал.2 ЗДвП .Констатациите в АУАН съответстват и на
събраните по делото писмени доказателства- Талон за изследване № 0034417. Следва
да се посочи и че жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН фактическа
обстановка, а навежда доводи за несъставомерност на деянието във връзка с
допълнителни юридически факти, осъществили се след издаване на АУАН.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
.
Относно нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП
Съдът
намира, че така описаното в АУАН деяние е несъставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДВП
по следните съображения:
Трайна е съдебната практика, че
посочената норма въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и
предвиждащата се санкция за нарушаването му- Решение № 809 от 21.04.2016 г. по
н. д. № 388/2016 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 131 от
22.01.2015 г. по н. д. № 3407 / 2014 г. на XXIII състав на Административен съд
- Пловдив, Решение № 787 от 16.05.2017 г. по н. д. № 710 / 2017 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив.
Също така трайно се приема в
съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно
реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на
кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние-
Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. №
2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2251
от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
За да се разбере обаче какви са
съставомерните признаци на отделните форми на изпълнителното деяние, не е
достатъчен само буквалния прочит на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а тя
следва да се тълкува систематически с разпоредбите на чл. 3-7 от Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози.
1.
Първата уредена хипотеза в чл. 174, ал.3 ЗДвП е когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. В чл.3, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/ 19 юли 2017 г обаче е
посочено, че когато лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство, концентрацията на алкохол
се установява чрез доказателствен анализатор или с химическо изследване, като
меродавни са стойностите отчетени от доказателствения анализатор или химическото
изследване. Налага се извод, че в случай, че лицето откаже изследване с
техническо средство, но се подложи на изследване с доказателствен анализатор
или в указания в талона срок ся яви в указаното медицинско заведение, за да
даде кръвна проба за химическо изследване, деянието не е обществено опасно,
доколкото възможността за установяване действителната концентрация на алкохол в
кръвта не е възпрепятствана. От
гореизложеното и от високите санкции предвидени в санкционната част на
нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от правоуправление за срок от две години се налага извод, че за разкриване на
действителното приложно поле на първата хипотеза се налага стеснително
тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при
които кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо
средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с
доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо
изследване.
2. Втората уредена хипотеза е
когато водачът откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно чл. 3, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/ 19 юли
2017 г, обаче установяването
на употребата на наркотични вещества или техни аналози става с химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето
откаже извършване на проверка с тест. Налага се извод, че когато лицето откаже
проверка за наркотици с тест, но се яви в указания срок и даде проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за реално
установяване дали лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От
гореизложеното и от високите санкции предвидени в санкционната част на
нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от правоуправление за срок от две години се налага извод, че за разкриване на
действителното приложно поле на втората хипотеза се налага стеснително
тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при
които кумулативно са налице двете посочени условия 1. лицето да е отказало да
бъде изследвано за употреба на наркотици или техни аналози с тест 2. след това
лицето да не се е явило в указания срок за даване на проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване.
3. Третата хипотеза е налице, когато
водачът не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата обаче при отказ на лицето да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване употребата на алкохол
се установява въз основа на показанията на техническото средство. Налага
се извод, че когато водачът не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване, но е бил изследван с
техническо средство и то е дало годни показания деянието не е обществено опасно,
защото възможността за
реално установяване дали лицето е употребило алкохол и неговата концентрация не
е възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции
предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се
налага извод, че за разкриване на действителното приложно поле на третата
хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази
норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени
условия 1. водачът не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване и 2. не могат да се
използват показанията на техническото средство. Второто условие ще е налице при
едно от алтернативно предвидените в чл. 3, ал.2 от Наредбата условия: 2.1 лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство (в този случай е налице припокриване с приложното поле на първата
хипотеза), 2.2 извършената проба с техническо средство е некачествена или
невалидна и 2.3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство.
4. Четвъртата хипотеза е налице, когато водачът не
изпълни предписанието за вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата обаче при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на теста. Налага се извод, че когато водачът не
изпълни предписанието за вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване, но е бил изследван с тест и той е дал годни показания
деянието не е обществено опасно защото възможността за реално установяване дали лицето е
употребило наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното
и от високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174,
ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление
за срок от две години се налага извод, че за разкриване на действителното
приложно поле на четвъртата хипотеза се
налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща
само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия 1. водачът
не изпълни предписанието за
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване и
2. не могат да се използват показанията на теста. Второто условие ще е налице
при едно от алтернативно предвидените в чл. 3, ал.2 от Наредбата условия: 2.1 лицето откаже извършване на проверка с тест (в този
случай е налице припокриване с приложното поле на втората хипотеза), 2.2
извършената проба с тест е некачествена
или невалидна и 2.3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с тест.
При гореизложеното тълкуване следва
да се съобрази и че предвидените в закона санкции в нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП са толкова високи, защото почиват на презумпцията, че лицето осуетява
проверката именно, за да избегне високите санкции за управление след употреба
на алкохол или наркотици. В случаите, когато поведението на лицето е такова, че
реално проверката не е осуетена, налагането на толкова високи санкции не е
обществено оправдано, което наложи и по-горното стеснително тълкуване.
В случая с АУАН и с НП на дееца е
вменено извършването н нарушение по първата хипотеза. Както бе изяснено по-горе,
за да е налице тя следва кумулативно да са налице следните две условия: 1. лицето да отказало да бъде
изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на
изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за
химическо изследване. В
АУАН са изложени факти само за наличието
на първото условие. Липсват каквито и да било факти за наличието или не на
второто условие. Тоест деянието, описано в АУАН се явява несъставомерно по чл.
174, ал.3 ЗДвП.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на
по-късен етап- за първи път в Наказателното постановление или на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са посочени за първи път
в Наказателното постановление или са
разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не
са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на
доказване.
От гореизложеното следва, че ако
деянието така, както е описано в АУАН е несъставомерно, то не съществува
законосъобразен начин административно наказателната отговорност на дееца да
бъде ангажирана за това деяние. Посоченото налага отмяна на НП в тази му част.
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДВП
Не е
оспорено по делото, а и от приложената
по делото Заповед №8121з-952/20.07.2017г. на
Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя
и на административно наказващия орган. .
При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
АУАН е издаден на 10.01.2018г., а НП – на 16.01.2018г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП досежно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на допуснатото
нарушение и нарушените правни норми.
С оглед
установената фактическа обстановка, съвсем правилно нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. Приложена е й правилната санкционна
норма.
Наложената
санкция 10 лв. отговаря на абсолютно определения размер предвиден в закона,
поради което и в тази част НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-000024, издадено от
началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, в ЧАСТТА,
с която на А.Б. е наложена глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-000024,
издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция в ЧАСТТА, с която на
А.Б. е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1,
т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС