О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 72
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 13 декември 2017 година, в
гр. София, Съдебна палата, партер, кабинет № 58, Софийският военен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Цанко Грозев
и съдебен секретар К. Софрониева разгледа
ЧНД № 00216/2017г., по описа на съда, образувано по жалба на П.В. срещу постановление от 23.11.2017г. на
прокурор от ВОП-София за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № IX-23/1999г., по описа на същата прокуратура.
Производството
е по реда на чл. 243 ал. 3 от НПК.
Наказателното производство е било образувано на 06.06.1999г.
от следовател при ОДЦ-СДВР като следствено дело № Кр 1/66/1999г. срещу
неизвестен извършител затова, че на същата дата в гр. София, на ул. „Мърфи” №
10 умишлено е умъртвил Ганчо Петров В.- престъпление по чл. 115 от НК.
На 07.06.1999г. следственото дело е било изпратено по
компетентност на Военноокръжна прокуратура/ВОП/-София, тъй като смъртта на В. настъпила в рамките на полицейска операция,
провеждана за неговото задържане. Във ВОП- София делото било регистрирано под № IX-23/1999г. и разследването
продължило от военен следовател.
С
постановление от 21.09.1999г./ л. 247-254 т. 1 сл.д./ прокурор от ВОП-София
прекратил наказателното производство.
Това
постановление било обжалвано от родителите на починалия В.- Вероника и Ганчо
Въчкови.
С
постановление от 12.02.2001г. прокурор от Военноапелативна прокуратура /ВоАП/ е
потвърдил постановлението за прекратяване на ВОП-София/ л. 209-210 т.2 сл.д./.
С
постановление от 14.03.2001г./л.263-266 т. 1 сл.д./ прокурор от Върховна касационна
прокуратура/ВКП/ потвърдил постановлението на ВоАП.
С
постановление на завеждащият отдел”Следствен” на ВКП от 07.06.2001г. постановлението
на прокурор от ВКП също било потвърдено.
С решение
от 08.07.2010г. Европейският съд по правата на човека осъдил Р.България по
делото „Въчкови срещу България”, като приел, че е налице нарушение на чл. 2 от
Конвенцията за правата на човека и основните свободи. В решението си съдът е
приел, че държавата е отговорна за събитията, довели до смъртта на Ганчо В.,
както и, че не било проведено ефективно разследване.
Въз основа
на решението на ЕСПЧ главният прокурор на Р. България с постановление от 17.03.2014г.
отменил постановлението за прекратяване на делото, както и тези, с които е било
потвърдено прекратяването и изпратил делото на ВОП-София за продължаване на
разследването.
След
проведеното допълнително разследване прокурор от ВОП-София, с постановление от 02.10.2015г.
прекратил наказателното производство по ДП № IX-23/1999г., по описа на същата
прокуратура, на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 предл. 1 от НПК- деянието не е
извършено, като постановлението било връчено на адв. Добрева на 11.11.2015г.
Недоволни
от постановлението за прекратяване останали родителите на Ганчо Петров В. – Вероника и П.В., които го
обжалвали в срок чрез упълномощения от тях адвокат Наташа Добрева.
С
определение № 00266/30.11.2015г., влязло
в сила на 26.01.2016г., СВС отменил постановлението за прекратяване на
наказателното производство и върнал делото на ВОП - София за допълнително разследване.
След
проведено допълнително разследване прокурор от ВОП-София отново е прекратил
наказателното производство по ДП № IX-23/1999г., по описа на същата
прокуратура.
С
определение № 25/24.02.2017г. СВС отменил постановлението за прекратяване на
наказателното производство по ДП № IX-23/1999г., по описа на ВОП-София от
04.11.2016г. и върнал делото за допълнително разследване.
След
проведено допълнително разследване прокурор от ВОП-София отново е прекратил
наказателното производство по ДП № IX-23/1999г., по описа на същата
прокуратура, с постановление за прекратяване от 23.11.2017г.
Недоволен
от постановлението за прекратяване останал бащата на Ганчо Петров В. –П.Г.В., който го обжалвал в
срок.
С
оглед изложеното до тук, съдът намира, че жалбата на П.Г.В. от 04.12.2017г. срещу
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № IX-23/1999г., по
описа на ВОП-София, Е ПОДАДЕНА В СРОКА по чл. 243 ал.3 от НК.
Жалбата
е ДОПУСТИМА , тъй като П.Г.В. -баща на Ганчо Петров В., е пострадал от
престъплението и следва да бъде разгледана
ПО СЪЩЕСТВО.
В
жалбата/ с ръкописно приложение към нея, подписано от жалбоподателя/ се иска
отмяна на постановлението за прекратяване от 23.11.2016г. и предаване на съд на
виновните за смъртта на Ганчо Петров В. лица.
Като
се запозна с атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство и доказателствата по делото, съдът намира, че жалбата на П.В. следва
да бъде оставена без уважение, а атакуваното постановление следва да бъде потвърдено
като обосновано и законосъобразно по
следните съображения:
Описаната в постановлението за прекратяване на
наказателното производство фактическа обстановка е съответна на доказателствата
по делото.
Констатираните в предишните постановления за прекратяване
на наказателното производство противоречия са отстранени.
Описаните в атакуваното постановление действия на
полицейските служители се подкрепят от приобщените доказателства по делото.
Констатираните в постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 23.11.2017г. нарушения на процесуалните правила при запазване на
местопроизшествието и извършването на неотложните следствени действия, не могат да бъдат отстранени по никакъв
начин, поради изминалия дълъг период от време и първоначалните пропуски. В
наказателния процес, както е в настоящия случай, има действия, които могат да
бъдат извършени еднократно- веднъж пропуснати, те не могат да се повторят.
Правилно са квалифицирани бездействията на служители на МВР
за запазване на местопрестъплението, като евентуални престъпления по чл. 387
ал. 2 вр. ал.1 от НК или по чл. 294 ал. 4 вр. ал. 2 от НК.
Правилно
е изчислен и абсолютния давностен срок по чл.81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т.3 от НК, изтекъл е на 06.06.2014г.
Изготвената
послесмъртна психиатрично–психологична експертиза подкрепя извода на прокурора,
че смъртта на Ганчо В. се дължи реализиран от него суициден опит с огнестрелно
оръжие – пистолет „ПСМ“ № Л АК 0022.
Смъртта
на Ганчо В. не е резултат от извършени деяния от страна на полицейските
служители. Съпоставянето на калибрите на тяхното оръжие – 9 мм, на „ПСМ“-5,45
мм, с обективните находки –пробойните в
главата на В., доказват, че изстрела е произведен от „ПСМ“-а, с който е бил
въоръжен Ганчо В..
Доказателствата по делото и тяхната оценка не налагат
промяна на основанието за прекратяване на наказателното производство, а именно
– чл. 24 ал. 1т.1 предл. 1 от НПК.
Предвид горното и на
основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на прокурор
от ВОП-София от 23.11.2017г., с което се прекратява наказателното производство
по досъдебно производство № IX-23/1999г., по описа на същата прокуратура.
Преписи от
определението ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ВОП-София, и пострадалия П.Г.В. – ЗА СВЕДЕНИЕ.
ДА СЕ
УВЕДОМЯТ страните, че определението подлежи на обжалване и протестиране в 7/
седем / дневен срок от съобщаването му на страните /връчване на преписа/ пред Военно-апелативен
съд-София.
След влизане на определението в сила, заверен препис от него и досъдебно производство
№ IX-23/1999г., ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на
ВОП-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: