№ 13119
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110119157 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетните М. З. С., ЕГН **********, и Т. З. С., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител Г. Ц. П., ЕГН **********
срещу З. С. С., ЕГН **********. Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищци, че с решение № 146922 от
18.06.2019 г. постановено по гр.д. № 17670/2018 г. на СРС, влязло в сила на 18.06.2019 г., с
което е одобрено постигнатото между страните споразумение и родителските права по
отношение на двете деца са били предоставени на майката, местоживеенето им е било
определено при нея, а на бащата е бил определен режим на лични отношения с децата, както
да заплаща издръка в размер на по 200,00 лева за всяко едно от децата. Сочи се, че до сега
издръжката е заплащана изцяло и в срок. Иска се размера на издръжката да бъде увеличен с
оглед изминалия срок от близо седем години, израстването на децата за този период,
увеличените им нужди на децата, на които им предстои да бъдат първи клас. Иска се съдът
да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплаща месечна издръжка за всеки от
ищците чрез тяхната майка и законен представител в размер на по 270,00 лева месечно за
всеки от тях, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното плащане.
Претендират се разноски. В съдебно заседание ищците поддържат исковата молба.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор, с който не оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че въпроса за увеличение на издръжката не е
1
поставян. Сочи, че не е ставал причина за завеждане на делото поради което счита, че не
дължи разноски по см. На чл. 78, ал. 2 от ГПК
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обстоятелството, че ищците М. З. С., ЕГН **********, и Т. З. С., ЕГН ********** са деца
на ответника- З. С. С., ЕГН **********, не е спорно по делото, същото се установява от
представените по делото удостоверения за раждане на децата (л. 9 и л. 10 от делото). От
представеното пи делото решение № 146922 от 18.06.2019 г. постановено по гр.д. №
17670/2018 г. на СРС, влязло в сила на 18.06.2019 г. се установява, че родители на ищците са
постигнали споразумение, което съда е утвърдил, като родителските права по отношение на
двете деца са били предоставени на майката, местоживеенето им е било определено при нея,
а на бащата е бил определен режим на лични отношения с децата, както и последния е бил
задължен да заплаща издръжка в размер на по 200,00 лева за всяко едно от двете деца.
От представеното по делото копие от електронен дневник – квитанции се установява, че
децата посещават допълнително дейности, за които се плащат допълнителни такси.
Представени са сертификати от спортен клуб по акробатика за успешно преминато 1-во
ниво по отношение и на двете деца
От уверение издадено от спортен клуб Стар Тийм се установява, че клуба е изплатил
еднократна стипендия на детето Б.М. в размер на 300,00 лева за сребърно отличие на
Европейско първенство.
По делото се установява, че майката на ищците в периода от 01.01.2020 г. – 31.05.2025. е
по трудови договори към разлечни работодатели, като от м.10.2024г. работи по трудво
правоотношение към Д.Д.Д. – 1 ООД и реализира трудово възнаграждение в размер на
1100,00 лева, ( л. 51- л.54 от делото). По отношение на ответника по делото от
представеното удостоверение с изх. № 5 от 09.06.2025г. се установява, че реализира брутен
доход в размер на 2592,85 лева по трудово правоотношение с фирма „а.Е.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (на седем години) имат
потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, обучение, както и за почивка и
развлечение. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно,
т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
2
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.Издръжка се дължи от двамата родители, независимо
при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съгласно решение № 146922 от 18.06.2019 г. постановено по гр.д. № 17670/2018 г. на
СРС, влязло в сила на 18.06.2019 г. бащата е бил задължен да заплаща издръжка в размер на
200,00 лева за всяко едно от двете деца. От определяне размера на издръжката на ищците е
изминал период от около шест години, като към датата на устните състезания децата М. и Т.,
които са близначки са на по 7 години. Съдът намира, че израстването на децата в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката им. Освен това в този период иконмическата
обстановка в страна е динамична, като цените на стоките и услугите нарастват драстично.
По делото не е спорно, а и се установява от постановеното по гр.д. 17670/2018 г. на СРС, че
децата живеят при майката, която полага основни грижи за тях. Нуждите на ищците,
обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те се
отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо
да се обосновава специално. По делото се установи предвид представените платежни
нареждания, че именно майката е заплащала такси за уроци и извънкласните дейности на
децата. По делото не се установи бащата да е заплащал такива, въпреки изложените в
отговора твърдения за това.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата" или 269,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установи ответника да реализира осигурителен доход в общ размер на
2592,85 лева, което по размер надвишава получавания доход от майката на децата.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, която също получава брутно трудово възнаграждение
в размер по нисък от този на ответника, намира, че искът се явява изцяло основателен в
размер на 270.00 лева за всяко от децата, като исковата претенция на ищците следва да бъде
уважена изцяло.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025 г., до
3
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищците са претендирали
разноски в размер на 600,00 лева, които по делото се установя да са реално направени /видно
от представения на л. 4 от делото договор за правна защита и съдействие 24.03.2025 г./
Ответната страна оспорва претенцията за разноски на ищците, като твърди, че не е станал
причина за завеждане на делото. Според правилото на чл.78, ал.1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според
правилата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на
делото право на разноски има ответникът. Обстоятелството дали ответникът с поведението
си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по
конкретното дело. В разпоредбата на чл.78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото
на чл.78, ал.1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се
понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска. Признание на иска в отговора е направено, като спорният въпрос се
свежда до наличието на втората предпоставка - дали ответникът е дал повод за завеждане на
делото. Действително с исковата молба ищовата страна сочи, че от постановяване на
решението с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение и ответника се е
задължил да заплаща издръжка на децата в размер на по 200,00 лева за всяко едно от тях,
като до момента на подаване на исковата молба е заплащана същата изцяло и в срок. От
друга страна въпреки твърденията в отговора по делото не се установи ответника да е
осигурявал или заплащал издръжка на децата в необходимия размер Ето защо съдът намира,
че първата кумулативна предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответника да не е дал
повод за завеждане на иска не се установи по безспорен начин, поради което следва да бъде
осъден да заплати направените разноски в размер на 600,00 лева за един адвокат. Ответника
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху размера на издръжките на двете
деца в размер на 170,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от З. С. С., ЕГН **********, определена по силата на решение № 146922 от
18.06.2019 г. постановено по гр.д. № 17670/2018 г. на СРС, влязло в сила на 18.06.2019 г., в
полза на М. З. С., ЕГН **********, и Т. З. С., ЕГН **********, действащи чрез своята
майка и законен представител Г. Ц. П., ЕГН **********, като:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК З. С. С., ЕГН **********, да
заплаща на М. З. С., ЕГН **********, и Т. З. С., ЕГН **********, действащи чрез своята
майка и законен представител Г. Ц. П., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по
270,00 лв. за всяко едно от децата, считано от 02.04.2025 г. /датата на подаване на исковата
молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното погасяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. С. С., ЕГН **********, да заплати на
Б.Д.М., ЕГН ********** и Й.Д.М. ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител действащи чрез своята майка и законен представител Г. Ц. П., ЕГН
**********, разноски в размер на 600,00 лева представляващи възнаграждение за един
адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. С. С., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 170,80 лв., представляващи държавна такса
върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от уведомяването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5