Р Е Ш Е Н И Е

                                               гр.Момчилград, 22.02.2021г.

                                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд, в публично заседание на 15.02.2021 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ ОСМАН,

 

При участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 120/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

        

Съдът е сезиран с искова молба от „******” ЕАД, ЕИК******, против Г.М. А. с ЕГН- **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.9, чл.10, чл.11, чл.33 ЗПК, чл.86 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.09.2016г. между ответника и трето лице– кредитор „******”- ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № 213212, при ОУ и спазване на ЗПК. Била предоставена сумата от 773, 70 лева за закупуване на стоки от магазин „******” ООД на съответна обща стойност- посочена конкретно. Следвало да бъде върната ведно с еднократната застрахователна премия от **,70 лева, на 6 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, разноски и други.

Ответникът не е извършил никакви плащания по договора. Крайният падеж настъпил на 21.03.2017г. Било начислено и обезщетение за забава.

С подписано Приложение № 1 от 11.05.2017г. към рамков договор за цесия от 20.04.2017 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 637/ 2019г. на РС- Момчилград за следните суми: 773,70 лева – главница, дължима за периода от 20.10.2016 г. –до 21.03.2017г.; 88,77  лева–   договорна лихва за периода 20.10.2016 г. – 21.03.2017г. ; 120 лева- такса разход при изискуем кредит; и 367,07лева - обезщетение за забава за периода 20.10.2016г.– до датата на подаване на заявление в съда /09.12.2019г./. В исковата молба се посочва, че Заповедта е връчена редовно по реда на чл.47 ал.5 вр. с ал. 1 ГПК, при което е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление в съда /09.12.2019г./. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание, не се представлява, като от процесуален представител е постъпило писмено становище, в което се поддържа предявената искова молба.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначеният особен представител. Оспорва исковете. Моли се за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание се представлява от особеният представител, който моли да се постанови решение съобразно доказателствата по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235 ал.2 вр. с чл.12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. №637/2019г. по описа на РС- Момчилград, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно при условията на чл.47 ал.5 вр. с ал.1 от ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

От приетия договор за стоков кредит № 213212/ 21.09.2016г. между ответника и „******“ ЕАД, се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на общо 773,70 лева за закупуване на стоки от магазин „******” ЕАД, /вкл. и еднократна застраховка от **,70 лева/. Плащането на цената на търговеца се установява по категоричен начин от фискален бонов за закупуване именно на описаните в договора стоки,  както и от полученото уведомително писмо /л.15-16/. Всички описани документи – съдържат подписи и за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл.131 от ГПК, и съгл. чл.193 ал.1 от ГПК/, а е налице и изрично негово изявление, че е получил вещите, за които му е предоставен кредит /л.16/. Сключването на застраховката също е установено. Към договора е приложен погасителен план, в който са упоменати всички дължими суми, разбити по пера, в т.ч. ГПР, размер на лихвата, падежни дати и размер на всяка вноска. Той също носи подпис на потребителя.

Следователно, доказват се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор „******“ ЕАД. Последният е изправна страна, предвид предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на стоките, които са получени. Спазена е предвидената в нормата на чл.240 ал.2 от ЗЗД форма на уговорката за лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна и валидно е обвързала кредитополучателя.

От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно 21.03.2017г., до когато е следвало да бъдат погасени.

От представените доказателства  - рамков договор за цесия от 20.04.2017г. и приложение към него от 11.05.2017г. /л.30-37, в което фигурират вземанията към ответника/ се установява, че между „******“ ЕАД и „******“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за стоков кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 16 от Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.

Съобразно чл.1.1 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.

По делото е прието уведомително писмо от цедента „******“ ЕАД, съгл. чл.99 ал.3 от ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.39/ за извършената цесия /л.40/, адресирано до длъжника, което е било изпратено за връчване на адреса, посочен в договора– л.41, преди процеса, като писмото не е получено, т.к. същият не се намирал на адреса, а е бил в чужбина. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й, тъй като е узнал за цесията /за възможността за цесия/ преди образуване на делото, а в самият договор и ОУ към него са посочени тези последици /чл.15 и чл.16 от общите условия- че съответните съобщения се връчват на посоченият адрес/.

Изходящото от упълномощеният цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, на адреса по договора- чл.15 и чл.16 от Общите условия/а в случая– и преди нея/, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015г., т. д. № 2639/2014 г. на II т.о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Законът не съдържа изискване пълномощното да бъде с нотариално удостоверени подписи, поради което и за недействителност поради такъв порок не може да става дума. Отделно от горното- съгласно задължителните разяснения в т.2 от ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, за ответника липсва интерес да оспорва представителната власт на лицата, представляващи упълномощителя. Тази недействителност е установена единствено в интерес на представлявания.  Ето защо, той няма интерес да оспорва цесията с тези възражения, а същите биха били неоснователни.

На следващо място, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235 ал.3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на ВКС- І т.о., и Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност- наличието на сключен договор за стоков кредит, по който на ответника е предоставена парична сума /респ. вещите, за които същата е отпусната/; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания за главница, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и, че длъжникът се счита за уведомен за цесията /по силата на чл.15 и чл.16 от Общите условия към договора/.

По размера на вземанията няма спор, като същият се установява от прегледа на приложения погасителен план. По договора не извършвани никакви плащания, и затова размерът на дълга съставлява и размерът на самият кредит, с включването на договорни лихви, разноски и др. предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението до погасяването, като последица.

Предвид това следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца исковата сума,както следва; сумата от 1 349,54 лева, от която; 773,70 лева – главница, дължима за периода от 20.10.2016 г. –до 21.03.2017г.;  88,77  лева–   договорна лихва за периода 20.10.2016 г. – 21.03.2017г. ; 120 лева- такса разход при изискуем кредит; и 367,07лева - обезщетение за забава за периода 20.10.2016г.– до датата на подаване на заявление в съда /09.12.2019г./.

 По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащане на– 43,37 лева държавна такса; 120 лева- възнаграждение за особен представител. На основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПрП вр. чл.** ал.1 от НЗПП, с оглед конкретната фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия с оглед защита интересите на ищеца и неявяването в о.с.з., съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 100 лева. Или, общо сумата от 263,37 лева.

Следва да се присъдят и разноските в зап. производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ – в размер на 76,99 лева, от която 26,99 лева– държ.такса, и 50 лева – юр.к. възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПП.

Така мотивиран, съдът                                                   

          Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.М.А., ЕГН- **********, ДЪЛЖИ на „******” ЕАД, ЕИК******, сумата от 1 349,54 лева, от която; 773,70 лева – главница, дължима за периода от 20.10.2016г. –до 21.03.2017г.;  88,77  лева–   договорна лихва за периода 20.10.2016г.– 21.03.2017г. ; 120 лева- такса разход при изискуем кредит; и 367,07лева- обезщетение за забава за периода 20.10.2016г.– до датата на подаване на заявление в съда /09.12.2019г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 09.12.2019г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 292/ 10.12.2019г. по ч.гр.д.№ 637/2019г. по описа на РС- Момчилград.

ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „******” EАД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „*****” № **, офис- сграда Лабиринт, ет.2, офис- 4, следните суми: общо 263,37- разноски за настоящото производство и общо  76,99 лева- разноски за заповедното производство.

 Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.

                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: