Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр.
Варна, ____.12.2015 г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в съдебно заседание при закрити врата на единадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа
докладваното от съдията
т.д.№898 по описа
за 2015г. на ВОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба от
„ХЕЛИОС - 99” ООД, гр.Варна за откриване на производство по несъстоятелност на
„РЕЙХЕЙВЪН БИЛД” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул.”Патриарх Евтимий” №42, вх.В, ет.7, ап.63.
Искът е основаван на твърдения за
неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да
изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Сочи доказателства за
наличие на изискуеми вземания по търговска сделка в общ размер на 14 000лв.,
подробно описани. Спирането на плащанията по тези задължения се сочи като
основание за обявяване на длъжника в неплатежоспособност. За тези факти са представени писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез
управителя си, поддържа иска. Твърди, че представените по делото доказателства
за заплащане на цялата сума не съответстват на действителното фактическо
положение, тъй като реално е налице заплащане само на част от задължението.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че не са налице
предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество. На първо място оспорва качеството на
кредитор на ищеца, тъй като сумата посочена в молбата е заплатена и недължима.
Сочи, че не дължи обезщетение за забавено плащане върху претендираната
главница, тъй като претенция за такива не се съдържа в документите представени
от дружеството кредитор и разменената между страните кореспонденция. Излага
още, че от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че разноските по несъстоятелността могат да бъдат покрити от
имуществото на длъжника, а от друга страна последният разполага с достатъчно
имущество за покриване размера на задължението, за което е образувано
производството. Установява се и обстоятелството, че за публичните задължения е наложена
съответна мярка, поради което тези вземания са обезпечени. По същество моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли молбата като неоснователна.
С определение №2768/03.08.2015г.
е постановено разглеждането на молбата в съдебно заседание, като е назначена
съдебно -счетоводна експертиза по релевантните за производството въпроси.
Ищецът насочва
претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество.
Легитимацията на ищеца произтича от твърденията за наличие на сключена между
страните търговска сделка (чл. 625 ТЗ), ответникът е търговец, пререгистриран
със седалище в района на сезирания съд.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Не е спорно /с оглед
изявленията на процесуалния представител на ответника/ и от представените по
делото заверени копия на фактури №**********/25.03.2011г.;
№**********/31.05.2011г. и №**********/31.05.2011г. се установява, че страните
са били в трайни търговски отношения по сключен договор за доставка на бетон.
Предвид изложеното,
съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството, че
към датата на образуване на производството молителят е имал качеството на
„кредитор по търговска сделка” по отношение на ответното дружество - договор за покупко-продажба на стоки, сключен
между лица, имащи търговско качество, и попадащи в кръга на обичайния им
предмет на дейност.
Спорно между страните е
обстоятелството дали в хода на производството е налице погасяване на
задължението.
За установяване на факта
на плащане по делото са представени заверени копия на квитанция към приходен
касов ордер издаден от „Рейхейвън билд” ЕООД, на 27.08.2015г., за сумата от
14 000лв., представляваща плащане бетон по договор и касов бон за същата
сума.
От заключението по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /от 17.09.2015г., допълнено на
03.11.2015г./ се установява, че по счетоводни записвания в ищцовото дружество
към датата на подаване на молбата и изготвяне на заключението задължението на
ответника „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД” ЕООД към молителя „ХЕЛИОС - 99” ООД за главница е в
размер на 14 000лв. По отношение на счетоводните записвания при ответника
вещото лице не може да даде заключение, тъй като за периода 2009г. до 2015г. не
са му предоставени счетоводни записвания на търговеца – хронологични журнали,
както и аналитична оборотна ведомост. Не може да бъде направен и извод дали задължението към кредитора –
молител в производството е намаляло и в какъв размер, доколкото факта на
получаване на цялата сума посочена в квитанцията към приходния касов орден е
оспорено.
Предвид изложеното
/липсата на счетоводни записвания, редовно водено счетоводство в ответното
дружество и липса на надлежно осчетоводяване на представената квитанция към
приходен касов ордер/ и с оглед обстоятелството, че в представените платежни
документи не се съдържа препращане към процесните фактури, съдът намира, че по
делото не е безспорно установен факта, че плащането по квитанция към приходен
касов ордер от 27.08.2015г. е именно във връзка с процесното правоотношение.
От друга страна, съдът
намира, че предмет на производството по чл.608 и сл. ТЗ не е размерът на
конкретното вземане на кредитора, а неплатежоспособността на длъжника като
обективно състояние. Към момента на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ е
необходимо само установяване на качеството на молителя като кредитор по
търговска сделка, с оглед неговата материално-правна легитимация. Вземането на
молителя, както и на останалите кредитори, подлежи на предявяване, приемане,
оспорване и съдебно установяване, вкл. досежно неговия размер, едва след
откриване на производство по несъстоятелност по специалните правила, предвидени
в ТЗ. Създаденият нарочен ред е именно поради това, че решението на съда по
откриване на производство по несъстоятелност не формира сила на присъдено нещо
дори по отношение вземанията на кредитора, който го е инициирал. От друга
страна, данните за платежоспособността на длъжника се черпят от неговото
счетоводство, при условие, че то се води редовно. Размерът на претендираното
вземане може да се съобрази корекционно при анализа на финансово-икономическото
състояние на длъжника и би бил от значение, ако съществено се отразява на
показателите, имащи отношение към установяване на неплатежоспособността.
При преценката на
платежоспособността на търговеца следва да се има предвид обстоятелството
разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без
да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това, при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност
не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така,
защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи
задължения би затруднила бъдещата му търговска дейност, и би довела на практика
до нейното преустановяване, с което се постига ефекта на всяко едно
производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото. По
тази причина, при преценката на финансовото състояние на длъжника не следва да
се имат предвид притежаваните от него дълготрайни материални активи, а само
краткотрайните такива /в този смисъл е и трайната практика на ВКС - решение №72
по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г.
на ВКС, І ТО , решение № 98810.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ .
В настоящия случай от
заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, прието
като обективно и компетентно дадено, се установява, че освен задължението към
„Хелиос – 99” ООД, ответникът има задължения към НАП в общ размер към
12.08.2015г. на 141 989,56лв., като същите са установени от балансите на
дружеството за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. За периода 2013г. и 2014г.
дружеството не е подавало годишни данъчни декларации и годишни финансови
отчети, като същото е с прекратена регистрация по ЗДДС от 11.02.2013г. С оглед
обстоятелството, че от представените на вещото лице документи не може да направи
подробен, категоричен и обоснован финансов анализ на „Рейхейвън Билд” ЕООД,
както и обстоятелството, че за 2013г. и 2014г. не се установяват
осчетоводявания, счетоводни регистри и ГФО, като такива не са били подавани в
НАП, е направен извод за липса на редовно водено счетоводство в ответното
дружество. Въз основа на същото не може
да бъде дадено заключение относно останалите кредитори на ответника, извън
молителя и НАП, падежите, датите на последно плащане и размера на лихвите по
търговските задължения. Последното извършено плащане към НАП е на 08.11.2012г.
в размер на 16,01лв. и със същото е погасено задължение по СД за ДДС за данъчен
период октомври 2012г.
От направените
съпоставки на балансовите данни за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. се
установява, че длъжникът притежава дълготрайни
материални активи за 2011г. и 2012г., съответно в размер на 11 000
и 4 000лв. и към 31.12.2012г. е имал касова наличност в размер на
228 000лв., но за 2013г. и 2014г., както и към момента на изготвяне на заключението
няма данни за налични ДМА, няма счетоводни регистри, няма ГФО, нито изготвени,
нито представени в НАП или публикувани в АВп. Установява се, че във връзка с
публичните задължения на дружеството към НАП, са наложени обезпечителни мерки –
възбрани върху четири подробно описани недвижими имота, като няма започнато
принудително изпълнение към имуществото и задължението не е разсрочено и
отсрочено или изпълнението на същото не е спряно. От извършената проверка в
Служба по вписванията е констатирано наличие на наложени възбрани върху имоти
на „Рейхейвън Билд” ЕООД от негови кредитори, както и извършени разпоредителни
сделки с недвижими имоти. Вещото лице е посочило, че са му били представени
нотариални актове за недвижими имоти, но същите не са заприходени в
счетоводните регистри на дружеството.
От изготвения анализ на финансовото състояние
на ответното дружество се установява, че като цяло дейността на предприятието
се характеризира с нерентабилност и неефективност, като дружеството е спряло да
извършва търговска дейност от края на 2012г. През същата /2012г./ коефицентът
на обща ликвидност е със стойност 1,32 в рамките на препоръчителните /1-2/,
което не сочи на неспособност на дружеството бързо да превръща наличните си
активи в парични средства, с които да покрива текущите си задължения. От друга
страна се установява липсата на активи за удовлетворяване на задълженията към
кредитори и налични задължения към финансови институции, тъй като: коефицентът
на бърза ликвидност е 0,87, при препоръчителна 1 или по-голям; коефицентът за
незабавна ликвидност е 0,87 / при препоръчителна стойност от 1 или по-голям/;
коефицентът за абсолютна ликвидност е 0,81 /при препоръчителен от 0,2-0,5/;
коефицентът на задлъжнялост е 3,03 /при препоръчителна стойност 1/ и коефицентът
на финансова автономност е 0,33 /при препоръчителна стойност 1/. Вещото лице
посочва, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер предвид
липсата на налични парични средства, не погасяването на публичните задължения,
както и неупражняването на търговска дейност в периода от 2013г., 2014г. и към датата на изготвяне на
заключението. Началната дата на спиране на плащанията е 01.01.2013 година.
Съдът намира, че посочената дата следва да се приеме за начална дата на
неплатежоспособността, тъй като към нея коефициентът на задлъжнялост е
значително над препоръчителната стойност, коефицентите на финансова автономност
и бърза ликвидност са почти нулеви и дружеството не извършва дейност, поради
което същото е било в състояние да покрива задълженията си, само ако водените
парични средства по баланса му /касова наличност/ са били налични. В противен
случай, дружеството не разполага с активи, за да бъдат удовлетворени всичките
му кредитори, като е налице траен и необратим характер на това състояние,
предвид липсата на данни за източници на средства за финансиране на дейността. Твърдяната
от ответника касова наличност не е потвърдена по счетоводни записвания към
2013г., 2014г. и към момента на изготвяне на заключението.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предпоставка за
откриване на производството по несъстоятелност е наличието на изискуемо и
установено по основание парично задължение, произтичащо или от търговска сделка
или от публично правно задължение.
Видно е от представените
по делото доказателства, че дружеството – молител има изискуемо задължение по
търговска сделка произтичащо от сключен договор за покупко – продажба на стоки,
което не е погасено. Падежът на
задълженията по договора в общ размер на 14 000лв. е настъпил на през 2011г.
Предвид изложеното и с
оглед установеното от вещото лице съдът намира, че с наличното си
имущество ответникът не би могъл
изпълнява текущите си задължения.
От доказателствата по делото
се установява, че молителят не е в състояние за изпълни задължението си по
сключената търговска сделка, не притежава свободни парични средства, нито
възможност да набави такива. Състоянието на молителя понастоящем е дълбоко и
необратимо, съобразно анализа на вещото лице, като същият не притежава движимо имущество,
нито краткотрайни активи достатъчни за покриване на задълженията към
кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността /доколкото твърдяната
касова наличност не е установена към настоящия момент/, поради което са налице условията
на чл.608 ал.1 и ал.2 от ТЗ и е налице обективното състояние на
неплатежоспособност на ответното дружество.
С оглед констатацията на
вещото лице, относно момента в който дружеството не е било в състояние да
изпълни парично задължение по търговска сделка, съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността 01.01.2013г., тъй като от този момент дружеството е
преустановило търговската си дейност и е спряло да води редовно счетоводство,
което е довело до невъзможност същото да погасява съществувалите към този
момент изискуеми задължения.
При липса на
доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските по
производството по несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се
реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се
осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване
на предприятието на длъжника.
В
указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 от ТЗ срок, заинтересованите лица и
длъжника, не са изявили желание да предплатят необходимата сума за разноски по
производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност
и производството да бъде спряно в хипотезата на чл. 632 ал.1 ТЗ. Имуществото,
което ще бъде открито след решението по чл.632, ал.1 ТЗ следва да бъде запазено
за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството. Следва
да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Дължимата държавна такса
по откриване на производството следва да се събере от масата на несъстоятелността
на осн. чл. 620 ТЗ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.”Патриарх
Евтимий” №42, вх.В, ет.7, ап.63, представлявано от управителя Д.Б.Х., с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2013г., на основание чл.630, ал.1 от ТЗ.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос,
ул.”Патриарх Евтимий” №42, вх.В, ет.7, ап.63, представлявано от управителя Д.Б.Х..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.”Патриарх Евтимий” №42,
вх.В, ет.7, ап.63, представлявано от управителя Д.Б.Х..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос,
ул.”Патриарх Евтимий” №42, вх.В, ет.7, ап.63, представлявано от управителя Д.Б.Х..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.”Патриарх
Евтимий” №42, вх.В, ет.7, ап.63, представлявано от управителя Д.Б.Х..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.”Патриарх
Евтимий” №42, вх.В, ет.7, ап.63, представлявано от управителя Д.Б.Х., при
обявяване на фирмата си да прибави добавката “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос,
ул.”Патриарх Евтимий” №42, вх.В, ет.7, ап.63, представлявано от управителя Д.Б.Х.,
на основание чл.632, ал.1 ТЗ.
Указва на
осн. чл. 632 ал.2 ГПК на заинтересованите лица /длъжника или кредитор/, че в
срок от 1-година от вписването на решението в търговския регистър
производството може да бъде възобновено, ако молителя удостовери, че е открито
достатъчно имущество или ако депозира сума в размер на поне 11 000лв за
покриване на текущи и начални разноски.
ОСЪЖДА „РЕЙХЕЙВЪН БИЛД” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.”Патриарх
Евтимий” №42, вх.В, ет.7, ап.63, представлявано от управителя Д.Б.Х., да
заплати по сметка на
Варненски окръжен държавна такса от масата на несъстоятелността при
разпределение на имуществото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на
основание чл. 620 от ТЗ.
Решението подлежи на
вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение, на осн. чл.634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ
настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: