Определение по дело №293/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 448
Дата: 12 март 2019 г. (в сила от 12 март 2019 г.)
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20192100500293
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   448

 

гр.Бургас,  12.03.2019г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №293 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод частна жалба, с вх. № 3552/24.01.2019г., подадена от Р.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, с която се обжалва Разпореждане №560/07.01.2019г., постановено по гр.д.№8861/2017г. по описа на Районен съд Бургас като неправилно.

С обжалваното разпореждане районният съд е върнал въззивната жалба на Р.С. срещу Решение №2311/14.11.2018г., постановено по гр.д. №8861/2017г. по описа на Бургаски районен съд.

         В частната жалба се твърди, че съгласно практиката на ВКС, в делбения процес държавната такса се събира с решението по извършване на делбата, въз основа на пазарната оценка на делбения имот и дела на съделителите, определен с решението по допускане на делбата.

         Посочва се, че по аналогия при въззивното обжалване, държавната такса не се събира предварително, а задължението за нейното заплащане възниква след влизане в сила на решението.

         Поради гореизложеното се иска от съда да отмени обжалваното разпореждане. Не са ангажирани доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

         Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното разпореждане поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по съществото на спора подадената частна жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена срещу Решение №2311/14.11.2018г., по гр.д.8861/2017г. по описа на Бургаски районен съд, с което е постановено изнасянето на публична продан на съсобствен на страните недвижим имот.

С Разпореждане №23299/07.12.2018г., подадената въззивна жалба е оставена без движение от районния съд, с дадени указания да се внесе сумата от 727 лв., държавна такса за въззивно обжалване в едноседмичен срок от съобщението. Предупредена е жалбоподателката за неблагоприятните последици, които биха настъпили при неизпълнение на указанията. Съобщението е връчено на 13.12.2018г. Срокът за отстраняване на нередовности е изтекъл на 20.12.2018г., като същите не са отстранени и с разпореждането, предмет на настоящото производство, въззивната жалба е върната.

Настоящият състав намира обжалваното разпореждане за правилно. Дължимата държавна такса при въззивно обжалване на решението по втората фаза на делбата се определя по реда на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 ТДТССГПК и се равнява на 2% от стойността на дела на страната в делбения имот, като самият дял се определя с решението по допускане на делбата, а стойността му - във втората фаза, на база експертно заключение за пазарната оценка на имота. Обстоятелството, че решението по извършване на делбата не е влязло в сила, е ирелевантно, защото съгласно чл. 261, т. 4 ГПК съделителят, който е подал въззивна жалба, има процесуалното задължение да внесе такса по сметка на въззивния съд и да представи документа за това като приложение към въззивната жалба. В този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение № 69 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 10/2013 г. на IV-то г. о., Определение № 200 от 26.05.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на II-ро г. о., Определение № 728 от 08.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4459/2014 г. на IV-то г. о., и др./.

В настоящия случай въззивникът не е изпълнил задължението си да внесе дължимата държавна такса и да представи доказателства за това, поради което правилно районният съд е върнал въззивната жалба.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №560/07.01.2019г., постановено по гр.д.№8861/2017г. по описа на Районен съд Бургас.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.