№ 48169
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110130049 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от
„Т.С.“ ЕАД срещу П. А. Д. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове
за дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 56396/2015 г. по описа на СРС, 119 състав.
Производството по ч. гр. дело № 56396/2015 г. по описа на СРС, 119
състав е образувано по подадено от страна на „Т.С.“ ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3063247/17.09.2015
г. На 19.10.2015 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
На 26.01.2017 г. П. Д. е подала възражение по чл. 423 ГПК. С
Определение № 15842/16.07.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2596/2018 г. по
описа на С. градски съд, е прието възражението по чл. 423 ГПК, спряно е
изпълнението на издадената заповед за изпълнение по отношение на
длъжника и делото е върнато на СРС за изпълнение на процедурата по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
В изпълнение на указанията на въззивната инстанция с Определение №
469105/11.08.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС,
119 състав, заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок
следва да предяви иск относно вземането си, като довнесе и дължимата се
държавна такса и представи доказателства за това.
В срока за предявяване на иска заявителят е депозирал молба с вх. №
3072543/13.09.2018 г., в която е посочил, че дължимата сума в размер на
837,57 лева е била погасена от длъжниците на каса в дружеството и моли съда
да издаде изпълнителен лист за юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 536491 от 15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. №
56396/2015 г. по описа на СРС, е обезсилена издадената на 19.10.2015 г. по ч.
гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС заповед за изпълнение в цялост, като
съдът е приел, че на заявителя не се дължи юрисконсултско възнаграждение. В
мотивите заповедният съд е приел, че с подаденото пред СГС възражение по
чл. 423 ГПК длъжникът поддържал по реда на чл. 414а, ал. 1 ГПК, че е
1
изпълнил задължението си по нея в срока по чл. 412, т. 8 ГПК и при липса на
спор между страните, че задължението е погасено, обезсилил изцяло
процесната заповед за изпълнение.
Заявителят не е предявил иск срещу длъжника в указания срок (по
делото е приложена искова молба срещу друго лице, подадена във връзка с
издадена заповед за изпълнение по друго дело).
По неясни за исковия съд съображения заповедният съд повторно,
въпреки обезсилването на заповедта в цялост, както и липсата на предявен иск
в първоначално указания срок, с Разпореждане № 20088942 от 18.04.2023 г.,
постановено по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС, 119 състав, е указал
на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск относно вземането
си, като довнесе и дължимата се държавна такса и представи доказателства за
това.
При извършване на проверка за редовност на исковата молба и
допустимост на предявените искове в настоящото производство, от изисканата
по делото справка съдът е установил, че е образувано в. ч. гр. дело № 9274 по
описа за 2024 година на СГС по две частни жалби, подадени от П. А. Д..
Първата частна жалба е регистрирана под вх. № 3048081/13.06.2018 г. и е
срещу Разпореждане от 07.07.2016 г., постановено по гр.д. № 56396/2015 г. по
описа на С. районен съд, 119-и състав, с което е разпоредено издаването на
изпълнителен лист. С втората частна жалба с вх. № 3091921/26.11.2018 г. се
обжалва Определение № 536491 от 15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. №
56396/2015 г. по описа на С. районен съд, с което е обезсилена заповед за
изпълнение, издадена на 19.10.2015 г. по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на
С. районен съд, като от служебно изготвената справка е установил, че в. ч. гр.
дело № 9274 по описа за 2024 година на СГС е било висящо.
С определение № 22888 от 24.05.2025 г. съдът на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК е спрял производството по настоящото дело до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството по в. ч. гр. дело № 9274 по описа
за 2024 година на СГС.
От приложеното по делото в. ч. гр. дело № 9274 по описа за 2024 година
на СГС се установява, че последното е приключило с влязло в сила
определение, с което частните жалби са оставени без разглеждане.
Доколкото делото до приключването, на което е спряно настоящото
производство, е приключило с влязъл в сила акт, настоящото дело е било
възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК и на ищеца са дадени указания да
обоснове правен интерес от предявяване на установителни искове за
вземанията, предмет на заповед за изпълнение, издадена на 19.10.2015 г. по ч.
гр. д. № 56396/2015 г. по описа на С. районен съд, 119 състав, с оглед на
обстоятелството, че последната е обезсилена в цялост с влязло в сила
Определение № 536491 от 15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 56396/2015
г. по описа на С. районен съд, 119 състав, както и с оглед на поддържаното от
ищеца, че сумите са платени доброволно (вж. разпореждане от 03.08.2024 г. и
определение от 06.11.2025 г.).
Ищецът повторно заявява, че сумите са заплатени, поддържа обаче
2
предявените установителни искове, като посочва, че правният му интерес
произтича от разпореждане по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на С. районен
съд, 119 състав.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Доколкото с
Определение № 469105/11.08.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 56396/2015 г.
по описа на СРС, 119 състав заповедния съд е дал указания на заявителя за
предявяване на иск, като в срока за предявяване на иска заявителят е
депозирал молба с вх. № 3072543/13.09.2018 г., в която е посочил, че
дължимата сума е била погасена и с влязло в сила Определение № 536491 от
15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС, е
обезсилена издадената на 19.10.2015 г. по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на
СРС заповед за изпълнение в цялост, то интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал.
Съгласно т. 10в от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след
подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал, като в тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските,
като се позове на извършеното от длъжника плащане.
В случая, както се посочи, заявителят е депозирал молба с вх. №
3072543/13.09.2018 г., в която е посочил, че дължимата сума е била погасена и
е поискал от съда да издаде изпълнителен лист за юрисконсултско
възнаграждение. С Определение № 536491 от 15.11.2018 г., постановено по ч.
гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС, съдът е обезсили издадената на
19.10.2015 г. по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС заповед за
изпълнение в цялост, като е приел, че на заявителя не се дължи
юрисконсултско възнаграждение. Посоченото определение не е обжалвано от
заявителя, а към настоящия момент е влязло в сила.
Съгласно т. 10а от ТР от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС
преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на
заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ
установителния иск. С оглед на изложеното, даването на повторни указания от
заповедния съд за предявяване на иск с Разпореждане № 20088942 от
18.04.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС, 119
състав, не могат да доведат до извод за наличие на интерес от предявяване на
искове за съществуване на вземанията по обезсилената заповед за изпълнение
и да обусловят допустимост на предявените установителни искове, доколко
исковият съд извършва самостоятелна преценка за допустимостта им и не е
обвързан от указанията, дадени в заповедното производство.
3
Предвид изложеното, предявените в настоящото производство искове са
недопустими, тъй като интересът от предявяване на искове за съществуване на
вземанията е отпаднал – така т. 10в от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като производството по делото следва
да бъде прекратено.
При прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението
за прекратяване на производството по иска ( така ТР от 18.06.2014 г. по т. д.
4/2013 на ОСГТК на ВКС). В случая заповедта за изпълнение е обезсилена в
цялост с влязло в сила определение, поради което съдът следва да обезсили
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 154636 от
02.06.2023 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 30049/2023 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОБЕЗСИЛВА издадения на 07.07.2016 г., въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.10.2015 г., издадена
по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС, 119 състав, изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. д. № 56396/2015 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при С. районен съд: _______________________
4