Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260328 09.07.2021 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
единадесети май Година 2021
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА С.
Секретар: Николина Козелова
като
разгледа докладваното от съдия С.
АНД
№ 357 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.М.Ц. против
наказателно постановление № 1959а-1997 от 08.12.2020г. на началника на Първо РУ
– Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателят чрез адв. Т.В. заявява, че поддържа подадената жалба,
прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и
развива подробни съображения за незаконосъобразност.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара
Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 1959а-1997 от 08.12.2020г. на началника на Първо РУ – Стара
Загора на нарушителя П.М.Ц. е наложено на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД наказание
глоба в размер на 50 лв. за това, че на 26.11.2020г. около 22,20 часа в гр.
Стара Загора, на ул. Братя Жекови до № 67, при поискване от полицейски органи
на документ, удостоверяващ самоличността, лицето не представя такъв – нарушение
на чл. 6 ЗБЛД.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 1959а-1997 от 27.11.2020г. /с бл. № 519743/,
съставен от Д.Т.П. - ст.полицай при Първо РУ - Стара Загора.
В хода на съдебното следствие са
разпитани в качеството на свидетели Д.Т.П. - актосъставител, П.П.С. - свидетел
при установяване на нарушението и съставяне на акта, както и свидетелите -
очевидци Р.Р.Л., М.Д.М. и Т.С.С..
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите П. и С.. От една страна, същите са последователни, непротиворечиви
и взаимно се допълват, а от друга, няма данни двамата полицейски служители да
са били по някакъв начин заинтересовани от изхода на процесната проверка. Както
заявява актосъставителят П., тя е била рутинна за тях.
Същевременно съдът кредитира отчасти
показанията на свидетелите Л., М. и С., тъй като от една страна те са приятели
на жалбоподателя Ц., а от друга, непосредствено преди осъществяването на процесната
проверка са употребили алкохол, което със сигурност е оказало влияние при
възприемането от тяхна страна на относимите за настоящото производство факти и
обстоятелства, а в случая именно детайлите са от значение.
Въз основа на свидетелските показания,
съдът прие следното от фактическа страна:
На 26.11.2020г. около 22,20 часа
жалбоподателят Ц. и свидетелите Л., М. *** и когато стигнали до № 67 били
спрени за проверка от свидетеля Д.Т.П.. Последният бил с униформено облекло,
представил се, като заявил на лицата фамилията и длъжността си - “ст. полицай П.“
и поискал от тях да представят документи за самоличност. Л. и М. веднага дали личните
си карти на П., С. започнала да я търси в дамската си чанта, а жалбоподателят Ц.,
извадил личната си карта, но отказал да я даде на полицейския служител. Вместо
това поискал от него още веднъж да се легитимира. Тогава П. му отговорил, че е
полицай при Първо районно управление и му показал служебната си карта. Въпреки
това Ц. отказал да му даде личната си карта. Тогава П. обяснил на Ц., че ако не
я представи, ще бъде задържан. Вместо да я даде, Ц. със заядлив тон му отвърнал:
„Тъй ли бе, къде?“, на което П. отговорил: „В Първо районно управление“. Ц. от
своя страна заявил: „Аре да видим“. П. отговорил: „Не ми се занимава с
глупости“ и след като направил крачка напред, взел личната карта от ръцете на Ц..
Последният се пресегнал и взел от ръцете на П. своята лична карта и тези на Л.
и М. и така се стигнало до задържането му по реда на чл. 72 ЗМВР - за 24 часа.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Л., М. и С. в частта, в която заявяват, че извършващият проверката П.
се е легитимирал пред тях едва след като приятелят им Ц. бил с поставени
белезници.
Ако това наистина е било така, ако те
дори за момент са се усъмнили, че проверката се извършва от лице, което не е
полицейски орган, то те биха последвали примера на Ц. и биха отказали да
представят личните си карти. Това обаче не се е случило. Напротив, с оглед
изградения в обществото респект към униформените полицейските служители, те
изпълнили разпорежданията на П..
От показанията на всички свидетели се
установява, че мястото на проверката действително не е било добре осветено и
това е станало причина П. да извади и включи джобното си фенерче. Ако
жалбоподателят Ц. не е видял добре показаната му служебна карта от страна на проверяващия
П., той е следвало да поиска от него да я освети, за да я види по-добре, а не
да се държи агресивно и неуважително с полицейския служител.
От показанията на свидетеля П. се
установява, че преди началото на всяка работна смяна командирът на отделението
им провежда инструктаж и проверява дали са в изрядно униформено облекло, в т.ч.
дали носят служебните си карти и лични знаци, като в случай, че установи
липсата им - не ги допуска до работа.
Дори да се приеме, че П. не е показал
на Ц. служебната си карта, в случая важи принципът - „Ignorantia legis neminem excusat“ - „Незнанието на закона не извинява никого“.
За разлика от служебната карта, която съгласно чл. 17, ал. 4 от Инструкция № 8121з-282 от 15.03.2018г. за определяне
вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в МВР
може освен завързана с конец и закопчана с безопасна игла за облеклото на
служителя, да се носи и в чанта, личният
знак съгласно чл. 9, ал. 2 от
Инструкция № 8121з-988 от 17.08.2015г. за вида на личния знак, за условията и
реда за ползването му и реда за носене на индивидуален идентификационен номер
от служителите на МВР в работно време се носи от униформените служители,
какъвто е П., закачен на копчето на левия външен джоб на куртката или със
закопчаващо устройство за другите видове униформени облекла на същото място.
Следователно, ако Ц. не е видял личния
знак на П., той е можел да му заяви и да поиска да го освети с фенерчето си.
Въз основа на показанията на
свидетелите П. и С., съдът прие, че последният макар да не е бил в
непосредствена близост до колегата си при извършването на процесната проверка,
е наблюдавал случващото се. Свидетелите Л., М. и С. вероятно не са го
забелязали, тъй като е било тъмно, а и тяхното внимание е било ангажирано от
възникналата ситуация между Ц. и П..
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съдът намира, че в случая не е нарушен
принципът “Non bis in idem“
- „Не два пъти за едно и също нещо“, тъй като представеният в хода на съдебното
следствие АУАН № 1959а-1998/27.11.2020г. /бл. № 519744/ е съставен след
процесния АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление. От тук следва, че преценката за приложението на този принцип
следва да бъде направена от съда разглеждащ жалба с вх. №
349000-28738/21.12.2020г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, депозирана
срещу НП № 1959а-1998/15.12.2020г. на началника на Първо РУ - Стара Загора.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 6 ЗБЛД.
От обективна страна, в хода на
настоящото производство бе установено, че на 26.11.2020г. около 22,20 часа в
гр. Стара Загора, на ул. Братя Жекови до № 67, при поискване от полицейски
органи на документ, удостоверяващ самоличността, лицето не представя такъв.
От субективна страна, нарушението е
извършено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като свидетелят П., след като
двукратно се легитимирал, поканил жалбоподателя Ц. на няколко пъти да му
представи документа за самоличност и въпреки това той не го е сторил.
Повдигнатият от адв. Т.В. въпрос дали
свидетелят П. е имал право да извърши проверка за установяване самоличността на
Ц. и неговите приятели не е предмет на настоящото разглеждане. Ако той е превишил
правомощията си, то следва да носи дисциплинарна отговорност за това.
Разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД не дава
възможност на проверяваното лице да преценява дали са налице предпоставките на
чл. 70, ал. 1 ЗМВР и в зависимост от това да реши дали да представи документ за
самоличност или не. Разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД предвижда задължение за
гражданите да удостоверят своята самоличност при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, какъвто по делото се установи, че е Д.Т.П..
Що касае размера на определеното от наказващия
орган административно наказание – глоба в размер на 50 лв., съдът намира, че
доколкото същото съответства по вид и размер на минималното, предвидено от
закона, то е безпредметно да се изследва въпросът съобразено ли е с тежестта на
конкретното нарушение с оглед принципа reformacio in pejus.
Предвид конкретиката на настоящия
казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. За разлика от останалите лица, присъствали на
проверката - свидетелите Л., М. и С., жалбоподателят Ц. не е представил
документ за самоличност, като не е имало някаква обективна причина за това. Освен
това единствено той се е държал с П. неуважително и предизвикателно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
1959а-1997 от 08.12.2020г. на началника на Първо РУ – Стара Загора, с което на П.М.Ц.,
ЕГН: ********** на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД е наложено наказание глоба в
размер обществено порицание за извършено нарушение на чл. 6 ЗБЛД.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: