РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Монтана, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20221600100079 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съединен с иск по чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявени от М. М.,
извършващ правни действия със съгласието на своята майка В. М., срещу ЗК „Л.и“
АД.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 20 септември 2021 г. претърпял пътен
инцидент, приченен виновно от водача на товарен автомобил *с ДКН *. На ищеца,
който пътувал като пътник в автомобил „*“ с ДКН *, управляван от М.К., били
причинени телесни увреждания: счупване на гръден прешлен, контузия на гръден кош
с оток и флегмозна инфекция, както и инфекция на кожната и подкожна тъкан. Бил
лекуван в МБАЛ – *от 20 до 24 септември 2021 г., като се наложило и оперативно
лечение на инфекцията. Ищецът понесъл болки и страдания в периода на лечението,
които не са напълно отшумели и към настоящия момент. По време на лечението и на
възстановителния период понесъл значителни неудобства от невъзможността да се
движи свободно, нуждаел се от чужда помощ.
Виновният за ПТП водач е имал задължителна застраховка гражданска
отговорност, сключена с ответното дружество, поради което ищецът моли да бъде
осъдено ЗК „Л.и.“ АД да плати обезщетение за понесените неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв, заедно със законна лихва от 3 февруари 2022 г., когато е изтекъл
тримесечният срок за произнасяне от застрахователя, до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски по водене на делото.
Ответникът ЗК „Л.и.“ АД оспорва исковете като неоснователни.
На първо място заявява, че не е налице виновно противоправно поведение на
застрахования водач. Въвежда възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищецът е пътувал в лекия автомобил без поставен
1
обезопасителен колан.
Оспорва инфекциозното образувание в областта на гръдния кош да е в причинна
връзка с пътния инцидент, а твърди, че е било налично преди това. Съвпаднал е
периодът на лекуването му с лекуването на травмите от катастрофата, но поради
липсата на причинна връзка за него не се дължи обезщетение.
В отговора на исковата молба се навеждат и доводи за прекомерност на
търсеното обезщетение, като ответникът обосновава твърдение, че този размер не
съответства на действителните болки и страдания и е определен в противоречие с
принципа за сраведливост по чл. 52 от ЗЗД.
Относно иска за законна лихва намира същия за неоснователен като акцесорен
иск, тъй като неоснователен е и главният.
Доказателствата по делото са писмени, приети са заключения по съдебно-
автотехническа и по съдебно-медицинска експертизи. МОС обсъди доводите на
страните във връзка със събраните в производството доказателства и намира следното:
Предявеният иск е допустим: изпълнено е особеното изискване на чл. 432, ал. 1
от КЗ увреденото лице да е отправило на 1 ноември 2021 г. писмено претенцията си до
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но тя не е била удовлетворена.
По делото е установено, че на 20 септември 2021 г. ищецът М.М. пътувал в
товарен автомобил „*“ с ДКН *, управляван от М.К.. При движение по ул. „*“ в с. *,
обл. *, насрещно движещият се товарен автомобил „*“ с ДКН *, управляван от И.Н.,
при десен завой навлязъл в насрещната лента за движение, в която пътувал товарният
автомобил “*“ и последвал сблъсък между двете превозни средства.
Транспортното произшествие е констатирано от органите на КАТ, за което е
съставен протокол за ПТП № 1023-502/20.09.2021 г., а в РУ на МВР - *било образувано
ДП № 1025/2021 г. с привлечен като обвиняем водачът на товарния автомобил „*“
И.Н..
Протоколът на КАТ и този за оглед по досъдебното производство представляват
официални документи, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им, поради
което имат обвързваща доказателствена сила относно фактите, възприети от
длъжностните лица и възпроизведени в документа. Първият протокол посочва
участниците в транспортния инцидент и пострадалите лица. От протокола за оглед на
местопроизшествието е установено, че произшествието е станало през деня в условията
на дъждовно и облачно време, но при добра видимост, в населено място, на път с
ширина 7,50 м и две ленти за движение.
Относно механизма на произшествието беше изслушано и прието заключение по
автотехническа експертиза, от което се установи, че товарният автомобил „*“ се е
спускал по наклон от 8% със скорост от 80 км/ч, установена от записа на тахографа,
монтиран в автомобила. Движението се е осъществявало в населено място, където
допустимата скорост е 50 км/ч. В момента на удара скоростта на товарния автомобил
„*“ е била 57 км/ч. Ударът е настъпил в лентата за движение на товарния автомобил
„*“. Като причина за настъпване на удара между двете превозни средства вещото лице
извежда високата скорост на движение на товарния автомобил „*“ по наклон при
мокър асфалт и остър десен завой, поради което автомобилът е изгубил напречната си
устойчивост и е започнал да се хлъзга странично поради инреционната центробежна
сила. Това е довело до косо навлизане в лентата за насрещно движение, където се е
намирал товарният автомобил „*“. Водачът на последния не е имал време за реакция и
обективно не е могъл да предприеме никакви действия за избягване на удара. От
2
оставените на пътя спирачни следи се установява, че той е направил опит за аварийно
спиране и е отклонил автомобила в дясно. Автомобилът „*“ се е движил с допустима
скорост от 49 км/ч преди удара, при която опасната зона за спиране е 42 м, но
опасността е възникнала, когато разстоянието между двете превозни средства е било 18
м, т. е. невъзможно да избегне сблъсъка, още повече при внезапно навлизане на
товарния автомобил „*“ след завой.
Заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се основава на
данните от протокола за оглед на местопроизшествие и е обосновано с научни методи
за изследване скоростите на двете транспортни средства, траекториите им на
движение, като са съобразени всички събрани данни относно поведението на водачите
и пътните условия. Съдът приема заключението като обективно и компетенто и въз
основа на него стига до извод, че транспортното произшествие е настъпило поради
виновното поведение на водача И.Н., управлявал товарния автомобил „*“. Той се е
движил със скорост по-висока от допустимата, несъобразена с конкретните пътни
условия – мокър асфалт и спускане по наклон.
При сблъсъка на двете транспортни средства ищецът М.М. получил счупване на
осми гръден прешлен, настанен бил в Хирургично отделение на МБАЛ – *и било
проведено четиридневно лечение, при което е приложена медикаментозна терапия с
обезболяващи, противовъзпалителни и противооточни средства. На 23 септември 2021
г. било извършено и оперативно лечение на травмата с областта на гръдния кош под
формата на т. нар. „почистване“, както е установено от представените епикризи.
Счупването на гръдния прешлен не е засегнало гръбначно-мозъчния канал, но е
причинило на постарадиля ограничаване движенията на тялото при завъртане,
наклоняване, обръщане. Оздравителният период е около седем-осем месеца,
съпроводен с болка, която е възможно да се проявява и след това, до каквото
заключение е стигнало вещото лице по медицинската експретиза.
Спорно е по делото дали установеният и описан в приложените епикризи
флегмон е травма, получена при произшествието или е била налична преди него.
Вещото лице по медицинската експертиза пояснява, че флегмонът представлява
неотграничен гнойно-възпалителен процес, причиняващ се от патогенни
микроорганизми. Клиничната му проява се характеризира с локални болка,
температура, зачервяване. В конкретния случай ищецът е получил т. нар. флегмон в
резултата на катастрофата. Типичните при транспортно произшествие със сблъсък на
две превозни средства удари, сътресение, притискане, триене могат до доведат до
такова повърхностно нараняване, което при замърсяване се възпалява и води до гноен
процес. При ищеца не е отбелязано в медицинските документи да е имало гноен
процес, но е било предприето хирургично почистване, за да се предотврати по-късно
усложнение във връзка с тази травма. Оздравителният процес на това увреждане трае
две-три седмици до един месец.
МОС приема, че с поведението си водачът на товарния автомобил „*“ е
предизвикал по непредпазливост пътно-транспортно произшествие. В поведението му
се установява неспазване на задължението да се движи със скорост до 50 км/ч, както и
несъобразявне с конкретните пътни условия. Пострадалият М. е получил телесно
увреждане, което е в пряка причинна връзка с произшествието. За причиненото
увреждане на ищеца виновният водач дължи обезщетение.
Безспорно е, че за товарния автомобил „*“ е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „Л.и.“ АД –
3
застрахователна полица BG22/*. По силата на застрахователния договор
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Застрахователят следва да обезщети вредите от деликта,
причинен от застрахования автомобилист.
За понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки по време на
инцидента и след това при лечението, както и заради остатъчните последици от
травмата (циклично проявяваща се болка поради счупването на гръдния прешлен)
съдът определя обезщетение от 20 000 лв. При определяне размера на обезщетението
при спазване принципа на справедливостта, въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази
степента на увреждане, продължителността и сложността на лечението и остатъчните
вреди. Няма данни за необратимо увреждане, довело до промяна в начина на живот на
пострадалия, не са събрани доказателства за особено тежко емоционално преживяване
и трудно превъзможване на стреса от катастрофата. Съдът отчита, че събитие като
пътна катастрофа винаги носи негативни преживявания, води до емоционално
натоварване, а преодоляването на физическата травма е съпроводено с понасяне на
битови неудобства и налага ограничения в ежедневните обичайни дейности.
Присъденото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, тъй като ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. По делото не е
установено ищецът М. да е изпълнил задължението да бъде по време на движение с
поставен обезопасителен колан. Това нарушение на правилата за движение от негова
страна е допринесло за получаване на травмата в областта на гръдния кош, тъй като
обезопасителният колан ограничава движението на тялото напред, каквото е било
причинено поради челния удар с товарния автомобил „*“. От заключението по
съдебната автотехническа експертиза обаче се установява, че обезопасителният колан
не би допринесъл особено за предпазване на ищеца поради значителната разлика в
теглото на двата сблъскали се автомобила. Като отчита, че е налице неспазване на
задължение, въведено със законова норма, съдът приема, че приносът на ищеца следва
да се оцени на 20%, затова с толкова намалява присъденото обезщетение и осъжда
„Л.и.“ АД да плати на М.М. обезщетение от 16 000 лв.
Над уважения размер от 16 000 лв до претендирания от 40 000 лв искът е
неоснователен, затова МОС го отхвърля в тази част.
Върху присъденото обезщетение застрахователят следва да плати обезщетение
за забавено плащане, което съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ е дължимо от момента на
уведомяване на застрахователя от ищеца или от самия застрахован (от значение е по-
ранното уведомяване). В случая уведомяването е осъществено на 1 ноември 2021 г., но
исковата претенция посочва по-късен начален момент 3 февруари 2022 г., поради което
съдът присъжда обезщетение за забавено плащане считано от 3 февруари 2022 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на процеса разноските следва да бъдат възложени на страните
пропорционално на уважената, съотв. отхвърлена част от иска. Ищецът М.М. е
освободен от плащане на такси и разноски в процеса. Той е бил представляван от адв.
Й. Д. при условията на чл. 38 от ЗАдв, поради което МОС присъжда адвокатско
възнаграждение на адв. Д. в размер на 1 070 лв, което се дължи от ответното
дружество. Размерът е изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения въз основа на присъденото
обезщетение.
4
Разноските, направени от ответника, възлизат на 775 лв. Съразмерно
отхвърлената част от иска ищецът следва да плати на ЗК „Л.и.“ АД сумата 426,25 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ответника да плати по сметка на
МОС 720 лв държавна такса върху присъденото обезщетение, както и възнагражедния
на вещи лица в размер на 325 лв, от внасянето на които ищецът е бил освободен.
На основание горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище в гр. *, бул. „*“ № *, да плати на
М. М., ЕГН **********, извършващ правни действия със съгласието на своята майка
В.М., обезщетение от 18 000 лв за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП
на 20 септември 2021 г. по застрахователна полица BG22/*, както и законна лихва
върху тази сума от 3 февруари 2022 г. до кончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер до претендирания
от 40 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М., ЕГН **********, извършващ правни действия със съгласието
на своята майка В.М., да плати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище в гр. *, бул. „*“
№ *, разноски в размер на 426,25 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище в гр. *, бул. „*“ № *, да плати на
адвокат Й.Д. със служебен дарес гр. *, бул. „*“ № *, вх. *, ап. *, възнаграждение от
1070 лв на основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *, да плати по сметка на МОС държавна такса от
720 лв и разноски в размер на325 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5