Р
Е Ш Е Н И Е
№102 26.03.2019 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, ІV състав на дванадесети
март, две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар Ива Атанасова като
разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева адм. дело №745 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване, във връзка с чл.128 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Т.Т.К., подадена
от пълномощника му адв. П.К., против Решение № 2153-23-30/30.11.2018г на
Директора на ТП на НОИ-Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата му
против Разпореждане №********** от 04.08.2016г на Ръководител ПО при ТП на НОИ
гр. Стара Загора. С разпореждане № **********/04.08.2016г. и на основание чл.98
а.2 и чл.114 ал.1 от КСО, чл.85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и
във връзка с разпореждане №19/09.05.2016г. на Т.Т.К. е разпоредено да
възстанови неправилно изплатена сума за пенсия в размер на 1480.41лв., от които
главница за периода от 27.02.2015г. до 31.01.2016г. в размер на 1346.12лв. и
лихва в размер на 134.29лв., начислена към 04.048.2016г. След тази дата
допълнително се начислява лихва по чл.113 от КСО до окончателното погасяване на
задължението.
За
да отхвърли жалбата на К. и да потвърди разпореждането от 04.08.2016г. на
Ръководител „ПО“ при ТП НОИ Стара Загора, ответника е приел, че са налице
факти, сочещи на недобросъвестност на лицето, защото същото не се явило за ново
освидетелстване пред органите на медицинската експертиза на 08.04.2016г, без да
сочи уважителна причина и въпреки знанието, че са налице пречки за придобиване
правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по смисъла на
чл.98 ал.8 вр. с чл.71 и сл. от КСО. Същият с ясно съзнание е получавал
отпуснатата по чл. 98 ал.7 от КСО пенсия, знаейки, че това не е действително
поисканата и полагаща му се пенсия с оглед на подаденото от него заявление. В
административната преписка са налице доказателства, че на лицето е изпратено ЕР
на НЕЛК, както и че същото е редовно призовано от ТЕЛК за явяване, съответно за
необходимостта от ново освидетелстване. В случая не е налице влязло в сила ЕР
на орган на медицинската експертиза, който да обуслови правото на инвалидна
пенсия за лицето, поради което след като административния орган е бил уведомен
за неявяването на лицето за освидетелстване правилно на основание чл. 99 ал.1
т.5 от КСО е отменил своето предходно разпореждане, постановил е отказ по
заявлението на лицето и е указал последващи действия по отношение неправилно
изплатените суми. Органите на НОИ не са длъжни да се уверят, че лицето е
редовно призовано от ТЕЛК за явяване с цел ново освидетелстване, нито дали е
спазена процедурата.
Фактите, посочени в обжалваното решение:
На 27.02.2015г. господин К. подава заявление №МП-7646 с искане за му бъде
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението е
приложил експертно решение №0335/10.02.2015г. на първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, с което на лицето е определена 51% ТНР от
23.06.2014г., но със срок на ТРН до
01.02.2016г т.е. за една година. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано от медицинската
комисия при ТП НОИ Стара Загора на 17.03.2015г. С Разпореждане №**********/24.03.2015г.
Ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора отпуска лична пенсия за инвалидност в
минимален размер в хипотезата на чл.98 ал.7 от КСО, считано от 27.02.2015г. /
датата на подаване на заявлението/ . С Решение № 0090/26.01.2016г. / т.е. само
няколко дни преди да изтече срока на ЕР на ТЕЛК до 01.02.2016г/, НЕЛК – първи
специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, отменя ЕР на ТЕЛК като
връща за ново освидетелстване, което не се е състояло по вина на лицето, според
Директора на ТП НОИ Стара Загора. Лицето е призовано за явяване пред ТЕЛК на
08.04.2016г., но по неизяснени причини не се е явило, а ТЕЛК не е постановила
ново решение като за тези обстоятелства ТП НОИ Стара Загора е надлежно
уведомено. С оглед на тези факти и
липсата на ЕР на ТЕЛК с разпореждане №19 от 09.05.2016г. е отменено
разпореждането от 24.03.2015г. и е отказано отпускането на лична пенсия за
инвалидност на основание чл. 99 ал.1 т.5 от КСО / понастоящем с променена
редакция в чл.99 ал.1 т.2 буква “г“/– господин К. не е представил ЕР с
определена намалена работоспособност, поради което пенсията следва да се
откаже. Това са фактите по делото, обусловили извода на ответника, че
приложимата към тях разпоредба е тази на чл. 114 ал.1 от КСО – недобросъвестно
получените суми по КСО се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно
с лихвата по чл.113.
С жалбата се твърди, че не са налице
основанията по чл.114 ал.1 от КСО, тъй като господин К. не е бил уведомен за
развилото се пред НЕЛК производство по жалба на медицинската комисия при ТП на
НОИ Стара Загора, нито е бил призован за ново освидетелстване на 08.04.2016г.
пред ТЕЛК при УМБАЛ Проф д-р Стоян Киркович Стара Загора. Представеното от
регионалната картотека на медицинската експертиза досие на господин К.
потвърждавало твърдението му за добросъвестност, тъй като видно от обратната
разписка, връчена му на 31.03.2016г липсва вписване на изпратения документ,
поради което не може да се направи извод, че са налице доказателства за
редовното му призоваване да се яви на 08.04.2016г. пред Първи състав на ТЕЛК в
град Стара Загора. Изложени са подробни
съображения в писмена защита по същество относно липсата на предпоставките за
заключение „недобросъвестност“, което да е основание за връщане на сумите по
отпуснатата при условията на чл. 98 ал.7 от КСО пенсия за инвалидност в
минимален размер. От съда се иска присъждане и на разноските по делото.
Ответника – Директора на ТП НОИ Стара
Загора поддържа всички правни доводи изложени в обжалваното решение и иска от
съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което е
адресат на подлежащ на съдебен контрол административен акт, от който за него
произтичат пряко и непосредствено неблагоприятни правни последици. Оспореното
Решение му е връчено на 06.12.2018г. / стр.8 по делото/, а жалбата е подадена
на 20.12.2018г, чрез административния орган в последния ден от 14-дневния
преклузивен срок. Разгледана по същество се явява основателна. Не са налице
основанията по чл.114 ал.1 от КСО, а тези по чл.114 ал.2 от същия кодекс,
поради това, че няма факти, сочещи на недобросъвестност на лицето.
Недобросъвестност би била налице, ако същото знаеше, че получава пенсия без
правно основание. Пенсията по чл.98 ал.7 от КСО – „Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК
е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от
Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда
по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост“ е отпусната на 24.03.2015г.,
считано от 27.02.2015г. и е прекратена на 09.05.2016г., от която дата
разпореждането за отпускане е отменено. Периода, в който е изплащана пенсията
по чл. 98 ал.7 от КСО е 27.02.2015г. до 31.01.2016г. т.е. в рамките на
едногодишния срок посочен в ЕР №0335/10.02.2015г., което е отменено с Решение
№0090 от 26.01.2016г. на НЕЛК. При липса
на последващо решение на ТЕЛК пенсията следва да се счита за неправилно
отпусната по смисъла на чл. 99 ал.1 т.5 от КСО в действащата тогава редакция,
понастоящем е променена номерацията на текста в чл. 99 ал.1 т.2 буква „г“ от КСО, но правилото е същото. Приетите по делото доказателства сочат на спор по
отношение на редовното призоваване на господин К. да се яви пред Първи състав
на ТЕЛК за ново освидетелстване, така както е задължен с решението на НЕЛК, съответно
не явяването му сочи ли на недобросъвестно получаване на суми, които му се
следват по силата на чл. 98 ал.7 от КСО за периода, в който тече спора по
законосъобразността на ЕР на ТЕЛК, приложено към заявлението му. За да бъде
задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите по
реда на чл. 114, ал. 1 от КСО ведно с лихвата по чл. 113 от КСО, не е
достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за
връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО
добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от
осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия
не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В КСО не
се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при
получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за
добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които
осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да
получи съответното плащане. В случая няма данни за недобросъвестност от страна
на лицето, претендирало и получило пенсия. Липсва твърдение, че жалбоподателя е
получавал месечните си инвалидни пенсии със съзнанието, че същите не му се
следват поради липса на основание за изплащането им. Неявяването му на преглед
пред ТЕЛК във връзка с преценка на здравословното му състояние към минал момент
само по себе си не обуславя извод за недобросъвестност, а е основание органът на медицинската експертиза да издаде
експертното си решение по оценка на работоспособността въз основа на наличната
медицинска документация. Освен това въпросът за добросъвестността е следвало да
бъде преценяван с оглед момента на подаване на заявлението за пенсиониране и
съответно - получаване на осигурителните плащания, а не с оглед последващо
поведение на лицето, каквото е неявяването пред ТЕЛК след като е изтекъл и
срокът на инвалидизиране по отмененото решение. Решаващият административен
орган не е съобразил, че до 27.02.2015г, когато е подадено заявлението за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, лицето не е
извършило никакви действия, които могат да го определят като недобросъвестно по
смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, а като такова не го характеризира и
последващото му неявяване пред ТЕЛК при положение, че за съответният орган на
медицинската експертиза е налице нормативно установено задължение да приключи с
акт по същество висящото пред него производство. Същото не е приключило нито
към момента на издаване на Разпореждане №19 от 09.05.2016г., нито към момента
на постановяване на обжалваното пред Директора на ТП НОИ Стара Загора
разпореждане. С неявяването на господин К. пред Първи състав на ТЕЛК не
приключва производството пред органите на медицинската експертиза, нито е
разрешен окончателно въпроса за наличието на основание за отпускане на
посочената в заявлението му от 27.02.2015г. лична пенсия за инвалидност. В
представеното от РКМЕ към РЗИ Стара Загора МЕД на господин К. няма
доказателства същия да е бил уведомен изобщо за провелото се пред НЕЛК
производство, както и че е следвало да се яви на 08.04.2016г. пред Първи състав
на ТЕЛК, но дори да се приеме, че обратната разписка на стр.70 по делото
удостоверява редовно призоваване за явяване пред органите на медицинската
експертиза, то не явяването му не сочи на извод, че същото в предходен период недобросъвестно
е получавало размера на пенсията по чл. 98 ал.7 от КСО. Тъкмо тази разпоредба
предпоставя право на получаване на пенсия в минимален размер докато тече спора
по законосъобразността на решението на ТЕЛК и лицето се счита за добросъвестно
в този период, доколкото няма данни да е представило пред органите на
медицинската експертиза неверни документи за здравословното си състояния. В
случай на установено недобросъвестно поведение на лицето до 27.02.2015г. т.е.
до подаване на заявлението за отпускане на пенсията, би следвало да се приеме,
че същото недобросъвестно и без значение на изхода от производството по
оспорване на експертното заключение, е получавало не следващи му се суми по
осигурителните плащания. Такова знание, съответно поведение нито се твърди,
нито се доказва от ответния административен орган, който възлага в тежест на
заявителя липсата на окончателен акт по оценка на здравословното му състояние.
Този факт обаче би могъл да се обсъжда при получаване на пенсия за инвалидност
въз основа на неистински документи, за които лицето е знаело, че не
представляват основание да му бъде отпусната претендираната пенсия за
инвалидност, дори и в размера по чл. 98 ал.7 от КСО.
При този изход от спора на
жалбоподателя се следват разноските по делото в размер на 400лв. възнаграждение
за един адвокат.
Мотивиран от изложеното Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Т.К. Решение №
2153-23-30/30.11.2018г. на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него
Разпореждане № **********/04.08.2016г. на Ръководител „ПО“ при същото ТП НОИ
Стара Загора.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
гр. София да заплати на Т.Т.К. ЕГН : ********** сумата от 400лв/четиристотин/,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: