РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София,
31.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 10765
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 75389 от 23.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 7875 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 178-ми състав, е
признато за установено по отношение на ответника „Ч.Е.Б.” АД, че ищецът „М.1.”
ЕООД не му дължи сумата в размер на 1748,03 лева, начислена по едностранна
корекция на сметка за периода от 15.03.2015 г. до 12.06.2015 г. и за която сума
е издадена Фактура № **********/24.06.2015 г. С първоинстанционния съдебен акт
ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сторени по делото разноски в размер
на 69,92 лева, представляваща държавна такса, и 353,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционното решение е
обжалвано в цялост с въззивна жалба, подадена от „Ч.Е.Б.” АД. В жалбата се
посочва, че крайният съдебен акт на СРС е неправилен, незаконосъобразен,
необоснован, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. СРС
неправилно бил приел, че извършеното от въззивника преизчисляване на процесните
количества електрическа енергия е неточно и неправилно и че периодът на
корекцията не е определен коректно. Твърди се, че изчисленията на вещото лице,
изготвило кредитираната по делото експертиза, не кореспондират с нормативно
определените правила. Поддържа се, че е спазен редът за уведомяване на
потребителя при извършване на корекция на неговата сметка, предвиден в Общите
условия на въззивника. Моли се за отмяна на решението на първоинстанционния съд
и отхвърляне на исковата претенция. Претендира се присъждането на сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство - „М.1.” ЕООД, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а
решението на СРС – правилно и законосъобразно. Посочва се, че СРС правилно е
стигнал до извода, че въззивникът не е доказал, че количеството електрическа
енергия, за която е извършена корекцията, е доставена и потребена от него. По делото
не била доказана датата на предходната проверка на електромера, а оттам – и
основаната предпоставка за възникване на правото на корекция за 90 дни.
Поддържа се, че въззивникът не е предвидил ред за уведомяване за извършване на
корекция на сметка в общите си условия съгласно изискванията на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ. Съгласно 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ от Общите условия на въззивника
задължително трябвало да съдържат такъв ред, като Общите условия не били
изменяни след въвеждането на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и не можело да се
приеме, че такъв ред е налице дори позовавайки се на уредбата в чл. 17, ал. 2
от Общите условия на въззивника. Инвокирано е възражение за погасяване по
давност на процесните вземания. Моли се за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт и се претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецовото дружество твърди, че при проверка на текущите си задължения е
установило, че е издадена Фактура № **********/24.06.2015 г. за сумата от 1748,03
лева за клиентски номер 210023822355, като сумата била начислена по констативен
протокол след извършена проверка. В исковата молба се поддържа, че ответникът е
нарушил процедурата по съставяне и връчване на констативния протокол, тъй като
не е изпратил на ищеца констативния протокол с препоръчано писмо с обратна
разписка съгласно чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ. Посочва се, че ответникът не е
ангажирал доказателства за неправомерно въздействие от страна на ищеца върху
процесния електромер. Не били събрани доказателства за неотчетеното, но
потребено количество енергия. Поддържа се, че законодателят не е делегирал на
ДКЕВР правомощието да приема подзаконов нормативен акт, който да уреди начините
за извършване на преизчисляването на количеството електрическа енергия, предвид
което приемайки нормите на чл. 47 – чл. 51 от ПИКЕЕ ДКЕВР е излязъл извън
пределите на законовата делегация и посочените разпоредби са нищожни.
Ответникът в отговора на исковата молба
е възразил срещу основателността на предявения иск, като е посочил, че в чл.
17, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Ч.Е.Б.“ АД е налице ред за уведомяване – чрез изпращане на писмо. Посочено
е, че разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 не са отменени по съдебен ред, като
цитираните текстове уреждат корекцията на сметките. За процесната фактура
ищецът бил уведомен с писмо с изх. № **********/25.06.2015 г., изпратено с
обратна разписка.
По делото е било обявено за безспорно,
че между страните съществува облигационна връзка.
Видно от констативен протокол №
1012521/12.06.2015 г. за извършена
проверка на електромер с фабричен № 50629141 за аб. № ********** и договорна
сметка № 210023822355 е било констатирано, че пломбата на капачката на клемния
блок на електромера е нарушена и е поставен допълнителен проводник (шунт), като
е установена промяна в схемата на свързване на измервателната система. С
еталонен уред „ЕМСИСТ” с фабричен № 0807251 и свидетелство за калибриране Е-218
от 14.01.2014 г. е измерена грешка, с която електромерът отчита преминаващата
през него енергия в момента на проверката. Грешката е била „минус” 90,03 %. Въз
основа на посочения протокол е било изготвено предложение за корекция на сметка,
а именно – за доначисляване на 24396 kWh. Представена е и фактура № **********/24.06.2015 г.
за начислена сума за електрическа енергия в размер на 1748,03 лева - дължима
сума по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ за обект, намиращ се в: гр.
София, ул. „*******, с клиентски № 210023822355. По делото са приложени
товарителница (л. 39), известие за доставяне (л. 43) и известие за непотърсена
от получателя пратка (л. 44) , от които поради липсата на отбелязване не може
еднозначно да се направи установи какво точно е било изпратено до ищеца.
Представени са и Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, одобрени
с решение № ОУ-056/07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010
г. на ДКЕВР.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че закрепеното в констативните протоколи предполага
осъществена промяна в схемата на свързване на измервателната система чрез
нерегламентиран достъп, водещ до непълно отчитане на потребената енергия от електромера.
Количеството електрическа енергия е изчислена обаче неправилно, като периодът
на корекцията е определен неправилно. В открито съдебно заседание вещото лице е
заявило, че в периода на 90 дни преди проверката няма данни за техническа
проверка, но има данни за отчет на електромера.
По делото е разпитан свидетелят Е.Н.И.,
възприел като участник пряко и непосредствено фактите и обстоятелствата,
съпровождащи проверката на процесния електромер, обективирана в представения по
делото констативен протокол. В този смисъл съдът кредитира показанията му като
логични, последователни и изчерпателни. Свидетелят категорично заявява, че е
присъствал на извършената проверка, било е констатирано нарушение на пломбата
на капачката на клемния блок на електромера и е бил намерен допълнително
поставен проводник между входящиите и изходящите фазови линии. За да присъства
на съставянето на протоколите, е бил потърсен потребителят, но същият не е бил
намерен и са били извикани представители на органите на МВР.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
По делото не се спори, че страните са в
облигационна връзка, като ищецът потребява електрическа енергия за обект,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, с клиентски № 210023822355.
За да постанови обжалваното решение СРС
е приел, че ответникът не е извършил коректно преизчисляването на процесните
количества електрическа енергия. Въззивната инстанция счита, че се явява
безпредметно разискването на въпроса досежно точността на извършената корекция,
обективирана в процесната фактура, доколкото видно от представените по делото
доказателства ответникът не е изпълнил задължението си за приемане на общи
условия или за изменение на действащите такива предвид разпоредбите на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В представените по делото общи
условия, действали към момента на корекцията, не се съдържа клауза, с която да
се урежда редът за уведомяване на клиента при наличие на основание за
извършване на корекция на сметката. Предвиден е ред само за уведомяване за вече
извършена корекция на сметката и сроковете за плащане.
С изменението на Закона за енергетиката
с ДВ бр. 54/2012 г. е предвидено законово основание за крайния снабдител на
електрическа енергия да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената енергия. С оглед разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ обаче правото за извършване на корекция на сметка
възниква за доставчика на електрическа енергия единствено при кумулативното
наличие на следните две предпоставки: 1. да е предвиден в общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, и 2. да са налице правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. Въззивникът - ответник, чиято е
доказателствената тежест, не е доказал, че след влизане в сила на разпоредбата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е приел нови общи условия или е изменил
действащите преди това такива, като включи в тях клауза, която да установява
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки при доказано
неточно отчитане на потребената енергия. Представените по делото общи условия
не съдържат такава клауза. Правото за извършване на корекция на сметка възниква
за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените
две предпоставки, като едва след установяване на наличието на това право би
било далновидно разглеждане на въпроса дали ответникът правилно и точно е
осъществил правото си на корекция, извършвайки точни преизчисления и с оглед
възможния според закона период назад.
Несъстоятелен е доводът на въззивника,
че е достатъчна уредбата на чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от Общите условия. В
чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е уредено задължение на продавача на електрическа
енергия да предвиди в общите си условия процедура за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, закрепящи: принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, видно от което цитираната по-горе
уредба не е достатъчна да запълни тази празнота. В нея е предвидено единствено
задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече
извършената корекция на сметка, но в тази клауза не е регламентиран редът, по
който да се извършва корекцията. За пълнота въззивният съд отбелязва, че от
съдържанието на приложените по делото обратна разписка и известия за доставяне
и за непотърсена пратка може да се изведе, че са правени опити да бъдат
изпращани документи от ответника на ищеца, но не става ясно точно какви поради
липса на отбелязване.
С оглед гореизложеното, не може да се
приеме за установено, че е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на ответното
дружество в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия да
коригира сметката на ищеца, поради което
за последния не е възникнало задължение да заплати цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, като предявеният иск е основателен.
Предвид изложеното, съдът счита за
безпредметно да обсъжда останалите доводи и възражения, направени във
въззивната жалба.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от спора на въззиваемата
страна се полагат разноски, сторени във въззивното производство, като същата
претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 353,00
лева, за което представя доказателства. Дружеството-въззивник е направило
възражение за прекомерност досежно претендирания размер. Възражението се явява неоснователно
предвид процесуалната активност на пълномощника на страната, размера на
обжалваемия интерес и минималния размер, определен съгласно приложимата в
настоящия случай разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията ѝ
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие) и възлизащ
на 352,36 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75389 от
23.04.2020 г., постановено по гр.д. № 7875 по описа за 2016 г. на СРС, ГО,
178-ми състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на „М.1.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 353,00 (триста петдесет и три) лева,
представляващи сторени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.