Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 05.02.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ……..…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №376 по описа за 2019 година
и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №50026 от 17.10.2018г.,
постановено по гр.дело №55660/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 56-ти състав, е признато за установено по
реда на чл.422,
ал.1 ГПК, че ”Х.Т.И.”
ЕООД дължи
на А.Н.В. на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във вр.с чл.286 ЗЗД сумата от 2800 лв.,
представляваща неплатено адвокатско възнаграждение за текуща правна помощ по
договор за правно обслужване от 01.06.2015г. за периода от м.06.2015г. до м.02.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 28.12.2016г. до
окончателното плащане. С решението е осъден ”Х.Т.И.” ЕООД да заплати на А.Н.В. на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 456.00 лв.,
представляваща разноски по делото, както и сумата от 56.00 лв., представляваща
разноски в заповедното производство /по ч.гр.д. №75879/16г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 56 състав/.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - ”Х.Т.И.” ЕООД, с ново наименование „А.Т.” ЕООД
/съгласно приложена извадка от Търговски регистър/, с която се обжалва изцяло решение
№50026 от 17.10.2018г., постановено по гр.дело №55660/2017г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 56-ти състав, като са релевирани доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт. Излага се, че първоинстанционният съд не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което направените от
него изводи са неправилни. Поддържа се, че съдът е обосновал своя краен извод,
че има сключен между страните договор за абонаментно правно обслужване
единствено на базата на показанията на разпитан по делото свидетел С.Н., които
не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като същият няма преки и непосредствени
впечатления нито от факта на сключване на договора, нито относно претендираното
вземане. Твърди се още, че съдът е следвало да прецени показанията на
разпитания свидетел С.Н. по реда на чл.172 от ГПК като отчете неговата
заинтересованост от спора, което не е сторено, поради което обоснованите изводи
са неправилни. Поддържа се, че при доказателствена тежест за ищцата по делото е
останал недоказан факта за възникнало облигационно правоотношение между
страните на основание сключен между тях неформален устен договор за абонаментно
правно обслужване от 01.06.2015г., по силата на който ищцата в качеството на
адвокат се е задължила да предоставя на ответното дружество текуща правна помощ
срещу заплащането на ежемесечно възнаграждение в размер на 400 лв. за срок от
една година, съгласно минималните размери на адвокатските възнаграждения,
посочени в чл.6, ал.11 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Излага се още
при условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че има сключен договор
за абонаментно правно обслужване между страните и искът се явява основателен,
то моли размерът на претендираната сума да се намали с 600 лв., която е била
заплатена на ищцата за извършени от нея две правни услуги, който факт е доказан
по делото, съгласно показанията на разпитаната свидетелка С.А., която заявява
пред съда, че лично е предала парите на ищцата. Допълнителни аргументи са изложени
и в молба от 04.11.2019г.. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - А.Н.В., депозира писмен отговор, в
който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба.
Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че по
делото е доказано, че между страните е бил сключен договор за поръчка и същите
са обвързани от валидно облигационно правоотношение по между си. С оглед факта,
че ответника не е изпълнил поетото от него задължение да заплати дължимо
възнаграждение за предоставената от ищцата текуща правна
помощ за исковия
период, е налице основание за ангажиране на неговата договорна отговорност. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски,
направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от
А.Н.В. срещу ”Х.Т.И.” ЕООД, с ново
наименование „А.Т.” ЕООД /съгласно приложена извадка от Търговски регистър/, установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.280 и следв. от ЗЗД.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от А.Н.В.
срещу ”Х.Т.И.” ЕООД, с ново наименование „А.Т.” ЕООД /съгласно приложена
извадка от Търговски регистър/, установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.280 и следв. от ЗЗД. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на
чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във
въззивната жалба следва да се добави и следното:
Неоснователен е доводът на въззивника-ответник, че по делото е останал недоказан
факта за възникнало облигационно правоотношение между страните на основание
сключен между тях неформален устен договор за абонаментно правно
обслужване от 01.06.2015г., по силата на който ищцата в качеството на адвокат се
е задължила да предоставя на ответното дружество текуща правна помощ срещу
заплащането на ежемесечно възнаграждение в размер на 400 лв. за срок от една
година, съгласно минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в чл.6, ал.11 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В конкретната хипотеза от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства - показанията на свидетеля С.Н.,
кореспондиращи с останалите приети писмени доказателства, въззивният съд
приема, че по делото е доказано съществуването на валидна облигационна връзка
между страните, възникнала на основание сключен между тях устен неформален
договор за абонаментно
правно обслужване, съгласно който ищцата в качеството на адвокат се е задължила
да предоставя на ответното дружество текуща
правна помощ срещу поето задължение на ответника да заплаща месечно
възнаграждение съгласно минималните размери на адвокатските възнаграждения,
посочени в чл.6,
ал.11 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в размер на 400 лв./. Доказани
са съществените елементи на
мандата - вида на възложената работа, както
и размера на дължимото възнаграждение, който факт налага единственият правилен
извод, че между
страните е бил сключен валиден договор за поръчка по смисъла на чл.280 и следв.
от ЗЗД. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че показанията на
свидетеля С.Н. не следва да бъдат кредитирани, тъй като същият няма преки и
непосредствени впечатления от отношенията между страните и постигнатите между
тях договорки и отделно от това е заинтересован от изхода на спора. Настоящият
състав счита, че разпитаният по делото свидетел С.Н. споделя пред съда информация
за факти и обстоятелства от отношенията между страните, които се базират на
негови лични и непосредствени впечатления - същият е колега на ищцата, работят
в една кантора и е бил непосредствен свидетел на начина на изпълнение на възложената
работа от ищцата, която е водила телефонни разговори
със служители на ответника, водила е имейл кореспонденция, както и е ходила на
място в офиса на ответното дружество. На следващо място по делото няма
ангажирани каквито и да е било доказателства, че разпитаният по делото свидетел С.Н. е
заинтересован от изхода на спора, поради което липсва основание за преценка на
неговите показания по реда на чл.172 от ГПК. По тези съображения настоящият
състав счита, че правилно първостепенният съд е дал вяра на показанията на
разпитания по делото свидетел С.Н., които не са противоречиви, а напротив - точни
и логично последователни са и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. На следващо място, съдът намира, че от показанията на С.Н. се установява по
безспорен начин и обстоятелството, че през процесния период ищцата е
изпълнявала точно задълженията си по процесния договор, като се е поставила на
разположение на абоната и му е предоставяла поискани от нея консултантски
услуги /решаване на текущи казуси от трудовото законодателство, изготвяне на
трудови договори и длъжностни характеристики на служители на ответника, както и
казуси, свързани с Комисията за защита на потребителите/. Предвид на изложеното въззивният
съд счита за неоснователни наведените в обратния смисъл доводи във възивната
жалба за недоказаност от страна на ищцата на поети задължения по сключения
договор - извършване на текущо абонаментно правно обслужване на ответното
дружество за исковия период. Доколкото задължението, поето от ищцата е изпълнено, то
на основание чл.286 ЗЗД за доверителя е
възникнало задължение за заплащането му. В съдебното производство липсват
доказателства за извършено плащане на договореното възнаграждение, който факт
подлежи на установяване от възложителя - ответника по делото.
По изложените съображения въззивният съд
приема, че с допустимите в закона доказателствени средства по делото е
установено по несъмнен начин, че искът за процесното парично вземане, което въззивника-ответник не е доказал, че е
платил, е основателен, доводите срещу уважаването му не намират опора в закона
и доказателствата по делото, поради което са налице предпоставките за
ангажиране на договорната отговорност на ответника за изпълнение на
задължението му по чл.286 от ЗЗД по сключения договор за поръчка.
На следващо място, съдът
намира, че по делото не е доказано твърдението на въззивника-ответник, че по
процесния договор е налице плащане на ищцата на сумата от 600 лв.,
представляваща възнаграждение за извършени две правни консултации.
Доказателства в подкрепа на това твърдение по делото не са ангажирани.
Единствено в показанията на свидетелката А., се сочи, че същата е дала
на ищцата два пъти по 300 лв., но не посочва в каква връзка са дадени тези
пари, нито кога е станало това, за да може да се приеме за доказано по делото,
че плащането на посочената сума е в изпълнение на процесния договор. Ето
защо правилно първостепенният съд е приел за недоказано твърдението, че по
сключения договор за абонаментно
правно обслужване е извършено частично плащане на част от договореното
възнаграждение в размер, посочен от възложителя-ответник.
С оглед на горното въззивният съд приема, че предявеният
установителен иск с правно основание основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.286 ЗЗД е основателен и доказан и като
такъв правилно е бил уважен. Постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна - ищца сумата от 500.00 лв., реално сторени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №50026 от 17.10.2018г., постановено по гр.дело №55660/2017г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 56-ти състав.
ОСЪЖДА „Х.Т.И.” ЕООД, с ново
наименование „А.Т.” ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***;
да заплати на А.Н.В., с ЕГН **********, с адрес: ***0; на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 500 лв. /петстотин лева/, реално сторени разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./