№ 4036
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Галина Хр. Х.а
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100112949 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът И. В. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. *********, адв. Р. С., и ответниците Р. К. В. с ЕГН ********** и М. В. В. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. София, ул. *********
Ищецът И. Т. сочи в исковата си молба, че е бил осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№1061/2010г. да плати на всеки от ответниците по 150 000 лева /общо 300 000 лева/, ведно
със законната лихва, считано от 18.04.2009г. до плащането, за което били издадени
изпълнителни листове от 13.02.2014 г. по н.о.х.д. № 1061/2010 г. по описа на СГС, 29 състав.
Въз основа на изпълнителните листове била образувано изп. дело № 2014849040137 по
описа на ЧСИ А. П., рег. №849, район на действие СГС, прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК с протокол от 25.04.2024г., и изп.дело №20248490400238 по описа на ЧСИ А.
П., рег. №849, район на действие СГС.
Ищецът И. Т. твърди, че последното изпълнително действие по изп. дело № 2014849040137 е
било извършено на 24.07.2017г., а последното изпълнително действие по изп.дело
№20248490400238 /запор на банкова сметка/ било извършено на 05.04.2023г.
Моли съда да признае по отношение на ответниците, че е погасена по давност възможността
за принудително събиране на сумите по издадените изпълнителни листове от 13.02.2014 г.
по н.о.х.д. № 1061/2010 г. по описа на СГС, 29 състав.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват
исковете. Твърдят, че са недопустими, тъй като за ищеца липсва правен интерес от
предявяването им поради липса на секвестируемо имущество.
1
Ответниците възразяват, че исковете са неоснователни, като сочат следните факти:
С Присъда № 15/ 02.04.2013 г., постановена по ВНОХД № 674/ 2012г. по описа на Софийски
апелативен съд, са отменени Присъда № 381/ 09.12.2011 г. и допълнителна присъда № 398/
23.12.2011 г., постановени по НОХД № 1061/ 2010 г. по описа на Софийски градски съд, НО,
29 състав, и подсъдимият И. В. Т. (ищец по настоящото дело) е признат за виновен в това, че
на 18.04.2009 г., около 04.00 часа, в гр. София, на бул. „Витоша“, северно от № 2, до
кръстовището на бул. „Витоша“ и ул. „Позитано“, умишлено умъртвил В.Н.А. и К.М. В. и
направил опит умишлено да умъртви К.В.Д., като деянието е извършено по отношение на
повече от едно лице и по хулигански подбуди, а опитът спрямо К.В.Д. е останал недовършен
по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр 3 и т. 11,
във вр с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от ИК и чл. 54 от НК, е осъден на доживотен затвор,
като на основание чл, 61, т. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален „специален“ режим на
изтърпяване на наказанието в затвор.
На основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият И. В. Т. е осъден да заплати на Р. К. В. и М. В. В.
(ответници по настоящото дело) обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150
000 (сто и петдесет хиляди) лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от
18.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумите, във връзка със смъртта на сина им
К.М. В., умишлено причинена от И. В. Т.
С Решение № 410/ 04.12.2013 г., постановена по КД № 1479/ 2013 г. по описа на Върховен
касационен съд, 2-ро НО, е оставена в сила Присъда № 15/ 02.04.2013 г., постановена по
ВНОХД № 674/ 2012 г. по описа на Софийски апелативен съд.
На 13.02.2014 г. са издадени изпълнителни листове по НОХД 1061/ 2010 г. на Софийски
градски съд, НО, 29 състав, в полза на Р. К. В. и М. В. В. за присъдените им суми срещу И.
В. Т..
На 20.02.2014 г. е образувано изп. дело № 20148490400137 по описа на ЧСИ А. П., въз
основа на издадените изп. листове, по което взискателите са възложили на ЧСИ пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор/възбрана върху
притежаваното от него движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като са
извършени изпълнителни действия, насочени към събиране на присъдените суми. Наложени
са запори върху съществуващите банкови сметки на името на длъжника.
На 24.07.2017 г. е получена сума от „УниКредит Булбанк“ АД в изпълнение на наложения
запор. Многократно са отправяни писма от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с
искания за предоставяне на информация за евентуално задържане в мярка неотклонение или
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за лицето И. В. Т..
В периода от 2013 г. до 01.03.2024 г. И. В. Т. е в неизвестност и е обявен за издирване, като
се предполага, че се намира извън пределите на Р. България. Компетентните органи са
установили, че през това време, през един значителен период, ищецът действително се е
намирал в чужбина и се е укривал, включително под фалшива самоличност.
На 01.03.2024 г. И. В. Т. е екстрадиран от Узбекистан и е задържан за изпълнение на
2
наложеното му наказание доживотен затвор в Р. България.
Незабавно след задържането на И. В. Т., от ЧСИ са изпратени запорни съобщения до Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и покана за доброволно изпълнение до длъжника.
С Постановление на ЧСИ А. П. от 25.04.2024 г. производството по изп. дело №
20148490400137 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 02.05.2024 г. по молба на взискателите Р. К. В. и М. В. В. изп. дело № 20148490400137 е
преобразувано в изп. дело № 20248490400238 по описа на ЧСИ А. П..
На 02.05.2024 г. е изпратено запорно съобщение до Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - Затвор Пловдив за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на И.
В. Т..
На 22.05.2024 г. е изпратено запорно съобщение до Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - Затвор Пловдив за налагане на запор върху вземанията, представляващи
средства по личната партида на И. В. Т.. Понастоящем И. В. Т. е преместен в Затвор София
за излежаване на наложеното му наказание. По данни на Затвор София И. В. Т. не полага
труд и не получава възнаграждение.
Ответниците излагат доводи, че при така описаните факти не може да се приеме, че е
налице бездействие от тяхна страна, което да доведе до погасяване на вземанията им по
давност, тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение. Сочат, че предвид укриването на ищеца, не са могли да проведат принудително
изпълнение, а давност не тече срещу този, който не може да действа, като по аналогия
следва да се приложи чл.115, ал.2 ЗЗД - ако давностният срок изтича по време, когато
кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до
изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
Излагат доводи, че в случая е налице непозволено увреждане, поради което следва да
се приложи нормата на чл.114, ал.2 ЗЗД /за вземания от непозволено увреждане давността
почва да тече от откриването на дееца/, както и чл.112, ал.2, т.2 ЗЗД – че абсолютната
давност не се прилага за вземания за непозволено увреждане.
В отговора на исковата молба е направено искане по чл.219 ГПК за конституиране като
подпомагаща страна на ответниците на на ЧСИ А. П..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени фактите, че И. Т. е бил осъден с
влязла в сила присъда по н.о.х.д. №1061/2010г. да плати на всеки от ответниците по 150 000
лева /общо 300 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2009г. до плащането,
за което били издадени изпълнителни листове от 13.02.2014 г. по н.о.х.д. № 1061/2010 г. по
описа на СГС, 29 състав. Въз основа на изпълнителните листове била образувано изп. дело
№ 2014849040137 по описа на ЧСИ А. П., рег. №849, район на действие СГС, прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с протокол от 25.04.2024г., и изп.дело №20248490400238 по
3
описа на ЧСИ А. П., рег. №849, район на действие СГС.
От представените писмени доказателства, включително приетите преписи от изп.д. №
137/2014г. и изп.д. № 238/2024г., се установява, че изп.д. № 137/2014г. е образувано по молба
на Р. и М. В.и от 20.02.2014г., като взискателите са възложили на ЧСИ пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника и налагане на запор/възбрана върху притежаваното
от него движимо и недвижимо имущество и банкови сметки.
Наложени са запори върху съществуващи банкови сметки на името на длъжника, като
запорни съобщения са изпратени на 11.07.2016г., 17.07.2017г.
На 24.07.2017 г. е получена сума от „УниКредит Булбанк“ АД в изпълнение на наложения
запор.
С писмо от 26.11.2018г. ЧСИ А.П. е изискал информация от МВР – Пловдив дали И. Т. се
намира извън територията на Р. България , както относно неговия постоянен и настоящ
адрес.
За времето на извънредното положение давността е била спряна - съгласно
разпоредбите на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) - за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в
"Държавен вестник". В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е
продължил да тече считано от 21.05.2020 г.
С писмо от 17.07.2023г. ЧСИ А.П. е изискал информация от МВР ГДИН дали И. Т. е
задържан в мярка за неотклонение или за изтърпяване на наказание, като в случай, че лицето
работи и получава възнаграждение, да бъде уведомен.
На 01.03.2024г. е изпратено запорно съобщение до ГДИН – затвор София и затвор Пловдив
С Постановление на ЧСИ А. П. от 25.04.2024 г. производството по изп. дело №
20148490400137 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 02.05.2024 г. по молба на взискателите Р. К. В. и М. В. В. изп. дело № 20148490400137 е
преобразувано в изп. дело № 20248490400238 по описа на ЧСИ А. П.. Взискателите са
поискали налагане на възбрана върху притежаваното от длъжника недвижимо имущество,
банкови сметки и възнаграждения за труд.
На 02.05.2024 г. е изпратено запорно съобщение до Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - Затвор Пловдив за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на И.
4
В. Т..
На 07.05.2024г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД
На 22.05.2024 г. е изпратено запорно съобщение до Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - Затвор Пловдив за налагане на запор върху вземанията, представляващи
средства по личната партида на И. В. Т..
Понастоящем И. В. Т. е преместен в Затвор София за излежаване на наложеното му
наказание. По данни на Затвор София И. В. Т. не полага труд и не получава възнаграждение.
Видно от справка от МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, по
отношение на И. Т. е постановена влязла в сила присъда на ВКС от 04.12.2013г. Същият е
обявен за общодържавно издирване от ОДМВР Пловдив на 11.12.2013г. Обявен е за
международно издирване от ДМОС – МВР на 14.12.2013г., въз основа на Европейска
заповед за арест, издадена на 14.12.2013г. от Окръжна прокуратура – гр. Пловдив по
преписка № ДР 157/2013г. След посочената дата лицето не е било установено или задържано
на основание международното издирване от Р България, като местонахождението му е било
неизвестно. На 01.03.2024г. И. Т. е екстрадиран от Узбекистан в Р. България. Съгласно
съобщение от узбекистанските власти, на 06.12.2023г., лицето е било помилвано от
президента на Узбекистан във връзка с наложената му от узбекистанските власти присъда,
като от 06.12.2023г. е бил задържан на основание българското искане за екстрадиция.
Видно от удостоверение от МП ГДИН И. Т. е бил задържан по наказателното
производство в периода 20.04.2009г.-09.12.2011г., присъдата му е влязла в сила на
04.12.2013г., но е приведена в изпълнение с начало 02.03.2024г.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл.439 ГПК. Същият е допустим, тъй като длъжникът винаги има интерес
да установи, че възможността на взискателя да се удовлетвори принудително е погасена
давност, независимо дали длъжникът разполага или не със секвестируемо имущество, тъй
като в противен случай принудителното изпълнение може да бъде насочено срещу всяко
придобито в последствие имущество.
В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издадено изпълнително основание в полза
на ответниците.
В тежест на ответниците е да докажат обстоятелства, които спират или прекъсват течението
на давността.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.,
ОСГТК НА ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
5
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.“
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.“
Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик Б.Б., когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
6
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.“
В настоящия случай вземането е установено с влязла в сила на 04.12.2013г. присъда и на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност е 5-годишна.
Съдът намира, че в случая не може по аналогия да се приложи чл.115, ал.2 ЗЗД, според
който, ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно
мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането
им. Не е налице празнота в закона, която да налага прилагане на тази норма по аналогия на
закона или аналогия на правото. Нормата на чл.115, ал.2 ЗЗД касае конкретна хипотеза на
военна мобилизация, а по отношение на длъжника такава няма. Изразът в закона, че не тече
давностен срок и че искът може да се предяви до шест месеца от демобилизирането явно се
отнася до кредитора на дадено вземане. Длъжникът не предявява иск и за него не се отнася
възможността за предявяване на иск. По отношение на длъжника правилото се прилага в
смисъл, че изпълнението на неговото задължение се отсрочва за шест месеца след
освобождаването от служба. Тази хипотеза няма никакви сходства с настоящата, при която
длъжникът се укрива, за да не изтърпи наложено наказание, доколкото самото укриване не
препятства предприемането на действия по принудително изпълнение. Следва да се посочи,
че както нормата на чл.115, ал.2 ЗЗД, така и тази по чл. 114, ал.3 ЗЗД /за вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца/ се отнасят за
давността, с която се изсрочва иск на кредитора срещу длъжника, а в случая тези искове са
предявени и са били уважени. Цитираните норми не са приложими по отношение на иска по
чл.439 ГПК, който е отрицателен установителен иск, основаващ се на факт/и, настъпил/и
след уважаване на осъдителния иск на кредитора, по който е могло да се релевират
възражения по чл.114, ал.3 и чл.115, ал.2 ЗЗД, но от страна на длъжника.
Безспорно обстоятелството, че присъдата не е могла да бъде приведена в изпълнение в
периода от влизането й в сила 04.12.2013г. до 02.05.2024 г. се дължи на противоправното
поведение на ищеца, който противозаконно е напуснал Р. България и се е укрил. Това
очевидно по никакъв начин не е препятствало образуването на изпълнително дело и
пристъпване към изпълнение чрез посочените от взискателите способи. Видно е, че ЧСИ е
извършил проучване на имуществото на длъжника и е предприел изпълнителни действия по
налагане на запори на банкови сметки на длъжника, доколкото не се е установило друго
7
секвестируемо имущество. След 26.06.2015г. са изпратени запорни съобщения на
11.07.2016г., 17.07.2017г., а на 24.07.2017 г. по изпълнителното дело е получена сума от
„УниКредит Булбанк“ АД в изпълнение на наложения запор. След 24.07.2017г. не се
установява искане от страна на взискателите или предприемане на изпълнителни действия
от страна на ЧСИ до 01.03.2024г., когато са изпратени нови запорни съобщения до ГДИН –
затвор София и затвор Пловдив. Действително ЧСИ А.П. е изискал на 26.11.2018г. и
17.07.2023г. справки от МВР дали длъжникът е бил задържан, но изискването на справки,
както беше посочено, не представлява изпълнително действие от естество да прекъсне
течението на давността, доколкото не е елемент от изпълнителен способ. Следва да се
посочи, че ако при образуване на изп.д. № 137/2014г. е било установено секвестируемо
имущество, то изпълнението би продължило, независимо дали длъжникът е бил на
територията на Р. България и е изтърпявал наложеното му наказание. Безспорната
укоримост на поведението на И. Т., което е препятствало изпълнението на осъдителната
присъда, обаче не е свързана с невъзможността срещу него да се предприемат изпълнителни
действия. Липсата на удовлетворение на притезанията на взискателите, без да се поставя под
съмнение изначалната несправедливост на това положение, се дължи на липса на
имущество, което да бъде осребрено по изпълнителното дело, а не на отклонението на
ищеца от изтърпяване на наложеното му наказание. Поради това не може да се приеме, че
съществува пряка причинно-следствена връзка между неизтърпяването на наложеното
наказание в периода 04.12.2013г.- 02.03.2024г. по наказателното дело и невъзможността за
удовлетворение на взискателите по изпълнителното дело, доколкото тази невъзможност би
била налице при липса на имущество и ако длъжникът надлежно беше изтърпявал
наказанието си през целия период от 04.12.2013г. до момента.
Предвид изложеното, в периода 24.07.2017г.- 01.03.2024г. не се установяват действия на
ЧСИ или на взискателите, които да са от естество да прекъснат давността. Прилагайки
закона, съдът е длъжен да приеме, че възможността на ответниците да съберат по
принудителен ред присъдените им суми се е погасила на 01.10.2022г., като се вземе предвид
и спирането на течението й в периода в периода на извънредното положение /13.03.2020 г. -
21.05.2020 г./.
Ето защо, исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно разноските:
Направено е искане от адв. Р. С. от САК, гр. София, ул. ********* да й се определи
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Нито в договора, нито в списъка с
разноски, нито в о.с.з. е посочена хипотезата по чл.38, ал.1, т.1-т.3 ЗА, на основание на която
е предоставена безплатна правна помощ, поради което съдът не може да извърши преценка
за наличие на предпоставките за определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Предвид изложеното искането следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на дължимата държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК и разноските за снабдяване
с препис от изпълнителното производство, съдът намира, че същите не следва да се
присъждат на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, доколкото ответниците в настоящото
8
производство са пострадали от престъпление, за което е постановена влязла в сила присъда.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения иск от ищеца И. В. Т. с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. *********, че на основание чл.439, ал.1 ГПК, е погасена по
давност възможността за ответниците Р. К. В. с ЕГН ********** и М. В. В. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. София, ул. ********* да съберат принудително сумите от по
150 000 лева /общо 300 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2009г. до
плащането, присъдени с присъда по н.о.х.д. №1061/2010г., за които са издадени
изпълнителни листове от 13.02.2014 г. по н.о.х.д. № 1061/2010 г. по описа на СГС, 29 състав
и е образувано изп.дело №20248490400238 по описа на ЧСИ А. П., рег. №849, район на
действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р. С. от САК, гр. София, ул. ********* да
й се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ответниците - ЧСИ
А. П., рег. №849, район на действие СГС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9