Решение по дело №5886/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5886 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** против „Електроразпределение Север“ АД , с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, сумата в размер на 2478,85 лв. по фактура № 0106211893от 13.05.2020г. за периода 12.04.2017г. до 24.03.2020г., за партида с клиентски № ***  , с адрес на обекта гр.В.

Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия за битови нужди, в имот, находящ се в гр.В.. Оспорва изцяло дължимостта на задължението обективирано в процесната фактура №  *** от 13.05.2020г. за периода 12.04.2017г. до 24.03.2020г., за партида с клиентски № ***, с адрес на обекта гр.В., както и всички документи във връзка с нейното издаване.

Ищецът възразява, че липсва констатация дали СТИ измерва неправилно или пък измерва с грешка извън допустимата. Счита, че е нарушена  процедурата по уведомяване на потребителя. Сочи, че  ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл.42, ал.5 от ПИКЕЕ за обслужване на измервателните системи най-малко на три месеца и за съставяне на досие на измервателната система. Излага, че задължение  да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца.

Ищецът възразява, че преминалото количеството електроенергия отчетено в тарифа 3 е невъзможно да бъде определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията за технологични разходи е различна в различните периоди от време.възразява, че няма данни дали провереното СТИ е било изправно към момента на монтирането му, както и дали същият е монтиран по реда на чл.45 от ЗИ. Поради което счита, че не дължи начислената й сума от 2478,85 лева. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на исковете.

Твърди, че Констативният протокол от извършена проверка № 5100482/24.03.2020 г. е съставен съобразно изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Сочи, че ищецът е редовно уведомен за извършената корекционна процедура, като липсва изискване същият да присъства на проверката.

Излага, че към датата на проверката действат Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Извършено е начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени като е осъществен правопораждащият фактически състав.

Ответникът счита, че въпреки, че е извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предд. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 183 и чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

Съгласно Констативен протокол № 5100482  на 24.03.2020 г. служители на "ЕРП Север" АД са извършили проверка в обект, находящ се в гр.В. демонтирали СТИ с показания, нощна-000551, дневна-004740 . Протоколът е подписан от свидетел Р. Д..

Видно от становище за начисляване на ел. енергия от 12.05.2020г., е начислено допълнително количество ел. енергия в размер 12997  кВтч за период 12.04.2017г.-24.03.2020г.

По делото е представен Констативен протокол №382/05.05.2020г. от последваща проверка на БИМ, РО-Русе ведно от които, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала ел.енергия в тарифа  3- 12997,253 кВч , която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологични и технически характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. Изтекъл срок на последваща проверка.

По делото е представен от „Е.Б.“ ООД, ***,   протокол за проверка на електромер №10965р-А-11/24.03.2017г.

От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, че СТИ към датата на проверката е бил в метрологична годност. Електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 12 997 кВч е отчетена от процесния СТИ. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесиня СТИ доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Извършените математически изследвания по фактура №********** са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера. Процесната измервателна система, измерваща ел.енергия на процесния обект, присъединен към мрежа ниско напрежение е с мощност 13.2 Kw, което е много под 100 Kw.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

За да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него сума в размер на 2478,85 лв. по фактура № 0106211893от 13.05.2020г.  , за партида с клиентски № ***  и аб.№ *** е дължима.

В контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, както и нейния размер.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

В случая корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия. Правилата са издадени по законова делегация и затова имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Съдебната практика приема, че със ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 54/12г., в сила от 17.07.2012г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако обаче е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само и единствено при предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/12г., в сила от 17.07.2012г./, както съответно и ОУ на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Нови ПИКЕЕ, приети на основание горепосочените норми, са издадени на 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция.

 Съгласно разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като измервателните системи се проверяват за съответствието с изискванията за точност. В чл. 46 е регламентирано, че извън проверките по чл. 45, операторът извършва технически проверки на място на измервателната система/СТИ, както и смяна или промяна на параметризиращата програма на СТИ, като отчитането на СТИ не се счита за техническа проверка по реда на правилата. В чл. 42, ал. 5 е предвидено задължение за оператора да извършва обслужване и проверка на измервателните системи най- малко веднъж на три месеца. Ако при проверката не се установят отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието по чл. 33 се отразява това, датата на проверката и други данни установени с нея. Ако обаче при проверките се установят отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система се съставя констативен протокол по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 констативният протокол се подписва от представител на оператора на мрежата и от ползвателя или негов представител. А в случай на отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от тяхна страна да го подпишат, констативният протокол се подписва от представител на оператора на мрежата и свидетел, който не е служител на оператора. В КП се отразяват присъстващите при проверката, както и отказа за подписване от страна на ползвателя или неговия представител, ако е направен такъв. В разглеждания случай, протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и от един свидетел. Следователно, спазено е изискването на чл. 49, ал.2 ПИКЕЕ. Настоящият състав приема, че в случая операторът не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ, доколкото проверката е извършена на 24.03.2020г., т.е извън тримесечния срок. Независимо от това, само по себе си това обстоятелство не опорочава процедурата. Това задължение е установено в интерес и на двете страните в облигацията, но неизпълнението му не е скрепено със санкция за ЕРП и в частност да обосновава отпадане възможността му да извършва корекционни процедури.

В допълнение следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства става ясно, че ответното дружество не е спазило процедурата по чл. 49, ал. 4 във вр. с ал. 3 ПИКЕЕ. Доколкото в случая потребителят не е присъствал лично при извършване на проверката, "ЕРП С. " АД е следвало да му изпрати съставения констативен протокол в седемдневен срок от съставянето му. Видно от приложената към отговора на исковата молба обратна разписка, протоколът е изпратен на ищцата два месеца след изтичането на така предвидения срок.

В случая не се доказа по делото, че измереното количество електрическа енергия в скритите регистри 1.8.3 е натрупано след монтажа на средството за търговско измерване като условие за неговото преизчисляване. В протокола за първоначален монтаж на електромера не са отразени показанията на въпросния регистър  1.8.3,  нито на сумарния такъв – 1.8.0, отчитащ цялата преминала през измервателната система на електромера ел. енергия, поради което не може да се направи категоричен извод дали отчетените към датата на техническата проверка количества електроенергия в невизуализирания регистър са реално потребени в периода на корекцията, за да се изисква от абоната заплащането на тяхната цена.

Дори и да се приеме, че от представен от „Е.Б.“ ООД, ***, протокол за проверка на електромер №10965р-А-11/24.03.2017г.при сборуване на показания в тарифа 1 и тарифа 2,то изводът,че в регистър 3 и всеки друг показанията са били нулеви, то не се установява , липсват данни за началния момент, от който електромерът, параметризиран за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия в трета, върхова тарифа. същевременно третото неучастващо в спора лице „Е.Б.“ ООД извършило метрологичната проверка, протокол №10965р-А-11/24.03.2017г., който единствено има характеристите на официален свидетелстващ документ, липсва отразяване показанията на СТИ към датата на проверката по тарифи 1.8.0 и 1.8.З. Затова и посоченото показание на регистър 1.8.0 в придружителното писмо, с което е изпратен протоколът е неясно въз основа на какво е посочено, доколкото в протокола от метрологичната проверка няма такова удостоверяване.

Недоказан остана точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия в трета тарифа. Тъй като липсват данни за началния момент на грешката, не може да бъде установено и обстоятелството дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е действително потребено от конкретния абонат в процесния период. Дори и да се приеме за реално преминало количеството електроенергия, отчетено в регистър 1.8.3, е невъзможно да бъде определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията за технологични разходи е различна в различните периоди от време, както е отразено и в Приложение А към издадената фактура за начисление на електрическа енергия. При това положение остава неизяснено как операторът е преценил каква част от общо отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3 следва да отнесе към отделните, различни по времетраене подпериоди. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг начин в подпериодите, предвид различните цени за тях, ще се получи различна крайна стойност на дължимата цена. От всичко това следва, че ответното дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната електроенергия в процесния период. В този смисъл е и съдебната практика-Решение №1285/03.11.2020г. по възз.гр.д.№ 2027/20г. на ВОС, Решение № 1317/04.11.2020г. по възз.гр.д.№2342/20г. на ВОС и Решение № 1386/13.11.2020г. на ВОС.

Операторът има задължение да осигурява на потребителя възможност за контрол на показанията на СТИ. При това положение отчетът в недостъпен и скрит за потребителя регистър е в пряко нарушение на тези правила. След като невизуализираната тарифа 1.8.3 подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат производителят и лицензираното за ползване енергийно дружество, възможността за контрол на абоната на практика липсва. Липсата на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по тарифа 1.8.3 и препараметризирането на електромера да отчита по този начин не обвързва потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и противоречи на чл. 10 и 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

Направено е възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба Наредбата №1/9.07.2004г.  /в редакцията си към датата на заплащане/ не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса и такса съд.удостоверение- 104,15 лева и 350 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление *** Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“ №258, сумата от 2478,85 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки) по фактура № ********** от 13.05.2020г. за периода 12.04.2017г. до 24.03.2020г., за партида с клиентски № *** и аб.№ ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА “„Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление *** Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 454,15 лв. (четиристотин петдесет и четири лева и петнадесет стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: