Р Е Ш Е Н И Е №
от 10.07.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на единадесети
юни, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3735/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 33, ал. 2
от Закона за собствеността.
Образувано е по искова молба на Е.Й.Й.,
чрез адв. Р.П. - ВТАК, срещу П.Й.Й. и В.П.А.. Процесуалният представител на
ищцата развива съображения, че последната и първият ответник П.Й. са брат и сестра
и са съсобственици на основание дарение от майка им на недвижим имот, находящ
се в село Арбанаси, община Велико Търново, ул. "Капитан Павел Грамадов" № 18, етаж 2, а именно: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 00583.501.412.1.1, който се намира в сграда разположена
в поземлен имот с идентификатор
00583.501.412, с предназначение жилище - апартамент, заедно със
северозападната маза в сградата и 1/3 идеална част от общите части на сградата.
Твърди, че на 27.08.2019 година ответникът Й. е сключил договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу извършен ремонт на същия, обективиран в НА № 1863, том
10, рег. № 9771, дело № 1156 от 2019г., като сделката е осъществена в нарушение
на чл. 33, ал. 1 ЗС, тъй като Й. е продал притежаваната от него 1/2 ид. част от имота без да я предложи на Е.Й.. Посочва, че
ищцата е научила за извършената продажба на 14.10.2019 година, когато е
получила съобщение по гр.д. № 2875/2019г. на ВТРС. Направено е искане да бъде
постановено решение, с което да бъде допуснато изкупуване на 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния имот. Претендира
да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен
редовно на ответниците по делото лично, като в срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от В.П.А., чрез адв. М.Н. - ВТАК. Процесуалният
представител на ответника развива съображения, че предявеният иск е недопустим,
доколкото е изтекъл преклузивният срок по чл. 33, ал.
2 ЗС, тъй като НА е вписан на 27.08.2019 година, а и за гр.д. № 2875/2019г. на
ВТРС ищцата е уведомена още на 08.10.2019 година. На следващо място посочва, че
предявеният иск е неоснователен, доколкото за да бъде уважен иск по чл. 33 ЗС е
необходимо да са налице кумулативно съсобственост върху един имот; извършване
на прехвърляне по възмезден начин, купувачът да е лице извън кръга на
съсобствениците и покана от продавача към другия съсобственик за изкупуване на
имота при същите условия. В случая по делото, насрещната престация по сключения
между ответниците договор е извършване на ремонтни дейности, което изключва
правото на изкупуване по чл. 33 ЗС. Освен това посочва, че А. притежава
самостоятелен обект в същата сграда, на същия етаж, поради което не е трето за
съсобствеността лице. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени
направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от
приложеното по делото заверено копие на НА № 46, том 4, дело № 1081/1994 година на
нотариус при ВТРС /л. 8 от делото/ се установява, че П.Й.Й. и Е.Й.Й.
са придобили собствеността, на основание дарение, на недвижим имот, находящ се
в село Арбанаси, а именно: североизточната реално отделена част и обособена в
самостоятелно жилище, съобразно одобрен архитектурен проект, част от първия
етаж на жилищната сграда, построена и попадаща в дворно място, цялото с площ
3660 кв.м., съставляващо парцел III-95, в кв. 45 по регулационния план на село
Арбанаси, заедно със северозападната маза от сградата и 1/3 ид.ч.
от общите части на сградата.
Не е спорно по делото, а и от
приложените заверени копия на Нотариален акт № 117, том 2, дело 682/1975 г.,
както и Нотариален акт № 119, том 2, дело № 684/1975г. /л. 49-52/ се установява, че В.П.А. е придобил собствеността, на основание дарение, на недвижим имот,
от дворно място - парцел IV-247, в кв. 58 по стария регулационен план на село
Арбанаси, само: югозападната реално отделена част от първия етаж на жилищната
сграда, която е обособена в самостоятелно жилище, югозападната маза от сградата
и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.
Видно от приложения по делото НА за
прехвърляне на недвижим имот, срещу извършен ремонт на недвижим имот № 1863,
том 10, рег. № 9771, дело № 1156 от 2019 година на нотариус Т. Братванова, рег.
№ 283 при НК на РБ /л. 6-7 от делото/ П.Й.Й. е прехвърлил на В.П.А.
притежаваната от него 1/2 ид.ч. от недвижим имот,
намиращ се в село Арбанаси, община Велико Търново, ул. "Капитан Павел Грамадов" № 18, етаж 2, а именно: Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 00583.501.412.1.1, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 00583.501.412, с предназначение жилище -
апартамент, заедно със северозападната маза в сградата и 1/3 идеална част от
общите части на сградата и заедно със съответните на застроената площ на имота
идеални части от правото на строеж върху имота, срещу стойността на ремонтните
дейности, които приемателят е извършил лично или чрез трети лица през лятото на
2018 година върху описания по-горе недвижим имот, която стойност страните
приемат, че е равна на 1 500.00 лева, съответна на дела на прехвърлителя.
Собственикът на имота е приел и одобрил извършените ремонтни дейности. Този
начин на плащане страните приемат за валиден начин на плащане на продажната
цена. По делото са приложени и Удостоверение
за данъчна оценка № ********** от 23.12.2019 година на Община Велико Търново;
Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1169928-27.12.2019 година /л.
21-23/.
Страните не спорят, а и видно от
приложеното заверено копие на съобщение до Е.Й.Й. по гр.д. № 2875/2019 година,
към което е приложен препис от искова молба с приложения, с вх. №
18677/26.09.2019 година /л. 32/, длъжностното лице по връчване на съобщенията е
отразило на 08.10.2019 година, че "Лицето е в чужбина. След проведен
телефонен разговор посочи адрес за призоваване - град Велико Търново, ул.
" Цанко Церковски" № 38, ет. 6 - за адв. Р.П..".
Не е спорно по делото, а и от
приложеното заверено копие на съобщение до Е.Й.Й. по гр.д. № 2875/2019 година
/л. 5/, се установява, че на 14.10.2019
година на последната, чрез адв. Р. П., е връчен препис от искова молба с
приложения, с вх. № 18677/26.09.2019 година. Последното се установява и след
извършена служебна проверка от деловодната програма на ВТРС.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството
по делото е образувано по предявен конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от
Закона за собствеността.
Предпоставките, при които
възниква правото на иск за изкупуване в полза на съсобственика, съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗС са: наличие на съсобственост върху недвижим имот,
прехвърляне на идеална част от имота от един съсобственик на трето за
съсобствеността лице чрез договор за покупко-продажба или друг възмезден
договор и непредлагане на другия съсобственик да изкупи частта при същите
условия, при които е осъществена прехвърлителната сделка. В този смисъл и с оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже наличието
на съсобственост между него и първия ответник, сключването на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу извършен ремонт на същия на 27.08.2019г.,
както и датата, на която е узнал за извършената сделка, респективно -
ответникът носи доказателствената тежест, че преди сключването на договора
прехвърлителят - съсобственик е предложил на ищеца да изкупи дела му, че предложението
е направено при същите условия, при които в последствие е сключена сделка, вкл.
чрез провеждане на насрещно доказване относно датата на узнаване на сключения
договор от ищцата както и че купувач по сделката не е трето за съсобствеността
лица.
За надлежното упражняване на
потестативното право на съсобственика искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде
предявен в двумесечен срок от продажбата. Безпротиворечива е практиката на ВКС,
че макар този срок да е преклузивен, въпросът дали е спазен не касае
допустимостта на иска, а е от значение за неговата основателност. За спазването
му съдът следва да се произнесе с решението, с което да признае или да отрече
потестативното право, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. В този смисъл са
Определение № 68 от 18.02.2011 година по Ч.гр.д. № 48/2011г. на II г.о. на ВКС;
Определение № 309 от 04.07.2011 година по Ч.гр.д. № 291/2011г. на II г.о. на
ВКС; Определение № 519 от 31.10.2011 година по Ч.гр.д. № 354/2011г. на I г.о.
на ВКС; Определение № 329 от 06.10.2008 година по Ч.гр.д. № 1543/2008г. на IV г.о. на ВКС; Определение от 08.07.2016
година по Ч.гр.д. № 7089/2013г. на I г.о. на ВКС и много други. Последователно
се приема и че когато идеална част от недвижим имот е била продадена на трето
за съсобствеността лице, без изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я
купи, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС започва да тече от момента на узнаване за
продажбата. Само при наличие на отправена покана, този срок започва да тече от
момента на извършване на продажбата. В този смисъл е Решение № 197 от
03.08.2012 година по гр.д. № 1430/2010г. на I г.о. на ВКС, както и цитираните в
него други решение на ВКС.
В случая по делото липсват както
твърдения, така и доказателства, че до ищцата е била отправена покана за
придобиване на процесната идеална част от ответника П.Й.Й.. Затова релевантен в
случая е моментът на узнаване за процесната сделка. Няма спор, че ответникът В.П.А.
е предявил иск за делба срещу ищцата, по който е образувано гр.д. № 2875/2019
година. Не е спорно, а и от приложеното заверено копие на съобщение до Е.Й.Й.
по гр.д. № 2875/2019 година /л. 5/, се установява, че на 14.10.2019 година на
последната, чрез адв. Р. П. е връчен препис от искова молба с приложения, с вх.
№ 18677/26.09.2019 година. Настоящият съдебен състав приема, че именно на
посочената дата ищцата е узнала за осъществената прехвърлителна сделка,
доколкото именно тогава е получила, чрез адв. Р. П. - ВТАК, препис от исковата
молба за делба и доказателствата, приложени към нея и потестативното й право на
иск е заявено в срок. Неоснователно в тази насока се явява възражението на
процесуалния представител на ответника А., че ищцата е узнала за сделката на 08.10.2019
година. Видно от приложеното заверено копие на съобщението до ищцата по гр.д. №
2875/2019 година /л. 32/, длъжностното лице по връчване на съобщенията е
отразило на 08.10.2019 година, че "Лицето е в чужбина. След проведен
телефонен разговор посочи адрес за призоваване - град Велико Търново, ул.
" Цанко Церковски" № 38, ет. 6 - за адв. Р.П.."
От така извършеното удостоверяване не може да бъде направен извод, че ищцата е
узнала какъв е предметът на делото, с какви страни е последното, както и какво
е съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, т.е. че е узнала за
прехвърлителната сделка на посочената дата.
В настоящия случай, между
страните не е спорно, че ищцата и първия ответник са били съсобственици на
процесния недвижим имот на основание дарение, при права по ½ идеална
част за всеки от тях. Не е спорно, че с НА за прехвърляне на недвижим имот,
срещу извършен ремонт на недвижим имот № 1863, том 10, рег. № 9771, дело № 1156
от 2019 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ /л. 6-7 от
делото/ П.Й.Й. е прехвърлил на В.П.А. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от недвижим имот, намиращ се в село Арбанаси, община
Велико Търново, ул. "Капитан Павел Грамадов"
№ 18, етаж 2, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00583.501.412.1.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 00583.501.412, с предназначение
жилище - апартамент, заедно със северозападната маза в сградата и 1/3 идеална
част от общите части на сградата и заедно със съответните на застроената площ
на имота идеални части от правото на строеж върху имота, срещу стойността на
ремонтните дейности, които приемателят е извършил лично или чрез трети лица
през лятото на 2018 година върху описания по-горе недвижим имот, която стойност
страните приемат, че е равна на 1 500.00 лева, съответна на дела на
прехвърлителя. Собственикът на имота е приел и одобрил извършените ремонтни
дейности. Този начин на плащане страните приемат за валиден начин на плащане на
продажната цена.
По делото
не се твърди, а и не са представени доказателства, че преди сделката с В.П.А.П.Й.Й.
е предложил на ищцата да изкупи собствените му идеални части от недвижимия имот
и то при същите условия, при които впоследствие е сключена прехвърлителната
сделка. Основният спорен по делото въпрос е дали разпоредбата на чл. 33, ал. 2
ЗС е приложима в конкретния случай, доколкото между ответниците е сключен Договор
за
прехвърляне на недвижим имот, срещу извършен ремонт на същия.
В съдебната практика предвид
целта на закона и разпоредбата на чл. 223 ЗЗД се приема, че разпоредба на чл. 33
ЗС е приложима и по отношение на договорите за замяна на имот срещу родово определена
вещ. В този смисъл е например решение № 413 от 26.05.2010 година по гр.д. №
2636 от 2008 година на III г.о. на ВКС. Освен това с Решение № 111 от
30.10.2018 година на гр.д. № 3807/2017 година на I г.о. ВКС изрично се е
произнесъл по въпроса "Намира ли приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2
ЗС, когато разпореждането с притежаваните от съсобственика части от съсобствени
имоти в полза на трето на съсобствеността лице е по договор за даване вместо
изпълнение?", като е даден положителен отговор на въпроса. Даването вместо
изпълнение е уредено в чл. 65 ЗЗД като самостоятелен вид договор между кредитор
и длъжник, чиято цел е погасяването на едно облигационно задължение. Когато
този договор предвижда вместо изпълнение на паричен дълг длъжникът да прехвърли
на кредитора правото на собственост върху определена движима или недвижима вещ,
до голяма степен този договор се доближава, прилича на договора за
покупко-продажба. Разликата между тях е само в основанието на двата вида
договори: докато продажбата се сключва с acquirendi causa, то даването вместо изпълнение има погасителна цел.
Въпреки тези различия обаче, когато се касае за даване - прехвърляне на
недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг, договорът за даване вместо
изпълнение до голяма степен е сходен с договора за продажба. Поради това за
този договор разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС намира приложение ако за
съсобственика - прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще е приобретателят
на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот /другият
съсобственик или трето лице/ и ако от самата сделка може да се определи цената,
срещу която се прехвърля идеалната част от съсобствения недвижим имот.
В случая по делото сключения
между ответниците договор по своята правна същност е именно договор за даване
вместо изпълнение. Видно от последния насрещната престация, срещу прехвърлените
идеални части от имота, е стойността на ремонтните дейности, които В.П.А. е
извършил лично или чрез трети лица през лятото на 2018 година върху описания
по-горе недвижим имот, която стойност страните приемат, че е равна на 1 500.00
лева. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице и останалите
предпоставки за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС, доколкото за П.Й.Й. е без
правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част
от съсобствения недвижим имот. По делото могат да се изведат единствено лични
мотиви, доколкото видно от приложените по делото доказателства страните са
близки роднини. От значение в случая е единствено каузата за сключване на
договора за даване вместо изпълнение, а именно – погасяване на задължението му
към кредитора В.П.А.. В този смисъл за ответника П.Й. е напълно безразлично по
кой от двата възможни начина ще погаси паричното си задължение към ответника А.
- чрез даване вместо изпълнение или като продаде на ищцата процесния имот за
сума равна на дълга му към А. и с получената продажна цена да погаси
задължението си към него. Затова Й. е бил длъжен, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС да
предложи на ищцата неговите идеални части от процесния недвижим имот на цена,
равна на задължението му към кредитора, която да покрие същото, доколкото
именно при тези условия са сключили процесния договор. Освен това от самия
договор може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от
съсобствения недвижим имот, като страните са приели, че това е сумата в размер
на 1 500.00 лева. Нещо повече, в самия договор страните по него изрично са
приели, че този начин на плащане е "валиден начин на плащане на продажната
цена", т.е. приравняват договора като последици на договор за
покупко-продажба. Ето защо неспазването на разпоредбата на чл. 33 от Закона за
собствеността дава право на ищцата - съсобственик да заявя по съдебен път
потестативното си право на изкупуване.
На следващо място настоящият
съдебен състав приема, че ответникът В.П.А. е трето за съсобствеността лице. Действително
страните по делото не оспорват, а и от представените доказателства се
установява, че на същия етаж от сградата има друг самостоятелен обект, който е
собственост на ответника В.П.А. и който е брат на майката на П.Й. и Е.Й., като
всеки от собствениците на самостоятелен обект в сградата има съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в
който е построена. Това обстоятелство обаче води до неприложимостта на
разпоредбата на чл. 33 ЗС - за разпореждане с всеки самостоятелен обект в
сградата без да бъде предлаган на носителите на правото на собственост на
другите самостоятелни обекти в сграда, доколкото между собствениците на
самостоятелни обекти в сградата възниква етажна собственост по отношение на
общите й части по смисъла на чл. 38 и следващите ЗС, които имат акцесорен
характер и за тях не се прилагат разпоредбите на чл. 33 ЗС. Когато обаче
правото на собственост върху един самостоятелен обект в сградата принадлежи на
повече от едно лице, по отношение на този самостоятелен обект е налице
съсобственост между тези лица, респективно - за него е приложима разпоредбата
на чл. 33 ЗС.
Мотивиран от всичко изложено
съдът намира, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от
Закона за собствеността се явява основателен и доказан,
поради което и като такъв следва да бъде уважен, като бъде допуснато,
на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, изкупуване на процесната ½ идеална част
от процесния недвижим имот от ищцата, при условията, договорени е договора за прехвърляне
на недвижим имот, срещу извършен ремонт на недвижим имот. На основание чл. 33,
ал. 3 ЗС ищцата следва да бъде осъдена да заплати на кредитора, приобретател по сделката сумата в размер на 1 500.00 лв.,
равняваща се на дълга на П.Й.Й. към него, в едномесечен срок от влизане в сила
на настоящото решение.
При този изход на делото и
предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищцата за присъждане
на разноски се явява основателна, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят направените
от нея разноски в размер на 550.00 лева, от които 50.00 лева - внесена държавна такса и 500.00 лева - за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска,
предявен от Е.Й. ***, с ЕГН **********
срещу П.Й. ***, с ЕГН ********** и В.П.А. ***, с ЕГН **********, ИЗКУПУВАНЕ от страна на Е.Й. ***, с ЕГН ********** на ½ идеална част от следния недвижим
имот, находящ се в село Арбанаси, община Велико Търново, ул. "Капитан
Павел Грамадов" № 18, ет.
2, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН обект в СГРАДА с идентификатор № 00583.501.412.1.1 /нула, нула, пет, осем, три,
точка, пет, нула, едно, точка, четири, едно, две, точка, едно, точка, едно/,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 00583.501.412 /нула, нула, пет, осем, три, точка, пет,
нула, едно, точка, четири/, с
предназначение жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в
сградата съгласно Схема № 15-1169928-27.12.2019г. на СГКК - град Велико
Търново: на същия етаж - 00583.501.412.1.2; под обекта - 00583.501.412.1.3; над
обекта - няма, заедно със северозападната маза от сградата, както и 1/3 ид.ч. от сграда, при
условията, договорени на 27.08.2019 година между П.Й. ***, с ЕГН **********, от една страна и В.П.А. ***, с ЕГН **********, от друга страна и обективирани в НА
за прехвърляне на недвижим имот, срещу извършен ремонт на недвижим имот № 1863,
том 10, рег. № 9771, дело № 1156 от 2019 година на нотариус Т. Братванова, рег.
№ 283 при НК на РБ, вписан в СВп - Велико Търново под
акт № 40, том XVII, дело № 3178/2019 година, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
решение Е.Й. ***, с ЕГН ********** заплати на В.П.А. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 1 500.00 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА П.Й. ***, с ЕГН ********** и В.П.А. ***,
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Й. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 550.00 лева /петстотин
и петдесет лева/, представляваща направени от нея разноски по делото.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: