№ 261
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. С.
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело №
20243100900529 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Юробанк България“ АД срещу Е. Т. И. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
33243.45лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит FL1286773/01.06.2022г.
2538.04лв., представляваща обезщетение за забава в върху главницата от
33243.45лв. за периода 01.04.2023г. до 27.05.2024г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.06.2024г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски
кредит FL1286773/01.06.2022г., по силата на който „Юробанк България“ АД е
предоставила на Е. Т. И. кредит в размер от 40000.00 лева за текущи нужди,
като кредитополучателят се задължава да го върне, ведно с дължимите лихви
в срок до 01.06.2030г. По силата на чл.3, ал.1 от договора кредитът се
олихвява с променлива лихва. За първите дванадесет месеца се дължи лихва,
1
изчислена при прилагане на фиксиран лихвен процент от 6.200%. За
остатъчния период на кредита се прилага променлив годишен лихвен процент
в размер на 6.200%, формиран от Референтен лихвен процент Прайм на
банката за съответния период на начисляване и договорна надбавка.
ГПР съгласно чл.3, ал.8 от договора се равнява на 8.44%.
Кредитът е усвоен на 01.06.2022г.
Кредитът е в просрочие от 01.04.2023г. и са просрочени 12 вноски по
главница и договорни лихви.
Поради забавата е начислена неустойка по чл.9 от договора в размер на
законната лихва.
С оглед неплащане на месечна вноска №10 с падеж 01.04.2023г. банката
е направила изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, което е
връчено с покана на ответника на 12.03.2024г. чрез ЧСИ С.Х. и ЧСИ П. И..
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, каквато е отказано с разпореждане №3903/09.09.2024г. за
процесните суми 33243.45лв. и 2538.04лв.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати процесните суми.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба чрез особен представител.
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Оспорва се приложената към исковата молба Методология за
определяне на референтен лихвен процент да се отнася за процесния договор.
На ответника не е била предоставена възможност да сравни различни
предложения, което да му позволи да вземе информирано решение за
сключването на договор за потребителски кредит.
Твърди си, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, които
не са индивидуално договорени
Клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави
и заобикаляне на Закона за потребителския кредит. Отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, води до оскъпяването на
кредита. Неустойката се превръща в добавък към възнаградителната лихва, по
2
този начин се цели заобикаляне на установения в чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит праг на годишния процент на разходите /пет пъти
размера на законната лихва/.
На следващо място се оспорва правото на кредитора да капитализира
лихвата към главницата. Това представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10,
ал.3 от ЗЗД, което е допустимо само при уговорка между търговци на
основание чл.294 от ТЗ.
Ответникът оспорва обстоятелството да е надлежно уведомен за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Такова уведомление не
е било получено от него чрез ЧСИ на 12.03.2024г. В тази връзка не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез процесуалните
си представители, поддържат исковата молба, респективно отговора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен
договор за потребителски кредит FL1286773/01.06.2022г., по силата на който
„Юробанк България“ АД е предоставила на Е. Т. И. кредит в размер от
40000.00 лева за текущи нужди, като кредитополучателят се задължава да го
върне, ведно с дължимите лихви в срок до 01.06.2030г. По силата на чл.3, ал.1
от договора кредитът се олихвява с променлива лихва. За първите дванадесет
месеца се дължи лихва, изчислена при прилагане на фиксиран лихвен процент
от 6.200%. От тринадесетия месец се прилага променлив годишен лихвен
процент в размер на 6.200%, формиран от Референтен лихвен процент
„Прайм“ на банката за необезпечени кредити за съответния период на
начисляване и договорна надбавка.
ГПР съгласно чл.3, ал.8 от договора се равнява на 8.44%.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
кредитът е усвоен по разплащателна сметка.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при
3
вземане предвид основната дейност на кредитодателя, въззивната инстанция
приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът,
като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма с шрифт не по - малък от 12, съгласно чл.10 от
Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В
чл.3, ал.8 и ал.9 е посочен годишния процент на разходите, ведно с описаните
допускания, съгласно чл.11, ал.1, т.10. Договорът е подписан от страните, в
това число и приложение №1 към него - Методология за определяне на
референтен лихвен процент „Прайм“ по потребителски и жилищно –
ипотечни кредити.
Погасителният план е подписан от страните и същият съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и вноската за застраховка, което е в
съответствие с чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит.
Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит не
страда от цялостна недействителност на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит.
За определяне на размера на дължимите главница и обезщетение за
забава съдът намира, че следва да се произнесе по направените възражения за
4
неравноправност, както и по въпросите за които следи служебно.
Основателността на тези възражения ще доведе до друг размер на главници,
лихви и такси, който пък ще намери отражение при погасяване на
задълженията по реда на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД.
По въпроса за наличието на неравноправни клаузи, настоящият състав
констатира следното:
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които
такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия.
В процесният договор в чл.3, в приложение №1 са посочени размера на
променливия лихвен процент, как е формиран, условията за неговото
изменение. Клаузата следва да се счита за индивидуално договорена, няма
доказателства в противния смисъл. Отделно от това в нея подробно е
разписано, че променливия лихвен процент се състои от референтен лихвен
процент и фиксирана надбавка. Референтният лихвен процент „ПРАЙМ“ се
определя от Комитета на управление на активите и пасивите съгласно
Методологията на Банката /приложение № 1/, при което е възможно както
неговото понижаване, така и неговото повишаване. В процесния договор за
кредит е посочен алгоритъмът и правилото, по които лихвеният процент може
да бъде променян от банката, като на кредитополучателя е представена и
информация относно изменението на лихвения процент по кредита с
изменението на стойностите на факторите, които биха били основание за
промяната. Т.е липсва индикация за неравноправност, поради липса на ясен и
разбираем език, съответно да води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Отделно от горното главницата е олихвявана през целия период с лихвен
5
процент от 6.200% до изявлението за предсрочна изискуемост на банката,
според вещото лице.
Предвид горните мотиви съдът намира, че следва бъдат приложени като
действителни клаузите за договорни лихви, поради което платеното по тях не
следва да се отнесе за плащане по главницата.
Падежът на задълженията по договора за кредит е настъпил.
Ищец се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от
кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, неговото
волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Необходимо е и да е налице и обективният факт на неплащане на главница и
лихви по кредита, съгласно чл.14, ал.1 от договора.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че е налице просрочие от 01.05.2023г.
Волеизявлението за предсрочна изискуемост е изпратено на ответника
чрез ЧСИ, но не е връчено, поради което е направено отново с исковата молба.
С получаването й от особения представител на ответника е реализиран пълния
фактически състав и е настъпила предсрочната изискуемост на цялото
задължение.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза е
налице неплатен остатък от главница в размер на 36709.75лв. Вещото лице е
категорично, че банката не е капитализирала договорни или други лихви към
главницата, в тази връзка възражението на ответника се явява неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният главен иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълния му размер.
По отношение за обезщетението за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху
главницата, същото се претендира в размер на 10% и е в пълно съответствие с
нормата на чл.33 от Закона за потребителския кредит. Ищецът не е предявявал
претенция, основана на неустоечна клауза, каквито твърдения прави
ответника, във връзка, с което са и направените възраженията за нищожност.
Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава се равнява на
2570.19лв., което обуславя като краен резултат основателност и на акцесорния
иск.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 12333.28 лв., при
съобразяване на присъдените вече 567.04лв. със заповедта за изпълнение по
ч.гр. дело №20243130101025/2024г. по описа на Районен съд - Провадия,
съразмерно частта, в която е уважено заявлението.
Особеният представител прави възражение за прекомерност на
уговореното и платено адвокатско възнаграждение, ако е над минимума по
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а то изчислено в случая не нахвърля.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Бул. „Околовръстен път“ №260 сумата от
33243.45лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
FL1286773/01.06.2022г., сумата от 2538.04лв., представляваща обезщетение за
забава в върху главницата от 33243.45лв. за периода 01.04.2023г. до
27.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.06.2024г. до окончателното й изплащане на
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.2 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Бул. „Околовръстен път“ №260 сумата от
12333.28лв., представляваща сторени съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за настоящото и заповедното производство на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8