№ 169
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100515422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано e по жалба с вх. № 35516/30.12.2021 г. по описа на СГС, подадена от И.Е.М.. и
Е.Е.Е. – наследници на Е.Е.Д. - длъжник по изпълнително дело № 20127810401052 по описа
на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, срещу разпореждане от 14.10.2021 г., с което съдебният
изпълнител е отказал прекратяване на принудителното изпълнение. Навеждат се доводи, че
е налице хипотезата за прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК –
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Жалбоподателите излагат твърдения, че по отношение на наследодателя им Е.Е.Д.
перемпцията е настъпила на 11.04.2015 г., тъй като по горепосоченото дело не са
извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Молят
обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Взискателят „Е.М.“ ЕООД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Частен съдебен изпълнител Г.Д. е дал обяснения във връзка с постановения акт, като счита,
че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по делото не е налице двугодишен период, през
който да не са поискани изпълнителни действия от страна на взискателя или да не са
извършени такива по инициатива на съдебния изпълнител. Навежда доводи, че
Преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече общо, а не самостоятелно за длъжниците.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
1
Жалбата е допустима и подадена в срок, а по същество е основателна.
Изпълнителното производство е образувано на 19.10.2012 г. по молба на „Р.Б.Б.“ ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 3952/2012 г. на Районен
съд - Перник, срещу Е.Е.Д., Г.В.С., М.Б.Д., Н.В.П. и „Е.И.Е.“ ЕООД, за заплащане на сумата
от 52 721.34 лв. главница, ведно със законната лихва от 25.07.2012 г. до окончателното й
изплащане, 49 109.06 лв. лихва, 3 504.61 лв. съдебни разноски, ведно е таксите и разноските
по изпълнението.
На 22.11.2012 г., по молба на взискателя „Р.Б.Б.“ ЕАД, поради сключено извънсъдебно
споразумение за погасяване на задължението със солидарния длъжник Николай Първанов,
изпълнителното производство е спряно. Пет месеца по-късно, на 08.04.2013 г. изпълнението
е възобновено поради неизпълнение на извънсъдебното погасяване.
По отношение на длъжника Е.Е.Д. са извършени следните изпълнителни действия:
Наложени са запор върху банкова сметка на длъжника Е.Е.Д. в „Р.Б.Б.“ ЕАД на 12.04.2013 г.
и запори върху 5 броя МПС, собственост на Е.Е.Д..
На 18.12.2018 г. по делото постъпва молба за конституиране на „Е.М.“ ЕООД като взискател
по делото въз основа на представен договор за извършена цесия от 26.07.2018г. между
цедента „Р.Б.Б.“ ЕАД и цесионера „Е.М.“ ЕООД.
По молба на „Е.М.“ ЕООД от 30.11.2020 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК
изпълнителното производство спрямо починалия длъжник Е.Е.Д. е спряно. От извършената
справка в НБД, след издаване на удостоверението за наследници и изрична молба от
кредитора по делото са конституирани Е.Е.Е. и И.Е.М.., съгласно ПДИ, редовно връчени на
17.06.2021 г.
На 06.10.2021 г. И.Е. и Е.Е., чрез адв. М.Т. са подали молба с искане за прекратяване на
производството спрямо тях, поради настъпила перемпция спрямо техния наследодател и
длъжник по делото Е.Е.Д..
На 14.10.2021 г. ЧСИ Г.Д. постановява отказ от прекратяване на изпълнението с мотив, че
не са настъпили прекратителните срокове по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, платена е изискуемата държавна
такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината, така и в съдебната практика, е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
2
т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно
производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона
(при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа,
който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен
характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление
(определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е
по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните
правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на
ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи
съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт
(обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение по чл. 433, ал. 1 ГПК и кога ще направи това. В мотивите на Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10) е посочено,
че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молбата от 19.10.2012 г., като от
този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С налагането на запор върху банкова сметка на длъжника Е.Е.Д. в „Р.Б.Б.“ ЕАД на
12.04.2013 г. и запори върху 5 броя МПС, собственост на Е.Е.Д., е започнал да тече нов
срок. С призовка за принудително изпълнение изх. № 47531/18.04.2017 г. е насрочен опис на
движими вещи, собственост на длъжника. Други изпълнителни действия по отношение на
длъжника Е.Е.Д. не са извършвани.
Длъжникът Е.Е.Д. е бил посочен като солидарно отговорен за предявените за събиране в
изпълнителното производство вземания по изпълнителния лист, въз основа на който
първоначално е образувано производството по делото и за тези задължения, съответно
останалите в изпълнителното производство, за които носят лична отговорност, преценката за
3
обстоятелства по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да е по отношение на всеки един от тях,
като страна в процесуално правоотношение. Аргумент за самостоятелната преценка на
допустимостта на изпълнителното производство по отношение на всеки от солидарните
дължници е и разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД, сочеща, че прекратяването и спирането на
давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници.
В случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на
изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само по
отношение на част от тях. Срокът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки
длъжник, а предприетите изпълнителните действия по отношение на един от солидарните
длъжници са без правно значение и последици спрямо другия такъв, т. е. предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК подлежат на установяване в настоящото производство единствено
спрямо длъжника, поискал прекратяване на изпълнението. (в този смисъл Решение №
48/14.07.2016 г. по к. т. д. № 404/2015 г. по описа на ВКС, II т. о., както и в Решение №
83/11.04.2018 г. по к. гр. д. № 1667/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
С оглед на гореизложеното е налице настъпило по силата на закона прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на длъжника Е.Е.Д. за предявените за събиране
вземания в изпълнителното производство, за които той носи лична отговорност, което е
следвало да бъде прогласено от частния съдебен изпълнител с постановление – осъществени
са били правнорелевантните факти на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Като е отказал да направи това с оспорваното разпореждане от 14.10.2021 г., включително
след изрично искане на длъжниците, частният съдебен изпълнител е постановил
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Искането на жалбоподателите И.Е.М.. и
Е.Е.Е. – наследници на Е.Е.Д. в този смисъл е основателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба с вх. № 35516/30.12.2021 г. по описа на СГС, подадена от И.Е.М.. и
Е.Е.Е., и двамата със съдебен адрес – гр. София, ул. „******* – адв. М.Т., разпореждане за
отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК по изпълнително дело № 20127810401052 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ
по отношение на Е.Е.Д., като длъжник по предявени за събиране в производството
вземания.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5