Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1795 28 октомври 2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и
трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като разгледа административно дело
номер 2218 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на „Криптос 2018“ ЕООД, ЕИК/ Булстат *********, със седалище и адрес
на управление - гр. Несебър, ж.к „Кошарите“, к-с „Виктория Рол Гарден“ №8,
представлявано от С.С.В., против заповед №ФК-367-0344641 от 12.08.2019 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която е приложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“- магазин за спортни
стоки, находящ се в гр.Несебър, к.к „Слънчев бряг“, хотел „Петер хаус“,
стопанисван от дружеството, и е забранен достъпа до него за срок от 5/пет/ дни.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че заповедта е издадена
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила; не е мотивирана и е в
противоречие принципа за съразмерност. Излага подробни съображения. Иска да се
отмени. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП Бургас, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на
заповедта. Не ангажира други доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес от оспорването, атакува индивидуален
административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, при следните съображения:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на 03.08.2019
г. е извършена проверка на търговски обект-магазин за спортни стоки, находящ се
в гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ хотел „Петер хаус“, стопанисван от
дружеството, при която, след извършена контролна покупка на стойност от 15.00
лева, заплатена в брой, е издаден фискален бон №000050/03.08.2019 г. При
проверката е установено обаче, че в обекта не се съхранява свидетелството за
регистрация на монтираното фискално устройство/ФУ/, модел Datecs DP - 150, с ИН на ФУ №DТ 786168 и
ИН на ФП 02786168. Изведен е дневен финансов отчет №0000499 от 03.08.2019 г./л.23
от делото/ и е попълнен опис на паричните средства в обекта към момента на
започване на проверката/л.22 от делото/. Прието е, че дружеството не е спазило реда и
начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, вкл. и съхраняване на данни в контролна лента на
електронен носител, което е нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин/обн.ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007
г., Наредба №Н-18/13.12.2006 г., наредбата/. За
констатациите от проверката е съставен протокол №0344641 от 03.08.2019 г./л.19-21
от делото/.
На 09.07.2019 г. на дружеството е съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ №F503468/л.29 и 30 от делото/.
Въз основа
на акта на жалбоподателя не е издадено наказателно постановление.
Извършеното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №ФК-367-0344641 от 12.08.2019 г., на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.„д“ ЗДДС, която препраща към фактите, обективирани в цитирания
вече протокол за извършена проверка и с която е наредено „запечатване на
търговски обект“- магазин за спортни стоки, находящ се в гр.Несебър, к.к
„Слънчев бряг“, хотел „Петер хаус“, стопанисван от дружеството, и е забранен
достъпа до него за срок от 5/пет/ дни.
Заповедта, с
която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка, е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-367-0344641
от 12.08.2019 г., на началника на „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, по реда
на чл.186-188 ЗДДС, е издадена от
компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, в рамките на
делегираните със заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изп. директор на НАП
правомощия/л.31 и 32 от делото/ и е в предвидената от закона писмена форма.
На второ
място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и
съображенията за това са следните:
Жалбоподателят не оспорва, че е
извършил вмененото му нарушение, тъй като по време на проверката не е
представил на проверяващия орган свидетелството за регистрация на монтираното в
обекта фискално устройство. Ето защо съдът приема, че е налице хипотезата на
чл.42, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., която обосновава
запечатване на търговския обект.
Според правилото на чл.186, ал.1, т.1, б.„д“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което
не спази
реда или начина за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Принципно
несъхраняването в обекта на свидетелството за регистрация на монтираното в него
фискално устройство, е основание за издаване на заповед като процесната.
В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „д“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е „до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но
същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като
изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30
дни“, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок
именно от 5 дни за това нарушение за непредставяне на свидетелството за
регистрация на ФУ. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването
на предоставеното му правомощие с целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно
спазване принципа за съразмерност/чл.6 АПК/.
Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния
контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на
административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на
мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице
формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с
конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния
обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства,
същите представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни
правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната
административна мярка.
Освен това мотивите на заповедта, с които се определя
срок за запечатване на обекта за 5 дни, са неправилни. Неизпълнението на
конкретното задължение/ несъхранение на свидетелството за регистрация на ФУ в
обекта/, според адм.орган, води до негативни последици за фиска, защото не се извършва
отчетност на реализираните от лицето приходи и така се стига до отклонение от
данъчното облагане. Така изложените мотиви не кореспондират с вида на
констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна
мярка на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „д“ ЗДДС за неизпълнение задължението
на дружеството по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.- да съхранява
свидетелство за регистрация на ФУ в търговския обект, и за това, че при
поискване, същото не е представено на органите по приходи до приключване на
проверката.
Установено е, че продажбите в обекта се отчитат, тъй
като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а установената
касова наличност, съответства на отчетената от фискалното устройство.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена
проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата
законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.
Съгласно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната
административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите индивидуален
административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания за
неговото съдържание, а в случая не са изпълнени изискванията,
касаещи съдържанието на административния акт. Касае се за неизпълнение
на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с
отчитане приходите от продажби. И тъй като в заповедта липсват конкретни
фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, което
представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по
чл.183, ал.3 ЗДДС във връзка с чл.59, ал.2, т.4 АПК, е налице самостоятелно
основание за отмяна на заповедта.
Изложеното обосновава извод, че
заповедта е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и в несъответствие с
неговата цел, което налага нейната отмяна.
При този
изход на спора и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 200.00/двеста/
лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и заплатена за производството
държавна такса и 150.00/сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така
и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№ФК-367-0344641 от 12.08.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с
която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на
търговски обект“- магазин за спортни стоки, находящ се в к.к „Слънчев бряг“,
гр.Несебър, хотел „Петер хаус“, стопанисван от „Криптос 2018“ ЕООД, ЕИК/
Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр. Несебър, ж.к
„Кошарите“, к-с „Виктория Рол Гарден“ №8, представлявано от С.С.В., и е
забранен достъпа до него за срок от 5/пет/ дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите/НАП/ да заплати на „Криптос 2018“ ЕООД, ЕИК/ Булстат *********,
със седалище и адрес на управление - гр. Несебър, ж.к „Кошарите“, к-с „Виктория
Рол Гарден“ №8, представлявано от С.С.В., разноски в размер на 200.00/двеста/
лева.
Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :