РЕШЕНИЕ
№
18.07.2019 г.
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 452
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Г. фонд срещу постановление от 29.05.2019 г. на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ В.Ц., с рег. № 926 към Камарата на ЧСИ и район на
действие Софийски окръжен съд по изпълнително дело № 20199260400485,
с което молбата на длъжника за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателите до минималния размер от 200 лева, е
оставена без уважение.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление.
Излагат се доводи, че процесуалните представители на взискателите са предприели
единствено действия по образуване на изпълнително производство чрез подаване на
нарочни молби, поради което присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в общ размер на 9668,00 лева е прекомерно
и следва да се редуцира до предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
размер от 200 лева за всеки взискател. Излагат се доводи, че адвокатското
възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,
както и че по делото не са извършвани действия за удовлетворяване на вземането.
Ето защо се счита, че се дължи единствено възнаграждение за образуване на
изпълнително дело, а не и възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното
дело. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.
Препис от жалбата е връчен на взискателите
Ж.А., С.А., А.Г. и Р.Г., които в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са се възползвали
от възможността да подадат отговори на жалбата, които по своето съдържание са
идентични. Взискателите считат жалбата за неоснователна. Излагат доводи, че
изпълнителното дело е образувано за събиране на парично притезание, върху което
следва да се начисли пропорционална такса. На следващо място се посочва, че с
договори за правна защита и съдействие, всеки от взискателите е възложил на
определен адвокат, процесуалното представителство за образуване и водене на
изпълнителното дело, като е уговорено и определено възнаграждение. Посочват, че
предвид фактическата и правна сложност на делото, обусловена от големият
материален интерес, договореното адвокатско възнаграждение, в размер на 2426
лева без ДДС, не е прекомерно, а напротив – то е равно на минималния размер на
адвокатските възнаграждения, определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Твърди се, че с молбите за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ не е било
възложено по силата на чл. 18 от ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други и да определя
начина на изпълнението, а всеки от адвокатите е извършил цялостната организация
и защита на интересите на своя доверител по изпълнителното дело. С молбите за образуване е бил посочен и
изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника по изпълнението. По
изложените съображения взискателите молят жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Постъпило
е и становище на ЧСИ В.Ц., според който жалбата е неоснователна. Като доводи за това са
изтъкнати, че по изпълнителното дело са представени доказателства за уговорения
размер на адвокатско възнаграждение, както и доказателства за плащането му от
страна на взискателите, а определеният размер на адвокатския хонорар е
съобразен с Наредба № 1/23.07.2004 г. Освен това се посочва, че освен молба за
образуване процесуалните представители на взискателите са поискали извършване и
на изпълнителни действия по изпълнителното дело.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
и чл. 261 от ГПК.
Съгласно
чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съдът намира следното за установено от
фактическа страна:
Изп.
дело № 20199260400485 по описа на ЧСИ В.Ц. е образувано по молби с вх. № 5110/07.05.2019
г. /л. 1,9,17 и 25 от изп. дело/ от А.Г. и Р.Г.,
действащи със знанието и съгласието на своя баща Г.Г. и от С.А. и от Ж.А., представлявани съответно
от адв. К.Г., адв. А.Х., адв. И.М. и адв. С.Ж. /и четиримата от САК/ и въз
основа на изп. лист /л.8 от изп. дело/ от 25.04.2019 г., издаден по гр.д. №
14035/2017г. по описа на СГС, с който Г. фонд е осъден да заплати на А.Г. и Р.Г., действащи със знанието и
съгласието на своя баща Г.Г., на С.А. и на Ж.А. сумата от общо 480
000 лв. – по 120 000 лева на всеки, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, ведно със законна лихва
от 10.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Процесуалното
си представителство по изпълнителното дело взискателят А.Г. е възложила на адв.
К.Г., взискателят С.А. е
възложил на адв. И.М., взискателят Ж.А. е възложила на адв. С.Ж., а взискателят
Р.Г. е възложила на адв. А.Д.. Всеки един от взискателите е заплатил на своя процесуален представител възнаграждение в размер на 2426 лева, което се
установява от представените по изп. дело договори за правна защита и
съдействие, в които е посочено, че сумите са платени в брой и в тази част
представляват разписка за плащане /л. 3, 11, 19 и 27 от изп. дело/.
Поканата
за доброволно изпълнение на вземането по изпълнителен лист от 25.04.2019 г. е била
връчена на жалбоподателя на 14.05.2019 г. В поканата е посочено, че към дата 10.05.2019
г. Г. ф. дължи на взискателите следните суми: 480 000,00 лева – главница, 101 434,67 лева – лихва, 48,00 лева – разноски
по изп. дело, 18 050,46 лева –
такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ и 9 668,00 лева
– неолихвяема сума, представляваща адвокатско възнаграждение по договори за
правна защита и съдействие.
От
платежно нареждане от 15.05.2019 г. се установява, че на посочената дата
длъжникът Г. ф. е превел по сметка на ЧСИ Цачев сумата от 609 201,13 лева,
представляваща цялото задължение по изп. дело № 20199260400485. Това
обстоятелство се потвърждава и от представеното от ЧСИ Ц. удостоверение от
11.07.2019 г.
С
възражение вх. № 5585/16.05.2019 г. /л. 46 от изп. дело/ длъжникът Г. ф. е
поискал да се намали размерът на приетите разноски за адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело до 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г.,
както и да се намали дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и да му бъдат
възстановени надвнесените суми.
С постановление
от 29.05.2019 г., частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение, като е оставил без уважение молбата на Г. ф. за
намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение поради
прекомерност, за което го е уведомил със съобщение изх. № 8636/29.05.2019 г.
/л.49 от изп. дело/, получено на 03.06.2019 г. /известие за доставяне, л. 50 от
изп. дело/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за основателна поради следното:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015
г.-гр.д. 5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Според
чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест
на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно
постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено
закононарушение.
Предпоставка
за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК
винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски.
Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото се установи, че
всеки един от взискателите е възложил съответно на адв. К.Г., адв. А.Х., адв. И.М.
и адв. С.Ж. образуването на изп. дело и процесуалното си представителство по него,
като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2246 лева, платимо от всеки един от взискателите на съответния адвокат. В договорите за правна защита и съдействие е посочено, че
възнагражденията са заплатени в брой, поради което в тази си част имат
значението на разписка за плащане и представляват доказателство за реалното
извършване на тези разноски.
По
повод релевираното от жалбоподателя Г. ф. възражение, съдът следва да прецени дължимостта
на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ и посочения в нея начин на изпълнение /което е задължителен
реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК/, пълномощниците на взискателите не са
направили други искания за извършване на изпълнителни действия. Доколкото
дължимата по изпълнително дело сума е била заплатена от длъжника в срока за
доброволно изпълнение, то относно дължимото адвокатско възнаграждение е
приложима единствено разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
според която за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е
200 лв. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че размерът на адвокатския
хонорар не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а
представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и
критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо
от стойността на вземането.
Доводите
за приложимост на т. 2 на чл. 10 от Наредбата са неоснователни. Посочената
разпоредба касае процесуално представителство по изпълнителното дело извън
подаване на молба за образуване, а именно процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания. Както беше посочено, участието на
представителите на взискателите в настоящия случай се свежда единствено до
подаване на молби за образуване на изпълнително дело, като предвид извършеното
от длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение, то в хода на
изпълнителното дело не са били необходими и не са извършвани никакви изпълнителни
действия и не са прилагани никакви изпълнителни способи. Поради това недължимо
се явява и адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
Ето
защо съдът приема, че жалбата е основателна и че следва да се определи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на
страна по изпълнителното дело единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело, в дължимия минимален размер от 200 лв. за
всеки един адвокат на всеки един от взискателите - общо 800 лева.
След
изменението на размера на възнаграждението в компетентността на ЧСИ Ц. е да
определи новия размер на дължимите се от жалбоподателя Г. фонд такси по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ в изпълнителното производство.
Относно разноските:
При
този изход на спора разноски следва да се присъдят на жалбоподателя съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза следва да се присъдят 25 лева, платена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Постановление от 29.05.2019 г. на Частен съдебен изпълнител
В.Ц., с рег. № 926 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд
по изпълнително дело № 20199260400485, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника Г. ф. срещу разноските и вместо това,
ОПРЕДЕЛЯ
размер на адвокатското
възнаграждение, което длъжникът Г. ф. следва да заплати на взискателите по изпълнително
дело № 20199260400485 по описа на ЧСИ В. Ц., с рег. № 926 в Камарата на ЧСИ, в
размер на сумата от 200 лв. за всеки взискател или общо сумата от 800 лева.
ОСЪЖДА
А.Г.Г. и Р.Г.Г., /действащи със знанието и съгласието на
своя баща Г.Н.Г./, С.А.А. и Ж.А.А., всички с адрес ***, да заплатят на
основание чл. 79, ал. 1 от ГПК на Г. ф. сумата от 25 лева, заплатена държавна
такса и сумата от 50 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.