Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На шестнадесети януари Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
5384 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
497/22.10.2019 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на Б.Х.В. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн.
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Б.Х.В. ***, с което му е наложено
административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка, твърдяна с
наказателното постановление. Сочи, че паркирал автомобила си пред своя гараж,
тъй като не могъл да си намери ключовете за вратата на гаража. Ограничителната
маркировка на пътя е поставена единствено с цел да му осигури достъп до гаража.
С това паркиране не е създадено затруднение на останалите участници в
движението. За автомобила има разрешение за паркиране в зоната, където е
установено нарушението. По преписката са били наведени възражения, но същите са
били преценени като неоснователни бланкетно.
Алтернативно изразява позиция за наличието на маловажен случай на нарушение.
Моли съда да отмени наказателното постановление.
В с. з. въззивникът редовно призован , не се явява.
Представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка
доводите на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 24.09.2019г.
полицейски служители към Общинска полиция- Варна, сред които св. Р., установили
паркиран лек автомобил «Фолксваген» с рег. №**** върху пътна маркировка М-14 на
ул. «Хан Аспарух» №16.
Св. Р. не установила водач на автомобила и отпочнала действия по извършване на справка относно
собствеността посредством техническо средство, след което написала и фиш за
налагане на глоба.
След около 10 минути при св. Р. дошъл въззивникът
В., който се легитимирал като лицето, паркирало автомобила. Той й обяснил, че
извършва товаро- разтоварни дейности и заявил, че
няма да премести автомобила.
Предвид оспорването на съставения от св. Р. фиш, на 02.10.2019г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Деянието било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от
ЗДП. Като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта се
подписал св. Х..
В графата за
възражения въззивникът вписал наличието на такива и подал писмени възражения по административнонаказателнтата преписка в срок.
На 22.12.2019г. въз
основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейски
служител фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация
по ЗДП и на основание санкционната норма на чл.183 ал.2 т.1 от същия закон, на въззивника било определено административно наказание.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства- показанията на
св. Х. и св. Р., както и от писмените такива – АУАН, представляващ годно доказателствено средство; докладна записка; заповед и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване
на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на
деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по
пътищата. Правилно е бил преценен вида на
наказанието с императивно определен размер.
Що се отнася да
наведените с жалбата възражения, съдът прецени същите като неоснователни,
предвид на следното :
В жалбата си въззивникът сочи,
че паркирал автомобила си пред своя гараж, тъй като не могъл да си намери
ключовете за вратата на гаража. Ограничителната маркировка на пътя е поставена
единствено с цел да му осигури достъп до гаража. С това паркиране не е
създадено затруднение на останалите участници в движението. За автомобила има
разрешение за паркиране в зоната, където е установено нарушението.
Съдът не споделя подобни доводи, като на първо място
следва да се отбележи, че св. Р. е категорична пред съда относно времето, през
което тя е била очевидец, че автомобила е паркиран. Това време е значително.
Пред св. Р. въззивникът е дал обяснения защо е
паркирал, различни от посочените причини с жалбата, както и е отказал да
премести автомобила. Безспорно е, че с
паркирането на автомобила върху пътното платно , върху положената пътна
маркировка въззивникът е осъществил състава на
нарушението по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП, като създаване на затруднение за други
участници в движението не е кумулативна предпоставка за реализиране на административнонаказателната му отговорност.
Въззивникът сочи още, че по преписката са били наведени възражения, но същите са били
преценени като неоснователни бланкетно.
По това възражение следва да се отбележи, че в ЗАНН
липсва разпоредба, вменяваща в задължение на наказващия орган да излага в
подробна писмена форма мотивите си защо счита наведеното възражение за
неоснователно. Вписването на становището за неоснователност на възражението в
достатъчна степен ясно обективира волята на
наказващия орган да издаде наказателно постановление, тъй като не е споделил
доводите , изложени с възражението.
На последно място алтернативно се изразява позиция за
наличието на маловажен случай на нарушение.
Доколкото настоящия случай не показва по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, съдът намери,
че правилно не е бил съотнесен към хипотезата на
чл.28 от ЗАНН.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :