Определение по дело №1018/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

233

Година

18.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.31

Година

2012

Председател:

Секретар:

за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 2. и сл. ГПК

С Решение № 98 от 06.02.2012г. постановено по гр.д. № 3577/2011г. Великотърновския районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” гр. В., че „М.” Е. не дължи на посоченото дружество сумата от 1672. 80 лв., представляваща начислена корекционна сума по фактура за периода 17.10.2010 г. – 14.04.2011 г. Присъдени са разноски в полза на ищеца.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. Б. П.” гр. В., в която са наведени оплаквания за неговата неправилност, поради необоснованост. Сочи се, че мотивите на съда не кореспондират със събраните доказателства и представляват едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Развива се становище, че въвеждането на такава процедура е предвидена в законовите и подзаконовите актове с цел гарантиране на финансова стабилност за изпълнение на възложените функции на електроразпределителните предприятия /ЕРП/. Възможността за едностранни корекции била предвидена за други оператори със сходна дейност – ВиК оператори, топлоснабдителни и газоразпределителни предприятия. Доколкото нито ЗЕ, нито в транспонираните с него директиви на Европейския парламент и Европейския съвет се въвеждат изисквания за дискриминационно третиране на ЕРП, то очевидния пропуск на законодателя да предвиди възможност за едностранна корекция по отношение на тях, следва да се преодолее чрез ОУ по чл. 98а и 98б ЗЕ или чрез препращащата норма на чл. 45 ПИКЕЕ. Сочи се съдебната практика, според която законодателен пропуск в гражданскоправен казус следва да бъде решаван чрез аналогия на закона при съобразяване на целта на закона. Изтъква се, че за абоната – ползвател съществува законово задължение да следи за изправността на СТИ, поради което се прави извода за наличието на законово основание за съществуването на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди се, че споменатите клаузи не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Корекционната процедура няма санкционен характер към потребителя, защото задължението на абоната да плати произтича пряко от договора между страните и е право, договорено в интерес едновременно на доставчика и абоната. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В съдебно заседание се поддържат доводите за наличието на законово основание за провеждане на корекционната процедура по силата на чл. 45 ПИКЕЕ, а същото така и възможността начислените суми да се разглеждат като неустойка.

В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК въззиваемата страна „М.” Е. не е депозирала отговор. В съдебно заседание подадената въззивна жалба се оспорва като в писмено становище се развиват допълнителни аргументи за това. Претендират се разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността на обжалваното решение и намери, че същото не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

На основание посочената разпоредба въззивният съд служебно провери допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част и не констатира процесуални нарушения водещи до неговата недопустимост.

След като установи, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, чрез който „.M..” Е. иска да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество „Е. Б. П.” сумата по фактура № */15.04.2011г. на стойност 1672, 80 лв. за ел. енергия за търговски обект: езикова школа, находяща се в гр. В. Т., ул. „С.” № .., определена от ответника по негови изчисления, въз основа на констативен протокол. В исковата си молба ищецът твърди, че се намира в договорни отношения с ответното дружесто за доставка на ел. енергия, в качеството му на собственик на търговски обект находящ се в гр. В. Т., ул. „С.” № .. За имота има разкрита партида с кл. № * и аб. № *. С писмо от 21.04.2011г. бил уведомен за извършена корекция на сметката му за ел. енергия за минал период със сумата от 1672, 80 лв., за което има и издадена фактура от ответника „Е. Б. П.” . По повод на това ищецът депозирал жалби/възражения, по които получил формални отговори. Излага доводи за недължимост на процесната сума, поради несъответствие на потребяваната и заплащанта от него ел. енергия с начислената по корекционната сметка. Оспорва изцяло процедурата по извършената корекция на основание чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, както и констатациите обективирани в констативния протокол № 032790/14.04.2011г. /КП/. Твърди, че няма специалните знания, за да извърши посочената в КП манипулация. Сочи, че датата на издаване на фактурата, предхожда прокола от метрологическата експертиза.

Ответникът „Е. Б. П.” заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърди, че между страните действат Общи условия публикувани на 30.11.2007г. в централния и местен печат, с измененията им публикувани на 19.04.2009г. Сочи, че на 14.04.2011г. служители на „Е. Б. мрежи” са извършили проверка на СТИ на ищеца като е констатирано, че моста между токова и напреженови вериги на трета система е лакиран и по този начин ел. енергията, която преминава през нея не се отчита.Това представлявало целенасочено изменение в свързването нÓ уреда и по този начин СТИ не е извършвал отчитане на цялата потребявана ел. енергия. Нарушението било отразено в констативен протокол, след което въпросното СТИ било премахнато и на негово място монтирано ново. Въз основа на тези констатации била изготвена справка за корекция на сметки № 16042 като на основание чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция за периода от 17.10.2010г. до 14.04.2011г. За получена сума в размер на 1672, 80 лв. била съставена фактура и до ищеца е изпратена покана за заплащането й в срок до 05.05.2011г. Сочи се, че така извършената корекция не представлявала санкция за потребителя, а с нея се целяло избягване на последици от неоснователно обогатяване на някоя от страните по правоотношението.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, съдържанието на ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР, както и публикуването им, ведно с измененията, в централен и местен ежедневник.

От КП № 032790/14.04.2011г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. Мрежи” са извършили техническа проверка на СТИ с № 2467838, находящо се на ищцовия адрес с кл. № * и аб. № *. Констатирано е, че държавните пломби са налични, а тези на капака на клемния блок липсват. При замерване с еталонен уред е отчетено отклонение от класа на точност на електромера. Посочено е, че след подробен оглед на СТИ се констатира, че моста между токова и напреженови вериги на трета система е лакиран и по този начин ел. енергията, която преминава през нея не се отчита. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. Мрежи” , които са участвали в извършването на проверката като двама от тях са го подписали. Протоколът е подписан и от свид. Бялков като е посочено, че това е станало в хипотеза на отказ от потребителя.

От констативния протокол № 288/19.04.2011г. от метрологична експертиза на СТИ се установява, че при външния оглед на последното се откриват видими следи от лепило или безцветен лак на моста свързващ напреженова и токова бобина. Установява се още наличието на пломби от последваща метрологична проверка, както и че при отваряне на електромера не се установяват външна намеса на частите и механизмите защитени от нерегламентиран достъп. При подаване на дозирана енергия от 1 киловат, електромера отчита по - малко - 0, 650 киловата.

От приложените по делото - справка за корекции на сметки № 16042 при неточно измерване на ел. енергия по чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дебитно известие № */15.04.2011г., извлечение от сметка е видно, че в резултат на корекция на сметката за ел. енергия на „М.” Е. е начислена за плащане сумата от 1672, 80 лв.

От разпита на свид. Ч. – служител на „Е. Б. мрежи” се установява, че при проверка на електромера с преносим еталонен уред е констатирано неправилно отчитане. Управителят на ищцовото дружество е отказал да съдейства при проверката, поради което КП бил подписан от извиканите полицейски служители. Пред последните бил отворен клемния блок и се видял нанесения лак върху моста. Повредената фаза се натоварвала двойно, поради което СТИ бил подменен с нов.

От разпита на полицейския служител Бялков се установява, че бил изпратен от дежурния в полицията за съдействие. При пристигане на място му било обяснено от извършващите проверката, че проводниците са лакирани, което свидетелят сам видял. Подписал протокола, тъй като му било съобщено, че представители на ищеца отказват да направят това.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че е технически възможно изчислената ел. енергия в справката за корекции да бъде доставена до абоната за периода от 180 дни и че при проверка с точен измерител от оторизирана лаборатория, съгласно протокола от метрологична експертиза средно аретметичната грешка е „ – 32, 94 %”. Според експерта, въпреки че в КП от метрологична експертиза е посочено, че в измервателната част на веригата не е констатиран нерегламентиран достъп, такъв е налице, тъй като има неправомерно свързване на електромера към абоната. Математически правилно е изчислено дължимото количество енергия по реда на чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и то съобразно одобрените от ДКЕВР цени.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Страната, която носи доказателствената тежест, а именно ответника, трябва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна т.е., че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. Б. П.” . Наред с това ответникът пълно и главно следва да докаже основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил посочената в дебитното известие сума.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия за стопански нужди по смисъла на § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното дружество, както и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, че в отношенията между страните действат ОУ на ДПЕЕЕМ със съответните изменения.

От наличните по делото писмени доказателства се установява, че въззивника е начислил сумата от 1672, 80 лв. като корекция на сметката на въззиваемия по реда на чл. 38 ал. 3 т. 2 ОУ на ДПЕЕЕМ.

За възможността на жалбоподателя да извършва едностранна корекция на сметка за вече доставена ел. енергия за минал период и за нейната законосъобразност има задължителна съдебна практика формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. ВКС е заел категоричното становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание, както при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и съответните подзаконови актове по прилагането му /Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството елетрическа енергия/. Дори в чл. 45 ПИКЕЕ директно не е предвидена възможност за извършване на едностранна корекция на подадената ел. енергия и на сметката за минал период, а имаме препращане към договора за покупко - продажба на ел. енергия.

Разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ не съдържат уредба различна от тази в Правилата от 2004г., които са вземани предвид от ВКС при постановяването на посочените решения. Разпоредбата на чл.45 ал. 1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл. 64 ал. 1 от Правилата от 2004г. Ето защо и понастоящем ответното дружество не може да черпи основание за едностранна корекция на сметката на потребителя, позовавайки се на чл. 45 ал.1 от Правилата от 2007г. във вр. с чл. 24 от Общите си условия. Възможността за едностранна корекция на сметки за изминал период е била уредена в Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., но същата е отменена с Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не е предвидена, поради което ВКС в задължителната си практика приема, че след 2004 г. не е налице законово основание за съществуването и уговарянето на такава корекция в ОУ. По реда на чл. 290 ГПК с Решение № 177/12.12.2011г. по т.д. 1008/2010г. II т.о. ВКС се е произнесъл за случай касаещ извършена от въззивника едностранна корекция на сметки през 2009г. /след приемането на ПИКЕЕ/ и е приел, че досегашната практика на ВКС по този въпрос намира приложение и понастоящем.

При продажбата на ел. енергия потребителят е в положение на по – слабата страна, а ЕРП на базата на предоставената му лицензия има господстващо положение на пазара. Възможността на абоната да въздейства върху съдържанието на ОУ е ог­аничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл. 24 и чл. 38 от ОУ не могат да съществуват в противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото. Посочените договорни разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, без да се изискава виновно поведение на последния. Това е в пълен разрез с установения в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по съществото си представлява еднострано въвеждане на обективна отговорност /ОУ не са предмет на индивидуално уговаряне/, която е изключение в правото. В случай, че не е доказано виновно поведение на потребителя, с което да се препятства правилното отчитане на ел. енергията е недопустимо да му се налагат санкции за това по силата на договорната връзка, доколкото като изключение, само в правомощията на законодателя е залегната възможността за въвеждане на обективна отговорност.

В конкретния случай недоказано остана наличието на такова поведение у потребителя. Съставения КП представлява частен свидетелстващ документ, които не се ползва с материална доказателствена сила, освен ако удостоверява неизгодни факти за страната, чийто подпис носи. КП не носи подписа на представител на ищцовото дружество, а е подписан от лице, различно от абоната в хипотезата на отказ по чл. 61 от ОУ т.е. съдът следва да цени този документ с оглед на другите събрани по делото доказателства. В показанията си разпитаните свидетели установяват наличието на допълнително лаково покритие върху моста между токова и напреженови вериги на трета система, но това не е достатъчно, за да се извлече виновно поведение – действие или бездействие от страна на потребителя.

На следващо място недоказано остана обстоятелството, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба, включително и на ел. енергия купувачът – абонат дължи заплащане само на реално предоставената му стока. Принципната възможност за абоната да консумира начислената му ел. енергия за минал период, каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме, че фактически е потребено такова количество енергия. Още повече по делото недоказан остана и периода на грешно измерване на ел. енергията в резултат на твърдяното неправомерно въздействие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел. енергия, за доставчика съществува възможността въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. В тази връзка възможността за дружеството – доставчик да извършва едностранна корекция на сметката на абоната не може да се разглежда като неустойчна клауза.

Доводите на ответното дружество развити във въззивната му жалба, че за процесните отношения следва се приложи по аналогия разрешението дадено в Наредба № 16 – 344/2007г., касаеща доставчиците на топлоенергия респ. Наредба № 4/2004г. относно ВиК операторите са неоснователни, имено поради обстоятелството, че обективната отговорност следва изрично да е предвидена от законодателя. Посочените хипотези са изключение, законово са уредени и не могат да се тълкуват разширително. Недопустимо е чрез правоприлагане по аналогия да се въвежда изключение от правен принцип, каквото изключение законодателя не е предвидил изрично.

Наред с това в Решение №189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. и Решение №79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г. ВКС е отрекъл възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителя общи условия, които поради неравноправния им характер са нищожни по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Тези клаузи на ОУ нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на защита интересите на потребителите при търговията с ел. енергия.

По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на законово основание за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска - „Е. Б. П.” , че процесната сума му се дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото претенцията за разноски на жалбоподателя „Е. ОН Б. П.” се явява неоснователна. Претенцията на въззиваемата страна за разноски във въззивното производство се явява недоказана, тъй като липсват доказателства за извършени такива. По отношение на разноските пред първата инстанция /държавна такса и възнаграждение за един адвокат/ районният съд се е произнесъл съобразно закона и доказателствата по делото.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение№ 98 от 06.02.2012г. постановено по гр.д. № 3577/2011г. на Великотърновския районен съд, като правилно.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: