Решение по дело №2049/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 863/26.4.2021г.

гр. Пловдив, 26.04.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХXVІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря В.П., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2049/2020 год. по опис на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 от  КСО.

Образувано е по жалба на К.Б.Д. ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв.А.Д. против Решение №Ц2153-15-111 от 27.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол №2140-15-439/23.06.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което са отменени всички предходни разпореждания за отпускане и изменение на лична пенсия за ОСВ.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че процесното решение не отговаря на обективната истина.  Иска се отмяна на атакувания административен акт. Редовно призован, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата. По същество на спора излага становище за немотивираност на акта. В тази връзка се обосновава, че атакуваният акт преповтаря разпореждане № ********** от 23.06.2020г., липсват мотиви за издаването му, не са обсъдени и възраженията на жалбоподателя. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт М. , която оспорва жалбата като неоснователна. По същество на спора счита, че издадения административен акт е правилен и законосъобразен. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заявление с вх. № 2113-21-831/29.01.2016 г., до ТП на НОИ - София град, К.Б.Д. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по §4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на кодекса за социално осигуряване. Към заявлението за отпускане на пенсията са приложени: трудова книжка № 1503/02.12.1978 г., с издател СД-ОП ”Свежест” – Пловдив; трудова книжка №1/01.07.2009, издадена от ”Крепежни изделия 2009” ЕООД-Пловдив; образец УП-3 №94-У70-844/17.05.2008 г., с издател КЦМ АД - Пловдив; образец УП-3 №87/25.11.2015 г., издаден от ЗДМЛ ООД - Пловдив; потвърдително писмо №83/11.11.2015 г., издадено от ЗДМЛ ООД – Пловдив; заявление (УП-23); военна книжка №039241; декларация; банкова сметка; ***-2 №49/27.04.2011 г., издаден от ЗДМЛ ООД - Пловдив; образец УП-2 №0025/07.03.2013 г., издаден от ”Крепежни издения” АД — Пловдив; удостоверение за настоящ адрес № 4428/12.11.2015 г., издадено от Столична община, район София 15 Младост.

С разпореждане № ********** /протокол № N69113/23.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ — София град, на К.Б.Д. е отпусната лична пенсия за ОСВ, на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 18.08.2015 г., при навършена възраст 55 години и 01 месец, по заявление с вх. №2113-21-831/29.01.2016 г. в ТП на НОИ - София град. Пенсията е отпусната в минимален размер по чл. 70 от КСО.

С разпореждане №********** /протокол № N069178/11.05.2016 г., пенсията за ОСВ е изменена, считано от 18.08.2015 г., в действителен размер.

По представените документи, е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд в размер на 11 г. 05 м. 28 дни, осигурителен стаж от втора категория труд в размер на  03 г. 07 м. 25 дни и осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 21 г. 01 м. 18 дни. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е признат в размер на 44 г. 10 м. 08 дни. Посоченият по-горе осигурителен стаж е зачетен, както следва: Осигурителен стаж от първа категория труд - от 16.11.1981 г. до 20.04.1988 г. с продължителност 06 г. 05 м. 04 дни, на длъжност ”сърцар формовчик”, положен в ЗДМЛ ООД - Пловдив; от 03.05.1988 г. до 27.05.1993 с продължителност 05 г. 00 м. 24 дни, на длъжност ”апаратчик”, положен в КЦМ АД – Пловдив; Осигурителен стаж от втора категория труд - от 06.05.1996 г. до 31.12.1999 г. с продължителност 03 г. 07 м. 25 дни, на длъжност ”пресьор”, положен в ”Крепежни изделия” АД - Пловдив. Във връзка с постъпила в ТП на НОИ - Пловдив информация за образувана прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура — Пловдив, към която са приобщени пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е досието на К.Д., е открита процедура за установяване на осигурителния му стаж. В тази връзка от областна Дирекция на МВР — Пловдив, отдел ,Икономическа полиция”, по преписката са постъпили наличните документи, касаещи осигурителния стаж на Д.. С оглед на основателни според органите по осигуряване съмнения за действителния осигурителен стаж на заявителя на основание чл. 95, ал. 2 от КСО с разпореждане № **********/протокол N2 2146-15-133/21.02.2020 г., считано от 03.02.2020г. е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, до установяване на действително положения стаж. С писмо № 2175-15-57#1/28.02.2020 г., получено на 29.02.2020г. от лице от домакинството, от жалбоподателя е изискано в 7-дневен срок да представи всички документи, удостоверяващи осигурителен/трудов стаж, въз основа на които е отпусната пенсията. С писмо с вх. №2175-15-57#2/02.03.2020 г., Д. е представил трудова книжка №1503/12.11.1981 г., издадена от ЗДМЛ ”9-ти май” - Пловдив; трудова книжка № 1/01.07.2009г., издадена от ”Крепежни изделия 2009” ЕООД Пловдив; образец УП-2 №0025/07.03.2013 г., издаден от ”Крепежни издения” АД — Пловдив; заявление относно невъзможността да представи военна книжка. Във връзка със започнатата проверка, с писмо №2175-15-57#5/06.03.2020 г. е изискана проверка от контролен орган в ТП на НОИ-Пловдив, която да установи достоверността на осигурителния стаж и заеманата длъжност в СД ”Свежест” — Пловдив, в периода от 26.11.1978 г. до 22.08.1979 г. Съгласно констативен протокол №КП-5-15-00740021/27.03.2020 г., издаден от контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив, ”Радис груп” АД - Пловдив е правоприемник на ведомостите за заплати на работниците и служителите на ОП ”Свежест”-Пловдив. Приети и налични са ведомостите за заплати на работници и служители за времето от месец януари 1986 г. до месец май 2003 г. Не се съхраняват трудови досиета и други първични документи, доказващи осигурителен стаж и доход на работниците и служителите на ОП ”Свежест”-Пловдив. В тази връзка е прието, че представената от Д. трудова книжка №1503/02.12.1978 г., с посочен издател СД-ОП ”Свежест”-Пловдив е документ с недоказано съдържание, поради което вписания в него стаж от 26.11.1978 г. до 22.08.1979 г. с продължителност 08 месеца и 26 дни, на длъжност ”шлосер”, не е зачетен. Установено е, че  с писмо с вх. №2175-15-57#2/02.03.2020, Д. е представил друга трудова книжка със същия номер 1503, издадена на 12.11.1981 г. от осигурителя ЗДМ ”9-ти май”-Пловдив. С писмо № 2175-15-57#7/06.03.2020 г. от посочения осигурител КЦМ АД - Пловдив е изискано да удостовери дали К.Б.Д. фигурира във ведомостите за заплати за периода от 03.05.1988 г. до 27.05.1993 г., на длъжност ”апаратчик”, както и да удостовери, че образец УП-3 №94У70-844/17.05.2008 г. е регистриран в изходящия дневник на КЦМ АД-Пловдив. Видно от удостоверение №32-УЧР-105/17.03.2020 г., издадено от КЦМ АД — Пловдив, за периода от 03.05.1988 г. до 27.05.1993 г. в дневниците за ”Постъпили” и ”Напуснали” работници, изплащателните ведомости и личните картони на служителите, липсват данни за лицето К.Б.Д.. Образец за осигурителен стаж УП-3 №94-У70-844/17.05.2008 г. липсва в регистрационно-контролните документи на КЦМ АД-Пловдив. Издаден е образец УП-3 с №94-УЮ-844/17.05.2008 г. на лице с имена, различни от имената К.Б.Д.. С писмо №2175-15-57#3/06.03.2020г. от отдел ”Обединен осигурителен архив” при ТП на НОИ — Пловдив (ООА) е изискано да се издадат образци УП-13 за потвърждаване на осигурителния стаж, оформен в трудова книжка N9 1503/12.11.1981 г., както следва: от 28.01.1991 г. до 21.10.1991 г. в КЗС - с. Долна махала; от 01.03.1993 г. до 31.12.1993 г. в ТКЗС ”Родопска яка” — гр. Куклен; от 01.01.1994 г. до 31.12.1994 г. в ТКЗС - с. Брани поле; от 01.01.1995 г. до 11.08.1995 г. в ТКЗС ”Родопска яка” — гр. Куклен. Съгласно уведомително писмо № 5506-15-1204#3/06.04.2020 г., образец УП-13 не може да бъде издаден за периода от месец 01.1994 г. до месец 12.1994 г., тъй като в ТП на НОИ не са предадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход от осигурителя ТКЗС - с. Брани поле, както и за периода от месец 01.1995 г. до месец 08.1995 г., тъй като от осигурителя НПКПЗП — Специализирано стопанство -Овощарство и лозарство - гр. Куклен в ТП на НОИ са предадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход до месец 12.1993 г.. Осигурителнен стаж, положен в ТКЗС - с. Брани поле и ТКЗС -гр. Куклен от 01.01.1994 г. до 11.08.1995 г., е зачетен по трудова книжка № 1503/12.11.1981 г., с продължителност 01 г. 07 м. 08 дни от трета категория труд; Осигурителен стаж, положен в КЗС ”Димитър Благоев” - с. Долна Махала, е зачетен по образец УП-1З №5506-15-1204#1/06.04.2020 г., издаден от ООА при ТП на НОИ — Пловдив, за периода от 01.02.1991 г. до 20.09.1991 г., с продължителност 06 месеца и 06 дни от първа категория труд, на длъжност ”леяр”; Осигурителен стаж, положен в НПКПЗП — Специализирано стопанство — Овощарство и лозарство - гр. куклен /ТКЗС - гр. Куклен/, е зачетен по образец УП-12 №5506-151204#2/06.04.2020 г., издаден от ООА при ТП на НОИ — Пловдив, за периода от 01.03.1993 г. до З I. 12.1993 г., с продължителност 10 месеца от трета категория труд, на длъжност ”охрана”. В хода на проверката, с писмо изх. № 2175-15-57#4/06.03.2020 г. от контролен орган в ТП на НОИ — Пловдив е изискана проверка на достоверността на посочения от лицето осигурителен стаж и заеманата длъжност в ”Херку” АД-Пловдив, в периода от 05.06.1993 г. до 28.04.1996г.. Съгласно доклад с изх. № 2175-15-57#9/19.03.2020 г., съставен от контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив, представител на ”Херку” АД Пловдив, е представил нотариално заверена декларация за обстоятелството, че няма съхранена счетоводна документация, в това число и разплащателни ведомости за заплати на работниците и служителите. Същите са изгубени при преместване на фирмата от един офис в друг, поради което е невъзможно извършване на проверка, която да удостовери осигурителния стаж на К.Д. в периода от 05.06.1993 г. до 28.04.1996 г., при осигурителя ”Херку” АД - Пловдив. На основание чл.38, ал. 11 от НПОС не е зачетен осигурителен стаж за периода от 05.06.1993 г. до 28.04.1996 г. при осигурителя ”Херку” АД- Пловдив, тъй като, пенсионната администрация е установила, че в същия период от време Д. има придобит осигурителен стаж от 01.03.1993 г. до 31.12.1993 г., на длъжност ”охрана” в НПКПЗП - специализирано стопанство - овощарство и лозарство - гр. Куклен, който е е удостоверен с образец УП-1З №5506-15-1204#2/06.04.2020г., издаден от Обединен осигурителен архив към ТП на НОИ — Пловдив; от 01.01.01.1994 г. до 11.08.1995 г., на длъжност ”нощен пазач” при осигурителя ТКЗС- с. Брани поле, който осигурителен стаж е оформен в трудова книжка № 1503/12.11.1981 г.; от 04.09.1995 г. до 23.04.1996 г., на длъжност ”разливач на течен метал”, цех ”Леярен”, при осигурителя „ЗДМЛ” ООД-Пловдив, като осигурителният стаж е оформен в образец УП-3 №13/23.03.2020 г.. С писмо с изх. № 2175-15-57#6/06.03.2020 г., от осигурител ”Завод за дървообработващи машини и линии” ООД - Пловдив е изискано да бъде потвърдена информацията в трудова книжка № 1503/12.11.1981 г. за осигурителен стаж, придобит от Д., в периода от 16.11.1981 г. до 20.04.1988 г. на длъжности „сърцар формовчик”, „формовчик”, „разливач на течен метал”; в периода от 24.04.1989 г. до 31.07.1990 г. на длъжност „формовчик” и в периода от 04.09.1995 г. до 23.04.1996 г. на длъжност „заливач на форми”, цех ”Леярен” и издаване на образец за осигурителен стаж УП-3. В отговор е издадено удостоверение образец УП-3 №13/23.03.2020 г., в който е оформен стаж за периода от 16.11.1981 г. до 31.08.1986 г. на длъжност ”сърцар — формовчик, леярен цех”; от 01.09.1986 г. до 19.04.1988 г. на длъжност ”разливач на течен метал, леярен цех”; от 24.04.1989 г. до 31.07.1990 г. на длъжност ”формовчик, леярен цех” и от 04.09.1995 г. до 22.04.1996 г. на длъжност ”разливач на течен метал, леярен цех”, с предложение за категоризиране на осигурителния стаж от първа категория труд, съгласно т. 4а, б. ”н” от отм. ПКТП. При така установеното, по редовно оформените документи в периода от 06.10.1979 г. до 17.08.2015 г. включително, е зачетен осигурителен стаж, както следва: от първа категория труд в размер на 08 г. 10 м. 06 дни, положен от 16.11.1981 г. до 01.09.1986 г. с продължителност 04 г. 09 м. 15 дни, на длъжност ”сърцар — формовчик, леярен цех” в ЗДМЛ ООД - Пловдив; от 01.09.1986 г. до 20.04.1988 г. с продължителност 01 г. 07 м. 19 дни, на длъжност ”разливач на течен метал, леярен цех” в ЗДМЛ ООД - Пловдив; от 24.04.1989 г. до 31.07.1990 г. с продължителност 01 г. 03 м. 07 дни, на длъжност ”формовчик, леярен цех” в ЗДМЛ ООД - Пловдив; от 28.01.1991 г. до 20.09.1991 г. с продължителност 00 г. 06 м. 06 дни, на длъжност ”леяр — формовчик” в КЗС ”Д. Благоев” - с. Долна махала; от 04.09.1995 г. до 22.04.1996 г. с продължителност 00 г. 07 м. 19 дни, на длъжност ”разливач на течен метал, леярен цех” в ЗДМЛ ООД – Пловдив; от втора категория труд в размер на 03 г. 07 м. 25 дни, положен от 06.05.1996 г. до 31.12.1999 г. с продължителност 03 г. ()7 м. 25 дни, на длъжност ”пресьор”, в ”Крепежни изделия” АД - Пловдив ; от трета категория труд в размер на 20 г. 05 м. 03 дни, като на основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд  е в размер на 39 г. 08 м. 27 дни.

Така установената фактическа обстановка съдът изясни от приобщените в съдебното производство писмени доказателства, касаещи административната преписка по издадения акт и от приложените писмени доказателства, приети в с.з. от 18.03.2021г.

Съдът, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е  отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 и ал. 2 и чл.68, ал.1и ал.2 и от КСО, е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ Пловдив, което е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.

Между страните съществува спор относно зачетения осигурителен стаж, а именно, че на жалбоподателя не е зачетен правилно стажа, положен към ОП „Свежест”-Пловдив в периода от 26.11.1978г. до 22.08.1979г., както и по отношение на незачетения осигурителен стаж на лицето, положен при осигурителя ”Херку” АД-Пловдив. Съдът счита, че законосъобразно не е зачетен стажът на Д., положен в периода от 26.11.1978 г. до 22.08.1979г. с продължителност 08 месеца и 26 дни, на длъжност ”шлосер”, положен към ОП „Свежест”-Пловдив. От страна на жалбоподателя се твърди, че трудова книжка № 1503/02.12.1978г., в която се съдържат доказателства за реално положения от него труд при посочения осигурител е била незаконосъобразно задържана от длъжностно лице на НОИ, срещу което е било образувано досъдебно производство, поради което не може да бъде представена. На основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудовите, осигурителните и военноотчетните книжки се връщат на лицето заедно с разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Тези документи се съхраняват от лицата. Тук е мястото да се посочи, че по искане на ТП на НОИ – Пловдив, от областна Дирекция на МВР — Пловдив, отдел „Икономическа полиция”, по преписката са постъпили наличните документи, касаещи осигурителния стаж на Д.. В материалите, по  образуваната прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура — Пловдив, към която са приобщени пенсионни досиета, сред които е досието на К.Д., не е открита трудова книжка № 1503/02.12.1978г. Установена е трудова книжка със същият номер 1503, но издадена на 12.11.1981г. от осигурителя ЗДМ „9-ти май”-Пловдив.

Правилно не е зачетен и осигурителния стаж на жалбоподателя, положен при осигурителя”Херку” АД-Пловдив в периода от 05.06.1993 г. до 28.04.1996 г. В хода на проверката, относно достоверността на посочения от лицето осигурителен стаж и заеманата длъжност в ”Херку” АД-Пловдив, е установено, че в същия период от време Д. има придобит осигурителен стаж от 01.03.1993 г. до 31.12.1993 г., на длъжност ”охрана” в НПКПЗП - специализирано стопанство - овощарство и лозарство - гр. Куклен, е удостоверен с образец УП-1З №5506-15-1204#2/06.04.2020г., издаден от Обединен осигурителен архив към ТП на НОИ — Пловдив; от 01.01.01.1994 г. до 11.08.1995 г., на длъжност ”нощен пазач” при осигурителя ТКЗС- с. Брани поле, оформен в трудова книжка № 1503/12.11.1981 г.; от 04.09.1995 г. до 23.04.1996 г., на длъжност ”разливач на течен метал”, цех ”Леярен”, при осигурителя „ЗДМЛ” ООД-Пловдив, оформен в образец УП-3 №13/23.03.2020г.. От приложените по делото посочени удостоверения, както и от представените трудови книжки, а също и от описа, съставен от НОИ, се установява, че лицето е представило пред пенсионния орган документи за осигурителен стаж. Извършени са справки в персоналния регистър на НОИ и проверка относно спорните периоди при правоприемника на ОП „Свежест”-Пловдив – „Радис груп” АД и в Държавен архив. Именно въз основа на тези документи за осигурителен стаж е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с  Разпореждане №**********/протокол № 2140-15-439/23.062020г.. Ето защо, решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставено в сила разпореждането на Ръководител Пенсионно осигуряване е съобразено с материалния закон. За да отхвърли жалбата против обжалваното пред него разпореждане, с което е било отказано отпускане на ЛПОСВ, ответникът правилно е приложил посочените от него законови норми.

Съгласно разпоредбите на чл.69 б, ал.1 и ал.2 от КСО през 2018г. за лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия, ако са навършили възраст 53 години и 2 месеца - за първа категория труд, или 58 години и 2 месеца - за втора категория труд, както и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО, за да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2018г. лицето следва да има навършена възраст 64 години и 1 месец и придобит осигурителен стаж 38 години и 06 месеца за мъжете. В последната хипотеза - разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, законодателят е предвидил, че в случая, когато лицата нямат право на пенсия по ал.1-2 през 2018г., то те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 66 години и 02 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Направена е правилна преценка, че не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст за жалбоподателя /към подаване на заявление – 29.01.2016г. възрастта е 55г. и 01м./, като се има предвид установеното относно неговия осигурителен стаж – като продължителност и категория, както и възрастта на жалбоподателя, а именно: от първа категория труд в размер на 08 г. 10 м. 06 дни, от втора категория труд в размер на 03 г. 07 м. 25 дни, положен от 06.05.1996 г. до 31.12.1999 г. с продължителност 03 г. ()7 м. 25 дни и от трета категория труд в размер на 20 г. 05 м. 03 дни, превърнат съгласно чл.104 от КСО към ІІІ категория труд 39 г. 08 м. 27 дни. Правилна е преценката, че за жалбоподателя не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като Д. няма 10г. труд от І категория, а само 08 г. 10 м. 06 дни. При приложение на нормата на чл.69б, ал.2 от КСО също не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има навършена възраст от 55г. и 01м. и 03 г. 07 м. 25 дни осигурителен стаж от ІІ категория труд. Правилна е преценката и по отношение на отказа да бъде отпусната пенсия по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като жалбоподателят има изискуемия осигурителен стаж от 38 години и 06 месеца, но няма навършена възраст от 64 години. Като се има предвид посочените разпоредби, съдът намира изводите на административния орган за правилни и законосъобразни. При прилагането им и при обсъждане на събраните документи и справки е зачетен осигурителния стаж при условията на І, ІІ и ІІІ категория труд, както и правилно е определена възрастта на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението – 29.01.2016г. – 55г. и 01м., при което са изследвани възможностите за пенсия при условията на чл.69б, ал.1 и 2 и чл.68, ал.1, 2 и  от КСО, като е постановен отказ.  С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение №Ц2153-15-111 от 27.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол №2140-15-439/23.06.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ гр. Пловдив, е законосъобразно – издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.Д. ЕГН**********, с адрес ***, против Решение №Ц2153-15-111 от 27.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол №2140-15-439/23.06.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което са отменени всички предходни разпореждания за отпускане и изменение на лична пенсия за ОСВ.

ОСЪЖДА К.Б.Д. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на  ТП на НОИ -Пловдив направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.

СЪДИЯ: