Определение по дело №320/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 281
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20221800600320
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281
гр. София, 15.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ- чл.24, ал.5, т.2 вр.чл.341, ал.1,
пр.1 НПК за контрол на разпореждане за прекратяване на наказателното
производство.
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е
сезиран с жалба против разпореждане, постановено от съдията-докладчик на
18.03.2022г. по НЧХД № 49/2022г. по описа на РС- И., по силата на което
съдът е прекратил наказателното производство по делото, тъй като тъжителят
е депозирал тъжбата на 20.01.2022 г., след изтичане на шестмесечния срок от
узнаване на престъплението.
Разпореждането е обжалвано от частния тъжител, като постановено в
разрез с процесуалния закон. В жалбата си същият изтъква наличието на
постановление на РП- И. и СОП, с твърдение, че излагайки идентични
факти с тези в тъжбата, първоначално е сезирал компетентната прокуратура
за проверка и образуване на производство за осъществено престъпление от
общ характер –набедяване по чл.286, ал.1 НК, поради което твърди, че шест
месечния срок, определен от закона за предявяване на частна тъжба, в
конкретния случай важи от узнаване на постановлението на прокуратурата, с
което е постановен отказ да се образува производство за престъпление от общ
характер, като е прието, че се касае за престъпление, което се преследва по
1
инициатива на пострадалия.Моли съда, да отмени разпореждането и да върне
делото на РС И. за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на тъжбата.
В съдебно заседание жалбоподателят М.И. се явява лично и поддържа
жалбата си, както и искането за отмяна на атакуваното разпореждане.
Подсъдимата Р.З. не се явява и не се представлява в това производство.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените
основания и след като осъществи по свой почин контрол на атакуваното със
същата разпореждане в съответствие с приложимия закон, прие за установено
следното:
Липсват основания да бъдат споделени оплакванията за
незаконосъобразност на постановеното разпореждане.
Съдът, като приема за законосъобразно тълкуването на чл.81, ал.3 НПК, а
именно- че шест месечният преклузивен срок за частния тъжител тече от
узнаването на влизане в сила на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство, предвид това, че се касае за производство от
частен характер, щом първоначално е сезирана съответната РП, но в същото
време подчертава, че въз основа на това да се приеме, че тъжбата не е била
подадена извън шест месечния срок от престъплението, както и
неприложимост на разпоредбата на чл.24,ал.5, т.2 НПК, е необходимо
прокуратурата да е била сезирана за същото това престъпление, за което
понастоящем е подадена тъжбата.Пълно тъждество означава- освен време,
място, начин на извършване- идентичност от обективна и субективна страна,
но и обвинението да бъде насочено срещу едно и също лице, посочено като
автор на престъпното деяние. В настоящия случай извършителят на
престъплението , за което е била сезирана РП И. и е постановила отказ,
потвърден с постановление от 12.05.2021г. /видно от текста на последното,
приложено към настоящото дело/, е адвокат Р.В. Ш.. Наказателната
отговорност, съгласно действащия НК е лична.Същата се носи за собствени
действия или бездействия, описващи деянието от обективна страна.
Следователно, въз основа на горните констатации, се налага извода, че
самото пострадало лице е сезирало РП И. за друго престъпление, извършено
от лице, различно от настоящата подсъдима Р.З..
Поради това, позоваването на жалбоподателя, че е сезирал РП И. за
2
същото престъпление е невярно и некоректно, поради което и срокът за
повдигане на обвинение спрямо настоящата подсъдима не следва да се счита
от влизане в сила на отказа на РП, а от узнаването на деянието, осъществено
от З., за което тъжителят е депозирал тъжба на 20.01.2022г. Видно от
посочената в тъжбата инкриминирана дата- датата на която тъжителят
претендира да е осъществено престъплението против него -29.05.2021г., към
датата на подаване на тъжбата в съда 6 месечният срок по чл.81, ал.3 НПК е
бил изтекъл.
Всичко изложено по-горе обосновава извода, че атакуваното
разпореждане е постановено в пълно съответствие с процесуалния закон,
което детерминантно обуславя неговото потвърждаване от настоящата
инстанция.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.341,ал.1, вр чл.334,т.6, вр.чл.338
НПК съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за прекратяване на наказателното
производство от 18. 03.2022г. по НЧХД № 49/2022г. по описа на РС И. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3