Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………
гр. София,09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ- състав, в закрито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова ч. гр. д. № 8255 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх.№ 71529/26.10.2016 г. на длъжниците по изпълнението Б.п. ЕАД,
С.У.П. – Б. ООД и Б.Е.Т. ЕООД срещу постановление за разпределение от
18.10.2016 г. по изпълнително дело № 20168380405668.
Жалбата
се разглежда за трети път и повторно по настоящото дело, след отмяна на вече
постановен акт по същество от въззивния съд и поради отказ на разпределящия
съдия да образува ново дело на основание чл.80, ал.6 от Правилника за
администрация на съдилищата.
Жалбоподателите
оспорват разпределение с доводи, че не е посочена подлежащата на разпределение
сума, не са спазени привилегиите, неясно било как е определена таксата по т.26
ТТР къч ЗЧСИ, посочените в първи ред разноски и такси на взискателя не били
реално заплатени, нито се отнасяли конкретно до имота за да се ползват с
привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, посочени в разпределението данъци върху
недвижимия имот не били изчислени правилно,освен това не са включени лихвите,
таксата по т.31 се оспорва с доводи, че такива разноски не са направени, не
било ясно таксата по т.9 каква част от общата сума представлява и не се
ползвала с привилегия, неправилно таксата по т.26 била включена с привилегията.
Първоначалният
взискател взема становище за неоснователност на жалбата, тъй като в
разпределението е посочена подлежащата на разпределение сума от 4020001 лв., твърди, че доколкото
разпределената сума е постъпила от осребряване на най-скъпата вещ с привилегия
по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД следва да се включат таксите по образуване на
изпълнителното дело и възнаграждението за едни адвокат, в случая юрисконсулт,
каквито са указания по т.6 ТР №2/2013 г. на ОСГТК. Сочи, че е назначено вещо
лице и следователно се дължи и таксата по т.31.Размерът на данъците и лихвите е
определен от съдебния изпълнител въз основа на удостоверение от Столична
община, като не взема отношение по таксите, представляващи вземания на ЧСИ.
Взискателят
Столична община не взема становище по жалбата.
Препис
от жалбата връчен на НАП,като становище
не е постъпило.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени
представените доказателства, намира следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок,поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е отчасти основателна по следните съображения.
Изпълнителното
дело е образувано по молба на Б.П.Б. АД въз основа на изпълнителен лист от
31.05.2016 г, издаден по гр.д.№17572/2016 г. по описа на Софийския районен съд,
38 състав, с който длъжниците Б.Е.т. ЕООД, Б.п. ЕАД и С.У.П. – Б. ООД са осъдени за сумата от
2500000 евро главница, законна лихва от 30.03.2016 г. до изплащане на вземането
и разноски в размер на 171665,12 лв. С молбата е поискано юрисконсултско
възнаграждение в размер на 76383,61 лв.
По
молба на взискателя изпълнението е насочено върху недвижим имот, собственост на
Б.Е.Т. ЕООД *** с идентификатор 68134.4081.426, върху който имот е учредена
договорна ипотека с нотариален акт № 130, т.ІІ, рег.№11779, дело 282 от 2012 г.
на нотариус В.И., вписан в Службата по вписвания вх.рег.037442 от 29.08.2012г.,
акт №121, том ХVІІ, дело 18013 и нотариален акт от 11-12-2006 г., №166, т.VІ,
рег.013812, дело № 1017 от 2006 г. на нотариус В.И., вписан в Служба по
вписвания вх.рег.087685/11.12.2006г., акт № 69, т. LХVІ.
Недвижимия
имот е описан и е изготвена пазарна оценка от вещо лице, с която е определена
стойност на имота от 5330000.00 лв. без ДДС.
За
описа и оценката съдебният изпълнител е издал на взискателя фактура №56959 от
08.09.2016 г. за такса по т.20 от ТТР в
размер на 79950 лв. без ДДС и допълнителни разноски от 250 лв. за оценка от
вещо лице без ДДС.
От
представените удостоверения от ТД на НАП –Перник и София не се установява
длъжниците по изпълнението да имат публични задължения към държавата (л.75,84 и
129 от изпълнителното дело).
От
удостоверение за данъчна оценка, издадено от Столична община от 24.08.2016 г.
(л. 119 от изпълнителното дело) се установяват публични задължения за местни
данъци и такса битови отпадъци за имота и лихви върху тях в общ размер на
54091,41 лв., от които данък недвижими имоти и лихви – 16436,36 лв. и такса
битови отпадъци и лихви върху тях в размер на 37655,05 лв.
Не
се установява по делото да са се присъединили други взискатели, включително
държавата за публични държавни вземания.
Имотът
е изнесен на публична продан и с постановление от 18.10.2016 г. за негов
купувач е обявен взискателя Б.П.Б. АД за цена от 4020001 лв. без ДДС.
На
18.10.2016 г. е изготвено разпределение по изпълнителното дело, което е предмет
на жалбата на длъжниците по настоящото дело.
В
разпределението съдебният изпълнител е посочил, че взискателят следва да внесе на
основание чл.131, ал.1 ЗДДС дължимия данък върху продажната цена в размер на 804000,20
лв.
Разпределението
е извършено по отношение на суча в размер на 4020001 лв. без ДДС.
За ЧСИ – такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ е определена сумата
999.84 лв. с ДДС.
Първи ред:
На основание чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД са отделени средства за разноските към ЧСИ, като по т. 1
са посочени сумите: 1. 95940.00 лв. с
ДДС – разноски по принудителното изпълнение пропорционална такса
по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ; присъдено и прието юрисконсултско възнаграждение в
размер на 76 383.61 лева, 300.00 лв. -допълнителни разноски
по т. 31 (д) от ТТР към ЗЧСИ;
по т.2.- такси на ЧСИ М.Б. в размер на 1480,64
лева, представляващи: такси и разноски по т. 1, 2, 5, 9, 10, 13, 31 от ТТР
към ЗЧСИ.
Втори ред:
Остатъкът от
постъпленията в размер на 16436.36 лв.
е разпределен на основание чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД в полза на присъединения взискател – Столична община
/държавата/
за данъци върху определения имот според представеното
удостоверение;
Трети ред:
На основание чл.136,
ал.1, т.3 ЗЗД –
/вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от
стойността на заложените или ипотекирани имоти/- сумата 3 828 460.55 лв. е посочено, че следва да се приспадне от
вземането на взискателя "Б.П.Б." АД от стойността на продадения
ипотекиран в негова полза недвижим имот;
В постановлението е
посочено, че на основание чл. 495 от ГПК взискателят, обявен за купувач -
"Б.П.Б." АД, ЕИК: *********, следва в едноседмичен срок от влизане в
сила на разпределението да внесе сумите, които са с предимство пред вземането
му, а така също и сума в размер 3 600 лв. /с включен ДДС/, която сума
представлява такса по т. 23 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на постановление на
недвижим имот. По отношение на сумата, разпределена за него ще се извърши
приспадане от дълга по изпълнителното дело.
Разпределението не отговаря на
изискванията на закона макар и не по всички изложени от жалбоподателите доводи.
Неоснователни са доводите, че не е
посочена подлежащата на разпределение сума, че неправилно са изчислени данъците
за имота, че не са включени лихвите за забавеното им плащане, както и относно
привилегията на таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
В постановлението за разпределение
ясно е посочено, че на разпределение подлежи цената от 4020001 лв., за каквато
именно цена е обявен за купувач първоначалния взискател, като с оглед
разпоредбата на чл.131, ал.3 и 4 ЗДДС и
доколкото имотът е възложен на взискателя срещу вземането му, то и разпоредбата
на чл.131, ал.1 ЗДДС не се прилага, а в случаите, в които се прилага – дължимия
данък се внася от съдебния изпълнител и не подлежи на разпределение. Следователно на разпределение подлежи цялата
цена от 402001 лв., каквато сума е разпределил и съдебния изпълнител и каквато
ясно е посочена в постановлението за разпределение.
Неоснователни са доводите относно
изчисление на данъците за имота и лихвите за тях, тъй като установяването и
оспорването на публични задължения към държавата и общината се извършва по реда
на ДОПК, а не в изпълнителното производство, като съдебният изпълнител е
задължен по аргумент от чл.458 ГПК и чл.264, ал.1 ДОПК да приеме размера на
публичните задължения така както са посочени в съответното удостоверение. В
случая в представеното удостоверение за данъчна оценка от Столична община е
посочен размер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и лихви върху
тях общо на 16436,36 лв., каквато сума е включена в разпределението и включва и
лихви, противно на поддържаната от жалбоподателите теза.
Разпределението обаче е
незаконосъобразно, тъй като от една страна съдебният изпълнител не е посочил всички
конкретни вземания, които погасяват разпределените суми на съответния кредитор
(така общо са посочени вземания за такси на ЧСИ, вземанията за данъци и лихви,
както и вземанията на ипотекарния кредитор, без да се конкретизира
разпределените суми кои точно от различни по основание вземания), а от друга
страна в разпределението са включени вземания за такси и разноски, които не
подлежат на удовлетворяване по това разпределение, тъй като сумата не е
достатъчна да покрие всички задължения на длъжниците.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че при
определяне на дължимите такси по изпълнението, независимо дали са за сметка на
взискател или на длъжника, съдебният
изпълнител е длъжен да посочи не само общия им размер , а и по отделно всяко
задължение с посочване на основанието за начисляване на таксата и нейния размер. Този извод следва пряко от
разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, която разпоредба е обща, касае всички такси,
предвижда връчване на сметката на „задълженото лице“, а не на взискателя.
Същото важи и по отношение на разноските на взискателя, които се определят от
съдебния изпълнител и по отношение на които намира приложение разпоредбата на
чл.81 ГПК, която се намира в Част първа „Общи положения“ и се прилага и по
отношение и на изпълнителния процес.
Нещо повече, този извод следва и от предвидената законова възможност за
обжалване на всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноски,
като непосочването на основанието на отделните такси и разноски и техния размер
пряко нарушава гарантираното право на защита на всяка страна в изпълнителния
процес.
Съответно при разпределението на
постъпили от изпълнението суми съдебният изпълнител следва да посочи на всеки
от включените в разпределението кредитори каква сума се разпределя и за погасяване
на кое негово вземане или част от него.
Съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение в
реда, по който са изброени, „вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността
на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски“.
Според възприетото тълкуване в мотивите на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, т. 6 не
всички разноски по изпълнителното дело се ползват с право на предпочитателно
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД. В първия ред на специалните
привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяване на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта
или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис
и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне
на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за
събиране на възложеното за събиране вземане и др.). Ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на
други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата
вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по
образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат.“
В
случая на разпределение подлежи сума, постъпила от осребряването на ипотекиран
имот в полза на първоначалния взискател, като с оглед размера на сумата,
съпоставена с общия размер на вземанията по изпълнителното дело, основателни са
доводите на този взискател, че с привилегия по т.1 на чл.136, ал.1 ЗЗД следва
да се ползват направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение,
опис и оценка на продадения имот, които са съответно в размер на 76383,61 лв.,
95940 лв. – такса за описа по т.20 ТТРЗЧСИ и 300 лв. – такса по т.31(д) ТТРЗЧСИ,
като таксата по т.20 ТТРЗЧСИ е изчислена правилно съобразно разпоредбата на Тарифата.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателите, че тези разноски не са реално заплатени. По
отношение на юрисконсултското възнаграждение, приложима е разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК, която не поставя изискване за реално извършване на такива
разноски, като тези разноски за определени от съдебния изпълнител при
образуване на делото, посочени са в поканите за доброволно изпълнение, получени
от длъжниците и не са оспорени чрез обжалване в законоустановения срок.По отношение
разноските за такси по т.20 и 31(д) ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител е издал
фактура на взискателя и в самото разпределение е удостоверил, че тези разноски
са му заплатени, което е достатъчно да се приемат за реално извършени, като
дори и при противен извод същите разноски, представляват такива за
принудителното изпълнение, които следва да се разпределят на частния съдебен
изпълнител, ако не са платени от взискателя, на основание чл.79, ал.2 ГПК и пак
биха се ползвали с привилегията по т.1 на чл.136, ал.1 ЗЗД, тъй като касаят
именно осребряването на имуществото, чиято цена се разпределя.
В
първи ред следва да се включат и вземанията за такси по изпълнението, които са
свързани с конкретния приложен способ и образуването на изпълнителното дело,
които такси не са платени от взискателя по вече изложените съображения за
приложението на чл.79, ал.2 ГПК – това са таксите за образуване на изпълнително
производство (т.1 ТТРЗЧСИ от 24 лв. с ДДС), таксите за връчване на покани за
доброволно изпълнение (т.5 ТТРЗЧСИ от 72
лв. с ДДС за тримата длъжници), таксата за налагане на възбрана за конкретния
имот (т.10 ТТРЗЧСИ от 18 лв. с ДДС), таксата за изготвяне и предявяване на
разпределението (т.13 ТТРЗЧСИ от 36 лв. с ДДС), както и допълнителните
разноски, за които е издаден счетоводен документ, като по делото се установяват
такива разноски за снабдяване с документи от АГКК(удостоверение и скица л.123-124) за кадастралния статут на имота съгласно
издадена сметка за дължими държавни такси
в размер на 60 лв. (т.31, б.“а“ ТТРЗЧСИ) или общо простите такси
относими към приложението на конкретния способ, които следва да се разпределят
на частния съдебен изпълнител са 210 лв.,
като не се установява основание в разпределението да се включват такси в
по-голям размер, нито такса по т.2 ТТРЗЧСИ за проучване на имущественото
състояние на длъжниците, тъй като изпълнението към конкретния имот е насочено
по искане на самия взискател.
В първи ред на разпределението следва да се включи и
вземането на частния съдебен изпълнител за пропорционалната такса за изпълнение
на парично задължение по т.26 ТТРЗЧСИ, която представлява разноски за
принудително събиране на вземането и се ползва с привилегия по чл.136, ал.1,
т.1 ЗЗД при разпределяне на постъпилата от осребряването на имота цена.
Съгласно забележка 1-ва по т.26 ТТРЗЧСИ при частично събиране на паричното
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната сума, а съгласно 4-та и 5-та забележка, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси, а от таксата се приспадат всички
пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя, надвишаващи 1/10 от
вземането.Съответно съгласно т.27а ТТРЗЧСИ максималния размер на
пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането. Следователно таксата по т.26 следва да се изчисли въз
основа на всички подлежащи на събиране вземания по изпълнителното дело,
включително разноските за юрисконсултско възнаграждение, с изключение на
авансовите такси, след което следва да се изчисли пропорционална част от нея,
съответна на събраната сума, която се разпределя.
При
съобразяване на вземанията по изпълнителния лист за главница и разноски, законната лихва върху главницата към датата
на разпределението (275876,18 лв. за периода 30.03.2016 г. – 18.10.2016 г.),
към който момент съдът следва да извърши преценка за законосъобразност,
разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното
производство и вземанията на присъединения взискател Столична община за местни
данъци и такси и лихви върху тях в общ размер на 54091,41 лв., общият размер на
вземанията към датата на разпределението е 5467591,02 лв., което обосновава
размер на таксата по т.26 от 112571,83 лв. Няма основание тази такса да се
редуцира по реда на т.27а или съгласно 5-та забележка по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като
нито тя, нито таксата за опис по т.20 от Тарифата надвишават 1/10 от
вземанията. Съответно доколкото е събрана само част от сумата по вземанията, то
и подлежаща на събиране е само част от общо определената такса в размер на 82767,50 лв.
Следователно основателни са доводите на
длъжника за това, че включената в обжалваното разпределение такса по т.26
ТТРЗЧСИ от 999,84 лв. не е определена правилно от съдебния изпълнител.
Доколкото обаче таксата представлява негово вземане, с което той има право да
се разпорежда в качеството си на кредитор и
никоя от другите страни не е подала жалба, то и настоящия съдебен състав
намира, че с оглед разпоредбата на чл.463,ал.1, вр.чл.278, ал.4 ГПК следва да
се приложи правилото на чл.271, ал.1, изр.2-ро ГПК и положението на
жалбоподателите не може да се влошава при отмяна на разпределението поради
незаконосъобразност, като при новото разпределение не следва да се определя
по-висок размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ от този, които сам съдебният
изпълнител е определил и следователно на съдебния изпълнител следва да се
разпредели именно такса по т.26 от 999,84 лв., която се ползва с привилегията
по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Или общият размер на вземанията, които подлежат на
удовлетворяване в първи ред е 173883,45 лв., която сума е по-малка от
събраната, поради което и остатъка следва да се разпредели в погашение на други
вземания.
Съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД с право на
предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за данъци върху определен
имот или превозно средство от стойността на този имот или ППС, както и
вземанията за концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори.
В случая в този ред следва да се удовлетворят част от вземанията на Столична
община,а именно тези данъци и лихви върху тях в размер на 16436,36 лв.
Остатъкът от подлежащата за разпределение
сума в размер на 3829681,19 лв. следва да се разпредели на взискателя Б.П.Б.
АД, като с оглед указанията по т.1 от ТР
3/2017 г. на ВКС, ОСГТК с тази сума на основание чл.76, ал.2 ЗЗД следва да се
погаси първо вземането за разноски, посочено в изпълнителния лист от 171665,12
лв., след което вземането за законни лихви в размер на 275876,18 лв. за периода
до 18.10.2016 г. и с остатъка от 3382186,89 лв. –част от вземането за главница,
с което се изчерпва подлежащата на разпределение сума.
По изложените съображения обжалваното
разпределение следва да се отмени, като се извърши ново разпределение с
посочване на основанието на всички вземания, за които се разпределят суми и със съответно редуциране на разпределените
прости такси на ЧСИ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№
71529/26.10.2016 г. на длъжниците по изпълнението Б.п. ЕАД, С.У.П. – Б. ООД и Б.Е.Т.
ЕООД срещу постановление за разпределение от 18.10.2016 г. по изпълнително дело
№ 20168380405668, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
постъпилата от продажба на поземлен имот с идентификатор 68134.4081. 426 цена в
размер на 4020001 лв.,както
следва:
1.
Сума в размер на
173883,45
лв. за погасяване на вземания по чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД, от които:
1.1. 172623,61 лв. на Б.П.Б. АД за погасяване на вземания за
разноски по принудителното изпълнение, включващи 95940 лв. – такса за опис по
т.20 ТТРЗСИ с включен ДДС, 300 лв. – такса за оценка от вещо лице по
т.31(д)ТТРЗЧСИ с включен ДДС и 76393,61
лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело
1.2. 1209,84 лв. на
ЧСИ М.Б. за разноски за принудителното изпълнение,
включващи 210 лв. прости такси (такса за образуване на изпълнително
производство по т.1 ТТРЗЧСИ от 24 лв. с ДДС, таксите за връчване на покани за
доброволно изпълнение по т.5 ТТРЗЧСИ от
72 лв. с ДДС за тримата длъжници, таксата за налагане на възбрана за конкретния
имот по т.10 ТТРЗЧСИ от 18 лв. с ДДС, таксата за изготвяне и предявяване на
разпределението по т.13 ТТРЗЧСИ от 36 лв. с ДДС, както и допълнителни разноски
за снабдяване с документи от АГКК(удостоверение и скица) в размер на 60 лв. по т.31, б.“а“ ТТРЗЧСИ) и
999,84 лв. – такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
2.
Сума в размер на 16 436,36 лв. за погасяване на вземания по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД на
Столична община за местни данъци за имота с идентификатор 68134.4081. 426 в размер
на 14255,08 лв. за периода 2013 г. –
2016 г. и 2181,28 лв. – лихви за
забавеното им плащане до 24.08.2016 г.
3.
Сума в размер на 3829681,19 лв. за погасяване на
вземания по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД на Б.П.Б. АД,
обезпечени с договорна ипотека върху имота, учредена с нотариален акт
№ 130, т.ІІ, рег.№11779, дело 282 от 2012 г. на нотариус В.И., вписан в
Службата по вписвания вх.рег.037442 от 29.08.2012г., акт №121, том ХVІІ, дело
18013 и нотариален акт от 11.12.2006 г., №166, т.VІ, рег.013812, дело № 1017 от
2006 г. на нотариус В.И., вписан в Служба по вписвания вх.рег.087685/11.12.2006г.,
акт № 69, т. LХVІ,
от които:
3.1. 171665,12 лв. –
за погасяване на вземането за разноски в производството по гр.д.№ ********** г. на СРС, 38 състав
3.2. 275876,18 лв. – за погасяване на вземане за законни
лихви за периода 30.03.2016 г. до 18.10.2016 г. върху главница от 2500000
евро по договор за инвестиционен кредит
№851/2006 г. от 11.12.2006 г.
3.3. 3382186,89 лв.
–за погасяване на част от вземането за главница от 2500000 евро по договор за инвестиционен кредит №851/2006
г. от 11.12.2006 г.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: