№ 215
гр. Смолян, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20235440101183 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД против М. З. С., в която
се твърди от ищеца, че на 15.07.2021 г. в гр. * е сключен Договор за потребителски паричен
кредит № * между „*“ ЕООД, в качеството му на кредитор и ответникът М. З. С., в
качеството му на кредитополучател. По силата на договора кредиторът е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от
Договора. С подписването на договора ответникът се е задължили да погасява задължението
си по кредита на 12 месечни вноски в размер на 154,46 лв. всяка и последна изравнителна
вноска в размер на 154,89 лв. с краен падеж 15.07.2022 г, съгласно чл. 4 от договора и
приложения като доказателство към исковата молба погасителен план.
Твърди се от ищеца, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е
изпълнил поетите договорни задължения към „*“ ЕООД, като е останало непогасено
задължение по кредита в размер на 2092,63 лв. от които: 1500 лв. - главница и договорна
лихва - 592,63 лв. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на
последната погасителна вноска на 15.07.2022 г.
Твърди се от ищеца също, че на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2023 г. и приложенията към него между „*“ ЕООД
и „*” ЕООД задължението на ответника, произтичащо от сключен Договор за потребителски
паричен кредит № * от 15.07.2021 г. е изкупено от ищеца. На адреса на длъжника е
изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Съгласно
параграф 4, т. 3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, Цесионерът- „*” ЕООД е упълномощен от - Цедента „*“ ЕООД, да извършва
уведомяване от името и за сметка на Цедента.
1
Ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора,
като на 28.06.2023 г. е подал пред * заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, с което е поискал длъжникът да бъдат осъден за следните суми: 1500 лв. -
дължима главница и 592,63 лв. - дължима договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до
15.07.2022 г.По заявлението е образувано ч. гр. Д. № */2023 по описа *, което впоследствие
е препратено по подсъдност на *, където е образувано под № */2023 г. Срещу издадената
заповед ответникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което и предявява настоящия
иск за установяване дължимостта на главницата по кредита.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 1500 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху претенднраната главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които
сумми по ч.гр.д.№*/2023г. на РС-Смолян е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Претендира и за разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска.Твърди,че договорът за потребителски паричен кредит № * от 15.07.2021г., сключен
между “*” ЕООД ,като кредитор и него, като кредитополучател е нищожен. Оспорва, че е
сключил процесния договор за кредит. Твърди, че не е заявил желание да бъде сключен
такъв договор, не е подписвал договора и не е усвоил сумата по договора. На него му е
станало известно, че такъв договор е сключен значително по-късно, разбрал е, че се касае за
“кражба на самоличност”, при която е подписан и усвоен договора за кредит. В
постановление на * Смолян от 08.01.2024г. по преписка вх.№ */2023г. по описа на *,
преписка с № */2023г. по описа на * е описано подробно при какви обстоятелства се е
стигнало до издаване на процесната Заповед № * за изпълнение па парично задължение по
чл.410 ГПК. За възникнало задължение по тази заповед ответникът твърди, че е узнал на
07.11.2023г., когато му е връчена по надлежния ред посочената заповед. Подал е жалба до
началника на * от 14.11.2023г. с твърдения, че с неговите лични данни е злоупотребено и на
15.07.2021г. е сключен посочения договор за потребителски кредит за 1500 лева. От
извършената проверка е установено, че лицето * през лятото на 2021г. пред Дирекция “*”
гр.* се е представил за ответинка, поискал е да обяви личната карта на ответника за
изгубена/открадната и е подал заявление за издаване на нова лична карта. Придружаван е
бил от две лица, които декларирали, че * * е М. З. С.. По този начин компетентните
длъжностни лица били въведени в заблуждение и на 14.07.2021. е била издадена лична карта
на името на М. З. С., който документ е носил снимка на * *. След като * * се е снабдил с
издадената л.к.№ * на името на М. З. С., още на следващия ден - 15.07.2021г. е сключил
договор за потребителски кредит № * за 1500 лева. Направена е била заявка от разстояние,
чрез електронно потвърждение. След това договорът е бил подписан чрез мобилно
приложение *, чрез използване на електронния сертификат на лицето представило се за М.
С., съхраняван в устройството (телефона) му, като за целта е бил използван декларирания от
клиента телефонен номер, на който “*” ЕООД е изпратило уникална еднократна парола
2
(ОТР код). Полученият код е бил въведен в рамките на 3 минути в показаната му
подстраница и тъй като е съвпаднал с този изпратен от кредитора договорът за кредит е бил
подписан. След подписване на договора на 15.07.2021г. в гр.* сумата в размер на 1500 лева
била преведена на името на кредитополучателя към системата за кешово разпращане *.
Сумата е получена, след което се е стигнало до посоченото по-горе производство по
издаване на заповедта за парично изпълнение по чл.410 ГПК, възражението на ответника М.
З. С. и предявяването на настоящия иск.
В посоченото постановление на *-Смолян е описано, че по предходни сигнали от
М. С. е била водена пр.преписка № */23г. на *-Смолян материалите от която са изпратени по
компетентност на * - * и пр.преписка № */2022г. на *-Смолян, материалите по която също са
изпратени по компетентност на * - *. Наред с това материалите по преписката по издаване
на лична карта с № * на М. С. са изпратени на *, като в последствие е било образувано
досъдебно производство № */2022г. по описа на 02 *, пр.пр.№ */2022г. по описа на *. В
постановлението на * е прието, че евентуално са осъществени в съвкупност състави на
документно престъпление и измама извършени през лятото на 2021г. в гр.*, като е
настъпила имотна вреда за “*” ЕООД чрез сключения с измамливи действия договор за
потребителски паричен кредит № * от 15.07.2021г. в гр.* и затова преписката е изпратена по
компетентност на * - *. Препис от постановлението е изпратено на М. З. С. за сведение.
Очевидно е, че са касае за нищожност на процесния договор за потребителски паричен
кредит № * от 15.07.2021г.. При изложените факти и обстоятелства се надява ищецът да
направи отказ/оттегляне от предявения иск срещу него, а ако такъв не последва ,моли същия
да бъде отхвърлен , като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и писмения отговор, на
становищата на страните в с.з., и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№*/2023г., образувано по подадено заявление от „*” ЕООД гр.*,
Смолянският районен съд е издал Заповед № */04.03.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. З. С. да заплати на
кредитора „*”ЕООД сумата от 1 500,00 лв. главница, ддължима по договор за кредит
№*/15.07.2021г.,сключен между „*“ ЕООД и М. З. Сераков, 593,63лв. -договорна лихва за
периода 15.07.2021г.-15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.06.2023г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото в размер на
41,85лв. за държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната
заповед от длъжника по нея М. З. С., че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
С Разпореждане №*/16.11.2023г. съдът е указал на заявителя „*”ЕООД гр.*, че в
едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 27.11.2023г. и на 21.12.2023г. е подадена
3
исковата молба от кредитора, с която е предявен иска за установяване на вземането по
посочената по-горе заповед за изпълнение, по който е образувано настоящото производство.
От представения по делото заверен препис от Договор за потребителски кредит
№*/15.07.2021г. се установява, че трето за делото лице – „*“ ЕООД е предоставила на
ответника М. З. С. потребителски кредит в размер на 1 500,00 лв. със срок на издължаване
12 месеца. Съгласно чл.3 от договора главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен
процент -12,27% , като при забава на плащането на месечните погасителни вноски по
кредита , кредитополучателят дължи освен възнаградителната лихва и и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието в
съответствие с предвиденото в ОУ. Съгласно т.5.1 от договора ГПР по договора е 49,46%.
Общата сума, дължима от потребителя е 1853,95лв. Съгласно чл. от договора крайния срок
за издължаване на дълга по кредита е 12 месеца, изтичащ на 15.07.2022г. , като отделните
падежни даги са определени с погасителен план-неразделна част от договора.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.04.2023
г. „*“ ЕООД е прехвърлил на „*“ ООД вземанията на продавача от длъжници, произтичащи
от договорите за кредити, посочени в приложение № 1 към договора.
Видно от Приложение №1, с посочения договор за цесия е прехвърлено и вземането
на „*“ ЕООД към ответника М. З. С. по прооцесния договор за кредит в общ размер на
2 092,63 лв. , от които: 1 500,00 лв.- главница ,,9,63лв.-лихви, 301,00лвм.-неустойка и 252,00
такса разглеждане по т.5.1 от договора за кредит.
С исковата молба е представено пълномощно от законния представител на „*”
ЕООД, с което дружеството-цедент е упълномощило „*” ООД в качеството му на цесионер
по Договор за прехвърляне на парични вземания от 19.04.2023 г., да представлява цедента
като уведоми длъжниците за цесията съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Представено е и пълномощно от „*” ООД от 03.06.2013 г., с което същото
дружество е упълномощило Адвокатско дружество „* и *” с правото да уведомяват всички
длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към договора за цесия.
С исковата молба е представено и Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания с изх. № */25.05.2023г., отправено до ответника М. З. С., с което длъжникът се
уведомява от „* и *“, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2023 г.
задължението му към „*“ ЕООД произтичащо от Договор за потребителски кредит
№*/15.07.2021г. е прехвърлено на ищеца „*“ ЕООД. и последното дружество е станало вече
негов кредитор.
Уведомлението е изпратено на ответника с куриер, като видно от известието за
доставяне пратката е върната с отбелязване- сменен адрес.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
4
от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417от
ГПК, поради което е процесуално допустим. С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели
да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена
заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на
този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване
на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в
сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение
тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила.
По този специален установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който
произтича вземането, а ответника - възраженията си срещу вземането.
Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан, поради следното:
Ищецът се явява материално правно легитимиран да търси установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключения
договор за цесия от 19.04.2023г. със стария кредитор и подписаното между тях Приложение
№ 1, в което цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията на
цесионера по процесния договор за потребителски кредит №*/15.07.2021г. са му
прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД.Съдът приема, че длъжникът е надлежно уведомен за
цесията с връчване на препис от исковата молба и доказателствата по настоящото дело,
поради което прехвърлянето на вземането има действие спрямо него.
Искът е неоснователен, поради липса на валидно вземане, което да е предмет на
договора за цесия. Установява се от писмените доказателства, че договорът за кредит е
нищожен на осн.чл.-26 ал.2 пр.2 от ЗЗД-поради липса на съгласие на ответника за
сключването му. Касае се за договор за кредит сключен от разстояние, като видно от
договора същият е сключен от кредитополучателя от мобилен номер *, който мобилен
номер съгласно представената от ответника справка от мобилния оператор „*“ ЕАД към
15.07.2021г. / датата на сключване на договора за кредит/ не е на името на ответника М. З.
С.. Съгласно подадените данни за кредитополучател посочения в договора документ за
самчоличност – лична карта е издадена на 14.07.2021г. –един ден преди сключване на
договора за кредит. Съгласно презставената справка от *-Смолян, Сектор „*“ издадената на
14.07.2021г. лична карта на М. З. С. е обявена за невалидна от 11.05.2022г.- по искане на
лицето и от 19.05.2022г.- поради подмяна на самоличност. Предходната лична карта на
ответника, издадена на 06.06.2019г. със срок на валидност до 06.06.2029г. е обявена за
открадната на 14.07.2021г. и е унижожена на 11.05.2022г., като е отбелязано, че на тази дата
е върната от лицето. От мотивите на Постановление за изпращане на преписка по
компетентносн от 08.01.2024г. на прокурор в * е видно, че в * е образувана преписка по
жалба на ответника М.а З. С. от 14.11.2023г. ,в която е заявил, че на 07.11. 2023г. е получил
Заповед за изпълнение на апарично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№*/2023г. на * от която му е станало известно , че е злоупотребено с личните му данни и на
15.07.2023г. от негово име е сключен процесния договор за кредит без самият той да е знаел
5
и да е бил съгласен с така сключение договор.В хода на проверката е установено, че през
лятото на 2021г. лице на име * се е явил в Дирекция „*“ гр.* и пред служителите се
представил за М. С., който поискал да обяви личната карта на С. за изгубена/открадната и да
подаде заявление за издаване на нов документ за самоличност-лична карта.* бил
придружаван от посочените в постановлението две лица, които участвали в процедурата по
разпознаване по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за
самолибност и декларирали, че * * е М. С.. По този начин компетентните органи по
издаване на * били заблудени и на 14.07.2021г. била издадена лична карта на името на М. З.
С., който документ носел снимката на * *.След като * се сдобил с лична карта на името на
М. С. на 15.07.2021г. бил сключен процесния договор за кредит –чрез направена заявка от
разстояние. Договорът бил сключев чрез мобилно приложение през декларирания от
клиента телефонен номер.С оглед правилата за определяне на родовата и местна
компетентност по чл.35 и чл.36 от НПК преписката е изпратена по компетентност на ** с
оглед преценка за данни за осъществени състави на престъпления по чл.314 ал.1 и чл.209 от
НК. От изисканите по делото справки от ** се установява, че са образувани две Досъдебни
производства, както следва: ДП №*/2022г. по описа на * за престъпление по чл.4 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК по което няма лице, привлечено в качеството на обвиняем и ДП №*/2024г.
за това, че на 15.07.2021г. в гр.* , в офис на „*“ ЕООД с цел да бъде набавена имотна
облага е възбудено заблуждение у служител на дружеството, че лицето, сключило договор
за потребителски кредит №*/15.07.2021г. е М. З. * и с това на „*“ ЕООД е причинена
имотна вреда в размер на1 500,00лв.-престъпление по чл.209 от НК, като досъдебното
производство не е приключило в досъдебната си фаза и няма лице, привлечено в качеството
на обвиняем.
От съвкупната преценка на така събраните в хода на делото доказателства не може
да се направи извод, че процесния договор за кредит е сключен от ответника. Същият е
нищожен поради липса на съгласие от страна на ответника-кредитополучател за
сключването му. Поради това и не е налице валидно възникнало вземане на кредитодателя
по отношение на ответника, което да е прехвърлено на ищеца с договора за цесия. При
посоченото предявеният установителен иск за дължимостта на главницата по договора и
законната лихва от подаване на заявлението е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ще следва с оглед изхода на делото да бъде осъден ищеца да заплати на ответника
на правените разноски по водене на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „* ” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, р-н *, ж.к.*, ул.“*“ №4-6 против М. З. С., ЕГН ********** с адрес с.*
,общ.*-„*“ №2 да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
6
ищеца сума в размер на 1500 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2023г. -датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д.№*/2023г. на РС-Смолян е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „* ” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н *,
ж.к.*, ул.“*“ №4-6 да заплати на М. З. С., ЕГН ********** с адрес с.* ,общ.*-„*“ №2
разноски по водене на делото в размер на 450,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7