Р Е
Ш Е Н
И Е
№ __260009___
гр. Кубрат, 24.3.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КУБРАТСКИЯТ
районен съд, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Диана П. – Енева
при
секретаря П. П. и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 24
по описа за 2021 година
Р
Е Ш И:
Отменя Наказателно постановление № 20-0290-000386/ 2020г. на
началник група към ОДМВР – гр. Разград,
РУ – гр. Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г., с което на Д.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лв., на основание чл.179, ал.2, предл.
I ЗДвП, за това, че на 08.12.2020 г., около 18.25 часа, в община Завет, на път
трети клас № 205, като водач на лек
автомобил „Тойота Авенсис”, с рег. № **, на км.
54+500 в посока от с. Стефан Караджа към с. Веселец, общ. Завет, управлява
собствения си лек автомобил, с несъобразена с пътните условия скорост, на
хоризонтална права навлязъл в отвор, образувал се на пътното платно за движение
и спукал предна дясна и задна дясна гума, съставляващо настъпило ПТП с
материални щети, поради виновно извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, като незаконосъобразно.
Осъжда Министерство на
вътрешните работи, ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, да плати на жалбоподателя Д.П.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, направените от него разноски
по делото в размер на 300.00 (триста)
лева – платено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /п/ - Д.П.-Енева
МОТИВИ към
Решение № 260009/ 24.03.2021 г., постановено по анд №
24/ 2021 г. по описа на РС - Кубрат
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0290-000386/ 2020г. на началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г., на Д.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл.179, ал.2, предл. I ЗДвП, за това, че на 08.12.2020 г., около 18.25 часа, в община Завет, на път трети клас № 205, като водач на лек автомобил „Тойота Авенсис”, с рег. № **, на км. 54+500 в посока от с. Стефан Караджа към с. Веселец, общ. Завет, управлява собствения си лек автомобил, с несъобразена с пътните условия скорост, на хоризонтална права навлязъл в отвор, образувал се на пътното платно за движение и спукал предна дясна и задна дясна гума, съставляващо настъпило ПТП с материални щети, поради виновно извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Недоволен от така издаденото НП е останал Д.С., който го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност. Не е извършил нарушението, за което е санкциониран, а й в образуваното срещу него административнонаказателно производство не се установява, че е осъществил ПТП с материални щети, поради виновно извършено от него нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Въззиваемата страна поддържа издаденото срещу жалбоподателят наказателно постановление и счита същото за правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Безспорно, чрез показанията на разпитания по делото свидетел М.И., се установи, че на посочената дата, време, и място – на 08.12.2020 г., около 18.25 часа, в община Завет, на път трети клас № 205, жалбоподателят, като водач на лек автомобил „Тойота Авенсис”, с рег. № **, на км. 54+500 в посока от с. Стефан Караджа към с. Веселец, общ. Завет, е управлявал собствения си лек автомобил, когато на хоризонтална права навлязъл в отвор, образувал се на пътното платно за движение, - обхващаща голяма част от попътното за него платно за движение дупка и спукал предна дясна и задна дясна гума, съставляващо според него и колегата му мл. авконтрольор Н. Н., настъпило ПТП с материални щети. Относно т.нар. „отвор“ в пътното платно, цитирам показанията му: „дупката съставляваше половината пътно платно и беше покрита с вода, с каква дълбочина е дупката - не мога да кажа, окомерно заемаше половината платно и попадаше в половина платното на движение на водача Д.С..“ . В следствие на спукването на двете гуми, водачът е преустановил движението на автомобила си и сам е позвънил на спешен номер 112. Вечерта е била зимна, пътя мокър от снежна/дъждовна покривка, без насрещно движение. Видно от показанията на свидетеля, заедно с колегата му Н. Н. в длъжностното си качество – автоконтрольор, по постъпил в управлението на МВР – Кубрат сигнал са посетили настъпило пътнотранспортно произшествие на посочения път. На мястото на произшествието установил самоличността на единственото участвало лице, от огледа на място, актосъст. Н. Н. приел, че жалбоподателя, като не е избрал подходяща с оглед пътните условия скорост, на хоризонтална права (км 54+500), виновно е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и в следствие на това е причинил ПТП с материални щети. Съставил АУАН серия Д № 379333, рег. № 439/ 09.12.2020 г., с който повдигнал обвинение по отношение на жалбоподателя за констатираното нарушение и го предявил, като водача не е вписал възражения, както и не представил в 3-дневния срок писмени възражения. Актосъставителят регистрирал съставения от него АУАН и го предал на Началника на РПУ на МВР – Кубрат за произнасяне, след като в указания на нарушителя 3-дневен срок не са постъпили изходящи от него допълнително обяснения или възражения. В резултат на сезирането, упълномощения надлежно с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г. Началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, е издал атакуваното в настоящото производство НП, с което е приел, въз основа на изложената в АУАН фактическа обстановка, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, и наложил размера на административното наказание, предвидено в разпоредба на чл.179, ал.2 ЗДвП - “глоба” в размер на 200.00 лв..
От събраните по делото гласни – показанията на св. М.И., и писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1755556/ 08.12.2020 г., се установява изложената по – горе фактическа обстановка; не се твърди и не се установява наличието на ограничителни скоростта на движение или забранителни движението на превозни средства пътни знаци, бариери, както и за указателни за неравности – дупки, по пътя и пр.; не се твърди и не се установява действителната скорост на движение на автомобила, избрана от водача, да е измерена с техническо средство или установена с помощта на автотехническа експертиза, поради което съдът не може да приеме за установено по несъмнен начин, че единствена причина за произшествието е виновно поведение на водача, произтичащо от неизбирането от него на подходяща скорост на движение, съобразно метеорологичните условия и скрития под дъждовната вода отвор – огромна дупка на попътното за водача платно на пътя. Доказателствената непълнота не се отстранява и с заявени от въззиваемата страна в образуваното съдебно производство доказателствени искания по разследването механизма на ПТП, напр. изготвяне на автотехническа експертиза, на база данни от протокол за оглед на местопроизшествие от посочената дата.
Въз основа на така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът, в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица.
От друга страна, констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно: АУАН, и издаденото въз основа на него НП, не отговарят на формалните изисквания, предвидени в нормите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. В обжалваното НП административнонаказващият орган приел и описал като нарушение това, че с действията си жалбоподателят е нарушил посоченото по-горе задължение, като при избиране скоростта си на движение не се съобразил със състоянието на пътя, в частност: „отвор“ в пътното платно, или както свидетелства участвалото в проверката длъжн.лице от състава на РУ МВР – Кубрат – дупка, заемаща половината пътно платно, покрита с вода. Посочил, че в резултат от това възникнало описаното по-горе ПТП с материални щети - спукани предна дясна и задна дясна гума, на собствения на водача лек автомобил.
С НП на жалбоподателя е наложена санкция по чл. 179, ал.2 ЗДвП, за нарушение разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като в обстоятелствените части на акта и НП липсва описание на съществен елемент от визираното в нормата нарушение - не става ясно каква е действителната скорост на движение на автомобила, управляван от наказаното лице, за да се приеме, че тя не е съобразена със състоянието на пътя, в частност: „отвор“ в пътното платно, или дупка, заемаща половината пътно платно, покрита с вода, в съответния участък, както и какво прави същата предвидимо препятствие на пътя на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. При изслушването му в о.с.з. очевидеца на проверката и съставянето на акта дава подробно обяснения, че не е изследвана с техническо средство скоростта на движение, както и че колегата му актосъставител е направил извод за несъобразена скорост, единствено с оглед на несъмнено установения резултат – спуканите два броя гуми от дясната страна на автомобила, наложили на водача да преустанови движението на МПС, съставляващо настъпило ПТП с материални щети.
Посочването на тези обстоятелства – обективно установена скорост на движение, връзката на същата и наличните в участъка пътни знаци, пътна маркировка и другите средства за сигнализиране, посочването на наличен в съответния участък отвор на пътното платно, неговия размер – площ и дълбочина, означаването му като препятствие на пътя, без да се изясни механизма на ПТП, не позволяват да се направи извод относно причинната обусловеност – „поради”, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.2 ЗДвП, между твърдяното като извършено от него нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, и несъмнено настъпилото ПТП с материални щети, което е задължителен елемент от индивидуализацията на нарушението, за да е налице съставомерно административно нарушение по чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Допуснато нарушение е съществено, съответно е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, доколкото препятства организирането на защитата на нарушителя, който трябва да има пълна яснота относно фактите, срещу които се брани.
С оглед приетата по горе за установена фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон, доколкото АНО е наложил санкция за нарушение по ЗДП, без да посочи пълно и съотнесе фактите към хипотезата на правната норма. С оглед на изложено по-горе, съдът счита, че не се установява по делото от административнонаказващия орган по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което обжалваното НП се явява издадено в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят заявява искане за присъждане в тежест на административнонаказващия орган направените от него разноски по делото, като представя доказателства – л. 21 от делото, за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., което предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, при липса на заявено възражение за прекомерност на същото, е основателно и доказано.
Воден от изложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът постанови своя акт.
Районен съдия: /п/ - Д.П.-Енева