Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха
Халил и в присъствието на зам.окръжен прокурор Делчева
от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №51/2022 г. по описа на АС - Кърджали, и
за да се
произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от зам.
директора на ТД на НАП-Пловдив, чрез пълномощник, срещу Решение №9/10.02.2022 г., постановено по анд №251/2021 г. по описа на Районен съд
– Момчилград. В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния
закон. Касаторът
намира за неправилен извода на районния съд, че посочените като нарушени норми
на чл.124, ал.5 и чл.78, ал.2 и ал.3 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, съдържат две самостоятелни задължения, неизпълнението на които
реализира състава на две отделни нарушения. В
тази връзка сочи, че в двете норми са
описани всички изисквания към получателите на кредитни известия, респ. не е
налице неяснота относно елементите на нарушението. Счита също, че времето на
получаване на кредитното известие, не е елемент от фактическия състав на
деянието, както и че не са налице безспорни доказателства за по-късно получаване
на кредитното известие.
Иска отмяна на оспореното решение
на районния съд и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира деловодни разноски за
двете инстанции.
Ответникът
по касация –
„Нар” ООД, *** в писмено становище, представено от пълномощник намира
касационната жалба за неоснователна. Счита, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
следва да се остави в сила. Излага подробни съображения за липса на извършено
от дружеството нарушение на чл.125, ал.4 от ЗДДС, тъй като последното е
получило процесните кредитни известия на 27.11.2020
г. и незабавно ги е осчетоводило, след което ги е включило в данъчния данъчната
декларация за следващия данъчен период и е заплатило дължимите данъчни
задължения.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение
за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
оспореното Решение №9/10.02.2022 г., постановено по анд №251/2021 г. по описа на
Районен съд – Момчилград, е
отменено Наказателно постановление №594038-F591524/17.08.2021г. издадено
от зам.директора на ТД на НАП-Пловдив, с което, на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС, на „НАР" ООД, *** е
наложена „имуществена санкция" общо в размер на 5 000 лева, за извършени
две нарушения на чл.124 ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.78,
ал.2 и ал.3 и чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, както следва: 1.имуществена санкция
в размер на 1 000 лв. за неотразяване на
кредитно известие №***/*** г. в дневника
за покупки, за данъчен период м.06.2020 г. с подадената СД по ЗДДС и 2. имуществена
санкция в размер на 4 000 лв. за неотразяване на кредитно известие №**********/***
г. в дневника
за покупки за данъчен период м.06.2020 г. с подадената СД по ЗДДС. С горното
решение ТД на НАП – Пловдив е осъдена да заплати на „Нар” ООД, *** ЕИК ***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
както и да заплати по сметка на РС-Момчилград сумата от 300 лв., за възнаграждение
на вещо лице.
За да постанови решението
си районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничило правото на защита на санкционираното дружество. Прието е, че
посочените от наказващия орган разпоредби на чл.124, ал.5 и на чл.78, ал.2 и
ал.3 от ЗДДС, съдържат две самостоятелни задължения, неизпълнението на които
води до отделни нарушения, за които на дружеството следва да бъдат наложени две
санкции. В тази връзка е прието също, че е налице неяснота между правната
квалификация на деянието и фактическото му описание. По съществото на спора,
съдът, като взел предвид и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, е приел, че нарушенията не са доказани, тъй като
наказващият орган не е установил датата на получаване на двете кредитни
известия от санкционираното дружество. По горните съображения, формирал извод
за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
Решението е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. В чл.182,
ал.2 ЗДДС, посочен като основание за налагане на санкцията, е предвиден
по-нисък размер на санкцията - 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лв., при нарушение по ал. 1, когато регистрираното
лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния
период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен. Съгласно
чл.182, ал.1 от ЗДДС, към който препраща ал.2, за реализиране на основния
състав на нарушението, следва регистрираното лице да не е издало данъчен
документ или да не е отразило издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период и това да е довело до
определяне на данъка в по-малък размер.
Правилни
са доводите на районния съд, че получаването на кредитните известия е елемент
от състава на административните нарушения, за извършването на които е
санкционирано дружеството. Правилно е прието също, че административнонаказващият
орган е следвало да установи датата на получаване на кредитните известия, за да
може да съобрази, дали е било обективно възможно санкционираното дружеството,
да ги отрази в отчетните си регистри за конкретния данъчен период – месец 06.2020
г. В разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, изрично се сочи, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от
него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени. Т.е., задължението за включване на КИ в съответните дневници възниква
по отношение на получени кредитни известия, в какъвто смисъл е практиката на
ВАС по данъчни дела /Решение №16902/17.12.2013 г. по адм.
д. № 4780/2013 г. на ВАС/. Респ.,
нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС
е налице в случаите, в които регистрираното лице е получило кредитното известие
преди изтичане на срока за отразяването му в дневника за покупки и въпреки това
го е отразило след изтичането на този срок. В случая, датата на получаване на
кредитните известия не е била изследвана в хода на административнонаказателното
производство. За установяването на този факт районният съд е назначил ССчЕ, като от заключението на вещото лице е видно, че процесните КИ №***/***
г. и №**********/***
г., са получени от наказаното дружество на
27.11.2020 г., осчетоводени са през м.11.2020 г. и са включени в дневника за
покупки и в справка-декларация по ЗДДС с вх.№***/*** г.
Настоящата
инстанция не споделя доводите на районния съд за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, ограничило правото на защита на санкционираното
дружество. Посочените в АУАН и в НП разпоредби на чл.124, ал.5 и на чл.78, ал.2
и ал.3 от ЗДДС, касаят задължението на
регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки, а
последното е свързано със задължението за корекция на ползвания данъчен кредит,
поради което не е налице неяснота между правната квалификация на деянието и
фактическото му описание, респ., не е ограничено правото на защита на
санкционираното дружество. Последното обаче, не променя крайния извод за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като от
събраните от районния съд доказателства се установява, че санкционираното
дружество не е извършило вменените му нарушения.
По
изложените съображения, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното
в настоящото производство решение – законосъобразно, поради което следва да се остави
в сила.
Мотивиран така, и на основание
чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9/10.02.2022
г., постановено по анд № 251/2021 г. по описа на Районен съд
– Момчилград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.