Решение по дело №6007/2022 на Софийски районен съд

Мотиви към Решение от 10.11.2022 г. по НAХД № 6007/2022 г. по
описа на 9-ти състав на СРС, НО.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против обвиняемият НЙБ., с ЕГН ... (и със снета по делото самоличност),
за това, че на 09.09.2020 г. в гр.София, подбуждал ... към престъпление по
чл.290, ал.1 от НК, като поискал от нея пред надлежен орган на властта –
разследващ орган при 04 РУ-СДВР, като свидетел по досъдебно производство
№ 228ЗМК-1307/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 32053/2021 г. по
описа на СРП устно, съзнателно да потвърди неистина, а именно да
свидетелства, че ДДМ. (обвиняем по досъдебно производство № 228ЗМК-
1307/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР) „живее при нея, в жилището й,
находящо се в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.259, вх.А, ет.3, ап.9 или поне
преспива при нея от време на време“. – престъпление от общ характер по
състава на чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият НЙБ., редовно призован, се явява лично в заседанието пред
съда. Представлява се от надлежен процесуален представител –
упълномощеният защитник адвокат ДЗ.. Защитникът на обвиняемия инвокира
подробни доводи, от които съдът следва да приеме, че не са налице
предпоставките за приложение на института на чл.78а НК.
Обвиняемият Б. оспорва обвинението на СРП. В правото си на последна
дума, обвиняемият моли да бъде оправдан изцяло.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят сами
за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Обвиняемият НЙБ. е роден на ..., българин, български гражданин,
неосъждан, висше образование, неженен, без деца, работи като адвокат, с
постоянен и настоящ адрес в гр. София, ..., ЕГН **********.
Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание към 09.09.2020 г. и след тази дата до
настоящият момент.
Обвиняемият Б. е регистриран като адвокат в Адвокатска колегия –
Пазарджик с решение на АС № 3/05.03.2004 г. Същият е вписан като адвокат
в Адвокатска колегия – Пазарджик на 26.07.2005 г. Не е прекъсвал
адвокатската си правоспособност до момента, включително и към
инкриминираната дата 09.09.2020 г.
Обвиняемият Б. живеел заедно с ДМ., ЕГН: ********** в апартамент,
находящ се в гр.София, ... (2-3). Двамата имали интимна връзка. При тях
пребивавало и нощувало от месец юли 2020 г. детето БЮО. на 8 (осем)
години с ЕГН: **********, роден на .... със съгласието на родителите му –
1

ХИХ. и ЮЮО.. На родителите на детето БО. лицето ДМ., пред които и пред
детето представящ се като И., им предоставял седмично малки парични
средства и чанти с храна.
Собственик на недвижим имот в гр.София, ... било лицето ДМ., на който
адрес бил формално регистриран. Същият решил да го отдаде под наем.
Наемател на недвижимия имот в гр.София, ... през 2016 г. станала свидетелят
.... Не е бил съставен писмен договор за наем между тях. Първоначално
неплащала наем, поради познанството си с ДМ.. След това започнала да
дължи наем. Дължимият наем възлизал на стойност от 350.00 лева. Наемът се
плащал от 2018 г. всеки месец на ръка. Свидетелят А. заплащала наема си на
ДМ.. Плащането се извършвало на адреса на ДМ., където живеел с
обвиняемия Б. - в гр.София, ... (2-3). Свидетелят А. е виждала в този
апартамент от месец юли 2020 г. присъствието на детето БЮО., което
живеело при ДДМ. и обвиняемия Б., където оставало да нощува при тях.
Свидетелят А. живеела сама в наетия апартамент в гр.София, ..., заедно със
своето малолетно дете – ЕВА., роден на ... г. Свидетелят А. не живеела с ДМ..
Последният не е оставал при нея да преписва или да живее в гр.София, ....
Отношенията им били в кръга на нормалните отношения като тези между
наемодател и наемател.
Сестрата на ХИХ. (майката на детето БО.) – СММ. подала сигнал на
телефон 112 и в 02 РУ-СДВР, че детето БО. живеело неправомерно при друг
човек, а не при родителите си в гр.София, ул. „Ангел Каралийчев“ № 10,
доколкото имало вероятност детето да е сексуално експлоатирано от ДМ..
На 09.09.2020 г. в 04 РУ СДВР е било образувано на основание чл.212,
ал.3 от НПК във връзка с извършени разпити на свидетели от 09.09.2020 г.
досъдебно производство № 228 ДПК 1307/2020 г. с предмет на разследване
извършени на 07.09.2020 г. хомосексуални действия (действия на полово
удовлетворение и полово сношение) като престъпление по чл.157, ал.3 вр.
ал.1 от НК в апартамент № 203 (2-3), находящ се в гр.София, ж.к. „Гоце
Делчев“, бл.259, ет.2 спрямо малолетно лице от мъжки пол, ненавършило 14
години с имена БЮО. на 8 (осем) години с ЕГН: **********, роден на ....,
като е употребено за това заплашване, че „ако не направи исканото от него,
ще го набие“.
За срок от 24 часа бил задържан извършителят на престъплението –
ДМ., ЕГН: ********** на 09.09.2020 г. в 14.00 часа до 13.55 часа на
10.09.2020 г.
На 09.09.2020 г. след края на работния ден около 18.00 часа свидетелят
А. се насочила към жилището си в гр.София, .... Пред входната врата на
жилищната кооперация тя забелязала две лица от мъжки пол, които били
облечени в цивилни дрехи, които също я видели. Свидетелят А. влязла в дома
си. На 09.09.2020 г. около 18.30 часа на вратата на жилището на свидетеля А.
в гр.София, ... се тропало настоятелно и силно и се чували мъжки гласове.
Пред вратата на жилището й били свидетелят МЛП. – инспектор в
криминална група при 04 РУ-СДВР, разследващият полицай ВП.,
свидетелят ЙВХ. (който е разследващ полицай) и оперативният работник
2

от СДВР – свидетелят ПКЛ., както и задържаното лице ДМ.. Полицейските
органи и служители на СДВР следвало да извършат оглед и претърсвания в
жилището на свидетеля А., тъй като ДМ. бил адресно регистриран в
гр.София, .... Свидетелят А. била сама в жилището си. Стреснала се и се
притеснила. Решила да звънне от телефонния си номер № 0877 472 847 на
лицето ДМ.. В този момент ползвала телефонно устройство смартфон
“Samsung“ модел SM A 105 FN/DS с ИМЕИ 1: 356979103215237 и ИМЕИ 2:
356980103215235 с поставена СИМ Карта на Виваком с № 8935903002421167
и № 2840323000242116. Не успяла да се свърже с ДМ.. Звъннала на
обвиняемия Б., записан в телефонния й апарат с името “Batashki” под № ....
Докато му звъняла свидетеля А. погледнала през терасата на дома си навън и
видяла в този момент обвиняемият Б. да се прибира с автомобила си към
кооперацията на блока в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.259. Обвиняемият
Б. вдигнал телефона на свидетеля А.. Тя му казала „Ники някакви хора
тропат на вратата.“ на жилището й. Обвиняемият Б. й отговорил да се
обади след две минути. След две минути свидетелят А. му звъннала.
Обвиняемият Б. й заявил, че отвън пред вратата на жилището й са двама
полицаи, както и че ДМ. е бил задържан от полицията. Свидетелят А.
попитала обвиняемият Б. какво искат от нея полицаите и трябва ли да им
отвори вратата на жилището им. Обвиняемият Б. й заявил, че следва да
изчака малко, но й казал „Можеш ли да ми помогнеш с мълчание“ , с
пояснение от негова страна, че свидетеля А. не следва да влиза в обяснителен
режим с полицаите. Обвиняемият Б. обяснил на свидетеля А., че „при Дидо
(ДМ.) имаше едно детенце, като някаква злобна лелка се обадила и казала, че
Дидо е правил някакви щуротии“ с него. Обвиняемият Б. казал на свидетеля
А. „Можеш ли да кажеш, че Дидо живее при теб или поне преспива при теб
от време на време“. Свидетелят А. отговорила на обвиняемия Б., че това не е
вярно и че не може да го каже, тъй като в апартамента й в гр.София, ... нямало
условия да живее друг човек с нея и детето й. Свидетелят А. отказала изрично
да изпълни казаното й от обвиняемия Б.. След като този разговор по телефон,
който приключил с обвиняемия Б., свидетелят А. се насочила към входната
врата на жилището си. В същият момент чула отвън гласа на ДМ. и че следва
да отвори вратата на жилището си, което било повторено от единия от
цивилните полицаи. Свидетелят А. отворила вратата на дома си. Свидетелят
А. била заставена да стои пред жилището й, докато в дома й се извършвали
действия по оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване от
разследващия полицай ВГП.. Свидетелят А. била попитана от разследващия
полицай П., който извършвал действия по оглед на местопроизшествието и
претърсване и изземване с кого живее в апартамента си. Тя отговорила, че
живее сама с детето си. Казала, че никой друг не живее с нея и детето й. ДМ.
бил попитан дали живее при свидетеля А., при което отговорът му бил
положителен. Свидетелят А. отрекла пред полицаите това твърдение на ДМ.,
въпреки че същия отговорил, че тя не следва да дава обяснения какви са
отношенията им. В същият момент се появил обвиняемият Б., който казал на
свидетеля А. да запази спокойствие, подчертавайки, че нейните отношения с
ДМ. не касаят полицаите. В рамките на извършените процесуално-следствени
3

действия в жилището на свидетеля А. в гр.София, ... били иззети като
веществени доказателства за изясняване на обстоятелства, относими към
разследването една компютърна конфигурация (лаптоп) и ползваното от нея
телефонно устройство, с което е била позвънила на обвиняемия Б. - смартфон
“Samsung“ модел SM A 105 FN/DS с ИМЕИ 1: 356979103215237 и ИМЕИ 2:
356980103215235 с поставена СИМ Карта на Виваком с № 8935903002421167
и № 2840323000242116.
За времето от 19.50 часа до 20.30 часа по образуваното ДП била
разпитана на 09.09.2020г. свидетелят ХИХ..
На 09.09.2020 г. от 21.05 часа до 22.05 часа бил извършен оглед на
местопроизшествия в гр.София, ... и в гр.София, ... в присъствието на
поемното лице ВХВ., разпитано впоследствие като свидетел на 10.09.2020 г. и
в присъствието на поемното лице СВМ., разпитано впоследствие като
свидетел на 10.09.2020г. При огледа на местопроизшествието били иззети
веществени доказателства и бил изготвен фотоалбум.
За времето от 21.50 часа до 22.00 часа на 09.09.2020 г. била
разпитана свидетеля ....
За времето от 22.15 часа до 22.30 часа по образуваното ДП била
разпитана на 09.09.2020г. свидетелят ЮЮО..
На 09.09.2020 г. от 22.15 часа до 23.00 часа било реализирано в
образуваното ДП претърсване и изземване, при което са били установени и
иззети движими вещи (компютърни конфигурации, телефони и др.) в
гр.София, ... в присъствието на задържаното лице ДМ., които са от значение
за изясняване на обективната истина за извършеното престъпление по чл.157,
ал.3 вр. ал.1 от НК.
На 09.09.2020 г. в 22.20 часа до 10.09.2020 г. до 21.55 часа бил задържан
за срок от 24 часа по ЗМВР обвиняемият Б..
Обвиняемият Б. съставил ръкописно пълномощно по ДП № 1307/2020 г.
по описа на 04 РУ СДВР в полза на ДДМ., за да го представлява като
защитник в ДП в качеството му на заподозрян към престъпление. Това
пълномощно, обаче, нямало правна стойност, тъх като обвиняемият Б. бил
обвинен от СРП за престъпление по чл.293, ал.1 от НК вр. чл.290, ал.1 от НК
за подбуждане към лъжесвидетелстване, доколкото в едно и също
наказателно производство са несъвместими в едно и също лице
едновременното упражняване на двете процесуални фигури на защитник и
обвиняем. В тази връзка качеството на обвиняем е имало предимство пред
фигурата на защитника и ръководно-решаващият орган на ДП не е допуснал
обвиняемият Б. да упражнява качеството на защитник по отношение на ДМ.,
обвинен за престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В рамките на ДП лицето ДМ. било представлявано от защитника ДЗ.
съгласно съставено пълномощно.
В рамките на образуваното досъдебно производство № 228 ДПК
1307/2020 г. по описа 04 РУ-СДВР на 10.09.2020 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие и действия по претърсване и изземване в гр.София, ж.к.
4

„Гоце Делчев“, бл.259, офис № 1 и в гр.София, ... (2-3), при което били иззети
движими вещи, които са от значение за изясняване на обективната истина за
извършеното престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК.
На 10.10.2020 г. за времето от 12.05 часа до 12.37 часа свидетелят А.
показала на полицаите в следствен експеримент жилището, където живеели
обвиняемия Б. и ДМ. - в апартамент № 203 (2-3), находящ се в гр.София, ж.к.
„Гоце Делчев“, бл.259, ет.2.
В досъдебното производство № 228 ДПК 1307/2020 г. по описа 04 РУ-
СДВР последвали на 10.09.2020 г. разпит на свидетеля СММ.,
освидетелстване на детето БЮО. и на лицето ДМ. в присъствие на поемни
лица и медицинско лице. При освидетелстване на детето БО. в областта на
ануса в лявата му четвърт е установено ограничено окръглено синкаво
кръвонасядане с диаметър 0.5 – 0.6 см. с неясни граници. Според СМЕ на д-р
АМ. при прегледа на детето БО. от медицински експерт са установени
окръглени минамални кръвонасядания на лявата област, дясна кръстна
област, и в околоаналната област в ляво с различна давност. Според СМЕ
физиологичното развитие на детето и тонуса на мускулните структури на
външния сфинктер изключват възможността с прегледания да извършен
анален полов акт, но не е изключена възможността да е извършвано
проникване с друга част на човешкото тяло (пръсти), или други продълговати
цилиндрични предмети с диаметър ненадвишаващи аналния сфинктер.
В досъдебното производство № 228 ДПК 1307/2020 г. по описа 04 РУ-
СДВР били извършени множество процесуално-следствени действия с
разпити на свидетели – ЮЮО., СИХ..
Обвиняемият НЙБ. бил обвинен за престъпление по чл.293, ал.1 вр.
чл.290, ал.1 от НК и задържан под стража с определение на СРС от 12.09.2020
г. по ЧНД № 12097/2020 г., потвърдено с определение на СГС от 17.09.2020 г.
по ВНЧД № 3363/2020г.
Обвиняемият ДМ. бил обвинен за престъпление по 157, ал.3 вр. ал.1 от
НК и задържан на 12.09.2020 г. под стража с определение на СРС в
производство по чл.64 НПК.
С постановление на прокурор от СРП от 27.09.2020 г. досъдебно
производство № 228 ДПК 1307/2020 г. по описа 04 РУ-СДВР, пр.пр. №
32053/2020 г. по описа на СРП било разделено, като за материалите, касаещи
обвиняемият НЙБ. по обвинението му за престъпление по чл.293, ал.1 от НК
вр. чл.290, ал.1 от НК било образувано друго ДП под друг номер.
Съгласно заключението на изготвената в съдебната фаза на
наказателното производство СТЕ на вещото лице НХ. от възстановената и
съдържащата се информация в телефонното устройство на свидетеля А. -
смартфон “Samsung“ модел SM A 105 FN/DS с ИМЕИ 1: 356979103215237 и
ИМЕИ 2: 356980103215235 с поставена СИМ Карта на Виваком с №
8935903002421167 и № 2840323000242116, е установен телефонният номер в
телефонния й указател под името “Batashki” с номер № .... В рамките на СТЕ
вещото лице Х. не е установило дали на 09.09.2020 г. между този номер и
телефонния номер на свидетеля А. към този момент с № 087 747 2847 са
5

осъществявани входящи и изходящи повиквания с телефонни разговори,
поради липсата на съхранена информация в телефона, поради изтрИ.ето й или
поради наслагването на данни върху данни.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
безспорен начин, категорично и непротиворечиво въз основа събраните
по делото в ДП и съдебното производство писмени доказателства и
гласни доказателствени средства чрез способите за доказване по НПК, а
именно писмени доказателства – справки за съдимост, заповеди за
задържане за срок от 24 часа на л.86 и на л.90 том 1 ДП, справки за
образувано ДП на л.1 том 1 ДП, медицински документи на л.9 том 1 ДП,
писмено пълномощно на л.93 том 1 ДП; писмени доказателствени средства
– писмени протоколи от процесуално-следствени действия и от проведени
съдебни заседания; гласни доказателствени средства - 1.). от показанията
на свидетелят ..., разпитана четири пъти в досъдебното производство на
09.09.2020 г. пред разследващ полицай, съгласно протокол за разпит на л.52
том 1 ДП, от 10.09.2020 г. от разпит пред разследващ полицай от протокол от
10.09.2020 г., приложен на л.60 и сл. от ДП том 1, от разпит пред съдия от
10.09.2020 г., приложен на л.116 и сл. том 1 от ДП и от разпит пред
настоящия съдебен състав от проведено открито съдебно заседание от
04.10.2022 г.; 2.). от показанията на свидетеля БЮО. от 09.09.2020 г. на л.6
том 1 ДП; 3.). от показанията на свидетелите ХИХ. от 09.09.2020 г. на л.11
том 1 ДП и на Юсен Юсеинов Османов от 09.09.2020 г. на л.14 том 1 ДП; 4.).
от показанията на свидетелите ВХВ. от 10.09.2020 г. на л.55 том 1 ДП, на
СВМ. от 10.09.2020 г. на л.58 том 1 ДП, КРЯ. от 10.09.2020 г. на л.64 том 1
ДП, СММ. от 10.09.2020 г. на л.68 том 1 ДП, СНС. от 10.09.2020 г. на л.80 том
1 ДП, ДММ. от 10.09.2020 г. на л.81 том1 ДП, ЮЮО. от 11.09.2020 г. на л.141
том 1 ДП, СИХ. от 11.09.2020 г. на л.146, том 2 ДП; 5.). от показанията на
свидетелите МЛП. от 25.02.2022 г. на л.120 том 2 ДП, ЙВХ. от 28.03.2022 г.
на л.121 том 2 ДП, ПКЛ. от 29.03.2022 г. на л.122 том 2 ДП ВГП. от
31.03.2022 г. на л.123 том 2 ДП; способи на доказване – разпити на
свидетели, огледи на местопроизшествия, претърсване и изземвания,
експертизи – СМЕ на л.83 том 1 ДП и СТЕ на вещото лице НХ.,
освидетелстване на лица, следствен експеримент, оглед на ВД.
Съдът възприе и кредитира събраните по делото гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло
помежду си - липсват противоречия между тях и преценени в съвкупност
описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото, по безспорен и
несъмнен начин. От показанията на разпитаните в рамките на цялото
наказателно производство свидетели, поставени в основата на установената
фактическа обстановка ясно се установява механизмът на извършване на
престъплението, неговият автор, установяват се времето и начина на
извършването на престъплението, мястото където е извършено. Необходимо е
да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да
описват някои детайли по повод на събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
6

перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след първоначален
разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради
липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време. Също така, със свидетелски
показания могат да бъдат установени всички факти от значение по делото,
които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно
обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от
НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече
свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него
възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл
е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия и само
въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са писмени и гласни
доказателствени средства. Налице е редовност и законосъобразност във
формата и съдържанието на извършеното процесуално-следствено действия
по извършени чрез процесуалния инструментариум на НПК способи на
доказване за събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че свидетелските показания на разпитаните свидетели,
посочени по-горе не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което
следва да се кредитират.
За пълнота на изложението и за да гарантира достъп до правосъдие за
всяка от страните и правото на защита на обвиняемия Б. съдът намира, че е
необходимо да извърши доказателствен анализ, за да се проконтролират
мотивите и съображенията на съда, свързани с взетото по делото решение за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на обвиняемия Б.
за извършеното престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК с
приложението на института на чл.78а, ал.1 от НК.
Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите на
доказване по НПК доказателства и доказателствени средства обосновават в
цялост възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно
производство в съдебната му фаза фактическа обстановка. Доказателствата и
доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се
взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля
7

... от всички фази на наказателното производство като пълни, логични, точни,
последователни, детайлни, конкретни, единни, достоверни, чистосърдечни,
независими, обективни, безпристрастни, хармонични, непротиворечиви,
последователни, изчерпателни, добросъвестни, корелативни, кореспондиращи
по между си и останалия кредитиран от съда доказателствен материал.
Свидетелят А. е основен пряк очевидец на извършеното подбуждане към
лъжесвидетелстване спрямо нея като престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290,
ал.1 от НК от страна на извършителя на деянието – НЙБ.. Същата излага
преки възприятия за осъществения разговор с обвиняемия Б. на 09.09.2020 г.
около 18.30 часа. СТЕ на вещото лице Х. установи, че телефонния номер на
обвиняемия Б. е записан в телефонното устройство на свидетеля А. под името
“Batashki” с номер № .... Съдът отчита, че СТЕ е изпълнена повече от две
години след изземване на телефонното устройство на свидетеля А. от
разследващите органи. СТЕ дава отговор, обаче, че от телефонния апарат на
свидетеля А. е възстановена малка по обем информация за изходящи
повиквания към трети лица. Съдът кредитира СТЕ на вещото лице Х. като
пълна, обоснована, мотивирана, независима, безпристрастна и
професионална. Същата посочва като заключение, че от телефона на
свидетеля А. не са установени входящи и изходящи разговори и повиквания
към номер № ..., записан в устройството й с името “Batashki”, поради липсата
на съхранена информация или поради изтрИ.ето й, или поради наслагването
на данни върху данни. СТЕ на вещото лице Х. е категорична, че липсата на
такава информация, обаче, не изключва вероятността да са провеждани
разговори на инкриминираната дата с № ..., записан в устройството с името
“Batashki” от страна на свидетеля А.. Съдът приемайки и кредитирайки
показанията на свидетеля А. в тяхната цялост от всички фази на
наказателното производство като взаимодопълващи се приема, че на
инкриминираната дата 09.09.2020 г. около 18.30 часа обвиняемият Б. й заявил
в разговора му с нея по телефон, че следва да каже на тропащите на вратата на
жилището й полицейски органи да запази мълчание с думите „Можеш ли да
ми помогнеш с мълчание“, по отношение на задържания ДМ. с пояснението
от негова страна, че свидетеля А. не следва да влиза в обяснителен режим с
полицаите. Показанията на свидетеля А. излагат възприятия, че обвиняемия Б.
й разяснил причината за това, за да я подбуди към лъжесвидетелстване, а
именно че „при Дидо (ДМ.) имаше едно детенце, като някаква злобна лелка
се обадила и казала, че Дидо е правил някакви щуротии“ с него. Свидетелят
А. ясно, категорично, недвусмислено, непротиворечиво, достоверно и
детайлно излага преки възприятия, че обвиняемият Б. й казал „Можеш ли да
кажеш, че Дидо живее при теб или поне преспива при теб от време на
време“. Свидетелят А. излага преки възприятия, че отговорила на обвиняемия
Б., че това не е вярно и че не може да го каже, тъй като в апартамента й в
гр.София, ... нямало условия да живее друг човек с нея и детето й. Съдът
приема, че свидетелите МЛП., ЙВХ., ПКЛ. и ВГП. излагат възприятия за
факти, които не влизат в правомощията им като разследващи органи и не
целят да изясняват формата и реда на извършените от тях процесуално-
следствени действия, според които свидетелят А. заявила пред тях, че
8

единствените лица, които живеят в жилището в гр.София, ... са самата тя и
нейното малолетно дете. В апартамента й не живеел ДДМ., като същата
изложи пред съда възприятия, че ДМ. й признал, че има интимна връзка с
обвиняемия Б. и живеел с него в жилището в гр.София, ... (2-3). Пред
свидетеля Х. свидетелят А. отрекла да е живяла с ДМ. в жилището й в
гр.София, .... Показанията на свидетеля А. от разследването и дадените такива
пред съдия и пред настоящият съдебен състав в присъствието на обвиняемия
Б. имат качествени характеристики като незаинтересовани показания. Съдът
не установява в показанията на свидетеля А. преиначаване на факти,
субективна интерпретация на факти, измисляне на такива, придаване на
смисъл на факти, каквито те нямат. Напротив възприятията й са обективни
изложения на факти. Тези факти касаят установяване и изясняване на
механизма, начина и автора на извършеното спрямо нея подбуждане на
лъжесвидетелстване от обвиняемия Б.. Показанията на свидетеля А. пред
настоящият съдебен състав са възприети от съда в условията на
непосредственост. Същите съдът оценява като независими, безпристрастни и
непредубедени като дадени от трето незаинтересовано лице. Съдът отчита, че
показанията на свидетеля А. в ДП, снети пред разследващ полицай и в разпит
пред съдия не са прочитани цялостно или частично на основанията уредени в
чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НК и по чл.281, ал.1 от НПК в предвидените хипотези.
Свидетелят А. е запазила ясен спомен за случилото се, и възприятията й пред
настоящият съдебен състав съвпадат едно към едно с възприятията, които е
имала в ДП в рамките на извършваните спрямо нея разпити под надзора на
прокурора.
Съдът приема, че останалите гласни доказателствени средства в цялото
ДП, събрани писмени доказателства, извършените претърсвания и
изземвания, огледи, освидетелствания и СМЕ са свързани с изясняване на
извършеното престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК от обвиняемия ДМ.,
но съдът ги цени и се позова на тях, тъй като водят до цялостно изясняване на
обективната истина по делото и на обстоятелствата, свързани с предмета на
настоящото наказателно производство, касаещо изясняването на
повдигнатото срещу обвиняемия Б. обвинение по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1
от НК, поради свързаността им.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че обвиняемия Б. е извършител на престъпната проява, за
която е обвинен от СРП. Доколкото по делото изначално липсва
противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да
обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи
на доказване и др.– “per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и
еднопосочен начин доказват извършеното от обвиняеми Б. противоправно
деяние, за което е обвинен от представителя на държавното обвинение по
надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви
доказателствени източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло
9

събраните доказателства.
Съдът взе предвид и справката за съдимост на обвиняемия и останалите
доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по
делото и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съд намира, че обвиняемият НЙБ. е осъществил състава на
престъплението по престъпление по чл. 293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК, за
което му е повдигнато обвинение от СРП. Аргументите на настоящия съд са
следните:
Безспорно е установено съгласно събраните по реда и способите на НПК
писмени доказателства и гласни доказателствени средства събрани чрез
способите на НПК и с оглед изпълнената по делото СТЕ, че от обективна
страна на 09.09.2020 г. в гр.София обвиняемият НЙБ. е подбуждал ... към
престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като поискал от нея пред надлежен орган
на властта – разследващ орган при 04 РУ-СДВР, като свидетел по досъдебно
производство № 228ЗМК-1307/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №
32053/2021 г. по описа на СРП устно, съзнателно да потвърди неистина, а
именно да свидетелства, че ДДМ. (обвиняем по досъдебно производство №
228ЗМК-1307/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР) „живее при нея, в жилището
й, находящо се в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.259, вх.А, ет.3, ап.9 или
поне преспива при нея от време на време“. – престъпление от общ характер
по състава на чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК, или т.нар. неуспяло
подбудителство към лъжесвидетелстване.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието. Доказа се по безспорен и категоричен начин, че обвиняемия Б. е
подбуждал свидетеля А. към лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 от НК като
адресирал към същата молба под формата на искане дали същата може да
помогне, като прояви пред полицаите пред вратата на дома й с мълчание, с
пояснение от негова страна, че свидетеля А. не следва да влиза в обяснителен
режим с полицаите за ДМ.. Доказателствената съвкупност по делото
установи, че обвиняемия Б. се мотивирал пред свидетеля А. с думите, че „при
Дидо (ДМ.) имаше едно детенце, като някаква злобна лелка се обадила и
казала, че Дидо е правил някакви щуротии“ с него. Обвиняемият Б. казал на
свидетеля А., че следвало да посочи на разследващите органи на 09.09.2020 г.,
че при нея живеел от време лицето ДМ. в жилището й, находящо се в
гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.259, вх.А, ет.3, ап.9 или че поне преспива
при нея от време на време. Тези обстоятелства са съществени, тъй като самите
те касаят изясняване на предмета на разследването по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от
НК и чрез евентуалното им излагане пред разследващия орган пред 04 РУ-
СДВР от страна на свидетеля А. се е целяло да се заблудят органите на
разследването за евентуалното местопроизшествие, където е било извършено
престъплението по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК и с цел създаване на основания
за насочване на разследването, че то е било осъществено в жилището на
свидетеля А., на чийто адрес формално е било регистрирано лицето ДМ..
Обвиняемият Б., който е правоспособен професионален адвокат и е наясно
10

със законовите на правила на доказването на НПК и НК, по този начин е
искал да забави разследването срещу ДМ., като създаде обективни
затруднения в разкрИ.ето на престъплението по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК
срещу малолетното дете БЮО., респективно като се даде възможност да се
укрият доказателства или да се унищожат такива от неговото жилище, където
живеел с ДМ. и детето БО., за да остане недоказано извършеното тежко
престъпление, респективно по този начин би се избегнало наказателното
преследване на лицето ДМ.. Действията по разследването в дома на
обвиняемия Б. по повод на иззетите веществени доказателства са
показателни, че разследващия орган е успял да установи доказателства за
извършеното престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК и да ги запази, тъй
като свидетелят А. отказала да свидетелства и същата чрез следствен
експеримент насочила разследващите органи към дома на обвиняемия Б..
Обвиняемият Б. е искал с подбуждането на свидетеля А. към
лъжесвидетелстване по чл.290 от НК по този начин да избегне евентуални
огледи, претърсвания и изземвания в жилището си в гр.София, ... (2-3), в
което живеел заедно с обвиняемия ДМ. и малкото дете БО., където са
консумирани хомосексуалните действия спрямо малолетно дете.
Обвиняемият Б. е знаел, че е въпрос на време да бъде претърсено жилището
му в гр.София, ... (2-3), предвид задържането на ДМ. на 09.09.2020 г. в този
момент за срок от 24 часа по ЗМВР и предвид извършения следствен
експеримент в ДП, в рамките на който свидетеля А. насочила разследващите
органи до мястото, където плащала наема си на ДМ. – в гр.София, ... (2-3). По
тези съображения съдът не споделя обратните по съдържание доводи и
аргументи на защитата в хода на съдебните прения, че обстоятелствата, за
които свидетелят А. е била подбуждана са несъществени и че не касаели
предмета на разследването срещу ДМ. са неоснователни. Чрез
престъплението по чл.293, ал.1 от НК законодателят има за цел да защити
правосъдните отношения, които обезпечават правилното и законосъобразно
събиране на доказателствена информация в процеса и да подчертае важността
на специфичността на престъплението по чл.290 от НК като посегателство с
висока степен на обществена опасност и морална укоримост срещу устоите на
правосъдието и правосъдната власт. Имено въздигането на подбуждането към
лъжесвидетелстване по чл.293, ал.1 от НК от страна на законодателя е
съществено за извода, че накърняването на правораздавателната дейност чрез
мотивиране и склоняване на свидетели към лъжесвидетелстване, дори и да не
е извършено лъжесвидетелстване, засяга по дълбок и съществен начин
правосъдната дейност, правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, разкрИ.ето на престъпленията и привличането към
наказателна отговорност на техните извършители с цел налагане на наказание
по НК при установяване на вина. В тази насока съдът се позова на
решението на ВКС № 635 от 17.07.1991 г. по н.д. № 470/1991 г. на Първо
НО, според което самото подбуждане към извършване на престъпление, ако
последното не е извършено, е наказуемо, ако подбуждането е въздигнато в
самостоятелно престъпление. Престъплението по чл.293, ал.1 от НК се счита
за довършено с извършване на акта на подбуждането. В случая свидетелят А.
11

е била подбуждана в рамките на образуваното ДП към лъжесвидетелстване от
обвиняемия Б. на основание чл.290, ал.1 от НК по установения съгласно
фактите по делото начин, но свидетеля А. отказала да свидетелства в исканата
насока като потвърди конкретните неистини по начина, по който е била устно
мотивирана, склонявана, увещавана и насочвана от обвиняемия Б. съгласно
установените факти по делото. Подбуждането към лъжесвидетелстване
позволява да се извърши чрез множество начини под формата на активни
действия – молби, увещания, мотивиране, обещание за услуга или заплащане,
заплашване, обещание да са даде дар, награда и др. Изпълнителното деяние
по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК може да се изразява в различни форми
на страна на дееца, който психически въздейства върху съзнанието на
свидетел, за да го склони и мотивира към лъжесвидетелстване чрез лъжливи
твърдения в рамките на образувано досъдебно производство и при данни за
реално извършено престъпление от общ характер, каквото е престъплението
по чл.157, ал.3 вр. ал.1 НК. Няма пречка подбуждането към
лъжесвидетелстване да се насочва не само към свидетели, но и към такива,
които предстоят да бъдат разпитани в едно наказателно производство. В тази
насока е използвано понятието „другиго“ в състава на чл.293 от НК за лице,
което не е конституирано като свидетел, но предстои да бъде сторено това от
компетентния разследващ или съдебен орган. Обществените отношения,
които са предмет на нормирана закрила по чл.293, ал.1 от НК са били
поставени в опасност от увреждане, поради престъпните действия на дееца Б.
спрямо свидетеля А., която обективно е отказала по собствени мотиви да
лъжесвидетелства по чл.290, ал.1 от НК. Ако свидетеля А. бе дала неистинни
показания пред разследващите органи, то отговорността на обвиняемия Б. ще
бъде друга не като подбуждащ (подстрекател), а като подбудител към
престъпление по чл.290, ал.1 от НК, тъй като подбуждането към
лъжесвидетелстване е постигнато, обществените отношения са увредени,
поради извършеното лъжесвидетелстване пред органите на властта. Именно
за това наказателната отговорност по чл.293, ал.1 от НК е субсидирана, в
случаите когато подбужданият свидетел не е лъжесвидетелствал.
От субективна страна съдът намира, че деянието на обвиняемия Б. е
извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е
разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това.
В заключение съдът не споделя изводите на обвиняемия Б. и защитника
адвокат Зулчева от последното по делото съдебно заседание, тъй като същите
изцяло и в изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в
процеса и доколкото обвиняемият Б. е най-заинтересована страна да избегне
инициираното срещу него наказателно преследване за извършеното
престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК, като съдът счита, че с
приемане на неоснователността на тезите от тези две страни, с изложените от
съда изводи от фактическа и правна страна се опровергават обратните по
съображения доводи на обвиняемия Б. и защитника му адвокат Зулчева,
12

поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да
им се противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с цел
процесуална икономия.
Също така, за пълнота на изложението по доводите и съображения на
обвиняемия Б. от правото му на последна дума, че това, което го е сполетяло,
можело да сполети и настоящия съдия-докладчик по делото, който е задавал
въпроси на свидетели и вещи лица, съдът ще остави същите без коментар.
Това е така, защото съдът е ръководно-решаващ орган в наказателното
производство. Не съдията-докладчик е извършил престъпление от общ
характер, а самият обвиняем Б. е сторил такова с извършване на престъпление
против правосъдието като адвокат по състава на чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1
от НК. Всеки съзнателен човек и личност, имащ изградени задръжки и
бариери, независимо от заеманата в обществото професия, не би извършил
каквото и да престъпление, ако проява честност, почтеност, осъзнатост,
отговорност, обективност, нравственост и акуратност в обществените
отношения, зачитайки закона и принципите на правовата и демократична
държава, повеляващи спазването на изискванията гражданите да съдействат
на органите на разследването за разкрИ.ето на престъпленията от общ
характер, извършени спрямо малолетни деца.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за
приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на
обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по
целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, същият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до една година или
пробация, както и че от извършеното престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290,
ал.1 от НК няма причинени съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване.
Обвиняемият Б. принципиално не представлява лице с изключително
висока степен на обществена опасност, но самото му престъпление по чл.293,
ал.1 от НК вр. чл.290, ал.1 от НК е с изключително висока степен на
обществена опасност и е значително обществено укоримо. При
индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете
следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало на обвиняемия Б. и трудовата му ангажираност като адвокат.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът извежда от престъпната
упоритост на обвиняемия Б. и степента на обществената опасност на
извършеното престъпление, която е сравнително висока за престъпленията от
същият вид, предвид адвокатското качество на обвиняемия Б. към момента на
извършването на престъплението. Отегчаващото вината обстоятелство е
обстоятелството, че са създадени предпоставките и условията пред свидетеля
А. същата да извърши същинско престъпление против правосъдието по
чл.290, ал.1 от НК в случай, че бе дала лъжливи показания след
подбуждането й от обвиняемия Б.. Съдът отчита целта, престъпните мотиви
13

и подбуди на същия да затрудни разкрИ.ето на тежкото умишлено
престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК спрямо малолетното дете БЮО.
чрез подбуждането към лъжесвидетелстване на свидетеля А. за личността на
Деян Митев и по установения по делото начин за установените факти.
Причините за извършването на престъплението са изключителна ниска
правна култура, проявена от професионален адвокат, явен престъпен стремеж
за накърняване обществените отношения, които са предмет на законодателна
закрила от съставите на чл.293 НК и чл.290 НК в нарушение на принципите
на правовата и демократичната държава, че всички граждани и лица следва да
съдействат за разкрИ.е на тежко престъпление във връзка с приложение на
чл.1 от НПК, освен ако не са налице изключенията, дефинирани в чл.119 от
НПК и чл.121, ал.1 от НПК, показани са ниско правосъзнание, в проявлението
на което липсват съществуващи изградени задръжки и психологически
бариери за извършване на престъплението по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от
НК.
Съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати по
този начин – чрез налагане на административно наказание. Обвиняемият Б. не
е освобождаван от наказателна отговорност. Лицето се освобождава от
наказателна отговорност, именно чрез налагането на административно
наказание, което е глоба. Глобата като административно наказание се
определя в съответствие с целите на административното наказание по ЗАНН.
В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на административното
наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели следва да бъде
определено и наказанието на обвиняемия. Съдът намира, че наказанието
спрямо обвиняемия Б. следва да бъде определено малко над минимума
предвиден в закона от 1000.00 лева, чрез двойно увеличаване на
административното наказание глоба в размер на 1000.00 лева, а именно с
глоба от 2000.00 (две хиляди) лева. Така определено и в тези предели
индивидуализирано, посоченото наказание ще спомогне за постигане на
целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй като се явява
да е отговарящо на конкретната обществена опасност на извършеното от
лицето престъпление и неговата личност. Налагане на административно
наказание в минимален размер от 1000.00 лева съдът приема за неоправдано
снизхождение, поради адвокатската длъжност на обвиняемия Б., към когото
изискванията за законосъобразно и почтено поведение са по-високи от тези
на гражданите, които не са професионални адвокати. Съдът отдава превес на
предупредителния ефект на наложеното на обвиняемия Б. административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лева с определянето на глобата в
балансиран, справедлив и съразмерен размер. Чрез наложеното
административно наказание на обвиняемия Б. ще се отчете, че за такъв
подобен тип престъпления е недопустимо наказателното преследване и
превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването или
оправдаването на лицата, субекти на такива деяния, респективно с налагане на
занижени наказания спрямо лице адвокат, извършило престъпление по чл.293,
ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК. В тази насока съдът не споделя, че следва да
постанови оправдателен съдебен акт на основание чл.9, ал.2 НК Т.е. все пак
14

наказание трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на
престъпленията, дори това наказание да е по правната си природа
административно такова, а в случая е глоба в размер на 2 000.00 лева.
Съдът се произнесе по разноските по чл.189, ал.3 от НПК и възложи
същите в тежест на обвиняемия Б. като заплати в полза на Софийски районен
съд и по сметка на Висш съдебен съвет сторените в съдебното производство
разноски за експертиза в размер 500.00 лева, ведно със сумата от 5.00 лева за
служебно издаден изпълнителен лист.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
15

Номер на акта:	4254
Дата:	10 ноември 2022 г.
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20221110206007
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 май 2022 г.

Решение по дело №6007/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите