№ 417
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110211824 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Р. Ч-Р, чрез адв.К. срещу наказателно
постановление /НП/ № Р-10-139/07.07.2023г., издадено от заместник-
председател на КФН, с което на жалбоподателката С. Р. Ч-Р е наложено
административно наказание – глоба в размер 7 000 /седем хиляди/ лв., за
нарушение на чл.114б ал.1 пр.1, хипт.3 вр. ал.2, изр.1, пр.1 от ЗППЦК.
В жалбата се извеждат доводи, касаещи неправилността на издаденото
наказателно постановление. Твърди се, че е със забавата в подаването на
декларацията не са били нарушени правата на акционерите и инвеститорите.
Посочва се, че са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. С тези
доводи се иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се
представлява от адв. К.. Той подържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда
да отмени издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна КФН, редовно призована, се представлява от
юрк.Г.. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди
издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2023г. св. К. съставил АУАН на С. Р. Ч-Р, за това че в
качеството й на член на Съвета на директорите на „Винзавод“ АД нарушила
чл. 114б ал.1 пр.1, хипт.3 вр. ал.2, изр.1, пр.1 от ЗППЦК, тъй като в 7-мо
дневен срок от избирането й за член на директорите на СД „Винзавод“ АД не
представила декларация съгласно изискванията на чл. 114б ал.1 ЗППЦК на
регулирания пазар на ценни книжа, организиран от БФБ АД.
На 31.10.2022 г. чрез единна електронна система за предоставяне на
информация на КФН по електронен път с вх. № 10-05-4967 „Винзавод“ АД
представило в КФН протокол от проведено общо събрание на акционерите от
31.10.2022г.Установено било, че на същата дата С. Р. Ч-Р била избрана за
член на СД „Винзавод“ АД.
„Винзавод“ АД е публично дружество , вписано под № РГ-05-0175 в
регистъра по чл.30 ал.1 т.3 З КФН, воден от КФН.
С писмо от 10.11.2022г. КФН изискала от „БФБ“ АД информация дали
декларация по чл.114б ал.1 пр.1, хипт.3 вр. ал.2, изр.1, пр.1 от ЗППЦК е
представена от С. Р. Ч-Р, както и входящ номер и дата на постъпване. От
„БФБ“ АД постъпил на 11.11.2022г. отговор, в който било отразено към
посочената дата да не е постъпвала декларация от С. Р. Ч-Р.
Свидетелят К. приел, че липсата на постъпила декларация в указания от
закона 7-мо дневен срок по чл.114б ал.2 ЗППЦК сочи извършено нарушение
от С. Р. Ч-Р.
Съставил акт, който бил връчен. В акта отразил датата на извършване на
твърдяното нарушение – 08.11.2022г., определяйки обстоятелството срокът за
подаване на декларация да започва да тече за С. Р. Ч-Р от 31.10.2022г. и
същият да е изтекъл на 07.11.2022г.
Въз основа на съставения акт при идентична словесна обосновка и
дадена правна квалификация на соченото нарушение на 07.07.2023г. било
издадено и обжалваното наказателно постановелние, с което на С. Р. Ч-Р е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК –възражение, известие
за доставка, писмо, разпечатка от електронен регистър и картотека, протокол
от ОС на акционери на „Винзавод“ АД, гр. Асеновград, уведомление, писмо
от БФБ АД, декларации, заповед, както и въз основа на събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. К.. Събраните по делото доказателства
единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Нужно е да се отчете,
че от събраните по делото гласни доказателствени средства съдът установи
механизма на съставяне на процесния АУАН, както и процедурата по
връчването на същия, респективно установеното от свидетелката в хода на
проверката. Изведеното от нея намира смислова опора в установимите
обстоятелства от писмените доказателства, поради което съдът прие за
достоверно изложеното.
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите
притежават нужните от към формална страна реквизити, за да бъдат ценени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи – видно от приложената по делото заповед.
Съдът прие, че в производството протекло пред административно
наказващият орган не допуснал съществено процесуално нарушение, водещо
до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт.
Посочената в наказателното постановление разпоредба на чл.114б ал.1
пр.1, хипт. 3 вр. ал.2, изр.1, пр.1 от ЗППЦК въвежда като дължимо поведение
за конкретния субект ясно правило, а именно да спази определено активно
поведение, като подаде декларация в указания от закона 7-мо дневен срок.
Нарушението ще е довършено едва след изтичане на посочения от нормата
срок. Видно е от доказателствата по делото, че жалбоподателката е подала
3
дължимата информация със забава. Сторила е това на 27.01.2023г..
Нарушението е формално и на просто извършване, поради което и
администартивно наказавщия орган правилно е преценил факта на
осъществяването му.
Същевременно не са отчетени от контролиращия орган всички
обстоятелства свързани с осъщестевонто деяние от страна на
жалбоподателката. Видно е от доказателстевната съвкупност, че закъснението
е малко, същевременно не е довело да възникване на допълнителни
неблагоприятни правни последици за конкретните общестевни отношения,
закриляни от правната норма, поради което и е следвало да се прецени, че са
налице основанията да се пиреме наличие на маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Съдът пире, че е налице „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН поради
незначителната общестевна опасност на допуснатото формално нарушение. В
ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, като по
силата на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността следва да се приложи общата част на НК, в частност
разпоредбата на чл.93 т.9 от НК. Законодателят не е изключил изрично
преценката за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН досежно нарушения от
процесния вид. Следователно при осъществяване преценката за приложимост
на това понятие е нужно да се съблюдава принципа за пропорционалност
между извършеното деяние последиците от него и предвиденото
административно наказание, произтичащи от чл.35 ал.3 от НК. Нещо повече
при тази преценка е нужно да се отчете изискването с наложеното наказание
да се постигат и целите на същото в контекста на разпоредбата на чл.36 от НК
и при съпоставка с параметрите на чл.93 т.9 от НК – де се съобрази липсата
или незначителността на вредните последици.
При приложимостта на принципа за пропорционалност към
фактическите конструкции на процесното нарушение се установява, че целта
на административно-наказателната отговорност може да се постигне и без да
се посяга върху патримониума на субекта на отговорността. Това е така,
защото съдържателността на задължението на субекта на отговорността е
насочена към активиране дължимото поведение на лицето да подаде
съответната информация. Това е било сторено. Забавата не е същестевна като
4
времеви период и не е обвързана с демонстриране на поведение, сочещо отказ
да се предостави такава.
Всички тези обстоятелства, сочещи поведението на субекта на
отговорността са съществени и следва да бъдат отчетени. В този аспект съдът
прие, че че случаят е маловажен и следва да доведе до приложимост на чл.28
от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Р-10-139/07.07.2023г., издадено от
заместник-председател на КФН, с което на жалбоподателката С. Р. Ч-Р е
наложено административно наказание – глоба в размер 7 000 /седем хиляди/
лв., за нарушение на чл.114б ал.1 пр.1, хипт.3 вр. ал.2, изр.1, пр.1 от ЗППЦК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Р. Ч-Р ДА СПАЗВА разпоредбите на ЗППЦК,
като при извършване на друго административно нарушение по ЗППЦК в
едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение, ще й бъде
наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5