Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
VI-6 Година 2021, 9 март гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, шести
въззивен граждански състав, на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при
секретаря Тодорка Стоянова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 32/2021г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение
№ 260727/24.11.2020г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 2087/2020г.
С това решение съдът е отхвърлил осъдителните искове, предявени от „Юробанк
България“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д Б Ш и М И В за
следните суми:
5 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на
неоснователно образувано срещу И. гражданско и изпълнително дело, свързани със
запис на заповед от 13.08.2008г. и
1480,56 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди – законна лихва върху паричната гаранция,
внесена по делото от И..
Подадена е въззивна жалба от М.Г.И. против решение № 260727/24.11.2020г.
Въззивната страна твърди, че решението е неправилно. Районният съд неправилно е
приел, че липсва противоправност и недобросъвестност по смисъла на чл.3 от ГПК
и виновност в действията на служителите от ответното дружество. Съдът не е
съобразил факта, че банката е действала противоправно и недобросъвестно. Не е
отчел и факта, че основанието за отхвърляне на установителния иск, е абсолютно
идентично с възраженията от 2016г. по отношение на неоснователно претендираната
от банката сума. Въззивната страна подчертава, че в конкретния случай е налице
превратно упражняване на процесуални права от въззиваемата банка. Иска от съда
да отмени процесното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с адвокат М., която пледира за отмяна на решението, за уважаване
на иска и за присъждане на разноски.
Ответната страна – „Юробанк България”
АД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Въззиваемата страна твърди, че оплакванията за неправилна квалификация
на иска са безпочвени. Подчертава, че възбраната е законосъобразна и стандартна
за изпълнителното производство обезпечителна мярка, внесената гаранция е
определена съобразно размера на спорното вземане, а досъдебното производство е
ирелевантно за спора. Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
Като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на М.Г.И. против „Юробанк
България” АД. Предявен е иск с правно основание чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД. Ищцата иска от
съда да осъди ответната банка да й заплати следните суми: 5000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат
на неоснователно образуваните срещу нея гражданско и изпълнително дело,
свързани със запис на заповед от 13.08.2008г.; 1480,56 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди – законна лихва върху внесената от ищцата парична
гаранция по делото, както и направените по делото съдебни разноски. В исковата
молба И. се позовава на недобросъвестно упражнени процесуални права по смисъла
на чл.3 от ГПК от ответната страна.
Ищцата твърди, че ответното
дружество е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу нея въз основа на запис на заповед от 13.08.2008г. В резултат на това, е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 740/2018 г. на БРС за
сумата от 10000 лева главница и 250 лева разноски. През 2016г. ответникът изпраща
на ищцата нотариална покана за доброволно плащане, но тя отговаря, че
твърдяното вземане не съществува. Подава възражение по чл.414 от ГПК, в
резултат на което е образувано гр. д. № 7722/2018г. С влязло в сила съдебно
решение, БРС установява, че вземането на банката по запис на заповед, издаден
на 13.08.2008 г. от „Тир” ЕООД и авалиран от И. за сумата от 10000 лева не
съществува и признава за доказана неистинността на записа на заповед по
отношение на датата на издаване и на падежа.
Ищцата твърди, че от 2016г.
е подложена на стрес, тъй като са възбранени нейни имоти, а целта на съдебното
производство е била да се срине търговската й дейност. За да спре изпълнителното
дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 740/2018г., ищцата е внесла парична гаранция в
размер на 10 250 лева. В резултат на неоснователните действия от служители на
банката, И. твърди, че е понесла много негативни емоции и стрес и е изгубила
спокойния си сън. В резултат на наложените възбрани е изгубила свои наематели,
употребявала е успокоителни медикаменти.
В отговора по чл.133 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер и подчертава, че
обезпечителните мерки са наложени в рамките на законосъобразно образуван
изпълнителен процес. „Юробанк България” АД оспорва наличието на причинна връзка
между здравословните проблеми на ищцата и воденето срещу нея производство.
Прави искане за отхвърляне на иска.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Въз
основа на тези доказателства, районният
съд приема, че е иска е неоснователен, тъй като липсва противоправност
/недобросъвестност по смисъла на чл.3 от ГПК/ и виновност в действията на
служителите на ответника.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260727/24.11.2020г. е
правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Според
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. Според правната теория и утвърдената съдебна практика
отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна
функция. Това е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
бездействия и настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на
лицето, което е натоварено да изпълни възложената работа. Предпоставките за
тази отговорност са кумулативни и са следните: 1.вреда, причинена на
пострадалия от лице, на което субектът по чл.49 от ЗЗД е възложил работата; 2.вредите
са причинени при или по повод изпълнението на работата; 3.вина на изпълнителя и
4.причинна връзка. В конкретния случай, районният съд правилно е анализирал
фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД и фактите по делото и
правилно е заключил, че липсва противоправност и недобросъвестност по смисъла
на чл.3 от ГПК и вина на служителите на ответната банка.
Възражението на
въззивната страна, че е налице злоупотреба с право, е неоснователно. Според
чл.3 от ГПК, на който се позовава въззивната страна, участващите в съдебните
производства лица и техните представители са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави под
страх от отговорност за вреди. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
В конкретния случай служителите на ответната банка са упражнили процесуалното
право на банката да събере вземането си, което е обезпечено със запис на
заповед в процедура по реда на чл.417 от ГПК. Обстоятелството, че
установителният иск на банката е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение не
променя този извод. Действително, районният съд е признал за доказана
неистинността на записа на заповед, авалиран от ищцата, но това не е признание за
вината на служителите. По делото не се твърди и не се установява, че
неистинността на датата на издаване и на падежа на менителницата са по вина на
длъжностно лице от банката. Поради това, не може да се заключи, че вредите,
които ищцата действително е претърпяла, се дължат на виновното поведение на
изпълнителя на възложената работа. Защитата на субективните права се реализира
по предвидения в ГПК процесуален ред, а отговорността за неуспешно проведената
защита е отговорност за разноските по делото. Поради това, оплакването на въззивната
страна, че е налице злоупотреба с процесуални права от изпълнителя на
възложената работа, е неоснователно.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателката за неправилен съдебен извод, касателно
внесената от нея гаранция. Районният съд ясно и точно е посочил, че по силата
на чл.420, ал.1 от ГПК изпълнението на издадената заповед за незабавно
изпълнение въз основа на запис на заповед се спира по силата на закона при
постъпване на възражение срещу заповедта. При това положение, внасянето на
гаранция от страна на ищцата, не е било необходимо и претенцията за обезвреда е
неоснователна.
По изложените
съображения жалбата на М.И. е неоснователна и следва да се отхвърли със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд, VІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260727/24.11.2020г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.дело № 2087/2020г.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН: ********** *** да
заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Д Б Ш и М И В съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: