№ 2336
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „С.В.“ АД срещу решение №
20073209 от 22.03.2021 г. на СРС, 167 с-в, по гр. д. № 72129/2019 г., с което са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 203 ЗВ, вр. чл.
198 о, ал. 1 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че Ж. Л.И. ЕГН: ********** дължи на „С.В." АД, ЕИК: *******, сумата от
3 160, 85 лв. – главница, цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 15.03.2012 г. - 14.02.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.06.2019 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 379, 86 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода 15.04.2012 г. - 14.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2019 г. по ч. гр. д. №
34186/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, и ищецът е осъден за заплащане на
разноски в исковото и заповедното производства.
В жалбата се излагат доводи, че решение е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и материалният закон. Неправилно СРС е
приел, че дружеството не е ангажирало доказателства за наличие на облигационно
правоотношение между страните, като не са представени доказателства за собственост
или за учредено вещно право на ползване в полза на ответницата. Сочи, че е нелогично
в това производство да се иска установяване на качеството на собственик на ответника,
защото не става въпрос за вещен спор. По делото е постъпило писмо от СО, Дирекция
„Приходи“, от което е видно че ответницата Ж. Л.И. е данъчно задължено лице за
1
имота и за периода 2011 г. - 2019 г. не са подавани декларации за промяна на
обстоятелствата по отношение на собствеността. Сочи, че това удостоверяване е
направено от длъжностно лице, в кръга на компетентността му е официален документ
и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия, съгласно
нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК. Поддържа, че данъчната декларация пред СО също
съставлява извънсъдебно признание на ответника, че е собственик на имота.
Удостоверението не е оспорено от ответницата и съдът е следвало да зачете
доказателствената му стойност. Не са ангажирани доказателства, които да
опровергават или разколебават извънсъдебното признание на ответницата и същата
следва да се приеме за потребител на В и К услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР на
ЗРВКУ. Поддържа, че ако ответницата е твърдяла промяна на собствеността, тя е
следвало да ангажира доказателства за този факт. Сочи, че страните са обвързани от
договор при ОУ, които са публични. Потреблението в процесния период и неговата
стойност са установени от приетата комплексна СТЕ и ССчЕ, която не е оспорена.
Сочи, че от приложените към СТЕ карнети, част от които са разписани от потребителя,
се установява доставката на В и К услуги и вода в периода. Тези данни не са
опровергани в производството. Поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила като не е обсъдил в съвкупност всички събрани
доказателства. Моли да се отмени решението и искът да се уважи изцяло. Претендира
разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение и прави
евентуално възражение относно размера на разноските на насрещната страна, в случай,
че надхвърлят минималния размер по НМРАВ.
Въззиваемата страна – ищцата Ж. Л.И., чрез представителя си, оспорва жалбата
в писмен отговор подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е
съобразено със събраните доказателства в цялост е СРС законосъобразно СРС е
отхвърлил исковете. Сочи, че в доказателствената тежест на ищеца е било да ангажира
доказателства за съществуването на облигационно правоотношение с ответницата през
процесния период, респ., че тя е потребител на предоставените от ищеца услуги, както
и да установи каква е стойността на предоставените В и К услуги в имота. В
производството не са ангажирани никакви конкретни доказателства за посочените
обстоятелства. Поддържа, че представеното удостоверение от СО не съставлява
доказателство за притежаване право на собственост, не е след документите,
установяващи такова право, нито се ползва с материална доказателствена сила, както
твърди ищеца. Излага доводи, че декларирането на имота пред данъчните власти има
само административно значение. Съгласно трайната практика на ВКС по този въпрос,
данъчната декларация не е доказателство за придобиване или доказване на правото на
собственост. Поддържа, че СРС не е допуснал нарушения във воденето на
производството, разпределил е доказателствената тежест на страните. На ищеца е
указано, че следва да докаже качеството на ответника на собственик или вещен
ползвател на имота, а от там на потребител, което не е направено в производството.
Ищецът не може да се позовава на недобросъвестното си процесуално поведение.
Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Районният съд се е произнесъл по искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване
на задължения за сумата от 3 160, 85 лв. – главница, цена на услуги за доставка на
2
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 15.03.2012 г. -
14.02.2019 г., както и сумата от 379, 86 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
периода 15.04.2012 г. - 14.02.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2019 г. по ч. гр. д. № 34186/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 167 с-в.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи
служебно и за спазване на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо постановено.
В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази становищата на страните
във въззивното производство, съдът намира следното :
Настоящият състав споделя правните изводи на СРС, че по общите правила за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, съгласно чл. 154 от ГПК,
ищецът трябва да установи, пълното и главно, реализирането на следните кумулативно
необходими предпоставки: наличие на облигационно правоотношение с ответника по
доставка на вода и В и К услуги, т. е. че ответникът е потребител на такива услуги,
както и съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
през процесния период; реалното предоставяне на услугите в количеството и на
стойност и използването от ответника на претендираното количество ВиК услуги,
стойността на потребените услуги. В доказателствена тежест на ответника е да
установи правоизключващите, правопогасяващи или други възражения.
Правоотношенията се уреждат от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ „потребители“ са: юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл са и разпоредбата на
Общите условия на ответното дружество, като в тях е предвидена и възможността
ползватели да са и наемателите, при подадена нарочна писмена декларация за това.
Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост Наредбата),
според който абонати, съответни потребители на услуги В и К, са отделните
собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилищни имоти.
Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или на
строеж за съответните имоти. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния
регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.
Въззивният състав споделя изцяло изводите на СРС, че въпреки указаната
изрично тежест на доказване, ищецът не е ангажирал годни писмени доказателства за
наличие на валидна облигационна връзка – т. е., че ответницата е собственик или
3
вещен ползвател на процесния имот в периода, за който са претендират процесните
вземания.
Въпросът е спорен и от значение за основателността на иска, доколкото
ответницата изрично е оспорила в срока по чл. 131 ГПК съществуването на описания
по-горе неформален договор. СРС изрично е указал на ищеца с доклада по делото, по
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че
между страните е налице облигационно правоотношение през исковия период.
За установяване на това обстоятелство ищецът се позовава на удостоверение от
16.03.2020 г., издадено от Столична община, Дирекция "Общински приходи", отдел
"Общински приходи" - Люлин, в което съответното длъжностно лице е посочило, че за
периода от 2011 г. до 2019 г., данъчно задължено лице за имот с административен
адрес гр. София, ж.к. „*******, вх. *******, е лицето Ж. Л.И..
Въззивният съд споделя становището на СРС, че данъчната декларация не е
предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на
собственост върху недвижим имот, съгласно трайната практика на ВКС по този
въпрос, на която се е позовал и СРС. Декларирането на един имот пред данъчните
власти има само административно правно значение, но не поражда последици
свързани с възникването или прекратяването правото на собственост върху имота,
както е приел и СРС.
Доказването на собствеността или на вещното право на ползване се установява
само чрез предвидените в закона способи - чрез правна сделка, по давност, или по
други начини, определени в закона, като се доказва със съответните документи.
Наличието на облигационно отношение не може да се установи и от
заключението на СТЕ, както се твърди в жалбата. По делото не са представени и
карнети за ползване на вода и В и К услуги, подписани от ответницата, както се сочи от
ищеца. Т. е. изцяло неоснователен и довода, че е налице извънсъдебно признание от
страна на ответницата на качеството й на потребител на доставяните от ищеца услуги.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че ако ответницата е твърдяла промяна на
собствеността, тя е следвало да ангажира доказателства за този факт.
При изричното оспорване на качеството на потребител от страна на ответницата,
установяването единствено на факта, че е открита индивидуална партида на лицето,
без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане, съответно по чие
искане, не може да обоснове извод за възникването на договорно правоотношение
между страните.
Предвид изложеното в съвкупност, съдът намира за изцяло съобразен с
материалния и процесуален закон е извода на СРС, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
не е доказало да е възникнало облигационно правоотношение с ответницата за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
15.03.2012 г. - 14.02.2019 г.
След като в производството не се установява, пълно и главно, че между
ищцовото дружество и ответницата да е възникнало облигационно правоотношение
през процесния период, следва че не е доказана пасивната материалноправна
легитимация на ответницата да отговарят за претендираните вземания.
Ето защо в съответствие с материалния закон СРС е приел, че както главния,
така и акцесорния иск - за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху
главните вземания, са недоказани и неоснователни.
4
При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, без
правно значение е да се обсъждат по същество количествата и стойността на
питейната вода и услугите по отвеждане и пречистване на отпадъчни води в имота
през процесния период.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, оспореното
решение следва да се потвърди като постановено при съобразяване с материалния и
процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски, при липса на
промяна в изхода от спора.
По разноските пред СГС:
Предвид изхода от спора право на разноски за тази инстанция има ответницата,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото се претендират разноски в размер на 500 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Като съобрази предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК и на НМРАВ, съдът намира,
че не е налице основание за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответницата.
Така мотивиран, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20073209 от 22.03.2021 г. на СРС, 167 с-в,
по гр. д. № 72129/2019 г.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. ******* Бизнес
Център Интерпред, да заплати на Ж. Л.И. ЕГН: **********, с адрес по делото : гр.
София, ул. *******" *******, партер, чрез адв. Ч., на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 5
ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5