Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
29.09.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Петър Мидов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 540 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от А.И.Г. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260069/19.04.2021г., постановено по АНД № 168/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №2572049, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно,
тъй като било постановено в нарушение на закона. Неправилно било прието от
съда, че при издаването на електронния фиш били спазени изискванията на
процесуалния и материалния закон и че нарушението било извършено от
жалбоподателката. Изложените в жалбата пред районния съд доводи не били
съобразени и обсъдени в цялост. Сочи се, че електронния фиш не се ползвал с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, а
като доказателства за всички белези
и признаци на нарушението се ползвал снимковият материал и протоколът по чл.10
от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Същият обаче не бил попълнен
правилно, тъй като отразеният в него час за начало и край на работа на АТС не
отговарял на часа, в който според АНО било извършено нарушението – 16.26 ч.
Така, в протокола било посочено, че началният час на работа на радара бил
16.00, а в извадката – разпечатка от системата за регистрираните нарушения на
максимално разрешената скорост от TFR, било посочено, че първото нарушение e регистрирано в 15.58 часа. По този
начин не можело да има сигурност за това какви били разпечатките на съответните
снимки и дали били верни. Нямало как това да не се отрази на процесното
нарушение, доколкото клип №4937 нямало да бъде с верния номер, след като
първата проверка не била в толеранса на времето на АТС. Не ставало ясно как
процената снимка била свързана с периода на контрол, описан в протокола. Така
се променял броят на изображенията, за които от АНО се твърдяло, че
първоначално били заснети в описания период от време на съответното място. Стигало
се до несъответствие между номера на снимката, послужила за издаване на
електронния фиш. Предвид изложеното се счита, че протоколът по чл.10 от Наредба
8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР бил с невярно съдържание, а нарушението не
било доказано по безспорен начин. Създавало се съмнение за това дали протоколът
не бил съставен след извършване на нарушението, с цел окомплектоване на
преписката. Оттам и решението на районния съд било незаконосъобразно,
постановено без да били съобразени и обсъдени изложените обстоятелства.
Моли се обжалваният съдебен акт и потвърденият с него електронен фиш да бъдат отменени.
Ответникът, ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2572049 на ОДМВР – Хасково, с който за извършено на 28.10.2018г. нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на А.И.Г. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600.00 лева.
За да постанови решението си районният съд приел, че електронният фиш е законосъобразен от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката и да представлявали основания за отмяна на санкционния акт. Същият съдържал минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. На следващо място, действително в протокола за използване на АТСС бил посочен начален час на работата на радара 16.00 часа, а в извадката - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR, час на регистриране на първото нарушение 15.58 часа, но установеното било ирелевантно за спора, тъй като не касаело процесното нарушение. В протокола ясно били записани видът на АТС, дата на използване, мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, въведеното ограничение в участъка, посоката за задействане на АТС, имената на служителя позиционирал АТС с подпис на същия, а представеният по преписката снимков материал - клип № 4937, бил в рамките на посочените в протокола номера от първото и последното изображение. Следователно несъответствието нямало отношение към доказаността на нарушението и не се отразявало на достоверността на представения по делото клип № 4937, доколкото на него се виждали ясно регистрационният номер и моделът на автомобила, собственост на жалбоподателката. Спазен бил и материалният закон при издаването на електронния фиш. Данните от съдържанието на протокола за използване на АТСС и разпечатката от системата с регистрирани нарушения, както и доказателствата за регистрационния номер на автомобила, скоростта на движението му, точния час на нарушението и мястото му на извършване доказвали обективните признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и превишаването на максимално разрешената скорост в пътния участък, като административнонаказателната отговорност на нарушителя била законосъобразно ангажирана. Изложени са мотиви за спазване на изискванията на ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. при използването на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта, както и за коректно попълване на протокола по чл.10 от цитираната наредба. Ясно в същия били записани видът на АТС, дата на използване, мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, въведеното ограничение в участъка, посоката за задействане на АТС, имената на служителя позиционирал АТС с подпис. Налице бил и субективният елемент от състава на нарушението, което било извършено виновно, при пряк умисъл. Тоест, нарушителят разбирал свойството и значението на извършваното и могъл да ръководи постъпките си, като въпреки знанието за установеното с чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение предприел управление на автомобила без да съобрази скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.
Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M 656, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В следствие
анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния
момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е било изцяло
допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на “техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., което в случая е било сторено.
Правилно съдът е достигнал до извода, че оспореният пред районния съд електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая контролните органи са изпълнили и изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Към дата на нарушението мобилното средство за контрол е преминало задължителна техническа проверка, видно от приложения Протокол за последваща проверка №6-52-18 от 12.10.2018г., в който е обективирано заключението, че АТС, с което е установено нарушението на правилата за движение съответства на одобрения тип средство за измерване. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.43 от Закона за измерванията последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Същата се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване, а периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-616 от 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, която е публично достъпна, като публикувана на електронната страница на ДАМТН и съдържанието, на която е общоизвестно обстоятелство, периодичността на проверките по отношение на скоростомерите е една година. В случая, видно от приложения протокол, последващата проверка на процесната система за видеоконтрол измерваща скоростта на движение на м.п.с., е осъществена на 12.10.2018г., т.е. процесното средство за измерване е било годно за експлоатация до 11.10.2019г. Нарушението е заснето на 28.10.2018г., т.е. в едногодишният срок на действие на переодичната последваща проверка и следователно единственият извод, до който може да се достигне е, че нарушението е заснето с годно и технически изправно средство за измерване.
Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за дата на използване 28.10.2018г. (задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касационната жалбоподателка, като не се споделя твърдението за невярно съдържание на същия, тъй като доказателства в тази насока не се представиха по делото, а от наличните такива по делото не се стига до извод за невярно съдържание на документа.
Неоснователните са изложените в касационната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения, аргументирани с това, че в протокола било посочено, че началният час на работа на радара бил 16.00, а в извадката – разпечатка от системата за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR, било посочено, че първото нарушение било регистрирано в 15.58 часа и че това нямало как това да не се отрази на процесното нарушение, доколкото клип №4937 нямало да бъде с верния номер, след като първата проверка не била в толеранса на времето на АТС. В тази насока настоящата инстанция напълно споделя изводите на въззиния съд, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях.
От протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. става ясно, че използваното АТС законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя е била законосъобразно ангажирана. В коментирания протокол изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван той, налице е идентификация на служебния автомобил, в който е било монтирано АТС, началото и края на работа на устройството и броя на установените нарушения. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък. Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС, контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта, както и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично. В този смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на МПС не се вписват, а се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал. Настоящата инстанция намира, че със събраните доказателства от една страна се установява съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, а от друга – с местоположението на използваното АТС.
Настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснет клип от посоченото в ЕФ АТС. Превишаването на скоростта над общото ограничение от 50 км./ч. е било заснето с техническо средство и се установява от доказателствения материал по делото. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, нито се сочат от касатора, нито се иска тяхното събиране пред въззивния съд, а срещу приетите и събрани от РС не е възразено. Същите са напълно достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението, като съобразявайки се с тях въззъвният съд е достигнал до правния извод за потвърждаване на електронния фиш. Във връзка с последното, не се споделя твърдението, че оспореният съдебният акт е постановен без да били събрани всички доказателства и без да били обсъдени пълно и всестранно. Ако наказаното лице счита, че фактическата обстановка по делото е неизяснена, респ. спорна, то разполага с достъпен обем от процесуални възможности, чрез които да търси събиране и на други годни доказателства, но пред долната инстанция, чрез които евентуално да оборва данните от административнонаказателната преписката. Такава процесуална активност липсва от страна на настоящата касационна жалбоподателка или упълномощен от нея адвокат в кориците на делото пред РС. Непопълването на делото с относими според жалбоподателката доказателства не може да се вменява за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, достига до обоснования извод за доказаност на деянието и неговия извършител.
Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка, че изложените в жалбата ѝ пред районния съд доводи не били съобразени и обсъдени в цялост. Точно обратното, районният съд е установил, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като е изложил подробни доводи, обосноваващи извода му за липса на допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура и за правилно прилагане на материалния закон при издаването на санкционния акт в каквато насока са били възраженията на жалбоподателката.
Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението по цитирания по-горе текст от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 600 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение в този участък на пътя.
Като е потвърдил оспорения пред него електронен фиш Районен съд – Свиленград е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260069/19.04.2021г., постановено по АНД № 168/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.