Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Д.
при секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Д. НАХД № 802 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.П.М., ЕГН – **********,*** , против Наказателно постановление № 1910а-826/02.05.2019 год. на ВРИД Началник РУ Полиция гр. Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.46, ал.1 на непосочен закон или подзаконов нормативен акт, за извършено нарушение на чл. 45 , ал.3 , във вр. с чл.8 , ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300/триста/ лева.
С жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и се иска да бъде отменено атакуваното НП поради допуснати нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не изпраща пълномощник адвокат, като с жалбата си иска отмяна на издаденото НП като незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наложеното наказание. Явяват се свидетелите С.И.Д. и М.Л.В.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.03.2019 г., в гр.Кюстендил, около 23,40 часа на улица „Овощарска“ служители на полицията в гр. Кюстендил, установили, че намирайки се на това публично място Г. М. М. , ЕГН – ***********, не била придружена от родител или осигурено от последният пълнолетно лице за придружител. При това била задържан от органите на полицията и отведен в канцеларията на ИДПС при РУ полиция гр. Кюстендил а бащата извикан за да даде обяснение и придружи детето до домът им. При изясняване на нарушението е снето обяснение от бащата в което той заявява, че не му е известно дъщерята да е излизала по това време от къщи. При така изяснената фактическа обстановка, неясно защо след като бащата е присъствал същата вечер в кабинета на ИДПС не е съставен АУАН за установяване на извършено нарушение. Такъв е съставен на дата 17.03.19 година неясно къде от свидетеля по делото М. Л. В.. Последният квалифицирал нарушението като такова по чл.8 , ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. АУАН е подписан от колегата му – свидетел по съставянето на акта С.И.Д. при това неясно защо и по какви критерии, че нарушител е бащата а не майката на детето. При това в акта е вписано възражение, чрез което е отбелязано несъгласието на нарушителя относно отразените в АУАН факти. Анализа на така изложената фактическа обстановка налага няколко извода. Безспорно с издаването на АУАН бланков № 249572 на името на жалбоподателя М.П.М. се вменява извършване на нарушение на разпоредбата на чл.8 , ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Но за непредубедения не става ясно защо той а не майката е избрана от АНО за нарушител. В тази насока АНО не е положил усилия, не е събрал безспорни доказателства и по неясни за съдът критерии е избрал за виновен единия от двамата родители. При това неясно и необосновано остава забавянето на издаването на АУАН в един продължителен период от време след като бащата М. се е явил още същата вечер и е взел детето си срещу разписка. В същото време в издадения АУАН съставителите са пропуснали да квалифицират нарушението като такова по чл. 45 ал.3 от ЗЗДетето, които пропуск е отстранен с издаването на атакуваното НП и обяснението че пропускът сторен в АУАН е незначителен и не опорочава АНП. Възможно е така допуснатите процесуални нарушения да се дължат на това, че съставителя на АУАН не притежава съответната материално правна и процесуална компетентност. Но безспорно актосъставителя е вменил във вина на нарушителя извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето. В същото време АНО в издадения от него НП е квалифицирал нарушението като такова по чл.46 във вр. с чл.45, ал.3 във вр. с чл.8 , ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Така е вменил във вина очевидно нещо различно от вписаното в АУАН. А видно от действията на АНО вместо да анализира доказателствата, като извърши проверка на същите, последния с едно изречение в НП заключава:„нарушението не се преценява като маловажно”. Така игнорирайки част от доказателствата и позволявайки си да не ги провери относно тяхната достоверност, глобално е решил, че е виновен бащата но не и майката. Така както се отбеляза по-горе при неясни критерий защо жалбоподателят е счетен за нарушител в същото време той е обвинен в извършване на нарушение в това, че като не е придружила непълнолетната дъщеря и не и е осигурил придружител, той е осъществил нарушение по чл. 8, ал.3 и ал.4 ЗЗДетето. АУАН е връчен лично на жалбоподателя и същия е вписал възражения.
На 02.05.2019 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, е съставено атакуваното НП, с което за нарушение по чл. 8, ал.3 и ал.4 ЗЗДетето, на основание,чл.46 ал.1 и чл. 45, ал.3 ЗЗДетето, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие, както и от писмените материали по делото. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на инкриминираната дата, 14.03.2019 година. Около 23,40 часа, при извършена полицейска проверка е установено, че непълнолетната Г. М. М. с ЕГН – ********** е на обществено място след 22 часа. Установява се безспорно и това, че за наличието на твърдяно от АНО нарушение е съставен АУАН, но не на същото място и по същото време а дни след това. Поканен е за съставянето му единия от двамата родители и то по неясни критерии защо е избран именно той. Съдът кредитира показанията на свидетелите. Довери се и на писмените материали по делото, но тъй като същите са противоречиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира обсъждането им по отделно и съвкупно за нужно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържат идентично фактическо и юридическо обвинение. Същите са съставени в предвидените по чл. 34, ал.1 ЗАНН срокове.
При анализа на вмененото с АУАН и НП фактическо и юридическо обвинение, съдът констатира, че от обективна страна безспорно не се установява, че на процесната дата непълнолетната Г. М. М. с ЕГН-********** не е била на обществено място след 22:00 часа. На това място според представените писмени доказателства/ АУАН и НП/ е било лицето Г. М. М. с ЕГН -**********. Според актосъставителите и издателят на атакуваното НП проверяваното непълнолетно лице е имало посоченото от тях в АУАН и НП, ЕГН. С това по начина посочен от АНО от обективна страна формално но не по безспорен начин е реализиран състава на чл. 8, ал.3 ЗЗдетето и поставения в условията на евентуалност състав на чл. 8, ал.4 ЗЗДетето. Видно е от доказателствената маса, обаче, че непълнолетната е била на обществено място в часовия диапазон 22:00 – до началото на следващият ден, когато е била отведена в МВР. Свидетеля по съставянето на акта е лаконичен. Твърди, че е подписал същият за да удостовери само времето и мястото на съставянето. По делото липсва проверка на обстоятелството дали бащата се е намирал наблизо или не. Не става ясно защо именно той а не майката е била длъжна да придружава дъщерята. Родителите или поне единият от тях, знаел ли е къде се намира дъщерята и има ли с нея придружител или не. Прието е очевидно неясно защо, че виновен е само бащата. При това съдът приема, че фактическото обвинение по отношение на времето на извършване на нарушението, мястото на извършване нарушението както и лицето извършило го, не съответства на действителната фактологическа обстановка. При това волно или неволно актосъставителя е пропуснал да квалифицира в цялост и правилно нарушението с което е ограничил правото на нарушителя да узнае в какво точно е обвинени да организира своевременно правилната си защита. Така допуснатите процесуални нарушения са от особена важност за изхода на делото. Липсата на квалификация на деянието е ограничило правото на защита което е самостоятелно основание обуславящо отмяна на санкционния акт.
Отделно от това, от събраната доказателствена маса се установи, че АУАН е съставен на място различно от извършеното нарушение и на дата несъответстваща на датата на нарушението. При това без да е ясно преди явяването на жалбоподатела - т.е. в негово отсъствие или в чие присъствие е станало това. Действително, жалбоподатела се е явил в РУ и е подписал АУАН но с възражение. Няма как да е получил подписаният от него АУАН на дата 12.03.19 година за нарушение на 14,.03.19 година след като този АУАН е съставян на дата 17.03.2019 година. Липсва снемане на обяснение в хода на съставяне на АУАН и същият макар да и е връчен лично, не е ясно, дали това е сторено към момента на съставянето му, той дали е присъствал в РУ или актът е съставен в негово отсъствие, което е в разрез с установеното в чл. 40, ал.1 ЗАНН изискване АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението и само ако нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, той да се съставя в негово отсъствие /чл. 40, ал.2 ЗАНН/. Това отново съдът приема, че е процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания санкционен акт.
Нужно е да се посочи и това, че въпреки наличната практика, че с описаната деятелност се нарушават едновременно и чл. 8, ал.3 и чл. 8, ал.4 ЗЗДетето и че за тези чисто практически две обвинения, поставени от законодателя в условията на алтернативност, следва да се наложи едно наказание по чл. 45, ал.3 ЗЗДетето, настоящата инстанция възприема, че така формулираното юридическо обвинение е неправилно. За изводите си настоящата инстанция отчита, че при субсумирането на процесната деятелност под нормата на чл. 8, ал.3 и ал.4 ЗЗДетето на практика се достига до квалифицирането й като две отделни нарушения, санкциониращи се съобразно стриктния прочит на чл. 45, ал.3 ЗЗДетето независимо една от друга - "Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.3, ИЛИ родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв...". Затова и изразената крайна воля на АНО чрез издаденото но атакувано от жалбоподатела НП е очевидно неясно да степен непозволяваща правилна организация на защитата, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяната на атакуваното НП. Не без значение е и свидетелстването на пълнолетното лице придружавало детето, чието присъствие е очивидно огнорирано в хода на извършената проверка. Затова не е ясно дали майката или бащата е извършил нарушението затова, че не е придружил детето, след като в същото време това е могъл да стори всеки от тях самостоятелно. Но АНО е счел единия от тях при неясни критерий за невинен и не го е санкционирал. А очевидно задължението относно оправомощаването на пълнолетен придружител на детето може да възникне само след решение на родителя при което също не е ясно кои от двамата следва да го изпълни за да не осъществи състава на визираното в закона нарушение. При това е очевидно, че избирането на единия родител за нарушител води до необоснованост относно това защо другият е невинен или пък защо именно този родител е виновен, която необоснованост води до недоказаност на нарушението и е основание за отмяната на атакуваното НП.
По изложените до момента съображения, съдът прие, че жалбата е основателна и следва да се уважи, а атакуваното НП трябва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1910а-826/02.05.2019 год. на ВПД Началник РУ Полиция гр. Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.46, ал.1 на непосочен закон или подзаконов нормативен акт, за извършено нарушение на чл. 45 , ал.3 , във вр. с чл.8 , ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето на жалбоподателя М.П.М., ЕГН – **********,*** , е наложено административно наказание глоба в размер на 300/триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.Кюстендил. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, за решението изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: